#Казват, че животът е твърде кратък, за да имаш скучна прическа. Попитайте, обаче, актрисите доколко могат да си позволят да импровизират. Повечето от тях имат редица ограничения, особено когато са в режим на снимки и репетиции, защото дори най-малката промяна може да се отрази на образа им и погледа на режисьора. Срещаме се с две смели, млади актриси на свободна практика, които превръщат косата си не само в своя основна сила, но и поле за изява.

Заедно с новото попълнение в серията на L`Oreal Professionnel - Absolut Repair Molecular предлагаща възстановяване на увредена коса чрез система за защита на пептидните връзки и аминокиселини, ви разказваме историите на Цвети Атанасова и Анастасия Левордашка, които застанаха рамо до рамо в битката за здравата, бляскава и силна коса!

Царицата на импулсивните решения

Тя е царица на импулсивните решения. Родена в Банско и осъществила безпрецедентно влизане в НАТФИЗ, Цветелина Атанасова е едно от забележителните лица на българската сцена. Истинска фурия - емоционална, смела и откровена, червенокосата красавица е сякаш родена за реклама за коса.

"Сериозно ви казвам - и руса съм била, вземайки решението импулсивно. Мама ме попита: "Откога пък искаш да си руса?". Отговорът бе: "От днес". Така осъзнах по трудния начин, че за косата трябва специална грижа, особено ако е руса - боядисване, тониране, лилави шампоани... А аз излязох от салона и просто забравих, че имам коса на главата си. След това не исках да се подстрижа супер късо и така дълго ходех като петниста хиена", смее се заразително Цвети. "Миналата година си казах "Писна ми, много ми е скучно с тази коса. И отивайки към салона навръх Гергьовден, подгоних фризьорката Хриси с думите: "Да ме подстрижеш, обаче също трябва да ме боядисаш червена". А тя ме гледа: "Сега ли? Кога го реши това?" И така записахме три часа, отидохме, забъркахме боята и не бях казала на никого. Когато пратих снимка на близките си, попитаха ме дали не е филтър. 

"От дете се преструвам, че рекламирам продукти. Едно време гледах предаването на Гала, която тогава имаше продуктово позициониране и това беше любимият ми момент. Спомням си как изглеждах: "Кажете ми още за този крем! Искам да знам". Тя е на 6 години, но вече има отношение към външния си вид", казва Цвети, визирайки себе си като малка.

Родена в семейство на инженер химик и инженер физик, всички очакват, че Цвети ще последва тази традиция, докато един ден не решава спонтанно, че иска да се занимава с актьорско майсторство. За нея този избор е ново начало. Нов живот. Истинска казарма.

"Винаги, когато те готвят за НАТФИЗ, те питат: "Сигурен ли си, че това искаш? Знаеш ли какво те очаква?" Готвеше ме Огнян Спиров от Благоевградския театър. Казваше ми: "Помисли си добре - това, което виждаш като публика от представлението не е това, което се случва отзад. Там е прашно, мръсно, с дъх на старо и прашни завеси. Сигурна ли си?".

Винаги съм била сигурна

Приемането ѝ в Академията е нещо като феномен.

"Бях първа под чертата. Тоест не бях приета. Последва тъга, рев, страдание, а нашите ми казват: "Спокойно, може би не е трябвало да стане". "Няма да е нищо друго. Ще кандидатствам всяка година", отговарях аз. Още тогава се опитваха да ме успокоят да нямам големи надежди, защото нямам връзки. Всъщност всички приемаха някак си странно мечтата ми - бях отличничка в училище и ме питаха защо не стана архитект или инженер, вместо актриса. "Ами добре, ти си знаеш. Ужас!"

Пътят на съдбата обаче води в правилната посока.

"Спомням си ясно момента, когато телефонът ми звънна. Пътувахме към Банско с майка ми, аз, плачейки през целия път, съсипана. Беше непознат номер. Бяха от НАТФИЗ. Питаха ме имам ли още желание да уча там и мога ли утре да съм в Академията към 8 сутринта. Баща ми беше категоричен: "Това е телефонна измама", смее се Цвети.

Емоциите ѝ идват в повече, но е уверена, че това е началото на голямо пътешествие към новия живот.

