17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Дивачката Мария Жекова: Първо трябваше да изчезна, за да се намеря!

MasterChef 2021 разказва за избора си да живее извън града, за най-големите си победи и единствената си загуба

07:23 | 21 юли 2021 0 50576 Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

ТЕМА #She's The One

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #WOR(L)DS

#В търсене на неповторимите български жени, които оставят своите дълбоки белези по настоящето, преминава тазгодишното традиционно събитие на Dir.bg - She`s The One. Обстоятелствата не могат да ни спрат да показваме добрите примери, затова и тази година срещите ни с едни от най-забележителните, активни и вдъхновяващи жени на нашето време ще бъдат достъпни за всички!

She`s The One ще се проведе под формата на ексклузивни, откровени интервюта с дамите, които трудно отключват сърцата си и рядко се отварят безрезервно за масовата аудитория, за да говорят за себе си. Но сторят ли го - имат какво да кажат за успеха, паденията, спадовете и уроците в живота си. Освен да се промъкнем в съзнанията на тези дами, ще ви ги представим и по начин, по който не сте ги виждали - в концептуални фотосесии, илюстриращи най-силните им послания.

Поредната от тях е реализирана с подкрепата на Serdika Center, които обезпечиха по най-модерен начин нашата незабравима среща с една истинска "дивачка", но и жена от "старо време", както се определя самата тя - MasterChef 2021 Мария Жекова. Себеизразяването на всеки човек до голяма степен зависи от собствения му стил в обличането и подбора на дрехите, които дават увереност и настроение. Затова, благодарение на разнообразието на Serdika Center, успяваме да изберем за Мария Жекова две визии, в които тя да се чувства най-вече себе си. Под звуците на Depeche Mode, в интимната атмосфера на Spaghetti Company провеждаме един докосващ разговор за желанието за изчезване, себеоткриване, себепознание, търсене, намиране.

Разговор за истинския успех, за много победи и една загуба!

Мария Жекова за първи път застава пред фотоапарата, защото самата тя е фотограф по професия и образование. Тръпката за нея е нова, вади я от зоната на комфорт, но е изкушена от двете визии, подготвени със съдействието на Serdika Center и под творческия уклон на стилиста Александрина Дерменджийска. Ще видите Мария Жекова в два аутфита, носещи духа на Италия, но и нотки на прованса. Първата визия пасва идеално на един Mаster Chef, какъвто е Мария - скъсен топ с ръкави камбана, съчетани с панталон с широки крачоли- създадени за смели крачки! Втората визия е за свободата на това талантливо, диво момиче - рокля с обвивка сорбет в пастелни тонове, която е идеалният вариант за лятото и задължителна за градероба. От приятна и естествена материя, меките и маслени нюанси издигат цялостната естетика! Приятно четене!

***

Понякога имаш нужда само от един отворен куфар, в който да натъпчеш заедно с дрехите си всичките си въжделения, представи и недочакани очаквания, да прокараш бавно пръста си по грапавия цип, закопчавайки го и просто да изчезнеш. Да изчезнеш, без да знаеш, че отдалечавайки се от всичко, всъщност ще се намериш.

„Точно така се случи някъде преди около 5 години с мен. Когато мечтите ти са изчезнали и ти няма какво да правиш тук в този момент. Така заминах за Норвегия, където прекарах една година. Там намерих себе си и осъзнах къде е мястото ми“, разказва Мaster Chef 2021 Мария Жекова.

Maрия Жекова събра погледите по време на снимките на Roof Top Serdika Center със скъсен топ с ръкави камбана и панталон с висока талия от сатенена материя от BSB, плетена чанта от BSB, сандали на квадратен ток облечен с еко кожа от TATA Italia, бижута Ti Sentó от Silver Court

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

Разговорът се движи плавно по върволицата от спомени, за които рядко развързва езика си, тъй като признава, че е интроверт по природа. Чете научна литература и вярва, че книгите трябва да са учебници, а не само разтуха. Родена в града, но израснала предимно на село при баба, дядо, прабаба и прадядо, Мария всъщност има неразривна връзка със старото време, традиционните ценности и натуралното, дивото и недокоснатото.

По стъпките на вълците...

