#Преди няколко години в социалните мрежи стана актуално превръщането на една отдавна изоставена метростанция в Париж в публичен плувен басейн. За жалост мнозина вярваха, че като има снимки, то проектът вече се е случил. Уви, това бяха визии на проекто-кадри от архитектурното студио, на което е била възложена задачата. Гара "Арсенал" все още не е превърната в някое от тези места, което ще видите по-долу, но си  струва да си припомним идеите и също - защо не да вземем опит и все пак нещо градивно да се случи из нашите изоставени пространства. 

Намираща се в 4-ти район на Париж, тази метростанция е една от онези градски феномени, които на английски се наричат ghost stations и ни носят асоциации за дистопичен филм или кадри от филм на Андрей Тарковски. Има няколко такива метростанции в Париж, но тази е по-специална и заради някои проекти, които се появиха като идеи за нейното трансформиране.

Гара "Арсенал" е официално открита през 1906 г. и е затворена е на 2 септември 1939 г. в резултат на мобилизирането на служители на Compagnie du chemin de fer métropolitain de Paris през Втората световна война.

Метростанция "Арсенал" в проект като публичен плувен басейн

Източник: Dezeen Magazine

Гарата, както и Европа по това време, имат тежки съдби. За жалост обаче гарата няма късмет и никога повече не е била отворена за обществеността отново и днес служи като център за обучение на агенти на държавната транспортна компания на Франция RATP Group. Достъпът до станцията се намира на булевард "Бурдон".

Поради местоположението на станцията и ключовите места наоколо, тя играе важна роля във филма "La Grosse Caisse", с участието на Бурвил през 1965 г.

Но най-интересни са предложенията от архитектурни студиа за преустройване на мястото, което до момента има идеи да се превърне в басейн, театър, ресторант или галерия за изкуство.

Метростанция "Арсенал" в проект като дискотека

Източник: Dezeen Magazine

Предложение за превръщане на неизползваната метростанция в Париж

Архитектите са виновниците стотици сгради и пространства по света да ни пленяват сетивата и въображението, така че никога да не забравим това, което ни е завладяло. Политиците също трябва да имат воля и желание, с които да дадат възможност на архитекти и инженери да изпозлват своя талант.

Като се възползват от популярността на проектите за трансформация на изоставени пространства по света (тенденция, тръгнала от успеха на High Line в Ню Йорк), такива народни представители като Натали Костюско-Моризе, бивша министърка на екологията, устойчивото развитие, транспорта и жилищното строителство на Франция, превърнаха трансформацията на изоставените "призрачни станции" в Париж в основна част от своята платформа, обещавайки, че тези проекти ще се реализират, ако тя бъде избрана за кмет на Париж.

Метростанция "Арсенал" в проект като арт галерия

Източник: Dezeen Magazine

Илюстрациите, направени от Manal Rachdi OXO Architects показват станция Arsenal последователно като плувен басейн, зелен парк, ресторант, дискотека или театър. Тъй като всъщност има 16 неизползвани метростанции в Париж, идеята зад тези проекто-визии е да предизвикат дебат за това как тези пространства могат най-добре да служат на града.

"Защо Париж не може да се възползва от своя подземен потенциал и да измисли нови функции за тези изоставени места?" — пита Рашди от архитектурното студио.

Метростанция "Арсенал" в проект като ресторант

Източник: Dezeen Magazine

"Далеч от първоначалната си цел, повече от век след откриването на подземната метро мрежа на Париж, тези места могат да покажат, че все още могат да предложат нови градски експерименти"

"Да плуваш в метрото изглежда като луда мечта, но скоро може да се сбъдне", казва Рашди. "Превръщането на бивша метростанция в плувен басейн или гимнастически салон би могло да бъде начин да се компенсира липсата на спортни и развлекателни съоръжения в някои райони на Париж."

Метростанция "Арсенал" в проект като театър

Източник: Dezeen Magazine

Друго решение включва и смелата идея за подземен парк, който би изисквал поредица от капандури да бъдат вградени в покрива на станцията, за да се осигури влизането на естествена светлина.