#Първото нещо, което прави впечатление, когато тя влезе в стаята е усмивката ѝ. Зад нея се крие мъдра история с елементи на магически реализъм, почти като по Габриел Гарсия Маркес и неговата "100 години самота". История за вечност и/или още нещо...
Тази година - 2025 г., е съдбовна за Валериa Войкова - VALL, позната от почти всички музикални риалити формати у нас, но докоснала се до върха в края на януари, когато хитът ѝ с Тино - "Вечност или..." я изстрелва на челните позиции в музикалните класации. Наред с успеха, който е същевременно бленуван от нея и очакван за хората около нея, VALL е на прага на сериозните решения - само преди дни бе нейният абитуриентски бал.
Може да е само на 18 години, но носи в себе си онзи философски поглед към света, а разговорът ни води през метафори за обещанията и разочарованията, за онова, което остава и за избора между слава и любов.
Както самата тя казва:
"Само любовта, която даваме, остава. Само усмивката помним вечно"
Именно в този дух се роди и специалният проект на VALL и #URBN, с подкрепата на LACALUT - марката, която тази година празнува своето 100-годишно пътешествие в името на красивата и здрава усмивка. Век съществуване е достатъчно време, за да може LАCALUT да ни докаже, че стилът е не само в дрехите. Той е в поведението, в гласа, в жестовете - и, разбира се, в усмивката.
А усмивката, както казва VALL, "е последното, което помним за някого, и първото, което ни кара да се влюбим". Затова не е случайно, че VALL и LACALUT се усмихват за вас от темата на конкурса на Dir.bg - "Най-красивата абитуриентка", който събира младостта, елегантността и увереността в едно празнично цяло. Заедно поставяме фокус върху денталната грижа, защото истинската красота включва уверената, здрава усмивка.
От "Вечност или..." към вечната стойност
Хитът на VALL и Тино - "Вечност или..." задава въпрос, който предвещава колосален житейски избор. Какво според нас е вечно? И какво бихме избрали - вечна слава или вечна любов.
"Вечността е много красиво и много необятно понятие, затова е и привлекателна. Смятам, че славата и любовта не могат да съществуват паралелно за един човек. Когато един човек го завладее славата, той забравя за любовта. Когато един човек го завладее любовта, забравя за славата", и добавя: "За съжаление, ние, хората, нямаме право на вечност на Земята физически. Единственият начин да я постигнем е да оставим нещо след себе си. Чрез спомените и моментите, които оставяш на близките си, чрез разказите за нас - това ни прави вечни".
Нейният начин да се докосне до вечността е музиката, която я съпътства от ранните ѝ години. Израснала е с музика. Винаги е знаела, че ще се занимава с това изкуство под някаква форма. Преди пеенето, не си спомня дори какво е правила. Първият ѝ урок, когато е едва 7-годишна, а скоро ще навърши 19.
"Преди да навляза в музикалните среди, имах усещането, че винаги нещо ми липсва. Сега вече имам хора, с които да се разбирам и да разбирам".
И тя има от онези снимки с пластмасовите микрофони, опита със семейните концерти, шантавите костюми и песни, които пее с часове. Майка ѝ е завършила консерваторията с пиано.
"Може би тя е човекът, който ме тласна от ранна възраст в тази посока. Но аз съм първата в рода, която реши да се занимава и професионално. Родителите ми винаги са ме подкрепяли, взимала съм сама решенията си. Радвам се на близката връзка с майка ми, защото тази връзка е най-силната. Тя е първата, която разбира какво се случва у мен. Това ми помага в изграждането ми, но и в изграждането на връзките с останалите."
"Няма да оставя музиката при никакви обстоятелства. Даже смятам сега, след завършването, когато ще имам повече време, да се фокусирам върху нея. Със сигурност искам и да продължа да уча. Искам да уча "Журналистика" или "Психология". Аз съм човек "за хората". Интересно ми е, не ми тежи да се опитвам да разбирам чуждата болка или да съпреживявам чуждото щастие. Човешкото у хората ме влече. Искам да разбирам защо сме такива, каквито сме".
Музиката като психология
Тези въпроси вълнуват отдавна и нейния партньор в хита "Вечност или..." - Тино, който отдавна е запален по психологията.
"С Тино се познаваме от много време, още когато участвахме заедно в музикално предаване. На един концерт миналата година се засякохме случайно и той остана да чуе моето изпълнение. Разбрахме се "някой ден" да се опознаем, но нямахме нагласата да правим песен заедно. Случайно се събрахме и на една сесия и докато си говорим и слушаме музика, разменихме идеи, той си взе китарата и за около 15-20 минути се роди припева. "Вечност или..." си е моето бижу в момента".
Психологията и музиката са много свързани, смята VALL, защото това е най-силният начин на човека да се изразява. Чрез текстовете си, тя разказва за своите истини - болки, мечти, загуби, победи.
"За да намериш себе си в музиката първо трябва да намериш себе си като човек, за което много помага психологията".
"Ако трябва да говоря от наше име за "Вечност или..." , музата се появи покрай разговора ни за това колко е важно за мен да имам човек, с който да останем заедно завинаги. Докато това е абсолютно физически възможно да го направим. За мен обещанието е висше. С Тино говорихме за това, че в моя живот много хора си тръгват бързо, въпреки обещанията, които са дали. Стигнахме до темата дали вярвам във вечната любов. Изводът бе, че нито един от нас двамата не отговори на този въпрос. Затова потърсихме нашите отговори във "Вечност или..."
За VALL вечност има само за душата и затова сливането с другия човек може да бъде отдаване завинаги. Дори в отвъдното.
"Единственото което остава след нас, е любовта, която сме давали на хората. Която продължава да се предава от поколение на поколение. Затова и любовта има различно от физическото проявление".