„Аз съм си дива, балканска жена. Темпераментът, който нося, смятам, че го споделяме всички, които сме от Балканския регион. Не усетих нищо негативно към мен, като българка в Норвегия, напротив. Проведоха курс на английски по фотография специално заради мен, за да мога да се включва. Но все пак там хората основно ти се усмихват. И ти не знаеш дали освен тази усмивка има още нещо - друго, под нея. Всичко е толкова благо, че усещаш как това усмихване е просто защото трябва! И може на този човек да му се плаче, но той се усмихва. А за мен по-ценно би било ако се разплаче. Тук, в България и региона е така: Като ни е криво си го показваме. Като ни е щастливо – смеем се силно! Когато не се харесваме–не се харесваме. И тогава лесно разбираш-този ми е приятел, този не ме понася, трябва да се пазя от другия... Има една прегледност на взаимоотношенията, която в Норвегия липсва и това те обърква. Така че суровостта на скандинавските хора аз я обвързвам точно с тази истинност, която носи природата. Дори в бруталността си – тя е истинска, жива и чиста. Не е подправена. Аз лично ценя това“, споделя за опита си в Норвегия Мария Жекова.

И именно там, в Норвегия, по време на подготовка на свой фотографски проект, открива себе си. И това променя живота ѝ.

Oще снимки вижте тук >>>

„Върнах се, за да снимам в Пирин за мой проект. Тръгнахме по стъпките на вълците с една дама–биолог. Качихме се горе, високо в планината и беше магичен момент. Имаше пасящо стадо каракачански овце, чановете им кънтяха и сякаш цялата земя се тресеше от техния тропот. Облаците се бяха схлупили над главите ни и си казах: Аз принадлежа на тази земя. После имаше още 4 месеца, които прекарах в Норвегия и представих проекта си по това време. Но решението беше взето – искам да живея в България. Осъзнах, че моето място си е тук, виждайки страната си през очите на норвежците, забелязвайки тяхното удивление към нашата природа, което малко ме накара да се засрамя, че самата аз не стаявам така дъх пред нея“, споделя Мария Жекова.

Всъщност решението ѝ не е изненадаващо, а осъзнато. Чак когато се отдалечиш от нещо, разбираш колко много го искаш. И тогава то ти се струва по-сладко, наслаждаваш му се повече. Така например Мария, живеейки почти изцяло в планината, се наслаждава на момента, който прекарваме в едно типично градско място – Serdika Center.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

„Досега не съм загърбвала града изцяло. Винаги, когато съм била тук, има простички неща, които следвам–разделното изхвърляне на отпадъци, както се прави и тук, в мола. Да си носиш чантата за пазар. Да си носиш своя чаша за кафето за многократна употреба. Когато е възможно-да ходиш пеша, да не използваш автомобила си. Има много неща, които човек може да прави и не е нужно да живееш на село, за да живееш екосъобразно. Аз обичам да залагам на естествени материи първо, защото са по-полезни за хората. Кожата е най-големият ни орган. Реално това, което влиза в допир с нея, е изключително важно. Наистина залагам изцяло последните години на естествени материи“, споделя Мария.

Тъй като не обича много затворените пространства, решаваме да я разходим под открито небе–на покрива. С появата си в сатенен, небесносин комплект, красивата Мария буквално приковава погледите. Откриваме и носталгичен спомен за едно старо време, което Мария обожава – автентично, тъмносиньо Жигули, сякаш пристигнало специално да я отведе обратно към спомените ѝ.

„Първите ми спомени свързани с дома и семейството са от селото, където си прекарвах не само летата. Пълна къща с баби и дядовци, бях единствено внуче и много ме обичаха. Грижеха се да се чувствам добре, да ме взимат навсякъде с тях – заедно на нивата, в градината, при животните. Оттам пък съм добила този начин на живот, много вътрешно съм го възприела и ми е много близък. Мислех си, че е въпрос на време отново да се върна към него и като осъзнат човек – винаги ме е теглило в тази посока. Криех се, снимах птици – това беше мечтата ми като дете – да стана орнитолог. Губех се по горите, баба ми ме търсеше... Много дивно детство. Никога не съм се плашила, когато съм се губила. Винаги някак си е било преценено изгубване. Винаги природата ми е била другар“, споделя Мария.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

Но животът в града е неизбежен, необходим и поучителен...

