„In vino veritas” e любимо клише, особено когато си говорим за традиционния градски проект „На чаша вино с...“ на #URBN. Тази есен виното е от Katarzyna Еstate, а плътният Мавруд развързва езика на най-младия заместник-директор на театър у нас и претендент за тазгодишния „Икар“ – Севар Иванов.

Благодарим на La Maison de Katarzyna за гостоприемството

Снимка: Студио KARE за #URBN

Жаждата за истина е все по-неутолима, особено когато става въпрос за демони и пороци. Tези на Севар са с наситен пурпурен цвят и виолетови нюанси. Досущ като „Katarzyna Mavrud“, който блести в чашата му.

"На чаша вино с..." е проект, подкрепен от Katarzyna Estate. На снимката: Актьорът Севар Иванов с журналиста Кристина Димитрова

Снимка: Студио KARE за #URBN

Разговорът остава дълъг и запомнящ се послевкус като виното...

#Най-добре е в живота да правиш това, което помага на теб, но помага и на другите. Защото можеш да правиш и това, което помага само на теб; това, което помага само на другите; онова, което не влияе на теб или другите или онова, което вреди – на теб и на другите!

"Kогато правиш неща, които пречат на теб и помагат на другите - това е някаква саможертва. Ако все още имаш цели и виждаш в теб причина да останеш на тоя свят - прави неща, които помагат и на теб. Оттам нататък помагай на другите или поне не им пречѝ".

Думите са на актьора Севар Иванов, получил ги като ценен житейски урок от своята майка – актрисата в дублажа и преподавател Светлана Смолева. Като малък я наричал „моят татко“, когато съучениците му представяли своите бащи.

"Започнах да комуникирам с баща си - художникът Иван Иванов, когато вече бях на 14 години. Беше заминал за САЩ няколко месеца преди да се родя. Та при първия ни разговор по телефона, тръгна да ме превъзпитава. Да се променяме един друг вече бе късно. Казах му: "Живял съм дълго без теб. Ако няма да помагаш - не ми пречѝ!". Липсата му ме е изградила като характер, защото пред себе си съм имал друга, изключително стабилна фигура и това е майка ми, която ме е научила да мисля, както за другите, така и за себе си, и как да се държа с жените".

Севар почти няма пороци... но ако пие, предпочита червено вино!

Снимка: Студио KARE за #URBN

От 4 месеца Севар е 26-годишният заместник-директор на достолепния Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград. Той е и най-младият актьор, изиграл Васил Левски в българската кино история.

Номиниран е за наградата „Икар“ в тази смутна 2020 година за ролята си на демоничния Дориан Грей по Оскар Уайлд. А малко преди този благоприятен развой на събитията и кариерата му...

... за малко да се откаже от сцената и да стане таксиджия.

Дори вече си представял как чака пред входа на Младежкия театър колегите си актьори, за да ги кара към вкъщи след представление...

Решението да се откаже от професията идва след завръщането му от Бразилия и след като напуска Младежкия театър заради отстояването на собствените си възгледи.

Севар в на La Maison de Katarzyna

Снимка: Студио KARE за #URBN

Съдбата, обаче, има други планове и малко преди да смени амплоато, го канят да се включи в две представления - небезизвестното "Апарт" на режисьора Илко Ганев и грандиозното "Портретът на Дориан Грей" на Стайко Мурджев, получило редица номинации. Носи името на българския хан Севар и досущ като българските владетели от онова време се радва особено на червения Katarzyna Mavrud, вино направено от традиционния български сорт "мавруд". Характерът на виното е с мощен и запомнящ се вкус.

Севар в La Maison de Katarzyna

Снимка: Студио KARE за #URBN

„В никакъв случай не мога да се оплача, че съм карък. Дори в дадения момент промяната в плана да ми се вижда негативна, всъщност след време разбирам, че е много, много положителна за моето развитие. По някакъв начин нещата си идват на мястото.“, казва Севар. Оптимистичния си поглед върху живота Севар е придобил от собствените си битки и победи. Свикнал е да бъде различен от малък – роден е с две различни очи.

Едното му око е синьо-сиво, а другото – синьо-кафяво!

