#Почти всеки град в света е създаден около река. Мегаполисите са построени върху или около области със сладка вода. Нашите предци са избрали да се заселят в близост до тези райони, тъй като реките са били средство за снабдяване с питейна вода за техните семейства и животни, използвани са за напояване на култури и като транспортно средство за подпомагане на търговията... Най-дългата река в света минава през столицата на Египет - Кайро. Река Дунав минава през повечето европейски столици - Белград, Братислава, Будапеща, Виена. По темата за реките и тяхната неразривна връка с града в рубриката #urbanista разговаряме с Мартин Янков - ландшафтен урбанист, прекарал над седем години в Англия, където изучава занаята и работи по строителство на градини и външни пространства. "Завърнах се в България със смелата идея да трансформирам средата, в която живеем. Научих някои процеси в чужбина, които биха могли да се приложат и тук - на родна почва. Мисията за градските реки започна с една съвсем наивна идея - да пусна светещи лодки в коритото на Перловската река, които да я представят в по-добра светлина", споделя той.
Речните потоци свързват хора, места и други форми на живот, вдъхновявайки и поддържайки различни културни вярвания, ценности и начини на живот. Концепцията за екологичните потоци осигурява рамка за подобряване на разбирането на връзките между речните потоци и хората, които са взаимно полезни. Въпреки това, повечето подходи за определяне на екологичните потоци остават основани на биофизичните науки.
Kак реките на България бяха превърнати в красив градски пейзаж вижте тук>>>
Преработената Декларация от Бризбейн и Глобална програма за действие относно потоците в околната среда (2018 г.) представляват нова фаза в науката за потоците в околната среда и възможност за по-добро разглеждане на съвместната конституция на речните потоци, екосистемите и обществото и по-ясното включване на тези взаимоотношения в управлението на реките. Може ли всичко това да бъде приложно у нас, в България, където градските реки често заприличват на мръсни канали?
Мартин Янков - ландшафт урбанист
Снимка: Колективът"Исках хората да погледнат към тези пространства с друго око. Покрай идеята с лодките, търсейки логистична и финансова подкрепа, много хора се запалиха. Различни компании, организации на фестивали... Тези хора започнаха да дават идеи за това как инициативата по "отключването" на реките в града да прерасне в нещо по-голямо. Аз самият имах мечта реките да се активират като линейни столични пространства - паркове. Още първата година ни подкрепиха над 30 организации. Така достигнахме до повече хора. Случи се първият фестивал "Реките на София" през 2020 година, който беше гръмкото начало на инициативата и я постави във фокуса на медиите и общността".
Само за две години идеята набира популярност в цялата страна, въпреки ограниченията на пандемията. Третото и най-голямо досега издание на познатия на столичани фестивал Реките на София, организирано от Колективът, превърна коритото на Владайска река край Лъвов мост в място за музика, танци, изложби, представления, детски и спортни занимания. Целта е социализирането на реките като активни градски пространства и насочването на общественото внимание към дългогодишния проблем със замърсяването им с канализационни води.
Реките на Града 2022 г.
Снимка: КолективътПокрай инициативата е създадена и Фондация "Колективът", чиято цел е да облагородява градската среда, събирайки на едно място светлите хора на промяната, включително от бизнес средите и институциите, защото без тях не могат да се правят промени в градската среда.
"Успоредно двете неща се развиваха", казва идеологът Мартин Янков. "Само за година фестивала "Реките на София" се трансформира в "Реките на Града" и започна да се случва в Русе и Габрово, на път е да се случи във Велико Търново. Във Враца също имаме запитвания по организацията и осъществяването".
Още много градове в България искат да обвържат имиджа и живота в населеното място с реките, които го пресичат.
"От едни лодки, които трябваше да светят, се обединиха светещи хора с обща цел - да оценим ресурсите, с които разполагаме в България - реките и занемарените пространства в градовете ни, които имат чар и потенциал да се првръщат в живи места за култура и отдих ", казва метафорично Мартин Янков.
Реките на Града през 2020 и 2021 г.
Снимка: КолективътВ София става въпрос за Владайската и Перловската река, които преди няколко години се превръщаха на моменти в нещо като мокри сметища, поради немарливостта на хората. До голяма степен леглата им бяха отражение на прекалено забързания и вглъбен живот, в който околната среда е просто фон - тенденция, която в последно време е за щастие прекъсната като развитие, благодарение на проекти и инициативи като фестивала "Реките на града".