„На култура ме е научило селото. На уважение. На труд за храната на масата. На традиция във времето за хранене. Защото животът на село е много подреден и структуриран. В града лигавщината е доста в повече, поне според мен. Всъщност градът ми показа лошите страни–лошото отношение, тормозът в училище, грозните думи. Неща, които не бях срещала сред приятелите си на село-там бяхме задружни. Когато се озовах в училище с деца от друга среда, започна точно обратното–разделението, грозните реплики, които са ме травмирали лично мен. Имах проблеми с килограмите като дете. Нещо, което никога не е било казус за приятелите ми на село. В един момент, когато се озовах в училище с други деца–това започна да е проблем. Да има обиди, дистанция, разделение. Всъщност на мен градът ми повлия негативно на психиката. Неокултуряващо. Видях един много грозен свят на нетолерантност към човека. За мен културният свят е онзи, другият – в задружие и разбирателство, а не този на агресия и борба за надмощие“, споделя Мария Жекова.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

Най-голямата ѝ победа е борбата с килограмите

“Най-вероятно онова момиче, което се е чувствало зле в тялото си, на което му беше тежко, не заради това, което говорят за нея (те и сега могат да кажат всичко), никога нямаше да отиде в MasterChef, дори да бе поканено. Битката с килограмите ми е оставила и стрии, и целулит, и какво ли още не. Важното е, че аз се чувствам леко сега. Другите ми победи идват от освобождаването ми като човек. След MasterChef се чувствам по-отговорна. Да защитя в живота си това, в което вярвам. Вярвам в качествата на страната ни, вярвам, че има много потенциал в България, който не е развит. Младите хора имат тук какво да правят и как да живеят добре, макар и с много обструкции. Не съм с розови очила, но въпреки това вярвам, че можем да бъдем част от нашия мъничък Рай тук, на Балканския полуостров. Вярвам и че храната е здраве и тъй като я приемаме по три или повече пъти на ден, трябва да сме много внимателни с това”, споделя Мария Жекова.

Говорейки за храна и след първите за нея професионални снимки, решаваме да хапнем в ресторант Spaghetti Company-отново нещо, което Мария рядко прави, защото не обича да се храни навън. Но пък се наслаждава на всяка хапка в изчистената си чиния, под звуците на Depeche Мode, които развързват емоции и езици.

Maрия Жекова се разходи сред природата Гардероб: Serdika center//Раирана рокля, копринен шал с щампа от Scotch & Soda// Равни сандали от TATA Italia// Kолие-текстилна гривна и пръстен с цвете Thomas Sabo от Silver Court

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

„Може би е възприето, че когато имаш много претенции, това е от каприз, а не от нужда. Това да имаш претенции не те прави капризен, просто те прави отговорен към себе си. Аз го правя, защото знам как се чувствам понякога, когато се храня навън. Винаги ми е притеснено. Просто гледам чинията ми да е максимално изчистена. Понякога изглеждам капризна, но аз знам откъде идвам и колко съм страдала в собственото си тяло заради лоша храна. Не допускам да се случи отново“, споделя Мария.

Казва и че човек трябва да умее да се наслаждава на всичко. Да взима максимума от това, което е в момента и от времето, в което живее.

„Животът е многолик, никога не е едностранчив и сега, когато съм тук, в това заведение, се наслаждавам изцяло, така както утре ще съм си на ливадата, изтегната на тревата. Смятам, че човек трябва да може да се потапя в една ситуация и да взима всичко от нея в точно този миг, защото животът е тук и сега. И няма утре“, споделя MasterChef 2021.

Покрай преживяването си в кулинарното състезание за хоби готвачи на bTV, Мария прекарва доста време в града, след като миналата година е била изцяло в планината.

