#Още с първите изяви на спортната сцена го нарекоха Детето Чудо в зимните спортове. Интересът към родения през смутната 1997 година скиор Алберт Попов нараства стремглаво за изключително кратко време до степен такава, че докато е на лагери или подготовка за състезания, журналисти и хроникьори са доволни, дори ако хванат майката на Детето Чудо - Мартина Попова да даде интервюта вместо него. В Австрия, Швейцария и Германия, но и в целия свят името му е добре познато както за любителите на алпийските ски дисциплини, така и за шампионите - той е "малко, но много опасно, отровно джудже" за конкуренцията... Той е онзи, който кара дори австрийците да се чувстват неприятно, когато чуят, че ще се състезават срещу Алберт Попов...
В специален проект на #URBN и Danhson шампионът разказва за най-специалните моменти в живота си - голямата си любов, фаталната катастрофа, най-силните си качества, най-слабите си моменти. Остават му още два старта до края на тази година, а в следващите му предстоят Световно първенство, Олимпиада... сватба! Затова и със серията Refrigerans се включвам като добри, а не отровни джуджета, за да му помогнем в най-интензивния период в живота му.
***
С ръст 1,64 см и тегло малко над 70 кг, Алберт Попов е бърз, техничен и много нахъсан. Освен за медал от Олимпиада, той се е спуснал и към Световната купа още този декември...
Името му е търсено специално от майка му - да е рядко и разпознаваемо, така както и се случва 25 години по-късно. Алберт Попов е онова българче, което професионалистите в чужбина следят отдавна като "детето чудо на България".
"Малък и опасен" и "Отровно джудже". Така го наричат на немски - Giftzwerg. Според немската култура отровното джудже те кара да се чувстваш несигурно, неприятно и е готово да ти открадне под носа всички подаръци... А какво остава за златен медал или купа.
"Имаше един треньор при немците, който беше много забавен. Първата година, понеже нямаме толкова нисък скиор като мен в алпийските ски дисциплини и някой от съотборниците ми се измайтапи с мен. Тогава треньорът подходи с хумор и каза: "Ти си отровно джудже! Може да си малък, но си много опасен!". Никога съм нямал комплекси заради височината си. Мисля, че и това идва от спорта. Занимавал съм се с всякакъв вид спорт, включително съм скачал на батути - това ми даде баланс и ориентация в пространството. Смятам, че всеки един спорт, който съм практикувал до ден днешен, ми е дал поне малко, за да може в ските да съм комплексен и изграден като спортист", разказва Алберт.
Успявам да го хвана за това интервю след две седмици чакане да се върне от Швейцария с уговорката, че малко след това заминава на друг тренировъчен лагер. Срещаме се на границата на лятото и есента, когато листата вече са придобили топлите нюанси на фона на рязко захладнялото време. Точен, дисциплиниран като войник и с широка усмивка, Алберт Попов се движи уверено, "нахъсано", както обича да казва и се подготвя за много интензивен период. В плановете му са да се качи на подиума, за да грабне Световната купа!
"Миналата година завърших четвърти. Това ме мотивира допълнително тази година да си взема моето - тази победа, за която от дете сънувам, бленувам, мечтая - Световната купа! А след 4 години - искам и медал от Олимпиадата!", казва Алберт.
Към днешна дата го познаваме като един от най-добрите в света по ски алпийски дисциплини и като българинът, който ще представя България на предстоящите грандиозни шампионати по зимни спортове през 2022 и 2023 година. Но всичко започва преди 25 години, когато се появява на този свят. Първите му спомени в живота не са свързани с мама и татко, а със ските.
"Израснах в планината. Чувствах се странно, когато се връщах в детската градина дори за седмица. Не издържах да падне отново сняг и пак да се кача на ските на Витоша. Почти всеки ден бях там, събираха всички деца още в 8 часа на стадиона и тръгвахме с рейсовете. Оттам се качвахме горе на Витоша и до 16 часа имаше плътна програма от ски забавления", споделя Алберт.
Любовта му към снежните предизвикателства отново идва от майка му - Мартина, която е скиор и като цяло е "доста спортна натура", споделя ми той.
