#Какво е Успеха? Слава. Финансова сигурност. Щастие. Свобода. Всичко да ти се случи така, както си мечтал... Достатъчно ли е да те дават в прайтайма на национална телевизия, да си снимал зад граница и да си всяка вечер на сцената? Може ли Успеха да те направи мнителен или да ти натежи?
С Казино "Сезам" тръгваме да търсим истинското лице на Успеха в разговор за неговото съществуване във фокуса на прожекторите и след това, когато те изгаснат. За тази цел на страниците ни в #URBN ще ви представим поредица от интервюта на проспериращи, млади хора, които се срещат с Успеха, разминават се с него на моменти, предледват го или той ги преследва и рано или късно ги застига! Срещите ни са запечатани в специални фотосесии, направени по време на тези питателни срещи с изявените личности, подкрепени от "Казино Сезам!
В златния Октомври, в прекрасен есенен следобед, се срещаме с актьора Бойко Кръстанов, градящ успешна кариера на основата на вечни текстове, известен с множество роли от големия и малкия екран и носител на най-престижните театрални награди. Той вдига завесата на личната си сцена и ни позволява да надникнем и да разберем защо е много внимателен, когато употребява думата Успех!
Решаваме да проведем разговора в задушевната обстановка на известен столичен арменски ресторант, като изборът на мястото е негов. Заинтригуван е от менюто, в което озадачаващо открива крем супа от зелени маслини. Гарсонът обяснява, че ястието е на основата на доматена супа, а аз изтърсвам, че целия разговор ми напомня за един филм, който имаше: "Пържени зелени домати". "Всъщност още го има", самопоправям се, а Бойко се разсмива и казва: "Е да, още го има, а колкото щеше да е хубаво да можем да си трием филмите. Представяш ли си човешкият мозък да измисли такава машина, която да ти позволява да се връщаш в миналото по дата, да изтриваш цели дни и нощи?"
"Ако можехме да изтриваме филмите, в които сме участвали... Тогава щеше да е интересно, но може би щеше да има и доста засегнати. Но бих изтрил доста неща от живота си като цяло. Някои грешни решения. Някои от случите, когато съм предавал нечие доверие или съм се държал лошо с човек, който не го заслужава. Също и случаите, в които съм се предоверявал на някого и съм злоупотребявал с нечии чувства. Това са наистина кофти постъпки. Уви, нямаме я тая машина на времето.
По думите му, грешките на хората в повечето случаи са съзнателни дотолкова, че подценяваш последствията. Понякога се случват и покрай чуждо влияние, и около странни обстоятелства. Със сигурност осъзнаваш това, когато узрееш. Тоест, когато стигнеш до момента, в който да спокоен и свободен, финансово независим, успешен...
"Много ми е неудобно да водя този разговор, защото Успеха е труден за дефиниция. Узряването идва след определен път, който си извървял. Може би с Успеха, макар самият аз да не смятам, че съм постигнал кой знае какъв успех към момента. Да го дефинираш е сложно. Защото той със сигурност не е някакви награди или мнението на обществото", категоричен е Бойко Кръстанов.
„Машина на времето, не би било лошо. Бих я ползвал и за да се наспивам“, връщаме се на темата с Бойко.
Всъщност говорейки за Успеха, няма как да не преминем и към темата за това колко струва в наши дни да си успешен.
"Със сигурност времето не винаги ми е стигало да се наспивам. Това се случва в редките моменти, когато съм на интензивни снимки. Като цяло, ние, актьорите, разполагаме доста с времето си в нашата професия. Ако не сме в процес на репетиции, играем само готови представления, които са, все пак, по няколко часа вечер. Не са кой знае колко анагажиращи", споделя Бойко Кръстанов.
Завършил е НАТФИЗ в класа на професор Здравко Митков. В биографията си има десетки представления, но определено Успеха се появява за първи път в живота му с ролята в култовия сериал "Стъклен дом", докато още е студент.
"Има огромна разлика от момчето в сериала "Стъклен дом" и ако нямаше-това не говори добре за мен. Опитът за един актьор е най-важното. Всякакъв - и житейски, и сценичен. Защото в Академията работиш по Бергман, да кажем, по пиесата "Сцени от един семеен живот", но какво тогава знаеш за живота? Лека-полека натрупвах и надграждах и се надявам един ден да съм удовлетворен от това, което се случва с мен. Това за мен ще е Успеха. Усещане на абсолютно спокойствие и владеене на ситуацията, без да имаш нужда задължително от одобрението на другите. Да се чувстваш абсолютно готов за това, което предстои, да заявяваш позициите си безкомпромисно. Това е Успеха!", смята Бойко Кръстанов.
