#Какво е общото между великата певица Джанис Джоплин и Мила Роберт? Освен поразителната прилика в темперамента, двете имат много повече от допирни точки. Те почти звучат еднакво в мислите си, ако съдим по вечните цитати, които певицата остави след себе си и ги сравним с думите на една различна, пораснала и разумна Мила Роберт, каквато срещаме след излизането на дебютния ѝ албум "Еготрип".

Заедно с Hyaluron-Filler Свиващ порите серум на EUCERIN, превръщаме Мила в "кралицата на белия блус" , която отвори вратите на рока за дамите в музиката, за да открием с нея есенцията на вечната младост и щастие - да бъдеш само своя!

 Да се грижиш за тялото и душата си еднакво и отдадено, да намираш време за любимото кремче за лице рано сутрин и да благодариш всеки следващ ден, че си жив и здрав. Един философски разговор за външната и вътрешната красота, осъществен с подкрепата на  Hyaluron-Filler Свиващ порите серум на EUCERIN , който идва в точното време, за да ни помогне да запазим свободния, млад дух под здравата ни кожа - в ранните 20 на Мила Роберт и оттам нататък...!

"От дете ми казваха, че приличам на Джанис Джоплин. Чудех се коя е и когато видях снимките ѝ за първи път си казах: "Tя не е хубавица май...". Истината е, че аз също не бях особено хубаво дете и това са ми го казвали всички. Мислех си, че съм грозна, после с времето се пооправиха нещата", смее се Мила Роберт с типичната си самирония.

Изричайките тези думи същевременно нещо те жегва, дали заради интонацията или сериозното изражение, с което може да каже всяка смешка. Премервайки всяка дума и наблюдавайките те право в очите, Мила вече е видяла, че си се вързал на тази сърцераздирателна история за "Грозното патенце" и се усмихва широко, присвивайки очите си точно като една доволна Джанис в приповдигнато настроение...

Казва, че вече не се чувства като Грозното патенце. Сега обича себе си и се чувства хубава.

"Макар че пак има такива красавици, за които си мисля: Как може да е толкова хубаво това момиче? Сигурно е яко да си Нея? Но пък в същото време като се погледна в огледалото знам, че няма друга като мен и това е супер..." 

Поглеждаме към Мила Роберт - тя определено е секси!  Хубави крака, хубава усмивка, хубав глас, хубава коса и известна доза известност... 

Ти си всичко, което имаш...

"Не прави компромиси със себе си. Ти си всичко, което имаш!" Думите са на Джанис Джоплин и определено кореспондират с темата, която сме подхванали в слънчевото фотостудио, където снимахме Мила. 

"Своя съм си, така оцелявам. Вечно ще съм моя. Можех да си оправя носа още като малка, да се заинатя... После прецених, че има по-важни неща в тоя живот. Най-големият ми комплекс всъщност е, че нямам сини очи, защото всичките ми роднини, освен майка ми (бел.ред, - писателката Ваня Щерева), са със сини очи. Но искам сина ми да е тъмнооок. После си казвам: "Дано Господ не те чува, защото ти е дал очи, с които виждаш. Благодарността е част от порастването ми. Започнах много да оценявам какво имам и да благодаря всеки ден. Тази сутрин се събудих с благодарността, че съм здрава, например, защото вчера имаше реален шанс да настина!", казва ми Мила. 

Пораснала е в последните три години и от времето, когато за първи път е чула Джанис Джоплин като изпълнител около 16-те си години. Тогава Мила е била друга - повлияна от автобиографията на вокалиста Антъни Кийдис и готова за онзи луд, свободен живот на рок бохем! 

"По това време слушах и Джанис и я усещах много моя. Пее все едно я мъчат, пък всъщност го раздава лежерно, въпреки тази мощ и тъга, която носи в гласа си", споделя Мила.

Още от малка я впечатлява това, че една жена може да бъде толкова отворена към всичко, към мъжете, към културата - същинска революционерка. Същевременно Мила компнее от малка да внася светлина и смях в живота на хората около нея. 

