17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Игнасио Серикио: Най-големият мит в Холивуд е, че актьорите са лъжци в живота

И още… Защо не би променил нищо от миналото си и коя е ролята, която все още не е изиграл, а мечтае отдавна

08:32 | 25 октомври 2024 0 1555 Снимка: Богдан Брайков

ТЕМА #Избрано #Кино

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

#Само преди дни холивудският актьор от аржентински произход - Игнасио Серикио, пристигна в България, за да изпълни не една, а две свои мечти - да бъде жури на филмовия фестивал "Синелибри" и да се запознае с футболната легенда Христо Стоичков. За себе си казва, че всеки ден се буди с нова мечта - да изкара лиценза за парашут е само част от новите му хрумвания. Престоят в България покрай филмово-литературният фестивал "Синелибри" го вдъхновява за още повече смели стъпки, споделя самият той в специално интервю за #URBN пред Криси Димитрова. Кои са фаворитите му в тазгодишните претенденти от състезателната програма на "Синелибри", която е любимата му роля и какво би казал на момчето Игнасио Серикио - прочетете в интервюта.

След кратка схватка с прозореца в Гранд хотел "Милениум" (опитвайки се да го отвори), Игнасио Серикио сяда широко усмихнат с любопитния си поглед, за да ни разкаже за престоя си в България и фаворитите си сред лентите, които трябва да оцени като жури на филмов фестивал. Не крие щастието си и концентрирано се стреми да запомни имената на всеки, който среща по пътя. Не може да скрие своята непринудена емоционалност. Първото, което ми казва, демонстрирайки с ясна артикулация, че вече е запомнил добре имената на събеседника си е, че София е доста чист град и че най-хубавите му моменти определено са разходките сред природата тук. Изпълнителен и дисциплиниран, изгледал е всички 11 филма от състезателната селекция, но крие умело фаворитът си, макар че ако четете внимателно ще се усетите кой е той.

"Веднага щом получих списъка с филмите, започнах да ги гледам един по един, на всеки два-три дни, защото имам нужда и да ги осмисля след това. Всички са много различни. За първи път съм част от жури, за мен това е безценен опит, защото загърбих актьора в мен, за да мога да обърна внимание на критериите като кинематография, монтаж, сценарий - елементи, на които по време на снимки на терен като актьор, не съм се вглеждал.

Всеки един от филмите носи специфичния си, запомнящ се момент, отбелязва той.

"Например в "Майстора и Маргарита" кинематографията е феноменална. Филмът "Ру" е с неописуеми кадри от Канада и Виетнам, които са преплетени майсторски. "Лимонов" е цветен, фокусиращ, а тъй като аз съм от Аржентина, за мен бе изключително интересно да го гледам, откривайки свои лични асоциации"

Темата на "Синелибри" тази година е "Поезия безкрай". Със своята сенситивност и опит в театралните сюжети, на Игнасио не му е никак трудно да открие поетични моменти в лентите.

"Самият факт, че филмите на "Синелибри" са базирани на книги е предизвикателство за сценариста и режисьора да пренесат поезията на екран. Това не е лесно. Мисля, че някои от филмите са уловили поетичния момент много добре. Сега, дори когато, говорим, всички филми от селекцията преминават през главата ми като върволица и откривам най-много поезия в "Сент-Екзюпери", "Майстора и Маргарита". "Добър ден, тъга" е толкова лиричен, дори има момент, в който героите четат поезия един на друг. Обожавам този момент. Можеш да усетиш книгата, от която произлиза", споделя той.

От край време Игнасио Серикио отделя голяма част от времето си извън терена и репетиционните за каузи, с една от болестите на съвремието - депресията и менталните проблеми. Смята, че именно киното и литературата са онези похвати, които могат да изобличат грозното лице на самотата, конфликтите и всички останали "лудости" на века, като се занимаят майсторски и оглавят похода срещу тях.