Да владееш занаята си, защото актьорството е точно това. Да знаеш как и къде да държиш ръцете си на сцената и извън нея, например.
Да осъзнаваш откъде те снимат, да се концентрираш, да се слееш с героя си и да гледаш на света с чужди очи, но да ги усещаш като свои.
"Постоянно се изследвам под лупа. Когато правиш нещо достатъчно дълго време, се научаваш как да го правиш. Улавял съм се понякога да "откривам хората" - тоест, когато сме навън с мои приятели заставам така, че да не им правя сянка, както правим по време на снимки - не заставаме на светлината на партньора. Понякога действам все едно съм на сцената, но го правя несъзнателно", споделя Бойко Кръстанов.
За него Успеха е да е доволен от взетото решение, от работата, която е свършил, от новото, до което е стигнал.
"Осъзнавам и че Успеха зависи от мен самия. Ако харесам това, което съм извършил. Независимо от това кой какво казва.
Успеха е свободата да избираш!
Правил съм избори заради пари, понякога, което не е точно моята представа за свобода. Но иначе да – да имаш свободата да работиш каквото си искаш, когато си искаш и както си искаш може би е Успех наистина. Затова и се случва рядко", категоричен е актьорът.
Казва, че сега, в ситуацията на пандемията, се чувства най-свободен, защото е и малко по-добре финансово. Освен това смее да твърди, че след отварянето на театрите, макар и с по-малко публика, не е слизал от сцената, представяйки първия си моноспектакъл "Всички страхотни неща", както и хитовото представление, за което трудно можеш да намериш билети - "Отчаяни съпрузи", където си партнира с Явор Бахаров и Даниел Пеев.
"Сега не бих работил всичко и на всяка цена. Но например аз гледам само себе си в момента, нямам деца, така че засега изборите, които правя, ми позволяват да съм по-свободен. Не съм вече на 20, не ми се скача във всичко. Когато си по-млад, си по-всеяден. Всичко ти е супер интересно. Сега, бидейки финансово независим до някаква степен, добил опит в професията, мога да избирам. Това за мен също е вид успех!", споделя откровено Бойко Кръстанов.
Всички сме чували поговорката, че 10 години ти работиш за професията, а после тя работи за теб.
"Едва ли има някакви точни измерения в години и месеци колко трябва да работиш ти за Успеха в професията си, за да започне после той да работи за теб. Може да се случи и за 10 години, може да се случи и по-рано, и по-късно. Но в един момент наистина името ти започва да работи повече. Не се усещам все още като човек, направил кой знае какво. Добре се чувствам около името си след ангажимент, за който съм положил много усилия. Срещата, пътят, който съм минал в един смислен процес, как се е променило мисленето ми след него - тогава се усещам добре. Като в представлението "Празникът" на Явор Гърдев. Като в "Пияните" - пак той е режисьор. Като в постановката "Петел", която много харесвам", дава пример актьорът.
Определено "Празникът" е представлението от градската сцена, което препоръчваме да гледате!
А когато говорим за Успех, няма как да не споменем и щастието. И всички страхотни неща, сред които се чувстваме и щастливи, и успешни.
"Всъщност във "Всички страхотни неща" става дума за един друг вид успех, за един друг вид щастие. Какво е всъщност Успеха? Моят герой намира най-голямата радост в простите неща от живота. И това, колкото и да звучи клиширано, е абсолютно така. Това е някаква безусловна истина. Защото нищо не може вечно да те прави щастлив, но някакви най-дребни моменти, като това да се събудиш сутрин и слънцето да грее, когато те лъхне бриз край морето и ти навява аромати, които те изпълват... Това е щастие. Да срещнеш приятел и да го накараш да се усмихне. Любим човек. Една прегръдка", дефинира Успеха Бойко Кръстанов.
Когато текстът на една пиеса започне да влиза в теб, той те променя, смята още актьорът.
"Този моноспектакъл запълни представите ми за доста неща, за които не бях се замислял - за проблемите с психичните разстройства, за депресията. Ние никога някак не смятаме, че депресията е проблем, смятаме я за лигавщина в повечето случаи.
„Каква депресия, пийни две ракии и не се занимавай с глупости“!
А всъщност е нещо, от което хората страдат. Няма нищо лошо в това да се потърси помощ и да се говори за тези работи. Това бяха въпроси, върху които не се бях замислял преди моноспектакъла", споделя Бойко Кръстанов.
По думите му, много успешни хора страдат от това състояние, защото:
Успеха е тежка корона
Никой не е застрахован. По данни на Евростат за 2018 година в България, заради депресия, си отиват средно по 2-ма души на ден. Отнемат сами живота си.