"Представих си колко голямо нещо е била за времето си Джанис Джоплин с точно тази нейна фриволност, свобода и е нямало втора като нея, дори след нея. Да, ясно, имала е своите тъмни материи - наркотици, алкохол, дивите хипарски дни на легендарния фестивал Удсток. В тийнейджърските си години исках да опитам от всичко точно заради тези влияния. По същото време обаче си хванах едно гадже, което не ми даваше да правя каквото си искам. Така ме съхрани някак си. Нямах социален живот, не пиех, не пуших и вече след 16-17 години - малко бях като отвързана, невидяла. Получава се един период, в който се събуждаш и живееш за приключенията. Да се смеете, да се забавлявате, да слушате, да се напивате и да пътувате ...", връща времето назад Мила.

"Ще се радвам, докато съм на тази земя. Ще си взема всичко днес и сега...

Този бохемски неглиже поглед над живота приключва със завършването на НАТФИЗ, спделя Мила Роберт. Тогава, както казва, започва "да обира хайманата" в себе си.

"Което много ме радва, защото иначе прекарваш повечето си време в това да си неглиже и бохем, отколкото да правиш нещата, които ти носят истинското удоволствие. Макар че и в НАТФИЗ доста работих, въпреки вечерните събирания и репетициите от рано сутрин. И така разбрах, че след като не си починал и не си се наспал - някак не ти е хубаво да вършиш дори това, което обичаш.

По думите ѝ, НАТФИЗ си отива с този леко хипи, леко бохемски начин на живот. Но това не може да се превърне в постоянен начин на живот. Остава си като хубав студентски период.

"Тогава разбираш, че е страшно опасно да си бохем, всъщност. При Джанис е било така, защото тя е била на върха наистина. Това е било прекалено ярко, дори прекалено за нея. Това е било нейното спасение и не мога да я осъдя за това, че не е могла да се запази. А в НАТФИЗ те повлича този хлъзгав, бохемски нрав - защото имаме желание да бъдем като Джанис Джоплин, да ни се случват големи неща като на Мария Бакалова, обаче това не идва при всеки, а и изисква много работа. Също така е и съдба по някакъв начин. И когато не ти се случва нищо "уау" в тези ранни, цветни години - лошите навици са бягството от реалността!", казва една пораснала Мила Роберт пред #URBN. 

Всеки ден, колкото по-луд е, толкова по-добре е!

По думите на 24-годишната Мила Роберт, която е достатъчно разпознаваема, че да бъде смятана едновременно хем за инфлуенсър, хем за ъндърграунд изпълнител - артистът има нужда от точно такива диви периоди, за да може после да си укроти платната, воплите, мислите, чувствата и да остане само за себе си. 

"Много важно е човек да мине през тези моменти - някои творци имат чувството, че не могат да произвеждат изкуство, ако не са под някакво влияние. Това не е вярно, това е удобна заблуда. Бях на астролог и ми казаха точно да внимавам, защото съм склонна да ме повлекат зависимости. Като дете бях пристрастена към газирана напитка. Наистина лесно се пристрастявам и трудно пускам... Само в любовта не съм такава - хората трябва да си даваме въздух!", казва Мила. 

В последните месеци е редуцирала купоните, спряла е цигарите и рядко консумира алкохол. Казва, че сама за себе си е преценила, че този тип чревоугодие не само не е ок...

Живеене все едно ходиш по въже по цял ден...

"Нищо в прекомерни количества не е ок. Сега гледам да се спирам, въпреки че понякога желанието да философствам с приятели до изгрев в по-силно от мен. Но все пак се кефя, че много по-често се прибирам след едно уиски. Малко лелка вайбс, но ме е страх да не си изгубя всичкото в това толкова сладко и илюзорно фиаско, което е редовното купонясване. Имам по-сладки неща за правене, като писането на песен", категорична е изпълнителката. 

През карантината започва да се учи да свири на пиано. Учи се да си прави сама музика на компютъра, опознавайки миксиращите програми. Ходи на уроци по пеене и се надява, "че вече пее малко по-добре" - ето я пак тази самоиронична Мила, която харесваме! 

"Това не означава, че искам всичко да правя сама. Има си хора, които им е в кръвта да са продуценти, музиканти. Аз просто искам да мога да си създавам демата. Може би да се случи да направя едно парче изцяло сама. Но по-скоро ми трябва, за да мога да си направя скелето, което досега съм го правила с китарката си. И ако може още да вложа в това скеле... ще е супер. Единственият проблем е, че имам тенденция да се разсейвам..."