"Чух се и с професора - Атанас Атанасов, и той потвърди. Не беше телефонна измама. Не знам дали разбираш, но представи си, че това ти е мечта, ти много искаш да се случи. Казват ти "Не" и след това ти казват: "Да". Та в края на деня от емоции не можех дори да възприема какво се случва, а мама ме попита: "Нали се радваш?"

С типичното си чувство за хумор, когато ѝ искат удостоверение, че е психично здраве, казва че няма, защото, ако иде след тези емоции, вероятно няма да издържи теста. Може да те разсмее само с две думи и това е едно от най-хубавите ѝ качества, което я прави отличаваща се, също както и червената ѝ коса.

"О, казвали са ни много пъти - "Актриси, бъдете внимателни с косите си" или "Недей сега да се боядисваш, защото може да не те вземат за тази роля". Дори не си сменяме цвета на косата по време на репетиции. Абсолютен факт е, така казват, обаче на мен ми се е случвало да го правя. Звънят ми за кастинг и аз се налага да им кажа, че не съм същият човек от тези снимки. Забавно е, когато ми отговорят: "Е, колко да си различна?". А аз - с бретон, косата ми е червена и свалила доста килограми. Тогава . момичето от кастинга ме поглежда и обръща лаптопа с думите: "Това е снимката, която ние имаме", споделя Цвети.

Първата година в НАТФИЗ носи на Цвети Атанасова лудост и нови приятелства. Не познава никого, а родителите ѝ са убедени, че трябва да живее в общежитие, защото когато те са учили в София, там било животът.

"Прибирах се много рядко там, защото бе далеч от Академията. Оставах в центъра при колеги, а в шкафчето на НАТФИЗ бе целия ми номадски живот".

Определя следването си като казарма, но и моментът, белязан от загубата на любимия дядо.

След първи курс си казах:

"След това каляване мога да мина всичко".

Повечето, които завършват НАТФИЗ са съгласни. В годините на следване забравяш за предишния си живот, губиш приятели, защото когато не си в НАТФИЗ, останалите не разбират какво е да нямаш два часа за вечеря.

Завършва през 2019 година, на прага на пандемията.

"Не можахме да изиграем 50-тото представление "Papas in motion", с което спечелихме наградата "Най-най-най", защото затвориха всичко. Точно тогава бях част от проект за късометражен филм "Between Me and You". Снимките се отмениха поне три или четири пъти. Това някак си ме държеше в тонус, обаче забавянето на целия живот ме напрягаше", споделя Цвети Атанасова.

Тогава с актрисите Христина Джурова, Любомира Башева и Василена Кънева решават да създадат проекта "Родословно дърво", а текстът е посветен на баба и внучка, които живеят отвъд пределите на времето - в спомените и в любовта помежду им.

"Заснемането също се забави, защото аз се разболях от коронавирус. В същото време моят приятел (бел.ред.) - актьорът Симеон Дамянов, скъса кръстни връзки и менискус и трябваше да го оперират. В този период реших, че трябва да се развивам още, за да съм в кондиция. Така се записах да уча графичен дизайн. Рисувам от дете и обичах да се шегувам, че това е единственото ми неопетнено хоби, но ето, че и него го опетних с някаква монетаризация".

Червеното определено е цветът на Цвети Атанасова. Тя гори в няколко области, като една от основните ѝ професионални изяви в момента е в сферата на дублажа.

"Работих много, за да нямам акцент. Изкуството винаги е било моето. Някак си винаги съм намирала пристан, дава ми свободата да бъда в мой свят. Измислен, но по-хубав от този, в който живеем. Когато казах на нашите - хора инженери, че ще избера пътя на изкуството, казаха ми - трудно е навсякъде, но ако го искаш, ще знаеш защо го правиш. Ако избереш нещо просто, за да угодиш на някого, няма никога да си щастлива, дори да се получава. И в дублажа се случи с лекота - просто отидох на проби. Влизаш като на кастинг - с вдигнати ръце (смее се). Казваш: Това съм аз, това предлагам и оттам нататък - ако ме вземете. Те взеха, че ме избраха и се оказа, че всъщност доста добре се справям с дублажа"

Обожава анимации от дете до ден днешен. Хаяо Миядзаки е неин любимец.