"Идеята ѝ винаги е била да отгледа здрави деца - мен и сестра ми. Затова се е опитвала да ни запознае с максимално много спортове. С плуване, тенис, ски... Каквото се сетиш. Но най-много се запалихме по ските, защото там си намерихме нашата среда", споделя шампионът. "Бях много болнаво дете и затова най-често ме пращаха на Витоша, в планината, за да съм на чист въздух. Всъщност тогава израснах тези болежки и от крехко дете се калих".
Планината ме кали
Винаги е бил подкрепян от семейството. Затова и казва, че то, наред с планината, е най-силното звено в израстването му.
"Усещането да съм сред снега не е толкова романтично, колкото го описа ти - с хрупкавия звук под ските, с чистотата и белотата... Да, красиво е, но когато това е работата ти, абсолютно всеки Божи ден, започваш да оценяваш повече морето, спокойствието, топлото време. Предполагам, че и сърфистите, аналогично, търсят снега. Всъщност не съм влюбен толкова в снега, колкото в състезателната форма на ските като цяло".
Адреналинът и спортната злоба
"Още от дете си спомням момента, в който се запалих. Бях на около 3 или 4 години. Тогава наградите бяха бонбони и близалки. Това ме амбицираше да давам най-добрите времена в надпреварата. Харесваше ми стимула да съм най-отгоре на самата стълбичка и по някакъв начин да бъда възнаграден", споделя Алберт.
Да побеждава с най-доброто време на всяко състезание за него е жажда. Като дете всичко било като на игра. Стигнало се обаче до момента, в който е взето решението да излезе в чужбина, да търси ново предизвикателство, бидейки вече най-доброто дете в България.
"Бях на около 12. Излизайки на състезание, като най-доброто българче, изведнъж такъв шамар ми бе ударен... Завърших около 30-и. Точно тогава бе моментът, в който си обещах да работя още повече, за да постигна целта си. Точно за една година - на следващия сезон, аз вече бях първи на въпросното състезание в Словения - едно от първите детски световни състезания".
От последен - първи
Казва, че именно тази непресъхваща жажда за победа го води в спорта. Целта да бъде първи и да развява българското знаме! За кратко време осъзнава, че в България не може да се подготвя толкова добре за ски алпийските дисциплини, както австрийците, германците, швейцарците. На 13 години прави първия лагер на глетчер. Средната им височина в Европа е около 3000 - 3500 м. Там дори лятото има сняг и отивайки там, Алберт увеличава времето си за подготовка.
"Вместо 3 месеца, има 4, 5, 6 месеца време и нагоре. За останалите дисциплини като биатлон, ски бягане и сноуборд е различно. Бегачите могат лесно да направят сходни тренировки без сняг - с въпросните ролери на дълги асфалтови отсечки, които всъщност се доближават до снежните трасета. При нас, в ски алпийските дисциплини, при липса на сняг е невъзможно да се подготвиш. Опитвал съм да карам ски на трева, опитвал съм да карам ролери... Водните ски пък нямат нищо общо. Опитвали сме какво ли не, за да заместваме лятото ските - нищо от това не ти дава ефекта, който търсиш. Затова ние, скиорите и бордистите, дори и лятото търсим снега, за да сме подготвени в сезона и да покажем максималното, на което сме способни".
Така на 12 години Алберт излиза от пределите на България и завоюва първите места.
"Хъсът, мотивацията и това, че не се предавам са качествата, които са основни за мен и за победата. Винаги много са ме мотивирали австрийците. Това им е национален спорт. Когато биеш австриец, е най-сладко. Цял живот се въртя в спорта около австрийците, но имам една интересна история. Бях на 14, когато отидохме със сестра ми да учим в Австрия. Така бе направена програмата, че да не те спира да спортуваш. До обяд си на ски, а следобед - в часове. Учихме една година така. Не се чувствах добре с новия език. Не знаех и една дума на немски, чувствах се аутсайдер в класа, което аз ненавиждам и не търпя. Затова и доста бързо навлязох в средата, за разлика от сестра ми. При мен ситуацията беше: този е казал нещо за мен, аз го набивам (по детски, уточнява Алберт и се смее), той ми става най-добър приятел, след което започва да ме учи на немски", спомня си шампионът.