Севар Иванов за #URBN

Снимка: Студио KARE за #URBN

„Единственото нещо, което съм харесвал в себе си е очите ми. Бях изтъкан от зловещи комплекси и съм се виждал като дебел, нисък, трътлест човек, който на нищо не прилича. Всъщност моето настоящо развитие и тази амбиция за професионално и духовно израстване е била насочена към други знания и умения. Ако ще съм грозен, да съм умен!“, казва Севар.

Тъмните персонажи в изкуството оставят своите отпечатъци по актьора.

За най-големия си дявол Севар определя собствените си комплекси, срещу които се бори.

Вторият му демон е амбицията... същата като на Дориан Грей, но в разлика в насоката.

„Да, Дориан се стреми към повърхностното съвършенство. А аз по-скоро към съвършенството в духовен аспект. Аз съм човек, който много дълго време не се е харесвал визуално. Преди Дориан Грей никога не съм се смятал за привлекателен, за добре изглеждащ... Дориан Грей иска да бъде вечно красив, млад, съвършен външно... За сцената ми трябваше неговото самочувствие. Започнах да слушам хората не в критиките, а в хубавите неща, които казват за мен. Защото няма как да излезеш на сцената и да изиграеш красивия Дориан Грей без самочувствие на красив човек. Но не се мисля за нещо повече. Изглеждам така, както изглеждам“, казва той.

Едно е Севар на сцената, друго е в живота.

Севар Иванов Снимка: Студио КАРЕ за #URBN; Гардерoб: Benetton

Снимка: Студио KARE за #URBN

Красотата е толкова субективна за него -  за повечето хора е красив, а за себе си дълго време е бил грозен. Но Севар е овладял тези свои демони, защото е далеч от стремежите да притежава сърцата и душите на всички хора и да им съсипва животите, както прави героят му Дориан.

„Смятам, че това е превъзходството – да не разчиташ на външния си вид, а да го приемеш за даденост. Защото няма как да го промениш драстично... по естествен път“, казва Севар. Той вижда красотата в остаряването.

„И то в съзряването. Би било наивно да смяташ, че днес изглеждаш най-добре и да си казваш „Никога не искам да се променя“. Промяната е красота!“

От ролите, които е играл, като включва в това число и тази на вековно дърво, казва, че най-тъмната е на Алън от „Еквус“ (реж. Стайко Мурджев). Младежът е ослепил 6 коня и е на среща с психиатър, за да обясни защо е извършило подобно злодеяние. Тази пиеса от Питър Шафър е писана истински случай.

„Оказва се, че именно семейството е оказало ужасно влияние върху Алън, за да стигне дотам. Тотално е осакатен емоционално и е ослепил 6 коня вследствие на външен фактор – лошата семейна среда. За разлика от Дориан Грей, който има повече демони и по душа е егоцентрик и нарцис. С други думи, „Еквус“ трябва да се прочете или в най-добрия случай да се гледа! Севар бори собствените си човешки демони с всяка една роля. За него в това се съдържа силата на театъра - хората отиват там, за да видят себе си.

„Една алтернатива на самия теб в друг живот. Теб поставен в друга ситуация. Представлението ти показва изхода от нея. Затова хората, когато излизат от театъра, трябва да мислят. Да мислят за себе си!“

В момента Севар е имунизиран както от лошите качества на Дориан Грей и Алън, така и от коронавируса. Защото го изкара преди месец и по време на карантина успя да завърши голяма част от труда си за докторантурата.

„Дълбал съм много в тези образи и за себе си ги познавам. Знам как да използвам техните характери и дали да ги използвам. Защото, като всеки човек, искам да бъда харесан и да постигна моите неща. Но не бих станал Дориан Грей, защото знам какъв е изходът оттам нататък“, казва Севар.

На мнение е, че демоните, макар само фантазни образи, попаднат ли в ръцете на лош човек, могат да изплуват на бял свят, между самите нас.

„Но като цяло, за да си добър актьор - трябва да си добър човек. Защото много по-интересно за добрия човек би било да изследва своите демони и да ги вади от себе си на сцената, за да не се появяват в живота изобщо. Но всеки от нас трябва да ги разпознава“, смята Севар.

Самият той казва, че не пие често, но когато го прави – предпочита червено вино.

Не изневерява, защото е с човека, с когото иска да бъде.