"От малка гледах немски детски по RTL и винаги ми е било много забавно, че са озвучени, но никога не съм и мечтала да давам глас на тия геройчета. Аз озвучавам за Cartoon Network и Nickelodeon. Завъртя се колелото. С дублажа е както с всичко останало в този живот - когато не си го правил, ти си плах. На първите проби не показваш това, което можеш. Изисква се повече енергия, отколкото за сцената, защото това е картинка, на която трябва да вдъхнеш живот. Никой не те вижда какво правиш. Особено за децата като публика - за тях трябва всичко да е екзалтирано, огромно"

"Актьори срещу поети"

Освен в дублажа и в свободни проекти, Цвети Атанасова може да видите и в градския формат "Актьори срещу поети". Актьорите сами изграждат стихотворенията, които ще представят на сцената, така както и поетите, които са ги писали.

"Знам си силните страни - дълги мигли, прави зъби. Но косата никога не ми е била акцент. Просто откакто я боядисах червена, сякаш влетях в поредния нов етап от живота си. Много приятели ми казаха, че така е трябвало да се родя с този цвят. Никога не съжалявам за импулсивните си решения. Червена, защото защо не? Да, изнервям се, ако нещо не е станало както трябва, но косата, все пак расте. Moга и с нея и без нея, може да е руса и червена, може и да е по-хубава и здрава с Absolut Repair Molecular ние само трябва да се забавляваме и да се харесваме".

С актрисата Анастасия Левордашка имат доста общо - освен смелостта да са на свободна практика, импулсът в избора на професията и любовта към продуктите на L`Oreal Professionnel.

"Човек от всичко може да избяга, но не и от физиономията си. Още от училище ме наричаха Барби. Аз съм естествено руса и когато отидох в НАТФИЗ си казах край, но пак така ме свързваха с куклата. Имах период в училище, когато бях бясна метълка - обличах се в черно, ходех с расти. Старая се да избягвам захаросаните истории и визии. Не е моят тип, колкото и да е странно. Не харесвам розово, но винаги, когато ме викат на снимки, винаги ме обличат в розово", казва Анастасия.

Наскоро променя цвета на косата си, вдъхновена от новото модно течение, в което вярва - завръщането към естествената красота.

"В следващите години ще наблюдаваме все повече да навлиза естественото. Доскоро бях с руси кичури, които доста изтощиха косата ми. Фен съм на продуктите от серията Absolut Repair Molecular. Определено ме убедиха, че косата може да се съживи след изрусяване. От 10 години си правя руси кичури и след като започнах изцяло да се боядисвам и да ползвам серията, косата ми отново стана бляскава и мека".

Споделя, че животът ѝ се дели на два етапа:

Kогато снима и репетира и когато не го прави

"Естествено, когато ние снимаме и репетираме, искаме да сме най-красиви, но за съжаление се случва точно обратното, защото когато влезем в мелачката на ангажиментите по 16 часа, положението става страшно. Нямам време за грим и обличане, за прическа".

Разкрива и, че косата на една актриса е виждала всичко. Например имаш представление рано сутринта и те правят на ситни къдрици, а следобед си на снимки и те искат с права коса.

"Изправят ме, както съм с лака за коса и няколко кичура директно падат...", споделя Анастасия.

Почти винаги косата и е акцент, когато е на сцена или пред камерата, просто защото има доста.

"Това не винаги е най-доброто решение за мен, защото лицето ми се губи. Почват се фиби, шноли, лакове ... Нещо страшно".

В своите 30 години е. Завършила НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Родена в семейство на музикант и художничка.

