#Един български филм по истински случай разтуптя сърцата на хората в 23 държави. "Тихо наследство" е първата документална лента на HBO Европа от 10 години насам - вдъхновена, разказана и изстрадана от жената, която познаваме по-скоро като дамата от левия ъгъл на телевизора - жестомимичния преводач Таня Димитрова. Тя гостува с мъжа си Димитър в студиото на #Maтине, за да разкаже историята на една 25-годишна любов и изпитанията, през които двамата преминават.

Любовта е много разговори, много приятелство, пълно доверие и тук-таме някой друг компромис. Такава е рецептата на Таня и Димитър Димитрови, които празнуват четвърт век заедно. Освен годишнината им, 2021 година е специална и заради общата им кауза - създаването на документалния филм "Тихо наследство" - роден като скромна идея да покажат работата, труда и усилието на специалиста, съчетана с доверието на родителя и резултатът в говорене, чуване и развитие на едно глухо дете. 

"Родена съм в семейство на глухи родители. Първият ми, майчин, език е жестомимичният, такива са спомените ми. Това се случва несъзнаелно при децата, но аз бях мостът между родителите ми и чуващия свят", споделя Таня Димитрова. 

Обстоятелствата в живота ѝ се случват така, че продължава да учи слухово речева рехабилитация в Софийския университет. След като завършва, става популярна като преводач сред глухите хора. Отнема ѝ около 10 години да сбъдне своя мечта - да създаде център за рехабилитация на глухи деца не толкова с аромат на институции, а с аромат на "у дома съм". По пътя към идеята си привлича и съпруга си Митко, който е машинен инженер.

Най-трудният момент за двамата е, когато Таня е диагностицирана с рак по време на снимките на филма и трябва да заминат за САЩ, оставяйки двете си дъщери - Яна и Кати, да се грижат за центъра. 

"Винаги сме вярвали, че краят ще е добър", категоричен е Митко. "Таня се бе отчаяла в един момент, но ние около нея се бяхме стегнали. Не е стоял никога въпросът, че краят е дошъл. Бяхме готови да се борим до дупка". 

"Истината е, че когато се отвори възможността да замина на лечение в САЩ, не сме го подлагали на дълги разговори. Просто се погледнахме и знаехме, че ще тръгнем заедно", споделя Таня. 

Катя и Яна остават в България, където продължават мисията на семейството. 

"Може би малко безразсъдно ги изоставихме, но те израснаха като скали. Кръгът около семейството ни се прочисти. Едно ядро от човеци се обединиха около нас - нашите приятели", казва още Таня. 

След като успяват да преминат през изпитанието за здравето на Таня заедно, като сплотено семейство, Димитър и дъщерите му вече имат и шега покрай филма "Тихо наследство". 

"Станал е като американски филм, защото в тях главният герой винаги идва в последната секунда. Спира бомбата или спасява животи. Краят е щастлив. Но най-емоционалният момент е този, в който тръгваме от България за Америка. Беше непознато и неясно какво ще стане. Нямахме ясен план. Трябваше да отидем, да мислим какво да правим със здравето на Таня и осъзнавахме, че центърът за деца, който оставихме, ще фалира. Давахме му най-много 2 месеца живот. Но противно на нашите очаквания - центърът не фалира, а Таня оздравя", казва Димитър. 

Заслугата е на двете им дъщери - Катя, която е по-голяма, и Яна. 

"Справиха се перфектно. Катя винаги е била много отговорна. Подозирали сме, че в нея расте твърд човек. В нашето семейство Димитър мисли, аз чувствам", казва Таня. 

"Малката Яна прилича на майка си. Било им е трудно. Катя споделя, че връщайки се назад, не знае откъде са ѝ дошли тези сили. Мислейки го от настоящия момент, Катя казва, че едва ли би повярвала, че може да се справи. Тогава точно започваше следването си", споделя още вдъхновяващото семейство пред Рени Веселинова. 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

Историята показва, че в най-трудните моменти човек се събира и върши нещата както трябва. Центърът "Яника" на семейство Димитрови е един от двата частни в държавата. Има доста държавна подкрепа, но все още това е недостатъчно за рехабилитацията на глухите деца. 

"Трудна е за специалистите, защото децата със СОП, глухите деца и аутизъм са цели вселени. Малко са експертите, но важното е, че ги има", казва още Таня Димитрова. 

Трудно ли се намират такива специалисти, пита Рени. 

"Стараем се нашите терапевти да се чувстват добре. Колко точно успяваме е друг въпрос. Но във всички случаи те трябва да са човеци. Защото това е нужно, срещайки се със семейство, разпаднало се от новината, че животът им е изваден от обичайния ритъм, осъзнавайки, че детето им няма да си бърбори свободно на пясъчника, както всички останали - това са куп емоционални перипетии за родителите. И да застанеш пред такъв родител като специалист и да му вдъхнеш надежда, да му начертаеш нов коловоз - това не е само знания и профеисонализъм, а много човечност. Не се намират лесно такива специалисти. Когато пандемията ни спря при пълната вълна, не сме си помисляли дори за секунда, че ги освбождаваме. Те са специални, ние сме като семейство", казва Таня за хората в центъра. 

В България има много потенциал в младите хора, казва още Таня. Смята, че през последната година на пандемия, когато хората следят новини заради случващото се в страната и света, жестомимичният превод вече е оценен подобаващо. Пандемията отпуши една добрина за глухите хора, смята още преводачката.

"Не само, че жестомимиците се появиха на екран, но и се даде тласък на закон. Влязохме в домовете на хората и това донесе едно приемане. Все повече хора, които видят глухи хора в метрото, вече не се вторачват. Тези хора съществуват. Радвам се, че хората видяха един красив език и изразно средсво", казва още Таня Димитрова. 

Глухите хора нямат нужда от съжаление. Имат нужда да бъдат приети. Това е и мисията на филма "Тихо наследство", който може да бъде гледан в HBO GO. 

"Искам да кажа крещящо и шумно на всеки един човек, че семейството е крайъгълният камък в живота ни, въпреки разклатения му статут напоследък. То дава сили и обединява, така че каквато и буря да го завихри човек, не бива да позволява да бъде разклатен", обобщава Таня.