#Дърворезбата - едно от най-древните изкуства, известно още на хората от неолита, когато за сечива са ползвали остър кремък. От началото на света Дървото носи огъня и дома, но същевременно е наричано материалът на бъдещето. Защото дървото е възобновяем материал, който, ако се научим как да запазим, можем да го имаме в годините напред. Дървото е в синхрон със Зелената идея, като екологичен материал, с който не замърсяваме природата. То е и непреходно, когато става дума за интериорен дизайн и архитектура и отличаващо се, когато става дума за естетика и изкуство. За дървото в биографията, кариерата, модерния дом, градската среда и екосистемата разказва художникът резбар Иван Цекин.

Дървото е един от малкото материали, които не са просто необходими в строителството, а които се възобновяват, ако можем да ги опазим. Просто трябва да намерим формулата, по която да живеем в хармония с природата и дървения материал. В този ред на мисли не намираме много логика в приказката за „Трите прасенца“ и защо дървената къща я духват втора поред до основи, вместо да е окаже най-стабилната.

Още творби на Иван Цекин в галерията!  ВИЖТЕ ТУК >>>

„Абсолютно няма логика. Може би обяснението е, че второто прасенце не е имало уменията как да се справи с този страхотен дървен материал. Това, което ми е направило на мен впечатление през годините е, че от него може всичко да се направи качествено всичко и то може да е вечно“, казва ни младият художник резбар Иван Цекин.

Той е в късните си 20, но вече проправя пътя си на международната арт сцена като един от най-умелите майстори на дърворезба. Талантът му до известна степен е по наследство. Израснал в уютна, семейна работилница в София, Иван и брат му попиват занаята на дядо им Иван Цекин. Наследник в дърводелството е и бащата на младия Иван - Диан Цекин, който създава  една от първите частни дърводелски работилници в София.

Съвсем очаквано и нашият художник резбар тръгва по този път... 

След международен конкурс проекта получи възможност за реализация на симпозиума за скулптора в дърво „Легенда за севера“ в Сибир , Русия . Темата дадена от домакините целеше да запознае туристите на полярният град с традициите на региона. Проекта пресъздава традиционната палатка на местното население Ямал наречена още „Чум“, във формата има препратка към огнище, полярния кръг и риболов , като основен поминък на хората в региона .

Снимка: Личен архив

Дървото в биографията ...

Не само мъжете в семейството, но самото дърво учи младия Иван Цекин по пътя му.

„Моят приятел и един от най-добрите дърворезбари у нас - Дарин Божков от Трявна, казва: "Дървото ни учи как да го обработваме. Имаме умения, но след като се срещнем с Него „очи в очи“, научаваме тънкостите по време на работа" Нито един учител не може да го направи по начин, по който дървото“, казва Иван Цекин.

Спомените в работилницата представляват цялото му детство. Тя е повече от дом. От приказките за Пинокио до заковаването на първите пирони в дъските.

След международен конкурс проекта получи възможност за реализация на симпозиума за скулптора в дърво „Легенда за севера“ в Сибир , Русия . Темата дадена от домакините целеше да запознае туристите на полярният град с традициите на региона. Проекта пресъздава традиционната палатка на местното население Ямал наречена още „Чум“, във формата има препратка към огнище, полярния кръг и риболов , като основен поминък на хората в региона .

Снимка: Личен архив

„О, да обожавах тази приказка и ми бе много интересно особено заради създателя на Пинокио -Джепето“, споделя Иван Цекин. Обучението му преминава през Гимназията по приложни изкуства „Свети Лука“, за да го отведе до Художествената Академия, където завършва и магистратура през 2019 година.

„Когато влизах в Приложното, нямах някаква идея с какво точно ще се занимавам. Започнах да ходя на курсове и може би по начина, по който рисувам или по нещо друго, още тогава преподавателката ми Розина Васева беше споменала на нашите, че след като имаме дърводелска работилница-ще е добре да ме запишат "Резба". Осъзнавах, че съм имал преимущество спрямо моите колеги и съученици, защото можех да ползвам машини винаги - да са ми под ръка. По този начин се запалих“, споделя Иван Цекин.

