#В началото на 2000-те grime музиката още беше нишов жанр, скрит в сенките на източен Лондон, далеч от светлината на прожекторите и големите медии. Младият фотограф Саймън Уийтли, движен от страст към уличната култура и желанието да разкаже непознати истории, се превръща в един от най-важните документиращи артисти на това движение.

Днес неговата книга Don't Call Me Urban се смята за културен феномен, превръщайки се в ключов визуален архив на една от най-влиятелните субкултури на Великобритания.

През 2025 година легендарната фотокнига на Simon Wheatley Don't Call Me Urban се завръща в ново, разширено издание. След като първоначално изданието се превърна в култов артефакт за феновете на grime музиката и уличната култура, преиздаването обещава да даде още по-дълбок поглед към живота и енергията на британската сцена от началото на 2000-те. С нови, неиздавани досега снимки и разкази, това издание идва точно навреме, за да припомни и затвърди значението на един фотограф, който промени начина, по който светът гледа към grime и неговите артисти.

Кадър: YouTube

Началото на едно революционно пътешествие

Саймън Уийтли навлиза в света на grime с обектив, насочен не само към музиката, а към живота и борбите на хората, които я създават.

Grime е музикален жанр, който възниква в началото на 2000-те години в източен Лондон и бързо се превръща в глас на младите поколения, живеещи в градските квартали на Великобритания. Този стил съчетава елементи от хип-хоп, гараж и електронна музика, отличава се с бързия си ритъм и директни, често социално ангажирани текстове. Grime не е просто музика - той е културен феномен, израз на идентичност, борба и самосъзнание, който дава сцена на гласовете, често пренебрегвани от основните медии.

„Grime не беше просто музикален жанр, беше израз на гнева и надеждите на младите хора от източен Лондон,“ споделя той. „Това беше начин те да заявят себе си пред света – през ритъм, текст и стил, които никой друг не разбираше тогава.“

Неговите снимки не са просто портрети на артисти – те улавят атмосферата на улицата, енергията на клубовете, както и социалните проблеми, които много от тези младежи срещат ежедневно. Това го прави не просто фотограф, а хроникьор на една културна революция.

Кадър: YouTube

Не просто снимки – социален коментар

Уийтли разказва, че често се е срещал с артистите не само на сцената, но и в техните квартали, където е успявал да улови моментите, които зад кадъра разказват истинските истории.

„Преди всичко снимах хората, не образа, който медиите и обществото им приписваха. Исках да покажа тяхната човечност, тяхната борба и техния дух.“

Това личи в кадрите на Skepta, Dizzee Rascal и Kano – артисти, които по-късно се превръщат в международни звезди. Но преди слава, те бяха деца на улицата, опитващи се да намерят своя глас. Снимките на Уийтли ги представят не като идоли, а като реални хора с истории, мечти и предизвикателства.

Кадър: YouTube

Don't Call Me Urban – визуален архив на едно поколение

Книгата излиза първоначално като ограничено издание, но бързо се превръща в култов обект за фенове на музиката, социални изследователи и артисти по целия свят.

„Не съм предполагал, че тези снимки ще предизвикат такъв интерес,“ признава Саймън. „Те са просто история, заснета с камера, но се оказа, че са нужни – сякаш хората искаха да видят тази страна на Лондон, която не им показват по телевизията.“

Don't Call Me Urban е много повече от книга с фотографии. Това е документ, който проследява социалните промени, идващи с музиката, илюстрира живота на работническата класа в градските райони и отразява борбата срещу маргинализацията.

Трансформацията на една субкултура

Grime музиката днес е световен феномен, но преди две десетилетия тя беше под земята – буквално и преносно. Уийтли разказва, че много от сцените, които е снимал, са се случвали в малки клубове и в домовете на артистите.

„Тези места бяха пълни с енергия, с мечти, с неспокойство. Аз просто бях там, за да уловя този момент.“

Визуалните му разкази помагат на света да разбере тази субкултура и да я приеме като нещо истинско, значимо и дълбоко. Те вдъхновяват и нови поколения да използват фотографията и музиката като инструменти за социална промяна.

Влияние и вдъхновение за бъдещето

Днес, близо 25 години след началото на своето пътешествие, Саймън Уийтли продължава да бъде вдъхновение и пример за артисти и активисти.

„Grime показа, че маргинализираните общности могат да създадат културни феномени, които променят света,“ казва той. „Моите снимки са свидетелство за това, че всеки глас заслужава да бъде чут.“

Неговата работа се използва в учебни програми, изложби и документални филми, а новите поколения фотографи черпят от неговия подход – да снимат не само образа, а историята зад него.

Кадър: YouTube

Какво следва?

Когато го питаме какво планира за в бъдеще, Уийтли отговаря, че продължава да търси нови истории и нови начини да разказва за културните движения.

„Всяка субкултура заслужава да бъде видяна с уважение и разбиране. В момента наблюдавам как дигиталните общности създават нови форми на култура и искам да бъда там, да ги документирам.“

Енергията, която снима в началото на века, днес се трансформира в нови форми, но корените й са все същите – желание за изразяване, търсене на идентичност и борба за място в обществото. 

Историята на Саймън Уийтли е пример как един фотограф може да промени начина, по който светът възприема една културна сцена. Неговият обектив не просто фиксира лица и сцени – той създава мост между музика, социална реалност и изкуство. Времето показа, че това не е просто работа с камера, а мисия, която променя съдби и вдъхновява поколения.