#"Генацвале" се намира в Зона-Б-19 на улица "Зайчар"-177. Собственикът Миша споделя, че това е не само единственото място за грузинска храна в София, но и в цяла България.
Той живее от година и половина в България, а 35 години преди това е живял в Тбилиси, където е и роден.
"Генацвале" ще ви завладее с магията на грузинската храна - вкусна, силна на подправки и много разнообразна в различните свои вариации.
Собственикът е опитвал да отвори мястото почти седем месеца с тежки ходения по институции и бюрократични спънки.
Най-накрая това се случва и сега може да приготвя и разказва за традициите на Грузия, да препоръчва грузински вина и интересни салати, основни ястия и предястия.
Едно от прекрасните преживявания на мястото е самата среща с Миша, тъй като той държи да разкаже менюто и да препоръча, в зависимост кой какъв вкус има и какво би искал да пробва.
Грузинската кухня се състои от изключителни богати и вековни готварски традиции, техники и практики, датиращи не само от различни епохи, но и от различни влияния - заради интересната географска позиция на Грузия.
Грузинската кухня едновременно има различен характер, като същевременно има и някои немалки прилики с различни национални кухни като тези на Кавказ, Близкия изток и Източна Европа.
Всеки регион на Грузия има свой собствен стил на приготвяне на храна, а яденето и пиенето са важна част от грузинската култура.
Грузия е била една от страните по Пътя на коприната, което е довело по тези земи много пътешественици, които също са повлияли кухнята.
Семейството, почитта към роднините и приятелите е една от причините супрата (supra), софрата да е толкова важна в тази страна.
Supra е добре подредената и пълна с разнообразна храна и хубаво вино маса и тя се предлага спонтанно на роднини, приятели и гости.
Софрата в "Генацвале" е гарантирана.
Бях отишла с идеята да взема бутилка червено вино и още едно, максимум две ястия. Всичко това обаче отиде по дяволите след презентацията на Миша.
Това, с което започнахме бе бутилка Саперави Квеври от долината на Дуруджи. Това вино е наситено и е като хармоничен букет от вкусове на горски плодове, вишна, касис.
Саперави е гроздовият сорт, от който се прави виното. Историята му е обвита в мъгла, но един от митовете е, че това е най-древният сорт в Грузия.
Технологията, по която се приготвя е автентична и уникална и до ден днешен. Заради това виното, което пием днес се доближава до онова, което са пили по тези земи преди векове.
Цветът на виното е между рубинен с лилави оттенъци, а вкусът му е топъл.
Когато стартираш с това вино, е трудно да спреш и да не потърсиш подходящата храна за него.
Решихме да пробваме традиционният грузински боб в гърне с автентични подправки. Нарича се лобио на гърне. Изключително вкусна гозба, която няма нищо общо с нашите бобени ястия. Тайната са подправките.
Салатата по селски също не е за изпускане - в нея има всички продукти, които познаваме от шопската салата (без сиренето и чушките), но тя се различава, защото в нея има специфичен дресинг с орехова основа.
Салатата е с краставица, домат, магданоз, червен лук. Ореховият дресинг я прави грузинс селската салата. Той се приготвя с чесън, малко оцет и смлени орехи.
Поръчахме едно класическо хачапури (да, онази лодка със сурово яйце по средата), но Миша ни каза, че то изобщо не се нарича "класическо", а аджарско.
След това дъщеря ми държеше на хачапури "пица" и взехме и едно "кралско" хачапури, което отново е със специални грузински сирена, но е като пица, а не като лодка и няма яйце.
Миша сподели, че българският кашкавал изобщо няма маслеността на грузинският, затова набавя грузински кашкавал, който е подходящ за хачапурито и то става достатъчно мазно и със солидна консистенция на разтопено сирене.
Докато се суетяхме от двете хачапурита, които признавам, ни бяха развълнували достатъчно като вкус, Миша ни сервира още едно блюдо, отново в малко гърне.
То ухаеше отново специфично - на Грузия и далечни кавказки билки. Това беше ястието шкмерули. Приготвя се със сметана, пилешко и чесън. На тиган. Изключително преживяване, особено ако се комбинира с хачапури. Един от най-вкусните сосове, които съм опитвала.
Трапезата вече ни изглежда достатъчно богата, а бутилката червено вино почти е свършила. Но на масата ни липсва нещо традиционно, което си бяхме намислили да опитаме предварително. Това са хинкалите.
Миша ни ги сервира и ни предупреди, че хинкалито се яде с ръце и че ако някой го яде с вилица, това е грях пред Бога! Нямаше две мнения - захвърлихме всички приспособления и пособия за хранене!
"Генацвале" е глътка грузинска култура и магия в София, място, в което прекрасното грузинско вино ви завладява, а блюдата от менюто изглеждат като изкушение, което искаш да изпробваш в цялост, за да видиш накъде ще те отведе Миша.