След международен конкурс проекта получи възможност за реализация на симпозиума за скулптора в дърво „Легенда за севера“ в Сибир , Русия . Темата дадена от домакините целеше да запознае туристите на полярният град с традициите на региона. Проекта пресъздава традиционната палатка на местното население Ямал наречена още „Чум“, във формата има препратка към огнище, полярния кръг и риболов , като основен поминък на хората в региона .

Снимка: Личен архив

Впоследствие към Академията се насочва покрай спомени и приятелства от „Свети Лука“.

„Бяхме приети 5-6 човека от Приложното и така продължих по естествен път развитието си. Но в магистратурата, за съжаление, останахме само 3-ма. Прави ми впечатление, че повечето хора се опитват да се нагласят спрямо търсенето и предлагането на работа. Имах възможността да стана интериорен или графичен дизайнер, както правеха повечето. Но като се замислих, в момента в цяла България има твърде много дизайнери, докато моята професия – дърворезбарството, се губи, рядка е и това ѝ вдига себестойността. Отделно -  запазвам жив този занаят. Така реших!“ , споделя Иван.

Така Иван Цекин намира пролуката, в която да се впише – избира професия, за която има търсене, но няма много конкуренция.

Дървото и успехите

Първото му запомнящо се преживяване е в Непал, където участва в "Световният ден на дървото" - елитарен международен фестивал. 

Местни жители позират с "Чум"

Снимка: Личен архив

„Обади ми се доцент-преподавателят ми Робърт Цанев и ми предложи да ида на симпозиум в Непал. Аз първоначално чух в Неапол и си казах: "О, Италия, супер!" Когато после прочетох в мейла си Катманду - чудех се дали да приема, защото в крайна сметка е далечна държава. Заминах и там се запознах с президента на Непал. Бяхме само двама представители за цял свят от Източна Европа - аз и гореспоменатият Дарин Божков, който е майстор на световно ниво", спомня си Иван.

Но изненадите не свършват тук!

В хотела, в който е отседнал, още с пристигането се усеща шеметна еуфория. Оказва се, че принц Хари (който тогава още е престолонаследник на британския трон) също нощува там. За присъствието на височайшата кралска особа уведомяват големи табла в лобито.

Принц Хари по време на посещение в Непал

Снимка: Getty Images

„Там ми се случи нещо много забавно, което ще помня цял живот. Стояхме в лобито, знаехме, че принц Хари е на официално посещение. Реших да се пошегувам с екзалтираните ми колеги от Африка и Тайланд. Радваха се, че принцът е наблизо, а аз им казах на шега: „Това момче Хари що не се обади, уж щеше да се обажда“... Типична българска шега! Те обаче си помислили, че съм някакъв благородник, едва ли не със синя кръв и оттогава целият симпозиум се обръщаше към мен с Цар Иван и Краля на България... Просто не ми схванаха шегата. Стана ми много неудобно... Но до ден днешен организаторите, които после ме каниха на още два симпозиума, се обръщат така към мен - Цар Иван, и много се смея“, разказва Иван Цекин.

Прин Хари по време на посещението в Непал

Снимка: Getty Images

Това, с което към момента Иван се занимава е дървопластика – създава скулптури от и в дървото. След Непал идва международния конкурс на Академия "Риачи" във Флоренция – за мебелен дизайн. Съвсем случайно някой му казва, че още има време да се включи и Цекин решава да участва с два стола.

На фестивала във Флоренция участва с колекция от три стола. Експеримент в различни материали, и техники за изграждане на форма и растер подчинени на функцията.

Снимка: Личен архив

„Направих даже и трети стол. Абсолютно нищо не съм очаквал. При мен винаги се случва така, че някой друг вижда, че съм спечелил и ми се обажда. В случая една приятелка ми каза. Влязох в сайта и видях, че съм втори. Останах изненадан, че всъщност си поделям второто място с още един българин – отново Дарин Божков, но първо място в този конкурс не бе отсъдено. Странно е, защото първата награда беше доста голяма финансово, може би затова не ни я дадоха. Едва ли ще разберем и кой прибра наградата“, шегува се Иван, но признава, че никога не е участвал, за да печели.