„Не съм се отказала от града и никога не бих се отказала от родния си град или от който и да било друг в света. Това да избереш да живееш извън едно населено място, не означава, че го загърбваш и мразиш, а взимаш решение за себе си да прекарваш повече време някъде другаде. Но аз имам близки хора тук и неща, които обичам да правя в града. Не бих се отказала напълно от благата му. Избирам дистанцията, за да мога да се връщам, когато аз реша, а не да съм непрекъснато тук и да ми омръзва“, казва тя.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

Човек се променя непрекъснато, категорична е Мария. Животът се дели на безкрайно много етапи. Не си същият дори на следващия ден. Но лично за нея може да се откроят не едно, а няколко наистина знакови преживявания.

„Вярвам, че когато в ранна детска възраст се обърка храненето на човек, после нещата са много по-трайно проблемни. Това е лично моя теория. Чувствах тялото си като затвор за себе си. Сякаш душата ми е волна птица, а пък е закотвена на земята в едно по-тежко тяло от това, което може да понесе на крилете си. Но и чисто физически, липсата на енергия и тонус бяха проблеми, които отстраних, когато започнах да се балансирам. И много дълги години не можех да намеря правилния път към това. Минах през всички възможни диети, хранителни режими...“, споделя Мария.

Честно казано, не знае колко килограма е била тогава...

Имало е моменти, в които буквално не искала да стъпи на кантара. Последният такъв момент е точно преди 4 години.

„Бях в емоционално тежка ситуация, която пак ме доведе до онова емоционално, безхаберно хранене и помня, че когато видях 80 кг на кантара, а за моя ръст това е много, реших че трябва да спра. Не съм фен на новите тенденции, че едва ли не можеш да бъдеш много пълен и безкрайно здрав. Не смятам, че това е така, защото аз знам как съм се чувствала. Казах си, че искам да имам деца един ден и искам тялото ми да бъде в най-добрата си форма, с най-добрия си тонус и най-доброто си здраве“, споделя откровено MasterChef Жекова.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

Причината за състоянието ѝ тогава е по-скоро импулсивността и разочарованието на младостта – един човек, който обичаш, си отива и ти оставаш сам и разочарован.

"Здравият дух в здраво тяло – да съгласна съм с тази сентенция, но и обратното-здравото тяло носи здрав дух. Просто много са свързани нещата. При мен до голяма степен усещах, че емоциите ми диктуват храненето и установих, че това е голямата грешка. Дадох си сметка, че храната не е утоляване на емоционални липси, а гориво за тялото. В крайна сметка не е нищо повече. Носи наслада и удовлетворение. Държа много да подчертая, че тук не говорим за визията. Красотата в очите на всеки е различна и не става дума за това кой как изглежда. Винаги обвързвам това със здравето. Да бъдеш здрав е първо лична отговорност и когато го постигнеш – това е истинският успех“, категорична е тя.

Сблъсъкът ѝ с фотографията като професия е вторият сюблимен момент в живота ѝ.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

„Направи ме от интроверт-екстроверт, защото за да можеш да работиш това, трябва да можеш да се разбираш с хора. Фотографията е комуникация за мен. Ако не разбирам човека срещу мен – не мога да му извадя душата и тя да се види на кадъра, а реално това е фотографията. Щрак душата на Марийка, а не „Щрак Марийка на портрет“. Фотографията ме претвори“, категорична е Мария.

Заминаването в Норвегия е третият катарзисен момент, защото се научила да бъде сама.

„Човек първо трябва да може да бъде сам“!

Така преминава към следващия съдбовен етап – сама в Родопите. Следва намирането на къщата в планината, която трябва да се превърне в Арт Къща за хора с еднакви интереси и любов към природата и балансираното хранене.

„Спонтанно стана. Бях решила, че ще търся. Качих се на колата, импулсивна съм, много често правя точно така – тръгвам с определена цел. Намерих къщата от човек на човек. Затова и съветвам хората – не търсете дома си в интернет, тръгнете и намерете вашето място, усетете го. Тогава просто отворих едно прозорче и реших, че искам да виждам тази гледка оттук насетне. Това прозорче е толкова магично, че всеки път виждаш различна картина оттам, а аз се удивлявам истински на малките неща“, казва Мария.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

След всички тези последователни стъпки, които Мария Жекова усеща от "вътрешния си център"-вътре в самата нея, победата в MasterChef увенчава с венец изминатия път.

