17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Художникът, инсулинът и животът: Различната изложба на Беловски

Да погледнеш към себе си през консумацията на лекарства и математика

14:20 | 5 юни 2020 0 5520 Снимка: Личен архив

ТЕМА #Време за мен

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

#Нарекоха го Българския Banksy, но двамата нямат общо по стил.

По-скоро в нагласата, критиката и протеста. Утвърденият живописец Станислав Беловски превърна колажа в поп-арт мода. Произведенията му са толкова известни, че се разпространяват из интернет, без дори да е нужно да се споменава името му. Той е разпознаваем като серията си "Целувката", в която Тодор Живков и Леонид Брежнев се целуват "братски" на фона на текстове от песента на Алла Пугачова "Милион альх роз".

Популярният колаж с Брежнев

Снимка: Личен архив

В специално интервю за #URBN Беловски разказва историята на 1670 шишенца инсулин, които е консумирал в последните 19 години. За 1978 игли за тест за кръвнa захар, употребени заради заболяването диабет. За общото между визуалните артисти в изкуството и собствените си протести, които оживяват в колажи.

Още колажи вижте тук >>

Именно заради прословутите си колажи Станислав Беловски често е сравняван със световноизвестния графити артист Banksy. Според изкуствоведите, приликата между двамата е в универсалния културен език, който ползват, за да “разговарят” с обществото.

Мащабът, разбира се, е различен, но на българската сцена Беловски се е превърнал в безпрецедентен коментатор.

Творбите му ползват безкомпромисно сатирата

Снимка: Личен архив

Освободен от всякакви лоялности и впрегнат в подкрепа на общността.

„Много художници напомнят на Banksy, със сигурност имаме нещо общо в усещанията. Изкуството в днешно време трябва да се занимава с несъгласието и протеста, с нищо друго. В този смисъл – да, имаме обща позиция“, казва Станислав Беловски пред #URBN.

Той е утвърден художник по професия, талантлив, инатлив и чудат артист, който не иска да се бие в гърдите за това, през което е преминал. А пътят му е труден за разкриване – живопис, диабет, личен протест, хармония.

Стилът му досега бе определян като поп-арт, заради прочутите му колажи, но не е точно това.

„Колажите са само част от нещата, които правя. По-скоро активната работа в различни полета на визуалното развива един характерен, визуален език, който хората разпознават. От друга страна, популярността на политическите колажи на Валдес Радев, на Червенков и др., освен моите, може би говори за необходимостта на хората от ясно изразено критично отношение към ставащото у нас и по света – една нужда от повече свобода на словото“, споделя в специално интервю за #URBN Станислав Беловски.

За визуалните артисти като него, пандемията се оказа плодотворна, но и житейски обогатяваща. Художникът успява да измине бавния процес, в който да разкрие собствената си борба чрез изкуството.

Поредица като дневник за опитомяването на доживотно заболяване.

В новите му картини главен герой са 1670 шишенца инсулин, коснумирани за 19 години

Снимка: Личен архив

Серия от години, в които времето за живеене се измерва според ампулата инсулин или друго лекарство. Математическото уравнение лекарства = живот „Mirror, mirror” е изключително различна от артистичните практики на Беловски, в които често използва фотографския материал като първоизточник на картините си.

Различна от създаваните досега алтернативни светове на космонавти и ангели, представени чрез хумор, поп-култура и пънк.

Тя е лична.

В нея Станислав Беловски разказва за 20-годишното си преживяване и надвиване на състоянието си – диагностициран с диабет, за да може днес да излъчва толкова хармония, красота и енергия.

Нали се досещате как в началото се ужасяваш от болестта, но накрая я покоряваш?

В културните среди изложбата “Mirror, mirror…” (4-26 юни) в галерия Credo Bonum е определяна като най-важното арт събитие за 2020 година. Творбите са посветени на физиологичното равновесие, а всъщност разказват личната история на художника и неговите премеждия, като пациент с диабет вече две десетилетия.

Публичното споделяне на това преживяване не е нито лесно, нито интуитивно. Авторът събира опаковките от медицинските препарати, които приема през живота си. Дълголетният път за реализацията на проекта всъщност отговаря на личната трансформация на самия Беловски.

От момента на заболяване, до момента на опитомяване на новото му състояние.

„Може и да е странно, но идеята дойде не от собственото ми състояние, а от специфичната „математическа“ естетика на повтаряемостта на фармакологичните продукти, които трябва да използвам. Многобройните флакони, тест ленти и прочее ме подтикваха да ги „изброя“ в опит да видя своето лично време на този свят.

В изложбата има обаче и обекти, които препращат към неизброимостта и непредвидимостта на това да си жив…“, споделя Беловски.

1978 игли за тест за кръвнa захар, употребени за 18 години.