Иван Цекин има награда за "мебелен дизайн" на престижния фестивал във Флоренция. Материали: дъб, палисандър, махагон

Снимка: Личен архив

Интересните моменти продължават да го преследват и в Русия – кандидатства с проект за скулптура в единствения град в света, разположен точно на Северния полярен кръг  – град Салехард, Сибир, който е и вторият по добив на петрол. Там българският „цар Иван“ представя Европя редом с китайския си колега, който представлява Азия и аржентинския от  Южна Америка. Останалите избрани били от Русия.

Следва конкурс в Австрия, където отново проектът на Иван Цекин е на второ място за дизайн в конкурс, организиран от Международния съюз за изследване на горите и Международното сдружение по дървообработване.

„Бяха дълги пътувания, но хората останаха доволни“, споделя Цекин.

Въпреки значителните си за възрастта успехи в чужбина, Иван желае да работи в София, където не остава безразличен към световните трендове в интериора и уличното изкуство у нас. Затова и използваме момента да разберем, какво трябва да има у дома от дърво модереният, градски човек.

„Самата форма и обработка може да промени този класически материал така, че крайният резултат да бъде актуален и тренди“, казва Иван. „Стремя се това, което правя, да грабва по-младите. Реално нещата, които са правили моя баща и моя дядо са от време оно, докато сега, в момента, се опитваме да създаваме нов продукт, който наистина да се харесва на по-младите, за да бъде отново на мода. Смятам също, че във всеки градски дом, трябва да има нещо дървено, защото дървото дори след като бъде отрязано и обработено, продължава да преработва въглеродния диоксид. Което означава, че във всеки един дом, колкото повече дърво има, толкова по-добре. Защото то пречиства въздуха. Освен това носи онази топлина, необходима за домшания уют“, смята творецът.

Дървото в градския интериор

Разговаряйки с един от най-забележителните млади художник резбари у нас, използваме момента да маркираме трендовете в градската мода в обзавеждането за 2021 година.

Хоум тренд номер 1: Вратите...

„Вратата е изключително трудна за направа, защото има конструкция още от египетско време, която се ползва и до днес – оттогава до сега е в табли, защото не е измислен по-добър модел. В момента се опитваме да се възползваме от това, но да ги правим така, че да се вписват в градската среда. Цветово се опитваме да допринесем, ползвайки старата форма и сглобка. Така пасва перфектно на интериора на урбанизираната среда. Вратата, която мен би ме впечатлила е комбинация от плътна боя и дърво. Но не да я направиш цветна изцяло, а да вкараш акценти на определени места и дървото да изпъква“.

Тренд номер 1 за 2021 за дърво в дома: Вратите в цветове

Снимка: Личен архив

Можем да кажем, че цветовият тренд на 2021 година по отношение на дървото е пастелено синьо-зелено.

„Такава врата ще направи впечатление на всеки, защото е различна. Омръзнало ни е да гледаме неща по калъп. И когато пред теб видиш едно изкуство, една врата, която да искаш да пипнеш, да се снимаш пред нея, усещането е различно. Както казваше и моят преподавател – едно изделие трябва да ти се прииска да го докоснеш!“, споделя Иван.

Хоум тренд номер 2: Дървени пластики на стената

Тренд номер 2 за 2021: Пластика която спечели сърцата на уважаваното жури на „ Arctic Arts Week” в Лапландия, Финландия. Попадна сред десетте работи, които ще бъдат изпълнени на място в сърцето на северния полярен кръг. Пейзаж от сглобки, растер и цветове .

Снимка: Личен архив

„Някак не им се отдава нужното внимание на пластиките и не ги виждам често в българските домове, както е в големите европейски столици. Например у нас навсякъде съм окачил мои пластики и който и да дойде, веднага му грабват вниманието. Защото не са картина, а друго изкуство – разглеждат го, пипат го, виждат, че не е правилна форма, не е сложено в рамка и е много интересно, модно. Малко по малко започват да се прокрадват и у нас в интериора. Също се срещат малки резби и скулптури. Грабват окото. В САЩ е много разпространено, навсякъде по домовете, но там поп-арт културта е доста развита“, казва Иван.

Хоум тренд номер 3: Рамките за картини

Тренд номер 3 за 2021 година за красивите , дървени рамки за картини

Снимка: Личен архив

„Тъй като рисувам, напоследък правя много рамки, воден отново и от световния тренд. Последно правих рамка за себе си – огромна - 130x100, много ми харесва“, споделя Иван.

