# Джорджо Армани 3 месеца преди да навърши 86 години в интервю пред The Talks.
В интервю за модата и кризата и кризата в модата, Джорджо Армани разказва за най-големите си пропуски и за най-големите си уроци. Разпознаваемият стил на колекциите му е отражение на възприятията му, свързани със съвременния градски живот и анонимността на милионите обитатели на мегаполисите. Самият той черпи опит от трудното израстване в периода на Втората Световна война, както и от многобройните загуби, след които и тази на партньора си Серджо Галеоти, с който през 1974 година създават първата си модна къща. Джорджо Армани е наричан Императора на модата, Великия моден диктатор, но и Тъжния принц, Майстора на потиснатата елегантност и Големия милански майстор. Той облича жените си в мъжки дрехи, но не е подозирал какъв трамплин в кариерата му ще се окаже моментът, в който Ричард Гиър отваря гардероба и чекмеджетата си, пълни с дрехи от неговата марка, във филма "Американско жиголо" през 1980 година. Какво мисли Армани 40 години по-късно по най-сложния въпрос - за себе си в интервюто за The Talks.
- Г-н Армани, преди време описахте навлизането в 40-те години от възрастта си като моментът, в който тепърва започвате да се осъзнавате, като начало, дори. Какво ще кажете сега за декадата на своите 80?
- Осемдесетте години са моментът на интензивна жизненост, на пълна отдаденост на бизнеса, който вече се е превърнал в начин на живот. Осемдесетте са и времето, в което най-накрая се опитвам да намеря баланс в свободното време. Работата е на първо място, все пак. През живота си жертвах любов, личен живот и време за мен. Казах "да" пред олтара - на работата си. Създадох империя, която е важна за толкова много хора. Затова се грижа всеотдайно за всичките си служители. Колкото по-възрастен ставам, толкова повече съжалявам за неща, които не съм направил, за места, които не съм виждал. За това, че съм бил обичан, но не съм обичал. Но успявам да заглуша тези усещания и чувства като работя още по-усилено. Пътят към съвършенството е безкраен.
- Мислите ли, че някога ще бъдете удовлетворен?
- Ще спра да работя, когато съм удовлетворен. Но не виждам това да се случи в обозримо бъдеще. Поривът да се справям все по-добре и по-добре е силен и ме тласка напред. Стремя се да проявявам повече търпение и всеотдайност, защото да не станеш самонадеян и самодоволен е най-голямото предизвикателство и най-голямата проява на дисциплина. А дисциплината изисква да сте строги към себе си, без значение за какво става въпрос. На това ме научи самият живот. Когато бях млад дизайнер бях щастлив да отговарям за творческите въпроси, но внезапната загуба на бизнес партньора ми ме принуди да стана и предприемач. Това бе тежък преход, но го преодолях с упорита работа. Такъв съм си.
"Интуицията ми и виденията ме водят в това, което правя. Вярвам си"
Войната го амбицира да стане доктор и с идеята да осъществи детската си амбиция започва обучение в Колежа по медицина към Болонския университет.
- Толкова ли сте взискателен към екипа си, колкото и към самия себе си?
- Всъщност да. Това е най-добрият начин всеки да даде най-доброто от себе си. Но за мен аз съм автор и по право името ми стои на всичко, което правя. Активно участвам във всяка част от бизнеса си не само заради това, но и защото работата ми произлиза от моите интуиции и визии. Вярвам в това, което правя.
След като за две години не успява да преодолее непоносимостта си към кръвта разбира, че болниците не са за него и изоставя колежа в полза на идеята да започне курс по фотография.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos- Интуицията и виденията винаги ли са били част от живота ви?
- Спомням си как наблюдавах якетата, които майка ми носеше, докато аз растях. Постигаше много с малко средства и със сигурност не се обличаше като кукла. Якето имаше своята предпазна функция, но тя го носеше елегантно и му даваше присъствие в цялостния тоалет. И моят собствен порив да създавам идва от тази любов към красотата, съчетана с функционалността. Стремя се да създавам полезни и елегантни продукти. Това е процес, който е дълъг и сложен като цял един живот.
През 1957г., обаче, се налага да загърби идеите си и да влезе в армията. След уволнението започва работа като аранжор на витрини в „La Rinascente”, 10 години прекарва в „Cerruti“, а в периода 1970-1975г. прави проекти за „Ermenegildo Zegna” и “ Ungaro”.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos- Смятате ли, че вашето търпение е било решаващо за целия процес?
