#Дори и да сте прекарали тийнейджърските си години затворени в банята си в акт на бунт, подклаждан от маниакална паника, няма да отречете, че обикновено първият герой от детството ви е вашата майка.

В случай, че сте дете на известни родители – майчините гени не само се прокрадват в маниерите или чертите на лицето ви, но формират цялостната ви представа за естетика.

В първите летни дни #URBN и Eucerin се посвещават именно на сакралната връзка между майка и дъщеря - в лицето на актрисата и носителка на престижната награда „Икар“ Лилия Маравиля и дъщеря ѝ Паола.

Под жаркото слънце за кожата на дамите Маравиля се погрижи Eucerin Hyaluron-Filler Ултралек хидратиращ гел, който е предназначен за незабавна интензивна хидратация. Така гарантирахме приятното им прекарване под лъчите с гела, който попива изключително бързо и придава на кожата меко усещане и здрав вид. Високомолекулната хиалуронова киселина остава върху повърхността на кожата и работи за подобряване на хидратацията в най-външния слой на епидермиса - там, където се образуват мимическите линии, например. 

Снимка: Росина Георгиева за #URBN

За първи път Лилия и Паола Маравиля застават рамо до рамо пред професионален обектив, за да ви разкажат една бохо-шик история за две градски момичета с неразривна връзка помежду си. Разказ за една млада дама, която от малка е в обувките на майка си – в прекия и преносен смисъл. И за едно вече пораснало момиче, чиято радост се отразява в очите на дъщеря ѝ.

 

От много малка ѝ крада дрехите

"Помня как с часове я наблюдавах как се облича и я имитирах. Веднъж мама се прибрала и ме видяла с дрехите, които е носила предишния ден. Бях сложила всичко върху себе си, включително високите ѝ обувки. От кой друг да гледам? В очите ми майка ми винаги е била и още е най-красивата кралица“, казва Паола Маравиля.

Гардероб: H&M

Снимка: Студио KARE за #URBN

Вълнението ѝ е голямо, защото за първи път застава рамо до рамо с майка си – актрисата Лилия Маравиля, за професионални снимки. А вероятно скоро ще трябва да свикне с усещането да бъде във фокуса на обективите, защото е тръгнала по нейните стъпки. Следва в НАТФИЗ и мечтае да стане актриса.

„Обикновено тя ми прави снимките и ме учи как да изглеждам или обратното, но заедно имаме малко общи кадри. Беше странно усещане, защото от една страна определено искам да изглеждам добре, но от друга – по-важно е тя да изглежда добре. Това беше по-интересното. Активира се някак майчинското ми чувство. Като актриса, естествено, донякъде съм суетна. Важно е да изглеждам добре, за да си свърша безупречно работата, но в случая дори за миг не се замислих за това. Важната бе тя“, споделя Лилия Маравиля.

Срещаме се с двете дами Маравиля (бел.ред. - maraviglia ознава "чудо" на испански) в бохо-шик пространството Bohemian Lake Park, където слънцето вече е високо в небето, а тръстиките около езерото са разлюлени от вятъра. Там, сред тях, една майка ще види в огледалото своето дете и едно момиче ще усети пълната сила на уникалните си гени, от които произлиза животът му.

Патенце или лебедче

Паола Маравиля-бански, обеци и диадема H&M

Снимка: Студио KARE за #URBN

Паола е с италиански произход, заради баща си Лука, и късното чудо на Лилия, която я ражда на 32 години.

„Не мога да кажа, че не бях изненадана, но когато се случи се зарадвах, защото беше време и защото вярвам, че децата идват точно тогава, когато трябва - при най-подходящите хора. Вярвам, че бебетата сами избират по някакъв начин родителите си. Случи се, бях объркана в началото, като всеки човек, който тепърва ще става родител. (Това важи основно за жените). Странно е как се променя конфигурацията на света ти, променят се приоритетите. Отговорността те кара да взимаш добри решения, да мислиш за детето си и винаги да си на второ място. Затова и тези снимки са точно такъв пример – не мислех за себе си в случая, а за нея. Тя е част от мен и ще ме продължи...“, споделя Лилия Маравиля.

Паола идва с името си, защото е родена на 29 юни – денят, в който се почитат светците Петър и Павел. Като малка не харесва името си, а до ден днешен не знае защо за майка си и баща си е ... Бобо. Никой не помни как са ѝ лепнали това галено обръщение, но фигурира така в телефоните и на двамата.