Освен, че работи с дърво, Иван рисува прекрасни картини

Снимка: Личен архив

Дървото на зеленото бъдеще

Иван Цекин подчертава, че не всяко дърво би могло да се претвори в нов и модерен продукт или иначе казано: от всяко дърво свирка не става! 

Самият той си пада да реставрира и преправя винтидж мебели. Така например с магьосническите ръце превърна стара маса в модерен, телевизионен шкаф в рамките на течащото в момента състезание за българския творци.

Този модерен ТВ шкаф е бил всъщност много стара маса. Създаден е на принципът на Златното сечение

Снимка: Личен архив

„Вдъхновението за това дойде от книгата „Шифърът на Леонардо“. Цялата ракла, всичко е направено в Златно сечение. Ако се интересувате – това е пропорцията, която съществува във всяка една природна частица. То е не само математическо понятие, но е символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът „златно сечение“ е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за „идеалното човешко тяло“. Представата за хармония и отношение е в основата на философските идеи на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на пропорцията φ в архитектурата. Числото за Златно сечение има стойност, приблизително равна на 1,618. Това е идеята, на базата на която създадох този модерен шкаф, затова избрах и зеления цвят“, разкрива Иван Цекин.

Останалата част от историята за старата маса и Златното сечение пази за финала на състезанието.

„Винаги участвам за свое удоволствие, победата никога не е на всяка цена“, споделя дърворезбарят.

Дървото по улици и в паркове

Какво липсва в София, за да се нареди достойно до другите европейски градове, питаме още Иван Цекин. Не само в парковете и по уличките, но и като култура.

Отговорът е: повече симпозиуми за Дървото.

През 2018г. Иван Ценкин получава уникалната възможност да изработи с екип от хора два портала за главното фоайе на вековната сградата. С екип от трима души в рамките на две години им бе поверена направата на всички дървени части в това число петдесет врати, два портала, две дървени стълбища, ламперия и кръгли прозорци, както и реставрацията на още 20 стогодишни врати

Снимка: Личен архив

„Би било прекрасно да има изложения на скулптури от дърво. Това, което липсва също е Музей на приложното изкуство, а реално то, по времето на комунизма, не е било потискано, защото не е имало чак такъв интерес към него. И затова то тогава се е развивало адски много. Има изключително много дърворезби, пластики и скулптури в складовете на Художествената академия. Някои ми се е налагало да ги местя, когато някое помещение се наводни, да не се съсипват с годините...Може би един такъв Музей ще е нещо много интересно и полезно“, казва още Иван.

Раздвижените пластики са тренд за 2021 за открита градска среда, смята още Иван Цекин

Снимка: Личен архив

В Борисовата градина, по думите му, би отивало да бъдат поставени серии от модерно изглеждащи творби от дърво, които хем да се вписват към природата, хем да контрастират.

„Това ще е много по-интересно, имаме нужда от по-пластични творби от тези, които сме свикнали да виждаме. Мечтата ми е да направя наистина мащабна скулптура. Инсталация по-скоро. Обмислям да кандидатсвам по един проект точно за нещо такова – в България, срещу Двореца, на мястото на Дигиталния човек... Мисля да предложа нещо!“, издава Иван.

Дъб съм

Ако можеше да избира с какво да работи, дървото, което най-много се доближава по характеристики към светоусещането му е дъбът. Работил е и с палисандър – индийски и африкански с цена от 12 500 лв кубичния метър. Но младият художник резбар е категоричен, че за нашата среда в България най-подходящ е дъбът! 

Общо 10 маси на Цекин намериха своя дом в сградата на Семинарията.

Снимка: Личен архив

„Дъбът е със силна структура, твърд е и издържа на атмосферните влияния. Старите покриви, правени от дъбова дървесина още навремето до ден днешен са здрави. Ако знаеш как да го обработиш, може да изкараш страхотни форми от него“.

Вероятно същото може да направиш и с Иван Цекин – ако знаеш как да подходиш, може да проведеш страхотен разговор с него, от който да разбереш как да направиш нещо вечно в градска среда и същевременно то да бъде бъдеще!