"Хм... Мисля, че ако даваме платформа на филмите, които засягат мащабните проблеми на съвремието, тогава изкуството и киното ще имат по-голямата мощ да променят съзнанието ни и да го водят към по-доброто решение. Тази платформа са именно фестивалите, които насочват вниманието ни към филми, като "Лимонов" и "Майстора и Маргарита". Те се отнасят до теми като войната, бариерите, различните социални класи, философския поглед към живота и ценностите, греховете и правдата... Фестивалите като "Синелибри" са мястото, където независимите филми получават своята възможност да предадат важни съобщения на зрителите, а режисьорите поемат риск, опитвайки се да задържат на повърхността съвременното, алтернативно изкуство. Само по този начин бичовете на новото време стават теми за размисъл, превръщат в дебат, биват изобличавани. Не бива да забравяме, че мащабните продукции с колосални бюджети все пак се придържат към "безопасната зона", защото искат да изкарат парите си и филмът да стигне планираните комерсиални висоти.

Същевременно, независимото филмово изкуство е рисково.

Например, режисьорът на "Майстора и Маргарита" е преминал през какво ли не, за да пренесе своите послания отвъд границите. Затова трябва всички ние да подкрепяме фестивали като "Синелибри" и филмите, които обръщат внимание на онова, което не всеки дръзва да засегне като тема в продукциите си. Трябва да посещаваме тези фестивали, трябва да агитираме хората да предпочитат и по-нискобюджетни продукции, наред с поредиците на Marvel", споделя Игнасио Серикио.

Неговата слична кауза и мисия, обвързана с психическото здраве намира отзвук в други два филма, до които успяхме да се докоснем по време на "Синелибри". Темата за самоубийствената депресия е в "Партенопа" на Сорентино, но и в "The Joker: Folie à deux", които не са част от състезателната селекция, но имаха своите прожекции в рамките на фестивала. В този контекст, питам Игнасио Серикио достатъчно емпатични ли сме един към друг в съвремието и как трябва да реагираме като общество, за да спасим дори един човек от собствените му вредни, дори пагубни мисли.

Снимка: Богдан Брайков

"И първият филм - "Жокер" засяга именно темата за менталното здраве и самотата. За неразбирането на останалите към болката на другия. Смятам, че поезията, която е и тема на тазгодишния фестивал "Синелибри" отдавна дълбае в тази посока - премислянето, душевната болка, самотата, тъгата... Всичко, което е свързано с кризите на модерния човек трябва да бъде засягано като тема, защото сривовете на личността могат да доведат до необратими последици. Ако можем да спасим дори един човек около нас от клопката на депресията, това е голямо постижение. Посланик съм на организация в тази насока и основният фокус на мисиите ни е да премахнем стигмата и да стигнем до хората, за да им предоставим възможност да споделят повече за личните си битки. Да не се срамуват от борбата, която водят".

По думите му разковничето е свързано с комуникацията и разговорите. Парадоксално, бидейки общество, разглезено във възможностите си за комуникация, все повече бягаме от нея.

"Дори в ежедневието. Смятам, че всеки от нас може да бъде още по-отворен към хората около себе си. Когато попиташ някого "Как си?", наистина да искаш да узнаеш какво е състоянието му, а не просто да използваме въпроса като стандартен поздрав.

Трябва да питаш "Как си?", но въпросът да звучи като: "Тук съм за теб".

Искам наистина да знам дали си добре. Няма да ида никъде, преди да ми споделиш, защото се интересувам от отговора". Мисля, че всички са заети, заети, заети... Понякога отнема само минути да изслушаш човека не само с ушите, но с очите, дъха и тялото си. Да го усетиш. Всички говорим толкова много за енергията между нас и около нас, но рядко обръщаме внимание на енергията в комуникацията помежду си. Аз се опитам да бъда колкото се може повече "присъствен" - на мястото, на което се намирам. Да дишам човека - "breathing the person" на английски. Да се вдишаме един друг точно сега, да седнем и говорим, както правим сега с теб"

Игнасио Серикио е от онези хора, които те гледат право в очите и ако отместиш погледа си точно в този момент - чувстваш се неудобно. Разговорът е толкова личен, че се замислям колко често провеждаме толкова задълбочен диалог с хора, които познаваме от няколко часа. Признавам си. Случва се рядко. Затова и липсата на пълноценната комуникация се очертава и като една от най-големите лудости на съвремието, смята актьорът.