Всъщност артистичният път на Мила Роберт тръгва разнопосочно, като дърво с всичките му разклонения, но с навлизането в ранните и сладки 20 години, това дърво вече наподобява топола, която се е прибрала в центъра си. Рисуването е в неясно дълга пауза, а с театъра Мила се разделя - след като заедно с проутата в последните месеци българка от "Борат 2" - Мария Бакалова, завършват в класа на проф. Иван Добчев. 

"От театъра се изморих. От рисуването - не, но чакам пак да ми се дорисува. Дори без да продавам толкова картини, защото в един момент живеех от продадени картини. Беше ми станало леко като малък бизнес в НАТФИЗ. Не е задължително да започна да рисувам отново, за да продавам, а за да изключвам. Мога да слушам и готин подкаст по същото време и да ми е спокойно", казва Мила. 

С театъра обаче е различно. Засега не ѝ се прави това и не мисли, че ще ѝ се прави скоро отново. Което не значи, че няма интерес към киното - особено след като една от най-близките ѝ приятелки - Мария Бакалова, е номинирана за "Златен глобус", всичко изглежда възможно. 

"Зарадвах се искрено за нея много, защото тя осмисли и моето съществуване по някакъв начин. Моето Марче гледай какви неща прави! -  това си казах. Много ясно, че ще ги прави - защото ги вярва силно и винаги ги е вярвала. Като се замисля, че с нея сме имали някакви моменти, в които сме си казвали "Ох, дали ще ни вземат на щат някъде..." Искахме на щат в Пловдивския театър, където репетирахме. Имали сме и нашите трагични моменти. Имало е моменти, в които не сме имали работа. Парите не бяха толкова голям фактор, защото ни помагаха родителите ни. Но това желание на актьора да бъде някой, на всеки артисти всъщност... Стояхме до късно на пейката пред нас и обсъждахме хората... Всяка беше в драма за някое момче. За някоя роля. Изключително драматичен живот. Нашето студентство въобще не беше леко, както се видя от интервюто на професора ни Иван Добчев. Въздържах се от това да коментирам, защото този човек ми е професор и имам някаква милост към него. Но е факт, че той просто не знае как да се отнася към хората. Това, което мен ме разстрои е, че той иска да отглежда едни хора да мухлясват в театрите с идеята, че се стремят към нещо по-голямо от тях. Мисия по-голяма от теб. И това е супер, човек трябва да се стреми отвъд дневния ред, но май това голямо нещо, за което той говори, е само мираж в неговата глава", споделя Мила Роберт. 

Не крие, че думите на професора ѝ са я разстроили. Защото той е изключително искрен в неговата си позиция и точно затова това изказване агресира толкова много хора, смята Мила Роберт. 

"Той просто е толкова концентриран в своите идеи, че дори и да знае какво е в главите на останалите хора, не иска да се съобразява с тях. Той вярва в своята идея за театър и си я гони до дупка. И който иска да остане до него - остава, който не иска си тръгва.", категорична е тя. 

Това е и една от причините, заради които не смята да се занимава с театър за напред. В киното мечтае да изиграе Джанис Джоплин! 

„Покрай интервюто на професора за Мария се сетих за изминалите 4 години под негово влияние и ми домъчня... Как повечето колеги говорят за професорите си с толкова любов, как са се грижили за тях като за техни деца… При нас тази любов липсваше и това не е готино. Аз си го обичам по някакъв мой си начин, де.. но аз не мога да не обичам. Но може да ми е мъчно", спомня си Мила. 

Така след НАТФИЗ, Мила Роберт е спасена от музиката. 

"Питам се кое ме прави най-щастлива и кое най-много ме вълнува и това е музиката на 100%! 

 Пътуването отвъд Егото

Така след завършването Мила Роберт е много наясно, че трябва сама за себе си и своите мечти да се отдаде на музиката. Да концентрира енергията си в едно нещо.

