Свикнали сме да я виждаме на събития, които са върха на хайлайфа, където е била скандална и предизвикателна, абсолютно освободена и сякаш неглижираща общественото морално мнение за нея.
От луксозните партита в скритите дворове на скъпите вили на Ел Ей, през ежедневния й градски вид, когато посещаваше Джулиан Асанж в посолството на Еквадор в Лондон до сърцето на Стария Париж.
Тя винаги е атрактивна и винаги печели овации - от смелите силиконови гърди до политическите ѝ социални послания за по-справедливо разпределение на средствата по света.
Преди броени дни изваяната звезда от списание "Плейбой" от 90-те и култова актриса от сериала "Спасители на плажа" се появи на Седмицата на модата в Париж на ревю, посветено на Вивиан Уестууд, на което освен, че блесна с невероятния си стил и с това, че беше без капка грим.
Париж е градска джунгла и парижанките винаги са били елегантни, в същото време практично облечени, но Седмицата на модата е не просто градско събитие на случайно място.
То се къпе в огън от суета.
Донякъде в стилистиката на самата пънк модна легенда на субкултурите Виван Уестууд, Памела изигра ролята си на това събитие по абсолютно субверсивен начин.
Обикновено такава новина не би трябвало да е странна, но нека кажем, че това е едно от най-суетните събития в света, освен това е свързано с мода, освен това има червени килими, освен това те са в Париж - сред най-скъпите и престижни модни марки.
Не на последно място - в най-активните си години на модел и актриса, Памела Андерсън залагаше на солидно количество тежък грим, което бе превърнала в свой собствен почерк.
Е, вече не сме 90-те, времената не са същите, а Памела Андерсън е изключително самоаналитична към себе си през последните години, което може да се види в документалната лента за нея "Памела. Любовна история" на Нетфликс.
С постъпката си да се покаже без грим, Андерсън не само казва "Ето ме, това съм аз".
Тя също така казва на милиони жени по света, че в никакъв случай не е необходимо да крият, че са на 56.
С акта си тя успокоява много жени, че тази възраст не носи срам и неудобство и че не е необходимо жените на 56 да се стараят да изглеждат на 29.
В документалния филм за нея, Андерсън тотално разбива мита за жената обект, единствено служеща за еротична фантазия на мъжа, а на преден план извежда много важна критика - за обективизирането й като секс бомба на 90-те, отношението на журналистите и водещите, които дори не са я изслушвали, защото разговорът трябвало да бъде центриран около огромните й силиконови гърди.
За всички тези неща тя говори в документалния филм.
Но нека се върнем малко по-назад, за да видим тоталната трансформация на тази жена, която сякаш превъртя играта, за да ни каже, че индустрията може да купува силикона и блондора в русата коса, но това съвсем не означава, че човекът, който стои зад тях не осъзнава как функционира тя.
Памела Андерсън има социално, политическо и феминистко присъствие, за което е важно да се говори.
Донякъде можем да се изразим така: тя превъртя играта. Беше част от индустрията и маркетинга, който продаваше пищни форми и скандали, но в крайна сметка зрялата Памела я надмогна и не позволи тази същата индустрия да я разруши.
Пазарът на тела и скандали я направи критична към света.
Докато във Франция имаше бунтове на "Жълтите жилетки" през 2018 г., Памела Андерсън публикува подробни анализи, в които разсъждаваше защо подкрепя бунтовете.
Намесата ѝ в революционните събития в Париж, нормално, предизвикаха гнева и подкрепата на много хора, но не можем да скрием едно, че левите й аргументи бяха изключително убедителни.
Тогава тя беше публикувала в Туитър следните думи, които влизат право в сърцето на всеки критик на капитализма:
"Аз презирам насилието... но какво е насилието на всички тези хора и изгорените луксозни коли в сравнение със структурното насилие на френския - и световния - елит?"
Политическият активизъм на Памела Андерсън не бива да изненадва никой, защото още през 90-те години тя започва работа с Peta, организация за етично отношение към животните, а сред по-забележителните ѝ кампании са тази от 2003 г., когато каза, че предпочита да ходи гола, отколкото да бъде облечена в животинска кожа.
"Активизмът е секси" беше казала преди години Памела Андерсън - и да, точно тя е от тези, които могат да направят активизма отново велик по модела на мотото "Let"s make America great again".
Когато автралийският журналист, активист и съосновател на Уикилийкс Джулиан Асанж беше затворен в посолството на Еквадор в Лондон, Памела Андерсън го посещаваше и подкрепяше в социалните медии. Приятелството им датира от много години, а самият Асанж бе поискал първата, която да го посети да бъде именно Андерсън.
Моделът ясно изрази мнението си относно лишаването от свобода на Асанж, като споделя в мемоарите си, че е поела "риска да се изправени пред обществеността", за да се опита да привлече положителна информация по отношение на неговия случай.
"Опитах се да намеря по-интелигентни начини да помогна на моя приятел, да обърна внимание на неправомерното му лишаване от свобода", каза Андерсън.
Била жестоко обективизирана от индустрия и медии, точно жена като нея в момента има свободата да говори и прави каквото иска. А излизането й без грим е малък детайл от надграждането и дори надсмиването на пазара, който е продавал самата нея преди две или три десетилетия.
В документалния филм за нея, Андерсън разказва много за поведението, намирано за скандално през 90-те и за трудностите, през които е преминавала, вккючително и за брака си с Томи Лий.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}