Снимка: Личен архив

Би било много добре тази изложба да сложи началото на трайна промяна в представата на хората за диабета, смята артистът. Твърде много хора приемат заболяването като ужасна присъда, трагедия. В наши дни, с развитието на медицината, диабетът вече е технологизирано състояние, което може съвсем добре да се коригира с външни средства.

„Но най-вече с дисциплина, самоконтрол, самонаблюдение – които са нужни и на всеки, за да поддържа здравето си в равновесие. А това е нещо, от което съвременният човек в консуматорското общество доста се е откъснал“, казва Станислав Беловски.

Той подчертава, че изложбата не е мислена да е огледало на самия него, а на зрителя, всъщност. На био-физиологичното у него, но и на рационалното за човешкото същество.

Денят, в който научи...

„Ще отговоря в духа на заглавията на работите в изложбата: 21 март, 2001 г., София...“

Това не е изложба, посветена на болестта, а на живота. Творбите, изградени от стотици кутийки, хиляди тест ленти и инсулинови ампули, излъчват една студена, огледална красота. Ако това е личното огледало на художника, то той е в хармония със себе си. И оттук идва значимостта на тази изложба.

Изложбата има лечебна функция.

Тя търси да “сприятели” зрителя с новия медицинския лик на съвременния човек. Споделянето чрез изкуството

„Всъщност изложбата не разкрива мен специално, въпреки че представя използваните от мен фармакологични средства във връзка със състоянието диабет. Работите са максимално изчистени от личното – така че гледащият да може да огледа себе си. Да помисли за физиологичните процеси, които протичат естествено в човешките същества. У всеки 1 на 11 души тази обмяна на веществата е нарушена или разрушена и равновесието на въглехидратите в кръвта трябва да се поддържа медикаментозно. Отвън“, разкрива Беловски.

Художникът призовава за по-рационално отношение към състоянието диабет. Без страх и чукане на дърво. Както обикновено, артистът се обляга на сатиричните похвати дори в този разговор.

Творбите му ползват безкомпромисно сатирата

Снимка: Личен архив

Нужна ли е толкова сатира за историята?

„Маркс е казал, че историята се повтаря първо като трагедия, после – като фарс. Може би сатирата е ключът, с който да подходим критично и аналитично към историята, за да не я повтаряме и потретваме. Пластовете време са градивен елемент в моята работа, оттам и интересът ми и към историята, и към съвремието“, казва художникът.

За съвремието смята, че не се побира в символи, тъй като е съвкупност от по-големи обобщения, които няма как да работят извън клишето.

Творбите му ползват безкомпромисно сатирата

Снимка: Личен архив

„Каквото и да изберем, ще е едностранчиво и до голяма степен плитко. Съвремието ни е твърде многолико, за да се побере в няколко символа. Може би когато стане история, ще може да се правят такива спекулации“

По думите му, изкуството е нужно винаги да говори ясно и високо. Времето е такова, че художниците трябва повече да говорят за света наоколо, отколкото за себе си и „своя вътрешен свят“ или по чисто художествени проблеми. Съвременното изкуство дава нови перспективи, нови гледни точки към дадена тема, провокира зрителите по неочакван начин и така може да отключи нови, креативни решения в много области.

Колажите на Беловски са определяни като поп арт, но не са точно в този стил

Снимка: Личен архив

„А съвременният свят определено се нуждае от позитивни промени – и в екологията, и в политиката, в начините на производство и потребление, в начините, по които нашите общества функционират, в начините, по които изживяваме човешкото си състояние“

Преди време нарекоха колажите на художника „Инстатерапията на Беловски“

Това поредната му терапия ли е?

„Нямам никакви претенции да съм терапевт. Моите работи очертават траектории за размисъл, задават въпроси и ако отговорите им може да са терапевтични за някого – супер“, споделя артистът.

Лечението и изкуството са взаимосвързани още от античността.

Впоследствие Ренесансът, този обсебен от човешката анатомия период, полага началото както на съвременната медицина, така и на европейската художествена традиция. А малко след това, разказва ни Мишел Фуко, човекът се научава да създава понятия за болести. Да категоризира в нови рамки сложната аритметика между физиологичните състояния и културните им превъплъщения. Днес артистичното намира място в медицинската практика, като форма на лечение.

А самите лекари продължават да наричат своята професия - изкуство.

Какво остава на артистите?

От „Аптеката“ на Деймиън Хърст до епруветките с кръвта на „Лили Хандел“ (Иво Димчев), артистичната манипулация на тялото и неговите състояния и намеси цели да обясни същите тези процеси отвътре-навън. Изземването на медицинската позиция и полагането ѝ в артистични наративи отваря врата както за интерпретация, така и за провокация. Надниквайки в медицината, артистичният поглед разгръща многопластовите измерения на здравето и болестта – страданието, интимността на лечението, превъзмогването и много други.

В резултат: реабилитиран е и страничният наблюдател, съпреживявайки пътя на нечие проникновение.

Изложбата бе открита на 4 юни и ще продължи в следващите две седмици

Снимка: Личен архив

ИЗБРАНО