"Аз мисля, че не е ок ние артистите да не искаме да пускат наши песни пред нас. Трябва да се кефиш! Примерно ако ми пуснеш "Всичко рязко светва" ще се радвам, но ако ми пуснеш други песни... Чувам неща, които бих оправила в пеенето и аранжимента... Сега знам повече от тогава и искам да променя моменти. Автокритични сме, иначе няма как да продължим напред. Например албума ми - "Еготрип" го слушах много преди да излезе и много му се кефих. Откакто е излязъл, не мога да го чуя. Полудявам. Мисълта, че това е достъпно за хора ме побърква. Правя музика, защото много обичам да слушам музика всъщност. В трети курс започнах да правя музика и направо се родих. С времето става все по-сериозно. Искаш да правиш все по-хубави неща" 

След излизането на "Еготрип", Мила не спира да твори. На път е да представи три от песните си с нов аранжимент. Първата е под мелодичните звуци на арфа и излезе преди броени дни - "Боклук".

Втората ще бъде  "Такт", а третата е много вероятно да бъде "Всичко рязко светва". Решаваме да я попитаме за личните ѝ истории зад песните...

Матракът е полето за изява на една любов - споделена или не.

Сигурно сте виждали истории и снимки на изхвърленин матраци за легло, на които е отбелязана Мила Роберт и песента ѝ "Такт". Те са по цял свят - край морето, в Ню Прилиънс, в Ню Йорк, в Лондон, в Мадейра...

Какво се крие зад тази песен, сигурно се питате? Какво ли е искал да каже авторът?

"Не очаквах тази вълна от снимки с матраци от цял свят, която последва след пускането на клипа към "Такт". Беше много яко. Метафората е, че на матрака може да се случват много неща - може да си сам и да чакаш някого, може да сте двамата и да се случват други работи. Матракът е полето за изява на една любов - споделена или не. Песента се казва "Такт", защото момчето, което харесвах тогава, беше музикант. Много съм благодарна за тази песен. Тогава се обърнаха за мен нещата в музиката", разкрива Мила.

Песента "Всичко рязко светва", която може да чуете във видеото в началото на текста, също има своя история...

"Не ти ли се е случвало да влезе някой в стаята и някак всичко наистина да стане по-хубаво и светло? Много е яко!"

"Боклук" също е вдъхновена от лична история на Мила с младеж, в която и двамата са заедно... но и с други хора. 

"Не се държахме добре. Към хората, с които бяхме. Но пък и те малко строго реагираха... Но все пак бяхме само на  22 тогава. Разбирам хората, които ренвуват. Влюбен си и искаш някой да вижда само теб. Просто подобно собственическо чувство към човек не го приемам, защото така ти не си свой. Най-величествено е да се разделиш с някого, но да си останете приятели. Раздялата на родителите ми е супер, защото ме изгради като човек. Братята ми, майките ми, баща ми - всички са страхотни!", споделя Мила. 

Макар да е пораснала, продължава да смята, че момчетата са най-добрите приятели. И да се кълне, че никога няма да постави гадже пред приятел.

Защо обаче никога не виждаме Мила на снимка с гадже?

"Все още се смятам за млада за сериозни неща. Не искам до момента, в който се омъжа за някой сладур-късметлия и  искам да родя дете веднага, та до тоя момент - не!  Няма нужда да имам "публично гадже". За какво ми е преди това? Защото аз може докато си се снимам в прегръдка с това гадже да се появи мъжа на живота ми, който ще се разочарова ?! И какво правим тогава? Иначе мнението на хората не ми е важно. С мъжете, с които си имам взимане-даване съм директна! Искам момчето да знае, че това не е завинаги. Може да бъде, но по-скоро няма да е. Много скандали се получават точно от тази лъжа и това ненужно изискване за обещание "завинаги". Забраняваме си един на друг да мислим за други хора, да споделяме мнение, че някой друг е красив, освен човека до нас. Ами да, мисля си за други хора! Да, смятам, че и този човек е красив! Защото съм жив човек на 24 години. И е лицемерно да го отричаме. Това е част от Джанис Джоплин, която нося в себе си. - да съм либерална и отворена. Човек трябва да бъде свободен, а не да бъде заставян да говори това, което не мисли и чувства. Първо трябва да си приятел с човека, преди да правиш каквото и да е", споделя за своята гледна точка за връзките Мила Роберт. 

Иначе не отрича, че от малка е любовчийка. Имала е и гаджета, за които си е мислела, че ще бъде завинаги...