"Ха-ха! Най-голямата лудост е това, че често губим контрол, че сме несигурни и това води до бурни взаимоотношения и ситуации. Най-често това завършва с пълно прекратяване на комуникацията. Случва се с любимия ти, който до скоро е бил най-близките ти човек, с приятелите, с които си израснал, със семейството ти дори, както и между страните в света... Когато спрем да говорим, започват войните. Липсата на комуникация е огромният проблем както на не толкова сериозните връзки, така и на най-важните ни отношения. За съжаление, оттеглянето, спирането на разговора става все по-лесно за хората. Просто по този начин те решават проблема, когато не се чувстват удобно в конкретната ситуация. Вместо да останат и да поспорят дори, за да стигнат до правилното решение, хората решават да не влизат в социалните мрежи, да избягат за седмица... Не, не, не... Това не е начинът. Времето да останем заедно е тогава, когато не се разбираме. В трудните времена. Хората се страхуват от неудобните моменти, това е истината. Но ако останат в трудните моменти, те ще преминат на следващо ниво, ще бъдат по-силни, по-калени, ще бъдат и по-отворени към околните. Сега са времена, когато трябва да сме един до друг повече от всякога. Да не се крием"

"Синелибри" в мост не само към рисковите теми за комерсиалния бизнес, но и мост между литературата и киното. Говорейки за това, любопитно е, към коя книга или литературен герой би посегнал Игнасио Серикио, за играе или режисира...

"Моят отговор, откакто започнах да уча актьорско майсторство, моята роля-мечта, това е тази на Яго от "Отело". Мисля, че всеки актьор е бленувал за нея. Има и една книга, която много харесвам, на аржентинска писателка - Елза Борнеман - цялото ми детство мина с нейните кратки, хорър истории за деца. Помня, че ги четях и не исках да излизам от стаята си сам след това. Беше ме страх дори да се обърна на другата страна в леглото. Тази книга бих искал да я пренеса на екрана, дори да режисирам нещо като серии, всеки епизод да е различен", разкрива той.

Първият път, когато се качва на сцената, осъзнава, че именно там се чувства нормално.

"Като дете винаги се опитвах да привличам вниманието на хората и да ги забавлявам. Чувството да накарам другите да се смеят заради мен е зареждащо. И двамата ми родители работеха до късно и когато се прибираха от работа, аз вече бях подготвил цяла шоу програма, ангажирайки сестра ми. Настроението им се променяше за секунди, а аз обичах да бъда причината за това. Карах ги да се смеят, да се отпуснат, да не мислят за проблемите поне за малко. В момента, в който започнах да ходя в Академията по актьорско майсторство, за мен бе най-естествено да променям реакциите на хората от сцената, защото съм го правил през целия си живот. Когато се кача на сцената, ставам супергерой. Това е любимото ми място на Земята!"

Интересен е и преходът от сцената и публиката към камерата. Игнасио Серикио има десетки роли с големите имена в индустрията, но какви са уроците на които го учи киното?

"Театърът ти дава живата реакция на публиката. За мен тя е важната. Когато започнах да снимам филми и сериали, чудех се как ще успея да си набавя тази зареждаща енергия на зрителя, това вълнение, което изпитвам пред наблюдателите ми в самия момент. Тогава започнах да си представям, че екипът на снимките е моята публика. Това ми помогна. Когато снимам кадър пред камера, акумулирам енергията на хората около мен. Те са част от сцената. Когато съм на терен, винаги се уверявам, че познавам всеки, който е там, стараейки се да запомня всяко едно име. Искам те да гледат, да бъдат част от момента. Нуждая се от енергията на всеки един, за да се получи. Както казахме и по-рано - всичко се свежда до енергията около теб. Например, ако онзи човек в момента ни слуша и гледа, а не си рови в телефона - ти ще усетиш това. Той ще бъде част от нашия разговор в момента.

Да запазя театралния си заряд, снимайки кино, това е моята цел.