Севар бе номиниран за наградата "Икар" за превъплъжението си в Дориан Грай в "Портретът на Дориан Грей" на режисьора Стайко Мурджев

Снимка: Студио KARE за #URBN

Не ревнува и казва, че има повече демони, отколкото пороци.

„Може би порок ми е пушенето“, споделя Севар.

И постоянният глад. Но не за храна и плът, а за дух.

„Осъзнавам, че съм ужасно амбициозен човек, но не просто, за да съм на върха и да ми бъде лесно после. А дотолкова, че да достигна някакво лично съвършенство, макар да знам, че това не е възможно. Наясно съм, че няма как да стане. Но пък не мога да си кажа и: „Ами знам, че няма да съм съвършен, затова няма и да опитам“. Смятам, че от всяка ситуация може да научиш нещо за себе си“, казва Севар.

Това научил за себе си от карантината.

„14 дена вкъщи! Мислех, че ще е кошмар. Имаше много хора, които се оплакваха, че има скучно. Тогава стигнах до заключението, че единственият начин да ти е скучно със себе си е ако сам си си скучен!“

Жаждата за емоции

Определя се като оптимистичен човек, който носи своята тъмна страна. Избухва бързо. Случва се рядко. Сега е дзен.

„Срещите с нови хора ми помагат - уча се на толерантност. Не мога да се сърдя на някой, че не вижда през моите очи нещата по същия начин. Ако знам, че две плюс две е четири, аз няма да крещя „две плюс две е четири, виж го и ти“, а ще седна да обясня защо е така. Доста голямо спокойствие имам, но и съм заобиколен от хора, с които имаме дълготрайна комуникация като добре смазан механизъм. Имам човек, на когото в определена ситуация да се обадя и да знам, че работата ще се случи. А когато дойде нов човек в обкръжението ми – вече го разглеждам като нещо интересно и любопитно. Виждам свежа мисъл. Черпя опит от чуждите знания“, казва Севар.

Дяволът на Севар

Гардероб: Личен архив

Снимка: Студио KARE за #URBN

Желанието за съвършенство - друг дявол, познат добре на Севар. Защото борейки се да го постигнеш, си способен да се самонараняваш. Правиш компромиси със самия себе си...

„Аз съм човек, при когото сънят е на последно място. Когато ме питат какво правя в свободното си време става ясно, че всъщност нямам такова. Гледам да нямам. Важно ми е да знам какво правя във всяка една секунда. Когато се спра, си давам сметка, че съм изморен. Имам цел и няма как да се изтощя по пътя към нея. Но когато я постигна, усещам през какво съм преминал“.

В ежедневна битка с амбицията, губи съня. Лягал си е 7 сутринта, защото си наумява да пише проект цяла нощ. Като има работа да се свърши – се върши. Амбицията причислява към лошите демони, защото вреди на себе си... затова е дявол!

„Обичам стремежа към подобряване на ефективността и ефикасността. За мен е важно изкуството да достига до повече хора. Миналата година работех като специалист майсторси класове в Нов Български университет. Това, което си представях, че ще върша – не го вършех. И опитите ми за промяна бяха неуспешни. Разбрах, че хората не обичат промените, въпреки че казват, че ги искат“, казва Севар.

Когато говори по този начин, вече виждаш да се прокрадва и онзи образ на Левски, който изиграва в „105 минути София“.

Очите му потъмняват, а волята и убедеността в собствените думи е обезоръжаваща.

Снимка: Студио KARE за #URBN

„По време на магистратурата щяха да ме скъсат, защото играех на щат в Младежкия театър един след друг излизаха три спектакъла, в които участвах. Причината бе, че моята преподавателка лобираше за независимия театър, а за мен винаги е бил интересен държавния сектор. Имахме тотално различни възгледи, но йерархично, тъй като тя имаше власт, а аз не - нямаше комуникация. Възгледите са важни за мен, но не ме спасяват, уви. Ето сега, да се съпоставя най-нагло с Левски. Той е имал възгледи, които е почитал. Всичките хора са го оставили да бъде обесен. Със същите възгледи. Хората с власт нямат интерес да си променят възгледите. Ако са поставени на едно равнище – тогава може да се търси консенсус“, казва Севар.