"Във времето на моето порастване бе ясно, че ще се занимавам с рисуване. От дете се подготвях за Академията, но нещо все не ми достигаше в рисуването. Прекалено индивидуално изкуство е за моя темперамент. Впоследствие, в актьорската професия открих, че най-много ми допада партнирането. Дванадесети клас бях, когато се готвих доста активно за Художествената академия. Тогава в двора на училището влязоха двама мъже, които по самата визия и походка, ми приличаха на актьори. Единият от тях бе Асен Левов. Никога не съм си мислила да ставам актриса, защото бях по-свито дете. Това бе повратна точка в моя живот. Попитах Асен да не би да правят актьорска школа. Той се обърна учуден, откъде знам, защото още не бяха говорили дори с директорката. Когато ме попита дали искам да кандидатствам в НАТФИЗ, казах "да". Моят баща бе против. Каза ми, че съм прекалено чувствителна и с този характер ще ме схрускат. За мое учудване не се оказа така. Обожавам средата. Може би съм имала късмет".

Също като Цвети, Анастасия се подготвя за едно лято.

"Не можех да казвам "р", "ц", "ч", "ш". Това беше голям проблем, но успях да изчистя говорните дефекти. Приеха ме и бях доста шокирана, защото преди да ида на изпитите, не осъзнавах колко много хора мечтаят за това и от колко време се подготвят. Осъзнах, обаче, друго - че хора, които от много време са се подготвяли, са се пренавили брутално и това им изигра лоша шега. Толкова ти е на всяка цена, че от пренавиване издишаш".

Това е и нейната лична тайна

Да не се пренавива. Признава, че е имало роли, които много е искала, но не е получила.

"В крайна сметка после си казвам - все пак утре мога да стана, да изляза на слънце, да изпия едно кафе - здрава и права съм, всичко което трябва да се случи ще дойде. Никога не съм си слагала на сърце нищо, което не се е случило. Когато не си ти, няма какво да дадеш на хората. Избягаш ли от себе си - няма какво да им дадеш".

Животът ѝ до ден днешен е низ от съдбовни срещи. Като тази с L`oreal Professionnel, която идва в момент, в който се готви да играе "Легенда за Калиакра" на сцената на Нов театър на 31 септември. Това специфично представление на режисьора Елица Йовчева е в жанра на експерименталния театър, а заедно с Анастасия ще излязат и приятелките ѝ и колеги Боряна Бабанова, Марина Георгиева и Анна - Мария Николаева. Тематиката отново засяга метафората за косата като основен извор на сила за жената. Текстовете, създадени от актрисите и режисьора, са вдъхновени от легендата за 40 девици, които се хвърлят в морето от нос Калиакра, след като сплитат косите си една за друга, за да умрат, вместо да бъдат обезчестени от турците.

"Тук косата е символът на женската сила", казва Анастасия.

Да си актриса на свободна практика също е признак на сила, казва тя. Имаш свободата да избираш да играеш с приятели.

"Не вярвам в нищо, за което не си се борил. Не вярвам, че нещата ти се случват наготово, докато стоиш и чакаш. Винаги трябва да се бориш. Бях втори курс и много снимах като спецмасовка в Киноцентър "Бояна". Препоръчвам го за младите актьори, защото можеш да видиш отстрани процеса и после да си много по-адекватен на терен. Беше много интересно. В един от случаите бяхме на нещо като яхта във френска продукция и българската актриса, която беше избрана за епизодична роля с няколко реплики, не успя да дойде. Наредиха ни 30 момичета и просто шанс - застана режисьорът отпред и избра мен. Дадоха ми 10 минути да се подготвя, и така започнах да снимам. Да, вярвам в шанса, но първо трябва ти да дадеш нещо. Първо ти трябва да си помогнеш - и в любовта, и в работата. Досега съм снимала 5 филма, като ми предстоят още два филма сега. Единият е проект на режисьора Стефан Тенев, с който също съдбовно се срещнахме покрай друг филм. Покани ме на кафе да се видим по работа и станахме приятели. Вълнувам се, защото сценарият му е страхотен, а актьорският екип е мечта. Слава Богу, имам късмет в професията. Вярвам и че той се корени в това, че приемам обстоятелствата с лекота".

Анастасия Левордашка е закърмена и с музика и това няма как да не дава отражение на живота ѝ. Музиката се пренася от семейството ѝ, покрай баща ѝ, който е музикант и в личния ѝ живот - чрез любовта с музиканта с музиканта Йонко Неделчев.