На фона на всичко, което ни заобикаля и в реалността, и в социалните мрежи - бързи любови, нови любими, бързи раздели - какво може да спаси истинската любов?
"Осъзнах го точно покрай бала ми. Въпреки че се разделих с много хора, разбрах, че вярвам в любовта, само защото аз все още я давам на хората. Това ме е запазило вярна и чиста в отношенията си с тях. Това ме държи в момента, смятам че всеки трябва да стигне до там, че независимо от всичко да дава любов на другите и в един момент друг човек ще му отвърне по същия начин".
Това, което съхранява от разочарованията, е музиката.
Не смята, че е твърде малка за първите разочарования, но споделя, че няма възраст и никой не е защитен от това.
"Колкото по-късно, толкова по-добре, но пък от друга страна - колкото по-рано, толкова по-добре, защото така един млад човек се подготвя за живота. Трябва да се впускаме във всичко с мисълта, че и може да бъдем разочаровани, но пък може и това да не се случи. С тази нагласа можеш да извадиш най-хубавото от ситуацията и хората.
В последната година е научила много - не само в житейски план, защото споделя, че е падало "голямо учене".
"Моят урок бе, че оценките в училище не винаги определят бъдещето на един човек след бала. Бях обсебена от това, че ако не изкарвам само отлични оценки, няма да успея в живота. Това не е вярно. Има много по-важни неща в живота. Научих, че ако гоним нещо, искаме го достатъчно силно и правим всичко възможно да го стигнем, по един или друг начин то ще дойде при нас."
"Много често ми се е случвало да се обръщам назад, понякога дори да осъждам себе си за определени решения и действия. Първото нещо, което не трябва да забравяме е, че преди да съдим другите, трябва да погледнем себе си дали при нас всичко е в реда на нещата".
Колкото е емоционална, толкова е и дисциплинирана.
Усмивката обаче я издава, че емоциите ѝ надделяват над разума.
"Това ни прави хора. Усещанията ни за болка и любов. Запомняш човек чрез емоциите му. Затова и първото нещо, което запомняш в един човек при първата среща и след раздялата, това е усмивката. Запечатва се в ума ти като най-красивото в този човек".
Спомня си за момента, в който слага брекети на 12-я си рожден ден.
"Бях изключително ядосана. Не се харесвах, но след като ги свалих, още повече не се харесвах. Сега вече знам колко важна е усмивката за един човек, защото тя те отваря, кара хората да общуват с теб. Вярвам, че чрез грижата за тази усмивка си личи какъв е човекът отсреща. В забързаното ни ежедневие, в стремежа си да изглеждаме добре както в обществото, така и в социалните мрежи, където си създаваме имидж, грижата за външния вид и най-вече за усмивката ни е изключително важна. По нея разбираме един човек дали е поддържан. Със сигурност тя е много важна".
Говорим си за новата музика и песните, които все повече проповядват ценности, сякаш позабравени в последните години. Концертите на младите български изпълнители, наред с VALL и Тино, се радват на многобройна публика, напомняща ни за пика от 90-те години, когато изгряха звездите на Руши Видинлиев, "Каризма" и "Антибиотика"
"Мисля, че това се дължи на факта, че даваме отговори от първо лице на въпроси като "Има ли вечна любов", "Защо се разделихме", "Защо ме боли" и "Ще ми мине ли?" Някак си несъзнателно все повече искаме да даваме тези отговори, отваряме се повече към света и така достигаме до публиката, която се разпознава в нашите емоции. Най-красивото нещо на изкуството е истината и напоследък ние се връщаме към това - към най-чистото, което показваме на публиката неподправено."
Това е и най-трудното за един артист
Да намери себе си чрез изкуството. Да намери това, което го влече и то да е онова, което неговата публика харесва.
"Най-красивото е да можем ние да изкажем истината си чрез текстовете си. Стигнах до извода, че най-красивите и харесвани от хората творби се появяват, точно когато целта ти не е да достигнеш до тях, а до себе си. Не трябва музиката да се отъждествява или уравновесява от известността. Когато един артист е достатъчно смирен и удовлетворен сам от себе си, всичко друго около това ще си дойде в един момент. Това да гониш популярността може да ти изиграе лоша шега, особено ако хората те запомнят с нещо, което си създал само заради амбиция. Когато казваш истината си чрез изкуството, в един момент ще докоснеш правилните хора".
Надява се и тя да е вечна - в умовете и в спомените на близките си хора. Да бъде запомнена чрез изкуството, което ще остави някой ден след себе си.
"Вярвам, че любовта е вечна - като истинската усмивка. А тя винаги остава..." - VАLL
***
Знаете ли, че...?
#През 2025 г. LACALUT отбелязва 100 години история - от зъбен прах до иновативни формули, които се грижат за усмивката ни. И защото най-красивата усмивка е винаги на мода, марката с удоволствие подкрепя конкурса "Най-красивата абитуриентка", където са и най-усмихнатите момичета.
#URBN Team:
PM: Адриана Стойкова
Интервю и концепция: Кристина Димитрова
Стайлинг: Мая Матева
Гардероб:
Рокля и панталон - Рим Рамадан
Бюстие и пола - Богдана Костова
Обувки
Архив на стилиста
Aксесоари:
Ръкавици - Мая Каранешева
Колие - Мая Матева
Грим: Росина Георгиева
Коса: Натали Иванова
Снимки: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg
Локация: BrightSpace Studio
*Специалният проект е реализиран от #URBN в рамките на Националния конкурс "Най-красивата абитуриентка", с подкрепата на LACALUT - 100 години грижа за най-красивата усмивка.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Нощни създания: Артисти в мрака по Буковски
100 години любов или слава? Изборът на Валериа Войкова - VALL