- Разбира се, търпението е добродетел, която ценя високо, не на последно място, защото е напълно в противоречие със забързания ход на времето в наши дни. Хората искат всичко на момента и го забравят веднага, щом го получат. Търпението означава усилие, издържливост, визия и фокус. Това е една от вратите към щастието и трайния успех. За мен поне.
- Може ли някой като вас, с всичко случващо се в живота ви, да си позволи да бъде търпелив?
- Много трудно е, наистина. Но винаги съм се опитвал. Изчаквам подходящото време, за да взимам решения, само тогава всичко се случва добре. Схващането, че всичко трябва да се случва бързо, е погрешно. Колкото повече съзряваш, толкова повече осъзнаваш, че трябва да оставиш времето да си свърши работата, за да се постигне прогрес. Във времената на тази глобална здравна криза мога да кажа, че това е най-дългата почивка, която съм имал по време на цялата си кариера. Даде ми се възможност да забавя темпото и да преосмисля пейзажа.
Има трудно детство по време на Втората световна война.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos- По време на Седмицата на модата в Милано в края на февруари, много преди да бъдат отменени ключови събития по цял свят, вие избрахте да излъчвате онлайн дефилето, вместо да го проведете на живо. Изненадахте ли се, че никой от дизайнерите в Париж не последва примера ви?
- В известен смисъл - да. Но не мога и не бих обвинявал никой. Пандемията е причинена от невидим враг! Лесно е просто да го пренебрегваш и да си мислиш, че това не може да ти се случи. Ако се върнем назад вероятно цялата Седмица на модата трябваше да бъда отменена, макар това да нанася огромни щети. Разбира се, че в сегашната ситуация, модата не е крайна необходимост, тъй като всички стоим вкъщи и облеклото със сигурност не е в недостиг, така че като индустрия, мисля, че можем да помогнем с възстановяването на производството след това.
- Спряхте производството на колекциите си, за да започнете да правите медицински предпазни екипи, нали?
- Точно така, веднага след като бяха наложени карантинните мерки, реших, че е мой дълг да допринеса за спешните ситуации с това, което е наистина необходимо. Тази криза изисква принос от всеки един от нас. И това е моят начин. Всички трябва да се активизираме, да се изправим и да помагаме, защото сме част от човечеството: толкова е просто. Ние не сме привилегировано малцинство и всички трябва да загърбим този начин на мислене. Можем да спечелим само ако сме обединени. Но също така, аз не спрях да работя напълно. Заедно с малка група хора провеждам част от дейностите си, когато е възможно, и се подготвям за възстановяването. Мисля, че след това принудително изчакване, ще имаме много различно отношение към луксозните стоки в бъдеще.
Този опит логично го довежда до 1974г., когато в партньорство с добрия си приятел Серджо Галеоти създава първата си модна къща, специализирана главно в дизайна и иработването на модерно мъжкото облекло.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos"Модата трябва да отговаря на нуждите на хората, правейки животът им по-лесен и по-красив"
- Какъв ще бъде ефектът от случващото се и какво предвиждате за бъдещето на луксозните дизайнерски стоки на базата на променето мислене на потребителите?
- Упадъкът на модната система, както знаем, започна, когато луксозната индустрия прие методите на работа на т.нар. бърза мода: безкрайният цикъл от доставки с надеждата да се продаде повече, но забравяйки, че луксът отнема време, за да бъде постигнат и да бъде оценен. Луксозната дизайнерска мода не трябва да бъде правена бързо. Няма смисъл едно от якетата или един от костюмите ми да живее в магазина само три седмици и след това да остарее и да бъде заменено с нова стока, която да е подобна. Не работя така и смятам за неморално да го правя. Всъщност от седмици работя с екипите си, така че след приключването на карантината летните колекции да останат в бутиците поне до началото на септември, както е естествено. Така ще продължим да работим и занапред.
- Ще станат ли по-маловажни тенденциите в бъдеще?
- Най-вероятно. Красотата и качеството със сигурност ще си върнат релевантността. Модата трябва да отговаря на нуждите на хората, правейки живота по-лесен и красив. Не ми харесва сляпото приемане на най-глупавите тенденции и произвеждането им на конвейр. Аз съм за последователност и душевност. Идеите ми внесоха огромна промяна в света на модата, смея да твърдя, без да звучи помпозно. Виждам имитации на работата ми навсякъде и това събужда в мен огромна гордост, защото означава, че наистина съм докоснал живота на хората. И затова продължавам да правя това, което мога най-добре.
Автор: The Talks
Превод: Кристина Димитрова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}