Как Владайската и Перловската река се превърнаха в местните герои?
Основният проблем на софийските реки е канализацията на столицата, казва ландшафт урбаниста Мартин Янков.
"Градът расте, все повече сгради се присъединяват към съществуващата канализация, а тя не се развива с толкова бързи темпове, колкото се развива новото строителство. Така ни е проектирана канализацията, че при по-силни дъждове, дъждовната вода се смесва с битовата, опасната и наистина мръсната вода. Всичко това се изсипва в реките. Преди години това се е случвало по-рядко, защото тогава канализацията не е била толкова натоварена. Докато сега, дори при леки дъждове, на места, като например Перловската река, дори без дъжд имаме преливания на отпадни, битови води. Именно затова все по-често ги виждаме в едно лошо, неприятно и дори миризливо състояние. Така тази река вместо да ни радва - тя ни отблъсква и я гледаме с лошо око - като мръсна вода. Никой не обича мръсната вода, освен бактериите и бацилите".
Това, което Фестивалът "Реките на града" прави е да насочи общественото внимание именно към водите в населените места. Нашите реки не са толкова големи.
Зона за почивка край Темза в Лондон
Снимка: Getty Images"В Лондон, многомилионен град, има същите проблеми с изливането на смесена канализация при силни дъждове. Скоро мегаполисът разви един голям проект - "Суперканализацията". Този проект се състои в изграждането на допълнителна тръба - колектор, който върви успоредно на реката, по протежението ѝ, в който се изсипват всички тези смесени води. И когато спре дъжда се изпомпват обратно в пречиствателната станция. Така не се изсипват в коритото на реката, а в тръбата. Ако ние това можем да го направим в София, в един или друг формат, да спрем това изливане на смесените води в реките, които пресичат града ни, бихме имали едни красиви и радостни пространства. Когато минаваш покрай реките, застанеш на някое мостче или поседнеш на пейка - ще се почувстваш щастлив", казва Янков.
През Лондон минава основната река Темза с много разклонения, голяма част от тях бетонирани. Преди време британската столица е имала около 7-8 пресичащи града реки, от които са останали 2-3, които могат да се нарекат така.
"В София, за щастие, поне не сме закрили реките си отгоре с бетон, което ни дава възможност да можем да ги приобщим към градската среда, защото върху тях няма построени пътища и сгради.
В столицата имаме 7 реки, които пресичат централната населена част на града - река Блато, Боянската река, Владайска река, Искър, Лесновска река, Перловска река и Суходолска река. По тази причина Константин Иречек нарича столицата българската Венеция. На територията на Столичната община реките са над 30. Представете си всички тях като оживени, зелени линейни паркове...
През 50-те години наистина е имало идея столицата да бъде превърната в морски град. Може би ви звучи забавно, но е имало дори план как с кораби да се стига от София до Черно, Бяло и Балтийско море. Погледнато половин век по-късно - на София не ѝ трябват три морета, а да почисти наличните си води...
Модерното отводняване на градските реки от каналните води ще бъде скъпо, откровен е Янков, но Столичната община така или иначе ще инвестира стотици милиони в канализация през следващите години. Решението за реките е, точно когато се взимат тези решения за канализацията, една от основните точки да бъдат и градските води.
"Те трябва да са основен фокус, защото с една инвестиция ще се решат два проблема. Първо - увеличаване дебита на канализация в централната градска част, където минават всички канализационни системи, идващи от високата част на София - от юг и стигат до североизток. Така че не само заради реките в важно да се инвестира в отводнителната канализация, но и за безопасността на град София. Ние искаме да започнем от някоя от централните реки - Перловска или Владайска река. Приоритет е те да са първите линейни паркове, заложени в развитието на Столичната община на много нива във визиите до 2050 г. София спечели и конкурс за един от стоте климатично неутрални градове, където също това е приоритет. Финалисти сме сред кандидатите за Зелена европейска столица, като сме поели ангажимента да се обърне специално внимание на Перловска и Владайска река и трансформацията им. Оттук нататък е важно това да се случи наистина", отбелязва урбанистът.
Нужна е енергия, финансиране има.
Доброто и лошото на тези реки е, че те се управляват от множество институции - Министерството на Околната среда и водите, с подразделение "Басейнова дирекция"; Министерството на регионалното развитие, което се грижи за законодателството за канализацията и за това кое, къде и как да се развива; Столичната община, през чиято територия минават тези реки.