В края на учебната година кандидатства в Щамс - едно от най-елитните в света спортни училища. Не го приемат, макар физическите му тестове да са най-добри от на всички кандидатстващи. Причината, която посочват, отново е езикът. Още с пристигането си сред връстниците австрийци, Алберт започва да ги побеждава, което му носи и негативно отношение от тяхна страна.
"Гледаха ме по недобър начин, ако мога така да се изразя, защото си в Австрия и побеждаваш на тяхна земя най-добрите скиори на планетата. Всъщност съм страшно благодарен, че не ме приеха в гимназията в Щамс, защото после се върнахме в България, в частно немско училище, където не ме възпрепятстваха да пътувам, защото в държавните те отстраняват за неизвинени. В България върнахме програмата ми, както си беше преди заминаването и започнах стъпка по стъпка да се развивам..."
Винаги пътува, рядко се задържа в България.
"Обикалял съм навсякъде. Природата в Австрия и Швейцария няма как да не ме блазни, но винаги ме дърпа към България. Искам да остана тук да живея. Много си обичам родината", казва той, поглеждайки към пейзажа на Борисовата градина, където сме седнали на пейка.
Именно в България Алберт среща и любовта на живота си - Деница, с която се сгоди това лято.
Как оцелява една любов на изпитанията на времето, дистанцията, двуразовите тренировки и нестихващият хъс за състезание и победа?
Как оцелява жената до Алберт Попов?
"Със сигурност трудно и с много търпение. Всъщност това е детска любов. Тя е една от скиорките, с които сме израснали на Витоша. Знаем се от деца, но тогава имаше само детски закачки. Когато на 14 години аз заминах за Австрия, тя, понеже има норвежки корени, замина за Норвегия. Сбогувахме се. Каза ми, че повече няма да се връщат и не сме си и писали кой знае колко... Четири години по-късно тя решава да се върне в България. Сама. Тогава пък аз съм контузен заради катастрофа и се засичаме случайно, в едно заведение. Мернах я в далечината. Спомням си първата върволица от въпроси, които ѝ зададох на един дъх: "Какво правиш тук? Защо не си ми писала?", ентусиазира се Алберт.
Два дни по-късно излизат на среща и огънчето, зародило се в детските им години, пламва. Оттам нататък всичко е лесно.
"Хубавото в случая е, че тя също е била скиорка, знае за какво става въпрос. Със сигурност е тежко, но седем години вече сме заедно", отдъхва си шампионът.
Виждал свят, бил на толкова много върхове, срещал изпитания между живота и смъртта, Алберт е категоричен, че вярва във вечната, истинска любов.
"Имаше си нещо още от деца, били сме много малки, но съм мислил за нея през всичките тези години. Знаех, че тя е жената на моя живот!", непоклатимо заявява той.
Сладките 7
"Сега... сега съм в Сладките 7 - наричам следващите години по този начин, защото всеки един спортист има пик в кариерата си. Смятам, че в момента навлизам в тези сладки седем години, в които ще се опитам с цели шепи да грабя и да показвам това, на което съм способен. Защото вярвам, че съм способен на победи. Вярвам, че ще ги имам!".
Всяка година той се готви за 10 старта на дисциплина. Най-добрите му резултати са в слалома. Залага на техничността, за да постига отличия. До края на 2022 година му остават 2 старта - през декември. През януари 2023 ще бъде интензивно, защото през февруари 2023 година му предстои да се бори за върха на стълбицата на Световно първенство в Мерибел-Куршавел, Франция.
Очертава се активна почивка да има чак в края на април, но подчертава да не си представяме лежане на дивана...
"Практикувам спортове, в които и се движа, и изпитвам удоволствие като сърф. Както казах - да гоним морето и топлото", смее се той.
Едно от големите предизвикателства за Алберт Попов е борбата за Световната купа.
"Никак не е за подценяване, наред с Олимпиадата и Световното първенство. Например - конкуренцията е по-голяма за Световната купа. Това означава по-лека конкурентна среда на Олимпиада и Световни първенства", обяснява той.
През декември ще се състезава с около 70 души. От България за момента са само двама - той и Камен Златков.