„Винаги съм готвила, просто започнах да го правя с повече акъл. За мен готвенето за угощение и за здраве са тотално различни неща. Храня се основно растително. За мен храната, която природата създава, е най-правилната и здравословната. Плодовете, зеленчуците и ядките са това, което обичам. За мен храна е като я видя-да знам какво е. Пакетираните храни малко създават въпросителни в главата ми“, казва тя.

MasterChef 2021 е поредното ѝ спонтанно решение. Отново извън зоната ѝ на комфорт – точно както обича.

„В такива моменти си казвам – стискай зъби, това ще ти донесе нещо в крайна сметка. Ти имаш какво да кажеш. Моята кауза беше тази-да си кажа думата за храната. Винаги съм харесвала състезанието като формат. Просто някой ми каза да се пробвам и след това се замислих. И станах първа. Спечелих го. Всичко се случи съвсем естествено. И аз през цялото време бях себе си, стараех се. Това е формулата за успеха – да следваш себе си, да дерзаеш, да се слушаш и дори да е риск – да го направиш и да не си се предал. Готвех според собствените си разбирания и там, защото така бях решила. Каквото и да правя – да се придържам към себе си. Да не допускам да готвя с целта да спечеля. Адреналинът те държи в едно състояние на фокусиране. Когато се мобилизирам, ставам като войник. После започвам да се вълнувам. Всъщност най-емоционално бе начинът, по който спечелих. Със своята собствена кауза, с това, в което вярвам. Дадох си сметка, че явно това, в което вярвам е нещото, което има смисъл“.

Казва, че не предава себе си чрез съмнения, а вярва, че може!

„И вярвам, че ако не стане- е заради моя грешка. Не го приемам като загуба тогава, а като урок. И щях да се старая да си науча добре урока. Реално не допуснах грешка. Най-големият ми комплимент бе на самия финал. За моето основно ястие шеф Силвена Роу каза, че е вдъхновена и не е подозирала, че нещо подобно може да съществува. Приготвих филе от есетра в една купа като рибен пай, само че с много слоеве, с много пластове. Моите рецепти ги измислям сама. Вдъхновявам се от сезона и продуктите. Отивам на пазар, виждам нещо и си казвам, че ще го използвам за конкретно ястие. Отивам в магазина с нищо в главата си и се връщам пълна с идеи“, споделя Мария Жекова.

И въпреки че предимно се бори сама, вярва, че сам човек не може да доведе до истинските промени. Те се случват от много единомислещи хора. До тези мъдри изводи стига след много уроци, които е получавала. Най-важният е, че човек първо трябва да е центриран в себе си, а след това да е концентриран върху нещо друго.

„Малко трудно ще градиш нещо около себе си. Трябва първо вътрешно да постигнеш концентрация“, казва тя.

Признава и че си пада „инатливо магаре“. Съветите обикновено ги пропуска.

„Опитвам се да си счупя главата сама. Да получа урок от случката, отколкото готов съвет. Човек трябва да си живее живота с грешките, за да вземе наистина максимума от него и опита наистина да се предпазиш от това да грешиш е може би погрешен. Защото чрез грешките се раждат най-ценните уроци“, казва тя.

Най-голямата ѝ грешка е, че много дълго време не е вярвала в себе си.

„Може би щях да започна да преследвам мечти доста по-рано“.

За най-голям демон на човешката душа определя Страха.

„Той ни дърпа много назад. Страхът е това, което ни възспира да следваме мечтите си. Може да те е страх от тъмното, може да те е страх и от това, какво ще кажат хората. Някак си планината ме научи, че ако искаш да живееш там не може да те е страх. Когато се озовеш на едно такова, диво място, започват да те гонят разни страхове. Първите пъти, когато оставах там да нощувам сама, доста се страхувах. Попитах се какво правя тогава в този пълен парадокс? Дошла съм да живея тук, а лежа в леглото и не мога да заспя. Започнах да си мисля от какво ме е страх. Мечката няма да дойде да ти чука на вратата... Лека полека започваш да гониш битовите страхове. А това те учи да гониш и душевните си страхове“.

И все пак, има един малък страх, останал там някъде в душата на Мария Жекова...

