Между 21-23 юни 2024 г. в Топлоцентрала в София ще се проведе градският форум "Оспорвано наследство, смутно бъдеще: войните за паметта в градската тъкан".
Ето какво споделят организаторите на международното събитие "Колектив за обществени интервенции":
Днес повече от всякога кризите се превръщат в новото нормално, което нарушава градската среда, преобръщайки наличното и третирайки го не като среда на развитие, а като средство за печалба.
Зад споровете за различните видове наследство често се крият по-дълбоки политически несъгласия за настоящето, а и за бъдещото развитие на съвместния ни живот. Някои от тези спорове действат като димна завеса, скриваща по-важни актуални конфликти, докато от адекватното артикулиране и разрешаване на други зависи самото бъдеще.
Във времена на кризи се умножават градските пространства, разпознавани и обживявани като оспорвани наследства. Както пише Валтер Бенямин, дори мъртвите не са в безопасност, когато врагът побеждава.
Под въпрос биват поставени не само паметници и други монументални артефакти, под постоянна атака на неспирен исторически ревизионизъм и организирана амнезия; не само сгради и квартали, подложени на избутваща нищетата джентрификация; но и аспекти от функционирането, организацията и развитието на града.
В оспорвано наследство могат да се превърнат стопански практики, като земеделието и занаятчийството, както и дейности, свързани със свободното време, като спортът и танцуването на открито и посещаването на обществени бани.
Предлагаме ви интервю със социоложката Жана Цонева, която разказва повече за целта, панелистите и най-важните теми на форума.
Социоложката Жана Цонева, част от екипа на Колектив за обществени интервенции (КОИ)
Credit: IWM/ Zsoltan Marton- Каква е основната идея на форума "Оспорвано наследство, смутно бъдеще: войните за паметта в градската тъкан"?
- Идеята на конференцията е да осигурим пространство за спокойно, критическо и уважително вглеждане в паметта в цялата ѝ множественост и сложност.
В българските публични дебати като че ли господстващото отношение към проблема е, че има само една историческа истина, една позволена памет, един-единствен разказ за миналото, а всичко, което се отклонява, е плод на популизъм, дезинформация, липса на образование.
Или пък му се лепят псевдо-психологически диагнози като носталгия по младостта (когато говорим за живота по време на социализма, например).
Покрай тези теми, важни не само в български контекст, форумът обръща внимание и на една изключително болезнена тема на нашето съвремие. Тема, която при цялата си острота така и остава пренебрегвана у нас: геноцида в Газа. Поканили сме трима участници от Израел/Палестина: Ариж Ашхаб, Химат Зуби и Дотан Халеви.
Те работят по различни историко-градоустройствени аспекти на т.нар. конфликт: Зуби ще разкаже за "израелизирането" на градска Палестина през случая на гр. Хайфа, а Ашхаб: как палестинските активисти и изследователи преоткриват унищожените села.
Халеви пък ще говори за Ивицата Газа през перспективата на живота в руини и пространството, което това оставя (или не) за наследството.
- В България сякаш основният дебат е да оспорваме наследството, независимо дали става въпрос само за градски пространства. Премахването на паметници и въпросите за бъдещето на съответното място са постоянен и ожесточен спор на две страни в последните 30 години. На какво се дължи това?
- Когато бъдещето е заключено в железния, неотклоняващ се коловоз на препоръчваното за неизбежно капиталистическо настояще, политическата борба се измества в посока към по-добро минало.
Затова и символните борби с призраците от миналото добиват остра тежест, особено за българското дясно.
- Кои са основните теми, с които сте се заели да коментирате на форума? Разкажете повече и за участниците?
- Освен палестинската тема, която споменах преди, ще засегнем и други "невралгични точки", отнасящи се до паметта. Например ще говорим за нещо, което можем да наречем народна памет за социализма и преплитането ѝ с градоустройствените политики. Тя усложнява господстващия разказ за соца като период на тоталитарно потисничество и отклонение от европейския път на България, заслужаващ нищо освен едностранно осъждане и ампутация от историята.
Един от участниците е изследовател, който подхожда към социализма през слуховата памет, по-точно начина, по който социализмът структурира публичното пространство чрез радиоточката.
Ще говорим за югославското кино, за политиката на отдиха през социализма, за спорните паметници, които се превръщат в канава на остри политически конфликти (не само в България, но и други страни в Източна Европа).
Ще говорим и за османското наследство: друга чувствителна тема, доколкото наред с паметта за социализма, тя също е обект на репресия: нали все се мъчим да бъдем европейци, все нещо не ни достига и обикновено обвиняваме османския/балканския "манталитет" и наследство.
Ще стигнем дори до Република Конго, откъдето ще извлечем поуки за организацията на паметта и наследството в контекста на едно радикално отсъствие на систематични и целенасочени действия в тази посока и съвсем различни режими на спомняне и пренос на знания. Темите са много и разнообразни и обещаваме, че ще бъде много интересно както за специалисти, така и за широката публика!