Сладките 7 за Алберт започват точно 7 години след сюблимния момент в живота му - катастрофата от 2015 година, когато загиват тогавашният му треньор, словенецът Драго Грубелник, както и помощник-треньорът му, а Алберт оцелява заедно с още едно момче след падане в дере с 300 метра отвес.
"Най-трудното за мен бе загубата на Драго като треньор и мой ментор. Беше страхотен човек. На мен лично ми костваше застой - в периода 15-16 години - добър период за развитие, пропуснах сезон. Върнах се крачка назад, за да се възстановя след рехабилитации и да си възвърна мускулатурата. Това загубих от катастрофата. След това трябваше да намеря и треньор, с който да си паснем, което не е лесна задача. Тогава се върнах при Ивайло Борисов, който и до ден днешен ми е треньор и плътно с мен".
След катастрофата, освен че среща любовта на живота си Деница отново, успява да стигне и до немския национален отбор.
"Там хем можех да имам полза от тях, хем те от мен. Не се давах на тренировките. Гонех най-доброто време. Когато биех техните времена, те гонеха моето и тренирахме страхотно. Бях перфектният спаринг партньор за тях и бяхме 4 години заедно. Натрупах опит. Възползвах се от програмата им - ментални треньори, физиотерапевти... Тяхната програма е такава, че българинът не може да си я представи", споделя Алберт.
Когато идва пандемията с коронавируса, следват тежки два сезона в ските и Попов решава да е в по-малък отбор. В момента се готви индивидуално с главния си треньор, помощник-треньора си, физиотерапевта си и сервиза, който поддържа ските му.
"Физиката е най-важната за спорта. Затова и ми бе интересно да взема участие в специалния проект с Danhson, за да получа възможност да го кажа и публично. Refrigerans серията е подходяща за използване не само, когато се е стигнало до травми, но има и превантивна роля, за да се поддържа един баланс чрез хранителните добавки и витамините. Да чукна на дърво, до момента не съм имал сериозни травми, специално от ските. Така че при мен ползването на Refrigerans крем и хранителните добавки е по-скоро превантивно. Останах с доста добро впечатление и от доста добри спортисти чух препоръки. Няма как в професионален спорт да избягаме от хранителните добавки и възстановяващи кремове за третиране на сухожилията и останалите травми от спорта, в който ние, общо взето, си смазваме телата", споделя Алберт Попов.
Специално с кремовете за травми няма много опит, но добавкитe Б-комплекс са част от режима му.
"Няма как да си набавяш всичко, което е нужно на тялото просто от чиста храна, плодове и зеленчуци. Затова и прибягваме до хранителните добавки, за да възстановим тялото си по най-бързия начин. Защото, честно казано, в момента и храните не съм сигурен колко са чисти. Ние може да си мислим, че приемаме чисти био продукти, но истината е, че всъщност с добавки, като от серията Refrigerans на Danhson до организма достигат съвсем чистите витамини, нужни на тялото. Но това се отнася и за неспортуващите хора, всъщност."
В алпийските ски най-честите травми засягат минискусите и кръстните връзки, уточнява шампионът. Скоростите са високи, ските са вързани за краката ти. Когато се случи сериозно падане, се стига до оплитане и най-много страдат колената.
"Всяка една травма може да се случи по всяко едно време!", казва Алберт.
Питам го на кого е кръстен все пак. Оказва се, че дълго време си мислил, че е на баба си Албена.
"Наскоро майка ми опроверга това мое вярване", смее се той.
А майка му, Мартина, никога не е искала детето ѝ да бъде чудо на всяка цена. Не е целяла да бъде шампион, казва Алберт:
"Всичко е било за здраве! Защото то е по-важно от купите!"
#URBN Team:
PM: Адриана Стойкова
Интервю: Криси Димитрова
Стилист: Александрина Дерменджийска
Грим: Meлина Захариева
Фотограф: Радина Ганчева
Видео: Ангел Юруков
Специален проект на #URBN & DANHSON!
*Материалът съдържа продуктово позициониране!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Брейкденсър N1 в света Мено ван Горп преди Олимпиадата в Париж: Танцът е изкуство и спорт
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
83% от бременните и майките се доверяват на специалист, а на последно място - на приятел
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"