"Пея любителски не за друго, а защото не смятам, че съм положила достатъчно усилия. За да си професионалист в една област, не става дума за диплома, а за постоянство. Връзката ми с музиката започва, когато съм била 2-годишна. Когато баща ми се прибира от работа, аз започвам да му пея балкански ритми. Човекът застива и на следващия ден вече бях записана на пиано и в детски хор "Пим-Пам". Бях се откъснала отдавна от музиката, когато срещнах Йонко. Случайно. Свиреше и пееше с улична банда в Созопол. От 7 години сме заедно и след толкова време, животът ни е преплетен. В момента си отворихме местенце - бар-галерия "Вино и Музика" на ул. "Иван Рилски" 11. Там пеем и ние, и актьори, и приятели. Не всички актьори пеят, но винаги е бонус. Ако можеш да танцуваш също, но на мен там не ми е силата".

Ако може да определи себе си - казва, че е Синя Маймуна според китайския календар - това е човек, който всъщност не разбира и не може да прави нищо друго освен изкуство.

"Което донякъде е така за мен - изключително кьопава съм в някои неща като да пратя един мейл. Хората го правят за 5 минути, аз си отделям цял ден. Добре, че е изкуството, за да мога нещо да правя"

Казва още и че лекотата на живота може би струи от тайната ѝ сила да забравя като защитна реакция.

"Като се разровя вътре в себе си, си спомням. Иначе винаги съм избирала пътя да съм по-самостоятелна и да се боря сама. Най-трудните ми моменти са, когато някой от близките ми е болен. Може би защото имам една баба, с която сме едно цяло и когато някой ти е толкова близък, но е възрастен и има проблеми, вече нищо друго няма значение. Още не съм станала родител, но искам да бъда, тогава предполагам притеснението е още по-силно".

Досега ролите, за които мечтае са я намирали. Още в Академията иска да е Милкана от "Майстори" и Лора от "Хотел между този и онзи свят".

"Когато завърших, започнах на щат в Общински театър "Невена Коканова" в Дупница. Там попаднах на толкова страхотен екип, който ми сбъдна мечтата. Не знам дали има друг такъв шанс - да попитат момиче на 22-23 години какво му се играе. Изиграх Лора от ,,Хотел между тоя и оня свят".

Имам и още мечтани роли, от които няма да се откажа. Ще сподели само за една.

"Знаете ли за греховната любов на Захарий Зограф? Ролята е на неговата любима Християния. Всъщност всички икони, които е рисувал, са били с нейното лице. Тя е детската му любов, но се омъжва за брат му. Когато Захарий се връща в родния Самоков, където вече има чума, среща семейството си и брат си, които му казват, че всъщност Християния е заболяла и е останала в къщата. Той отива при нея, за да са заедно до последно с ясното съзнание, че ще умре и той. Каква любов само! А в наши дни чуваме редовно: "Не може да се виждаме повече от два пъти в седмицата, защото нямам време". Виждам всякакви случаи и нещата са вече много размити в истинските чувства. Нещо много ни е сбъркано и сме много разглезени. Трябва да оценяваме повече това, което имаме".

Цвети Атанасова и Анастасия Левордашка определено могат да те научат как да повярваш в чудесата, да бъдеш свободен и същевременно да правиш онова, което искаш. Да не се отказваш. Да оценяваш това, което имаш. Да експериментираш и да слушаш интуицията си. Защото силата е в това, което имаш... и разбира се, в техния случай, както и в този на Самсон, в косата.

Може да откриете серията Absolut Repair Molecular в салон L"Oreal Professionnel и в онлайн магазина на Douglas.

*Специален проект на #URBN & L`Oreal Professionnel - Absolut Repair Molecular! Съдържа продуктово позициониране!

 

#URBN Team:

PM: Сеня Вълкова

Интервю и коцепция: Криси Димитрова

Стайлинг: Мая Матева

Гардероб:

Цветелина Атанасова: Рокля Marciano // Ботуши Schutz // Сандали Michael Kors

Анастасия Левордашка: Топ и панталон Liu Jo // Боти Schutz

Всичко от магазин Scandal, Park Center

Коса: Натали Иванова

Грим: Росина Георгиева

Снимки: Радина Ганчева

Локация: Studio Bright Space