"Което е повече от жертвите на автомобилни катастрофи', отбелязва Бойко Кръстанов. "Това е адски много. Не говорим само за известни хора. При известните депресията идва с натиска от много страни и това може да бъде фатално. Ужасна трагедия е млад човек да си отиде по този начин, затова, че не е бил разбран и не му е подадена ръка за помощ. Аз лично не съм изпадал чак в толкова крайни състояния. Но вероятно всеки се е чувствал зле. Реално не си живял, ако не си бил депресиран. Но да е било в продължение на месеци или година - не ми се е случвало, Слава Богу. Моментите, в които съм бил най-лабилен са свързани с личния ми живот. Със загуба на близки хора. С любови и раздели, такива неща", споделя Бойко Кръстанов.
Той е категоричен, че през пандемията успява да осмисли и да планира своите стъпки.
"Колкото и парадоксално да звучи, май точно в този период работих най-много. След като отвориха на някакъв процент театрите, започнах да работя доста. С нови сили, след цялото това седене вкъщи. Много ми се играеше, наистина. Така ми липсваше театъра, докато снимах в Дъблин. Като станеше 19 часа и някак си отвътре ми трепваше и си казвах: „Как ми се ще сега да изиграя едно представление, да се почувствам на сцената". Така е с всеки актьор. Някак си, усетил ли си енергията на хората в залата, много ти липва, когато я няма".
Успеха в киното или телевизията е различен от този на сцената
"Когато ми стана интересно актьорското майсторство, съм бил на около 15-16 години, между футбола и израстването ми. Гледал съм по-повърхностно, мислил съм си за Холивуд ... Но много обичам театъра. Целият процес. Това, че имаш два-три месеца да пробваш различни похвати за ролята. Както проф. Маргарита Младенова казваше: "Тук, на сцената, в репетициите, ние можем да върнем живота". Ето, това, за което си говорихме в началото – е моята Машината на времето", казва Бойко Кръстанов.
Говорейки за Успеха, няма как да не оценим притегателната му сила за нас, но и за останалите около нас.
Успешните хора са магнит, привличащ и доброто, и лошото.
Непознати фамилиарничат в опитите си, да се докоснат до Успеха.
"Гледам да имам някаква хигиена в работата и в общуването. И дано сега това, което ще кажа след години, да не се обърне срещу мен и да ме застигне, но примерно, не бих отишъл в риалити предаване. Изобщо не мога да си го представя. Хигиена трябва да имаш и към това, което не е част от работата ти. Защото случва се да работиш в проект заради пари, не заради високото изкуство. Защото трябва да гледаш дете или болната си баба, майка, по друга причина. Някои го правят и за да не бъдат забравени, да поддържат форма... Според мен Успеха зависи същи от тази хигиена. Успеха не би трябвало да те направи мнителен, това е някаква крайна фаза. Но не съм и прекалено доверчив. Старая се да съм балансиран", казва актьорът.
"Всеки е различен според човека отсреща. Така можеш да осъзнаеш кой ти е близък - когато пред него най-малко мислиш за себе си и как ще изглеждаш в ситуацията. Този човек за мен беше Виттория (бел. ред. - актрисата Виттория Николова). С нея се чувствах най-себе си. Не се цензурарих и бях най-добре с версията, която представям на другия човек за мен. Приятелите ми са друго. С приятелите си понякога държа гарда, другото е по-интимно. С приятелите повече мислиш за себе си и как изглеждаш в ситуацията", издава Бойко.
Смята, че има проблем – много се самонаблюдава!
"Важно ми е какво мислят другите хора за мен, което е отвратително. Това е спъващо и в работата ми, и в личния ми живот. Специално за работата е ужасно, защото понякога не си в случващото се. Не мислиш какво трябва да правиш, а как изглежда отстрани това, което правиш. Това е противопоказно за актьорската игра. Често пъти съм се улавял да мисля: „Сега какво мисли за мен?“, „Дали това не е тъпо?“, „Дали не казах нещо тъпо?“, „Дали аз не съм тъп?“, и както следва: „Аз съм тъп“ или „Той мисли, че съм тъп“. Колкото по-силен е авторитетът отсреща, това чувството е по-силно. Тази автоцензура е убиец на всякакво творчество. Не знам как да го изолирам по някакъв начин. Ако разбера – това ще е един Успех".
По думите му тази личностна борба се овладява с течение на времето. С натрупването на знания от повече книги, филми, представления, изложби, самочувствие...
