17-11-2017 20-11-2018

Стефани Ханджийска и едно танцово шоу за капитализма

Представлението "84 Разговора" задава въпроси, които могат да предизвикат размисъл за обществото, в което живеем

19:38 | 21 май 2024 2 2703 Снимка: Никола Гюлмезов

Юлия Владимирова

dir.bg #URBN #thegamechangers

84 е необходимият брой разговори, за да се затвори успешно една сделка в корпоративния свят на продажбите.

В представлението Стефани Ханджийска и Нели Георгиева поставят неудобни въпроси за връзката между пазара и танцовия труд; за тялото на танцьора, което едновременно извършва този труд и е негов продукт; за условията на работа и живот; за успеха и преумората в епохата на късния капитализъм.

Всеки билет за "84 разговора" е инвестиция, която се възвръща под формата на танцови фантазии, лични истории, танц по телефона, сексапил и наръчник за оцеляване в капитализма.

84 разговора първи път.

84 разговора втори път.

84 разговора трети път.

Продадено!

Стефани Ханджийска е българска танцова артистка и режисьорка на танцови филми, базирана между България и Великобритания.

Интересува се от концепции като идентичност, имиграция, принадлежност, женственост и капитализъм. Работата ѝ е носител на награда на Столична община и награда "ИМПУЛС" за ярки постижения в областта на културата, и е номинирана за награда "ИКАР" за съвременен танц и пърформанс.

Представления на Стефани Ханджийска са селектирани от международни форуми като фестивалите "Dance Umbrella" и "Resolution" в Лондон, "The Place" - център за съвременен танц в Лондон, "Rambert Dance"; "ImPulsTanz" във Виена; "Антистатик", "Moving Body", "ОNE DANCE WEEK" и АСТ фестивал в България. Стефани е алумни на London Contemporary Dance School в магистратурата "Съвременен танц".

Ханджийска работи в полето на съвременния танц и танцовия филм. Автор е на танцовите филми "Поглед от ръба" (2020) и "INNER BLOOM" (2021), "Жената, която уши знамето" (2022), а в момента работи върху четвъртият си филм, "ЗАЕК", който ще бъде представен премиерно през октомври 2024.

Проектът "84 Разговора" е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на Културата на република България, и в партньорство с ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс и Топлоцентрала, София.

Представлението "84 Разговора" задава въпроси, които могат да предизвикат размисъл, и съдържа частична голота.

Със Стефани Ханджийска разговаряме за посланията и смисъла на съвременния танц в обговарянето на политически теми и какво се крие зад заглавието на спектакъла, представен в рамките на Международния фестивал за съвременен танц "Антистатик".

Снимка: Никола Гюлмезов

- Стефани, работиш в сферата на съвременния танц и пътуваш доста по света за различни танцови проекти. Как се промени идеята за съвременен танц в България през последните години? Какви са твоите наблюдения?
- В България има много силни резонанси на световната, и на западната сцена.

От една страна, силно влияние от сцената на немско-езичните страни, която е по-пърформативна, бунтарска, по-интелектуална, по-отдалечена от класическото разбиране на танца като красиво, атлетично движение на тялото в пространството под съпровода на музиката - и затова е по-трудна за спечелване и привличане на публиката.

Имаме и силно влияние от американската школа, където телесността, естетиката, красотата са водещи, и танцьорите впечатляват със своят атлетизъм, и своята душевност. Този тип танц е по-достъпен до първичното разбиране за танц на публиката, но далеч не може да се опрости само до телесни движения, способен е да предава не по-малко дълбоки идеи и размисли.

За мен това разнообразие на разбирането на понятието съвременен танц, е не само позитивно, но и много нужно. Денят, в който всички български практици се съгласят какво е съвременен танц и спектаклите им станат еднакви, ще е денят на смъртта на българската сцена.

- Мотото на 17-тото издание на Антистатик е "Повече от един танц", а танцовите пърформанси и спектакли обикновено изразяват политически, социални, икономически и полови послания, свързани обикновено със стереотипи, дискриминация и възприети норми. Кое за теб е най-силното, което танцът е способен да изрази?
- Не бих степенувала кое е най-силното, което танцът може да изрази, защото това оспорва артистичната свобода на моите колеги.

Танцът е изразно средство с много широк размах на посланията и естетиката, която е способен да възпроизведе.

Танцьорите и хореографите са интересни хора - едновременно много дисциплинирани, и големи бунтари. Живеем във време на много интензивни социални процеси, и е нормално артистите да горят и да искат да отразят събитията около нас.

Снимка: Никола Гюлмезов

- Представяш проекта "84 разговора", като го наричаш "Танцово шоу за капитализма". Нормално сме свикнали критиците на капитализма да са икономистите и философите. Какви са твоите начини в този проект, който предстои да видим на Антистатик?
- В представлението "84 Разговора", танцьорите са и икономически единици, точно каквато е реалността, в която живеем.

Тази икономическа валентност обаче е изведена до гротескова крайност - танцовите артисти извършват два вида труд - танцът на сцена, видимият за публиката труд, и невидимият - всичко, свързано с продаването на този труд.

Ако някой е отвърнат от тази идея, че танцьорите продават, не бива да се сърди на нас. Това е светът, в който живеем. Ние сме просто танцьори, които обръщат света с хастара нагоре и ви показват какво има под яката на красивата дреха.

- Какво се крие под името "84 разговора"? Какво значат 84 разговора в света на капитализма или дори, както някои вече го наричат, в света на пост-капитализма?
- 84 е средният брой на т. нар. студени обаждания (неочаквани търговски обаждания по телефона към неподозиращ потенциален купувач с цел да му бъде продадена определена услуга), нужни, за да се осъществи една нова продажба.

В това шоу се шегуваме с идеята, какво ако продавахме танц, така, както се продават големи сделки в търговията.

- Защо създадохте "84 разговора" и какви са личните истории в спектакъла?
- Създадох спектакъла като продължение на дългосрочно мое изследване на капитализма и неговият ефект върху изкуството.

През 2020-та година, когато вирусът беше спрял всякаква танцова работа, ми се наложи да работя временно като търговец по телефона, докато танцът се завърне на сцена. Беше ми адски скучно да си мисля и говоря за продукта, който продавах, и си изградих една фантазия, в която се обаждам на хората по телефона и им продавам идеята за нов танцов спектакъл.

- Вярваш ли в тезата, че изкуството, в това число и танцът, винаги е политическо. Ако да, защо?
- Всичко, което правим, във всеки един аспект от живота си, е политическо, без значение дали го осъзнаваме или не.

- Довърши изречението "За мен танцът е..."
- Най-добър приятел, огромен пластелинен барбарон, с който мога да играя и да оформям, че да изразя мислите, фантазиите и идеите ми.

ИЗБРАНО