Освен, че може да бъде злопаметен, може и да избухва! Въпреки че тази негова тъмна страна е бегла откъм истории.

Севар в La Maison de Katarzyna

Снимка: Студио KARE за #URBN

„Има хора, които са ме наранявали. Донякъде съм отмъстителен. Има и такива, от които ме избива на агресия. Даже много приятели са изненадани, ако от нищото започна да псувам, при споменаването на конкретни имена. Случва ми се много рядко, дори когато шофирам, не се ядосвам. Веднъж съм избухвал пред режисьор. Бях се върнал от Москва по-рано специално за репетиции. Всички въртяха сцените, в които не участвах. Оказа се, че режисьорът просто изпуснал тази сцена... Недоразумение...“, казва Севар.

Който си мисли, че няма демони... да се погледне, казва още Севар и отпива от виното си.

Може да забрави да се храни и да изкара на вода цял ден. Не усеща умора. Свободен е. Буквално – прави това, което иска, а то е да е с човека, с когото иска да бъде!

„Това, че съм обвързан по никакъв начин не ме прави сляп и не значи, че не мога да оценя качества - физически и човешки, на други хора. Бил съм ужасно ревнуван в предишната си връзка и знам, че ревността е по-страшна от изневярата. Не виждам смисъл и в двете. Ако ревнуваш някого, с който си - ти го ревнуваш, че ще намери нещо по-добро от самия теб. Ужасно ниска оценка към самия теб. Научих се да не ми пука. Това е ключ в живота, защото какво като аз имам комплекси? На кого ще помогнат или пречат? Само на мен. Ако другите смятат, че съм красив, а аз си мисля, че съм грозен – кое от двете ми помага повече?“

В любовта Севар не дефинира с думи, за да не натоварва случващото се негативно.

С думата „връзка“ - идват проблемите.

„Трябва да оставиш другия да прави каквото иска, за да може той да поиска да е с теб. Това е логиката, която следвам. Дърпането може да изгони. Хората обичат да има драма, да са наранени, да има силни емоции... я по-спокойно, защо не се наблегне на силното щастие!“, казва Севар.

Не ми говори за моите пороци, при условие, че и ти имаш

Във виното е истината, но на Севар не му трябва много вино, за да е искрен. Истината е във всеки от нас и не е бяла или черна, а въпрос на гледна точка. Хората често премълчават, за да си спестят неприемането.

„Моята истина е базирана на факти, на биография и моя опит, колкото и да е малък, според някои. Затова и продължавам с академичния труд.. харесва ми. Защото смятам, че не е нормално да се оплакваш и да критикуваш системата, но да не искаш да се нагърбиш да я промениш! никой не се нагърбва я промени!“

Получава възможност да понесе отговорност за думите си в нетипично за театъра и хората време – когато заема поста на зам.-директор.

„Не знаех как да направя месечна програма заради ситуацията с ковид. Тази несигурност е плашеща, демотивираща понякога. Даваш всичко от себе си, остават три дни и ... някой е болен. Отлагаш премиерата... И после пак отначало… И така, докато не стане“

Ако сте достатъчно безстрашни да идете на театър, втората му премиера като новия заместник-директор  е на 26-и ноември. Пред очите ви ще се спусне блестяща завеса, направена от 236 000 мъниста, ръчно нанизани от целия състав на театъра и хората от града. Това представление е на целия град. Всеки може да види своето мънисто на завесата. Всеки може да види собствената си история и да се срещне очи в очи с тъмните демони на Панаира на суетата. Това е целта на театъра - да ангажира хората не само два часа, докато трае представлението...

Да ги ангажира с целия живот, който се случва!

Затова ако сте в центъра на Благоевград, ще чуете сирените да свирят точно в 18 часа:

„Остава час до представлението „Панаир на суетата“ в Драматичен театър „Никола Вапцаров“!

 

The #URBN crew:

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Судио КАРЕ за #URBN

Коса: Натали Иванова

Стайлинг: Натали Иванова

Грим: Росина Георгиева

PM: Нели Славова

Гардероб: Benetton

Локация: La Maison de Katarzyna

 

*Специален проект на URBN & Katarzyna Estate. Материалът съдържа продуктово позициониране!