- Казвате, че кризите в градската среда се превръщат в новото нормално. Каква е причината за тези множествени кризи?
- Капитализмът. Някои казват, че българският капитализъм е някак несъвършен, нямаме пазар, гражданско общество, върховенство на властта, предприемаческа екосистема, Бог знае какво...
Все нещо не ни достига.
Малцина си дават сметка, че българският капитализъм в много отношения е капитализъм от чист вид, несмекчаван от грижата на социалната държава както на Запад, съпротивата на самоорганизацията на работещите - система, в която всеки е оставян да се оправя според собствените си сили.
В миналогодишното издание на градския форум акцентирахме как естествено следствие на това положение е съвременното развитие на град като София, който става все по-хаотичен, зле планиран, асоциален, негоден за живеене.
- Може ли да има действително места на памет в днешната градска среда, в която властта я преправя по своите идеологически интереси? Ако да каква е тази памет?
- Когато говорим за памет, за места на памет, ние вече говорим политически. Няма публични места на памет, които да не са идеологически или плод на някакви усилия на властта да наложи своето виждане за миналото.
Политическата общност, каквато е всяка нация, не е нищо повече от парадоксален ефект от една диалектика на паметта и забравата.
Налагането на хегемонна памет за миналото величие като златен век, идентичност, велики личности и пр., което започва още в детската градина и просмуква всяко кътче на публичната сфера, има за свое основание забравата: на насилието и изтреблението, съпътствали етногенезата.
Както казва Валтер Бенямин, всеки паметник на цивилизацията е едновременно с това и документ на варварството.
Въпросът е, можем ли да имаме по-демократични политики на паметта, които са 1) осъзнати за позицията, от която интерпретират минало и 2) не отстояват фанатично само една-единствена гледна точка за него.
С други думи, места на памет, които не само отчитат често несводимите различия в спомнянето и нееднородността на перспективите към миналото, но и предоставят пространство тези различни режими на памет да дискутират различията си, вместо елиминационното отношение към другостта в миналото, на което сме свидетели непрекъснато.
Защото вярваме, че няма напълно неутрална или пък "обективна" памет.
Все пак спомнянето, макар и колективно по своята природа, се случва в съзнания, белязани от своите собствени контексти (пречупвани от класови, полови, етнически, професионални позиции...), политически пристрастия, интереси, чак до най-личните травми, опитност, житейски успехи и провали.
- В криза ли е паметта за социалистическото монументално наследство и може ли то да бъде спасено от набезите на "новите" политически върхушки?
- "Криза" е меко казано. Думата все пак препраща към някакво временно бедствено положение, което очакваме да бъде разрешено в бъдещето. Докато в нашия случай сме свидетели на едно манихейско отрицание, което буквално се опитва да изтрие миналото, за да ни върне в периода отпреди 1944 г. Това, разбира се, е невъзможно и вероятно затова опитите стават все по-отчаяни и ожесточени.
- Доколко идеята за «публичен град», тоест на обществото, а не"частен" град, изпълняващ нечии частни интереси и проекти - може да бъде спасена и как?
- Модерният град е въплъщение на наситения с напрежения и конфликти крехък баланс между публичното и частното. Той е пронизван и от други опозиции: парк-асфалтов път, обществен-частен транспорт, жилищни-нежилищни пространства и т.н.
Както споменах вече, в последните 30 години положението в София е меко казано изпуснато. Пълен приоритет е даден на частния бизнес и печалба, и всички, включително публичните власти, се грижат основно за неговото добруване.
Погледнете само Южния парк в Гугъл карти, една трета от дясната му страна е вече изядена от изцяло нов квартал, движен разбира се от частни инвестиции.
А застрояването на зелени площи в Ловния парк заплашва да го погълне целия.
В новите квартали в София уродливата логика на капиталистическо градско развитие прави самия живот там непълноценен, поради дефицитите на базова инфраструктура като улици, тротоари, паркове, канализация, пък какво остава за социална такава: детски градини, училища, здравни институции (които да не са частни клиники за пластични операции).
Да не говорим за животворната сянка на дърветата, която ще става все по-важна в контекста на климатичните промени (не само заради затоплянето, но и заради наводненията, които ще са все по-чести и жестоки).
Така че тук не знам дали е удачно да говорим за спасяване на някаква рудиментарна идея или идеал за публично и публичност. По-скоро тепърва трябва да я изваждаме и изтупваме изпод прашасалите пластове репресия, буквално трябва да започваме отначало, за да възстановим, доколкото е възможно, баланса между публичното и частното в един задъхващ се от трескаво и неравно развитие град.
Затова заповядайте в петък, събота и неделя (21, 22, 23 юни) на Градски форум | Оспорвано наследство, смутно бъдеще: войните за паметта в градската тъкан в Зала 3 (Галерия) на Топлоцентрала, София. Започваме в 10 сутринта. Вход свободен!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}