Реките на Града 2022г.
Снимка: КолективътНашата идея и се надявам това да стане и приоритет на Столичната община е силите на тези институции да се обединят в намирането на финанси, за да се реши проблемът с канализацията, за да може вече тези реки да се отключват и да се използват от всички като нещо радостно.
Голяма част от световните бизнес корпорации и финансови институции подеха екокампании. Някои преминават плавно към морския транспорт заради по-малкия въглероден отпечатък, други изместват ползването на пластмаса с алтернативни материали, като кочаните от царевица, от които се раждат ново, разградимо поколение банкови карти...
"Разбира се, българските градски реки не могат да се превърнат в трасе за транспортиране. Това е трудна до невъзможна задача. Те все пак имат малък дебит и дори да се изградят диги, които да позволят по-голям обем вода в тях, съществува опасност тя да не се движи особено бързо и да се заблатява. Не бих обърнал внимание на този потенциал в момента. Но колоезденето е друг вид еко транспорт, ходенето пеша също и речните корита биха били лесните за трансформиране линейни паркове, в които да са обособени вело алеи. Владайска река идва от "Овча купел" и до Сточна гара човек може да кара долу, в коритото ѝ. Една велоалея не би струвала много пари да се изгради върху съществуващото твърдо каменно корито. Можете да си представите какъв кеф е да си карате покрай чиста, блестяща вода от крайните квартали до центъра и обратно. Перловската река е трасе от НДК до парка "Заимов". То свързва страшно много централни локации в София. Отново се движиш покрай реката с колелото, а пред теб е зелен тунел от дървета."
Реките на града в София през 2020 и 2021 г.
Снимка: КолективътНе голяма инвестиция, която допринася за функционирането на центъра и облекчаването на трафика.
Социалните функции на реките също не са за подценяване. Там биха могли да бъдат обособени събийни зони, които да се поддържат и чистят редовно.
Европейските градове отдавна използват пълноценно реките си. Берлин е наричан град на езерата и реките. Лайпциг е превърнал някога замърсените от индустрията корита в прекрасни локации с десетки уютни заведения по бреговете на реките. Водите им са пространство за водни спортове...
Река Шпрее в Берлин
Снимка: Getty ImagesГрадовете растат и ако не обърнем внимание на природата в тях, ще се окажем в хабитат с лошо качество и няма да се чувстваме добре. Време е за технологични решения, които да отворят достъпа до реките в градовете на България. Във Велико Търново направиха нова локация на брега на река Янтра, в подножието на квартал "Варуша" - юг с усилието на местни хора и доброволци, които разчистиха района. Усещането там е все едно си на остров Бали - не се вижда нито една сграда, растителността те обгръща в зелена прегръдка и се чува единствено ромоленето на водата и птичките. Примерът на Велико Търново се готвят да последват Габрово, Благоевград и Враца.
Покрай река Зале минава велоалея
Снимка: Getty Images"Предизвикателство е бързото прииждане на реките по време на дъждове. И затова има решение", казва ландшафт урбанистът. "Това са ранно предупредителните системи, които засичат в реално време опасностите от прииждане на реката. Те се разполагат в полите на Витоша и Люлин планина, които са водосборните зони на Перловска и Владайска река. Те засичат дали вали, колко вали и колко ще поеме почвата. Изчисляват и кога реката би могла да придойде. Тогава ще знаем кога има опасност тези реки да прелеят и да няма хора долу в парковете, за да няма пострадали", отбелязва Янков.
Реките на града в София през 2020 и 2021 г.
Снимка: КолективътСинтезираме разбирането за взаимоотношенията между хората и реките, както е замислено в обновената дефиниция на екологичните потоци. Представяме казуси от Хондурас, Индия, Канада, Нова Зеландия и Австралия, които илюстрират мултидисциплинарни, съвместни усилия, при които разпознаването и задоволяването на разнообразните нужди от потоци на човешките популации е от основно значение за установяването на препоръки за поддържането им. Аргументираме се с литературата, за да подчертаем добрите примери за разнообразието и взаимозависимостите между реките и човешкото благосъстояние - духовни нужди, културна идентичност и усещане за място и принадлежност, които обикновено се пренебрегват.
Две са стъпките, които трябва да направим, за да отключим реките в града - чистота и ранна предупредителна система!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
Кастинг режисьорът Гергана Кадиева: Павел Иванов бе набелязан, но пак се яви на проби за ролята на Гунди
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?