„Откровено го казвам – малко дивата ми душа бяга от социума. Тогава си казвам: „Добре, искаш да намериш своето място сред толкова хора, но като подивяваш-така дали ще го направиш?“ И после осъзнах, че сигурно има много хора като мен и ние ще се намерим..."

Когато заспива спокойно в леглото си, там в планинската си кула, сънува една голяма, дълга маса, около която има глъч, надежда и бъдеще.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

"Искам единствено да го изживея този живот. Искам да усещам, че ми се случва, а не че ми минава под носа“!

Събужда се рано сутрин и отваряйки очи-благодари, че може да се наслаждава на живота. И поглежда през малкото прозорче, и осъзнава, че в планината усещаш много повече...

„Трудно е да се оправяш в планината, ако не си свързан с природата, за да се наслаждаваш на живота там. Трябва да имаш какво да чоплиш в земята, да обичаш птиците, тревата, гъбите – това ме вдъхновява. Моето готвене се претвори там. Няма магазин. Не можеш да си позволиш всичко. Така си устройваш трапезата с каквото разполагаш. Това ми помогна в MasterChef. Неволята учи много, a това състезание се печели със смелост и здрава психика“, казва тя.

След толкова много победи, Мария определя само една голяма загуба в живота си. Тази на баба ѝ Мария, на която е кръстена.

„Тя ме научи да ценя живота. Давам си сметка, че съм си позволявала да не го правя. Сега посрещам с усмивка това, което ме наранява. Вселената ти дава шанс, а не иска да ти е гадно. Всичко има смисъл и то е с цел да не си навредиш. Ние, хората сме тези, които творим една камара глупости. Предстои градежът на мечтите, благодарение на MasterChef, което бе портал към срещата с хора, с които да мислим по един начин и шанс да бъде чута моята дума. Оттук насетне се впускам изцяло да създам мястото, за което мечтая и всъщност да се срещна с хората, с които ще споделим пътя напред“, казва Мария.

В състезанието я видяхте различен човек. Сериозен, концентриран, победител. А иначе... Тя е едно слънчево момиче, което може да видите свободно и щастливо в галерията и интервюто на She`s The One !

URBN Team:

PM: Вяра Младенова

Фотограф: Радина Ганчева

Интервю и концепция: Кристина Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Гардероб: Serdika Center//Scotch & Soda//

TATA Italia//BSB//

Бижута: Silver Court

Aксесоари: Слънчеви очила Saint Laurent oт Opticlasa

Фотоапарат: Fujifilm instax mini oт Technopolis

Грим: Росина Георгиева

Коса: Стоян Кунев

Видео: Рени Веселинова

*Видеото е заснето в извънработно време на Serdika Center

Локация: Serdika Center

*Материалът е част от лимитираната серия интервюта "She`s the One!". В подкрепа на емблематичното събитие на Dir.bg се отзоваха Serdika Center, UniCredit BulBank и Revalid®. и е част от ексклузивна серия интервюта "She`s the One!". Съдържа продуктово позициониране!

Още за събитията на Dir.bg

През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото. Събитията She`s The One през март 2019 и He`s The Man през ноември същата година дадоха началото на културна традиция с кауза, която привлича най-супешните хора в България, които разказват личните си истории и научените житейски уроци.

Каузата е простичка - да акцентираме върху добрите примери в българското общество!

Общото между дамите в "She`s the One" - за тях няма невъзможни неща! Те са незабравими, неподражаеми, съвременни жени, които сами градят своите приказни кралства, дори с цената на нощите, преливащи се в дни. В разноцветна селекция на интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни жени, които носят своите послания и орисии през 2019 и 2020 година се включиха големите български актриси Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, сценаристът Ваня Николова, актрисата Биляна Петринска, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, собственикът на Ivet Fashion Ивет Григорова, керамикът и парижки възпитаник Екатерина Лашова, човекът кауза Аделина Банакиева, основателят на фондация "Диви животни" Любомила Кривошиева, дрифт пилотът Ива Русинова, журналистката Десислава Стоянова, д-р Кристина Чачева, покорилата Еверест Петя Колчева, писателката Здравка Евтимова, създателят на списание "EVA" - Биляна Савова и жената - кауза Надежда Дерменджиева.