"Бях в Малага наскоро, откъдето е Пикасо, в неговия музей. Изложбата му ми направи много силно впечатление. Слава Богу, сетих се да си взема аудио гид, а не просто да вляза и да гледам картини. Докато се разхождаш, слушаш историята на картината. Въвеждаш номера на творбата и аудио гид-а ти разказва. Доста впечатляващо, но трябва да си сам. Интимно преживяване. Също така чета последния том на норвежкия автор Карл Уве Кнаусгор - „Моята лична борба“. Харесвам тези напредничави общества в Дания, Норвегия, Скандинавието, заради много големите традиции в културата и изкуството. Те са много успешни, но и там, както знаем, има проблем с депресията", отбелязва Бойко Кръстанов.
Успеха има своята цена, смята още Бойко Кръстанов.
Ако нещо не ти се е случило, значи все още не е платено.
"Както казах, неудобно ми е да се наричам успешен, защото зависи с кой се сравняваш. Ако ме сравняваш със студентите, които снимат филмче отвън в момента, може би съм успешен. Но в сравнение с изкуството, което са правили хората като Пикасо – уви, съм на друга планета", споделя Бойко Кръстанов.
Но ние отчитаме успеха на моноспектакъла му "Всички страхотни неща" под режисурата на Владо Пенев.
"Текстът е добър и авторът е свършил голяма част от моята работа. Просто не трябва да го развалям. Това ми е основната задача,а с Владо Пенев много отрано започнахме да вкарваме публика. Всякакви хора. Даже съм излизал пред театъра, на дворчето, да каня да ме гледат на репетиция. В началото на хората им беше странно. Репетирах с 10 -ина човека в залата. А с 10-ина е по-притеснително. Пред 200 е по-лесно. Дава друга атмосфера. Все пак актьорът разчита на добра публика, защото актьорството е живо изкуство", казва Бойко Кръстанов.
Според него тенденцията в театъра в наши дни е директното общуване с публиката от сцената. Така например, дама от публиката на "Отчаяни съпрузи", в деня преди това интервю, се смеела толкова заразяващо, че Бойко Кръстанов изиграл с нея цял един момент от писата.
"Живата реакция е важна, особено когато е счупена четвъртата стена. Все повече и повече ми стават интересни такива представления. Някак си ми е все по-трудно да вярвам, че аз съм някъде другаде, в Испания, през 1868 година и съм дон Карлос. В наши дни вече е неубедително. Предпочитам това честното, чисто общуване, без уподобяване на реалността", казва той.
Съвременният театър, особено в малките пространства за градско изкуство, няма как да приюти вече тежите декори и реквизит. Очилата и перуките все повече стоят бутафорно за зрителите, опасява се актьорът. Въпреки това има и добри попадения на театъра в епоха, защото няма как да минем без него.
От толкова много мисли за миналото, решаваме да го попитам как прескача в Бъдещето. Случва ли се това с подобна Машина на времето, като сцената?
"Надявам се да съм щастлив с това, което съм в момента в Бъдеще. Да съм спокоен и да се чувствам на мястото си. Всички тези неспокойства и съмнения, нещата, които не харесвам в себе си, се надявам да ги няма. Страховете ми са, че ще се обезверя, че няма да съм вече гладен за нови неща...Страховете ми са да не започна да се нося в професията с „все тая“, „не ме пали тоя проект“, „ей тука ще си взема заплатката“, защото в нашата професия няма как просто да го работиш", споделя Бойко Кръстанов.
Актьорът е неуморен. Не се изразходва. Той трябва да гори и да мечтае за следващата роля.
"Мислех си, че в Ирландия нещо повече ще ми се случи. Надявам се все още на повече шансове зад граница, но уви, от две години не съм бил на кастинг, при условие, че даже се провеждат вече онлайн, което малко ме кара да се чувствам зле. Надявам се чуждестранен проект да е моят предстоящ Успех. Като гледам някой филм и си казвам: "Ето, този най-добър приятел на главния герой, можех да съм аз. Мога да го направя!" Ама то май това винаги си го мислим. Защото отстрани изглежда по-лесно!", казва Бойко.
И с Успеха е така! Отстрани изглежда, че едва ли не,че Онзи, Успешния, нищо не е направил чак толкова. А не е така!
URBN Team:
PM: Вяра Младенова
Интервю: Криси Димитрова
Стайлинг: Александрина Дерменджийска
Грим: Росина Георгиева
Снимки: Десислава Генкова-Елриша
Гардероб: COLLECTIVE
Локация: Къщата с Часовника
Специален проект на #URBN & Kaзино "Сезам" от поредицата "Истории за Успеха!"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Пристрастени към пачките
Чунцин - градът на бъдещето
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
#SkinCity: Време е за още повече коса!
Брейкденсър N1 в света Мено ван Горп преди Олимпиадата в Париж: Танцът е изкуство и спорт
Чунцин - градът на бъдещето
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
Пристрастени към пачките