Стигаме до Холивуд, където името на Игнасио Серикио се свързва с редица хитови продукции - от комедии ("Кум под наем") до фантастика ("Изгубени в Космоса") и драми, сериалите по Netflix, нарежда се до актьори като Анди Гарсия, Клинт Истууд, Хю Лори... Какъв обаче е най-големият мит за звездите и тяхната мека? Разбира се, че в своите ранни 40 Игнасио Серикио няма как да не знае...

Снимка: Богдан Брайков

"Когато стигнах до там, с изненада установих, че хората смята, че всички актьори са лъжци. Не си ли го чувала, Кристина? Актьорите били много добри в лъжите... Едва ли не, ние лъжем през цялото време на екрана и това означава, че продължаваме да лъжем и в живота. Знаеш ли...

Аз съм актьор, който учи толкова много реплики, но не искам да уча лъжи..*

Не се вмествам никак в това възприятие за холивудските актьори. Аз нямам социални мрежи. Не ходя на партита. Обикновено съм сред природата, а повечето ми приятели са сервитьори, рибари, водопроводчици, тоест не са типичния холивудски антураж", споделя той.

Остава въпросът как киното и литературата, родени от нечие въображение и усещане, поставени на изпитанията на индустрията, трансформирането на обществото, новите ценности и двуяките значения, ще успеят да преборят стигмите и стереотипите на съвремието?

Може ли изкуството да бъде безсилно пред някои от тях?

Това ли е единственото ни оръжие?

"Всъщност те са единственият фактор, който успява да помогне на обществото да премине през трансформация. Киното и литературата са всъщност свободата на словото, наред с твоята професия - журналистиката, не мислиш ли?", отговаря той.

Самият той смята промяната, трансформацията и дори и кризите, през които минаване за част от

"Договора на душата"

"Ако можех да се срещна себе си като тийнейджър, да се върна назад, не бих се предупредил за това, което ме чака. Ще се оставя да бъда изненадан. Загубих малкия си брат, който се самоуби, но не бих променил дори това, ако можех. Вярвам, че нашите души са сключили своя договор за живот и мисля, че това, в което се превръщаме по определения по това споразумение път е именно заради превратните моменти. Това да се старая да помагам на толкова много хора сега е именно заради загубата на брат ми, именно поради осъзнаването, че нищо относно това, че ме напусна, не мога да променя. Това е екзистенциален опит. Пътеката е избрана, неговата душа е била готова да отпътува на следващото ниво, приел съм го, знам, че ще го срещна отново и съм по-свързан с него от преди. И така - не бих издал нищо от това, което очаква момчето Игнасио Серикио в следващите му години. Бих му казал "Стегни се, прибери се у дома или иди на парти, продължи живота си, защото трябва да минеш през това, което е разписано за теб!"

За какво мечтаете занапред - в професионален и личен план? За всичко. Непрестанно.

Всеки ден има различна мечта.

"Искам непрестанно да уча, да израствам, да правя неща, които никога не съм правил. Искам просто да трупам още опит. Например преди два месеца реших, че е време да изкарам разрешително за парашут. Тези спонтанни мои решения са онова, което плаши родителите ми най-много през целия им живот. Но започнаха да свикват, че това съм аз и ще продължавам да живея по този начин. "О, не съм опитвал това? Хайде да го направя" Такъв съм. Много, много любопитен съм"

Да изразява свободно емоциите си - смята, че и това до някаква степен е талант. А професията си определя като основно негово проявление, но и отговорност.

"Отговорност към обществото, за да може хората да бъдат афектирани, да предизвикаме техните размисли и желания за промяна. Това е дарба, която не си развил или придобил сам. Дадена ти е и не я контролираш. Нашата отговорност е да я разпространяваме. Защото ако ти си невероятен текстопоисец или току-що си написала песен, Кристина, това не идва от теб. Ти трябва да дадеш този твой талант на останалите от този свят. Винаги съм усещал отговорността да давам от това, което нося на хората. Да изразяваш себе си чрез емоциите си е нещо, което трябва да правим и това не ни прави по-малко мъже и жени!"

* Бел. ред. - игра на думи от lines (реплики) и lies (лъжи)

ИЗБРАНО