„И аз съм била в ревнива позиция, много е тъпо. Щото си личи колко не се обичаш. Ревността е тъжна, тъжна емоция… Надявам се да не ми се случва пак"

От дете се определя с фраза, която видях в салона по физкултура в 6-и клас: 

"Аз съм навсякъде и никъде!"

Мила е навсякъде и никъде, точно такава е - и да е комерс - няма да бъде точно комерс. И да е ъндърграунд - няма да е само това.

Егото са твоите най-големи комплекси...

Егото за Мила може да се проявява по доста срамни начини в най-неподходящите моменти. Например, когато някой човек се самоизтъква, за да наложи мнението си и да те увери, че е прав, когато не е. 

"Тегавите проявления на моето его са, че когато знам, че нещо искам да е по определен начин - не мога да чуя другия човек. Което е лошо. И когато и егото на другия човек се обижда ... работата куца. Трябва да се чуваме. Моята връзка с мен и близките ми е най-важна и околните са много далечен шум. При мен е тихо. Егото понякога страда за този далечния шум и точно за него иска да е специално и Някой", споделя Мила. 

Най-страшното е да си кажеш "Аз съм супер!"

Можем да кажем, че албумът "Еготрип" някак си е погълнал егото на Мила и проявленията му.  

"Втората песен, например, се казва "Любов". Текстът представлява едно оплакване от другия човек. Но накрая песента завършва: Аз съм абсолютно същата като теб. Защото и в живота е така - не виждаме нашите дефекти в нас, а в другите хора. Това страшно ни дразни. И аз се усещам как ме дразнят някакви хора и някакви неща, които нося и аз. Дразни ме в мен колко съм инертна понякога. Всеки ден е супер готин, а аз избирам някой път да не се чувствам добре и да си прощавам за това. Защо? Вместо да имам най-якия ден, аз имам супер безличен ден и съм ок с това?!", пита се реторично Мила. 

"Първите ми проекти бяха сякаш създадени за възможно най-лесно консумиране от всички хора. Но с този първи мой албум гледах какво на мен ми се прави. Доста различен е от първите ми видеоклипове. След този албум си казвам: "Каквото стане, няма нищо задължително?". Никога славата не ми е била целта. Искам да имам пари да мога да пея и пътувам и те да идват от музиката ми", споделя Мила. 

Мечтае да има син

Не се страхува от остаряването и бръчките. 

"Единствено се опасявам да не стана прекалено суетна с годините. Защото сега не съм. И ако стана суетна - няма да ми е ок. Трябва да се грижиш за кожата си, определено, за да остарееш достойно, красиво. Духът е важен. И да си на 60, ако се усещаш като на 17 е вдъхновяващо. Искам да остарея мъдро, да не се сдухвам. Толкова се ядосвам, когато се съдим според пол, раса, възраст или сексуалност. Надявам се, когато стана баба - да ги няма. 

Луда съм, но разумът ми е в повече

Един здрав разум може ли да полудее, питаме се, и обобщаваме: Само ако не се грижиш за него! 

"Винаги гледам да взимам възможно най-честните и безопасни за хората около мен решения. Те могат само да ми помогнат. Защото взимайки решение аз да съм по-добре за сметка на друг - реално това ще ми тежи през целия живот. Понякога имам тенденцията да бъде груба и темерут, но само към близките си. Най-груба през деня бях като ми излезе албума. Дистрибуторите бяха объркали нещо и аз определено не го приех с достойнство. Реагирах остро, арогантна съм. Човек, когато е арогантен, е супер безгрешен. Затова се стремя да съм спокойна - chill. Но когато ме хванеш на къс пас за нещо, което много ме вълнува, като първия ми албум - просто ми пада пердето!  Ако сега в момента се върна в НАТФИЗ и Добата се държи по определен начин, по който сега се сещам, че се е държал, щеше да ме изгони от класа. Нямаше да мога да мълча като тогава. С годините темперамента на баща ми си казва думата.

Повече съм Роберт, отколкото Ваня понякога. Иначе по равно и на двамата! 

 

 URBN Team: 

PM: Вяра Младенова

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Фотограф: Десислава Генкова-Елриша за #URBN

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Видео: Тедд Георгиев

Гардероб: Александър Гергинов - Ham&Eggs //Личен архив 

* Специален проект на #URBN & EUCERIN