Лилия Маравиля-блуза H&M, шапка и пола (архив); Паола Маравиля- пола H&M, блуза (личен архив)

Снимка: Студио KARE за #URBN

„Тате ме наричаше дори Ринго. Винаги ми измисля нови имена. Но кажат ли цялото ми име – това е индикация, че нещо сериозно се случва“, споделя Паола.

Разбираме и че до последно семейство Маравиля очаквали да се роди синеоко момче. Учудването е голямо, когато се появява чернокосо момиченце с теменужено сини очи, които впоследствие стават зелени.

„Малко като грозното патенце, което вече е красив лебед. Променя се пред очите ми,  като хамелеон, но се надявам да остане все така уверена и силна и да помни уроците на родителите си“, казва Лилия.

„Мама ми е една от най-добрите приятелки, изглежда прекрасно, много я обичам и много ми помага. За всичко – от избора на дрехи до всякакви проблеми. Първият човек, с който споделям“, казва уверено дъщеря ѝ.

Паола е по-емоционалната, а Лилия  - рационалната в тандема.

Лилия Маравиля-блуза H&M, шапка и пола (архив); Паола Маравиля- пола H&M, блуза (личен архив)

Снимка: Студио KARE за #URBN

Ако ги срещнете да се разхождат по улицата - може да ги сбъркате за сестри. Всъщност им се случва често.

„От много малка хората разпознават мама и искат да се снимат с нея. Знаех, че е известна още в детската градина. Помня, че преди се дразнех, защото ни прекъсваха разговори, отнемаха от времето ѝ с мен. Тя си беше само моя, не исках да я давам на други хора. Приятно е да чуваш, че майка ти е богиня. Понякога малко натоварващо. Но не ми харесва да ни сравняват, изобщо. Макар че имаме много общо – дори реакциите ни са сходни. Започнах да забелязвам, че някак се смеем по един и същи начин. Приличаме си във възклицанията и мимиките, което може би е нормално, но според мен не е само генетика“, смята Паола.

„Виждам как Паола наистина върви по моите стъпки. Имам предвид в изграждането на характера и израстването. От мъничка виждам себе си в нея. Когато беше на 2 г. я наблюдавах как пред огледалото си оправяше косата и леко се стреснах. Видях Лили в мъничко копие. Важно е да се вглеждаме в децата си, защото наистина са наше отражение. За да можем да се гордеем с тях, трябва да харесваме не просто как изглеждат, а какво правят, към какво се стремят и за какво мечтаят. Наскоро търсих мои снимки от по-ранна възраст за един филм – тогава видях, че много прилича на мен точно в тази възраст, макар не физически. Не сме като две капки вода, но в излъчването, дори в прическата има нещо – била съм точно с такава коса, когато влизах в Академията. Тя самата го каза: "Мамо, същата съм като теб“. А аз дори бях забравила, че съм изглеждала по този начин, споделя Лилия.

Лилия Маравиля - рокля (архив), шапка Under The Sun; бански H&M

Снимка: Студио KARE за #URBN

Уроците на Маравиля

От малка Лилия и Лука говорят на Паола като на голям човек. Още на годинка за съседите е „сладко бебе“, а за тях – „Ама как бебе? Вече е голяма“. Има няколко житейски урока, които Лилия държи дъщеря ѝ да получи от нея и да следва занапред. 

Първият е:

Винаги решавай проблемите сам

„Важно е да вярваш в силата си, за да можеш да се справиш. Това става като си честен със себе си. Знам колко е лесно да се обидиш и да си тръгнеш, но да носиш обидата в себе си е тежко, защото се блъскаш във вътрешния си лабиринт и трудно намираш изход, когато си наранен. По-трудно и по-правилно обаче е, когато някой те засегне, да кажеш директно – това ме наранява“, казва Лилия.

Любовта е най-важното

„Паола трябва да дава любов, но и да изисква такава. Като мъничка я прегръщах и целувах. И сега няма вечер, в която си лягаме, без да си казваме „Обичам те“. Едно дете, когато е обичано, може да расте със самочувствие на човек, който има мисия в този свят и трябва да остави следа. Надявам се късметът да е с нея“.

Лилия Маравиля-бански и рокля H&M; Паола Маравиля-бански, обеци и диадема H&M

Снимка: Студио KARE за #URBN

Славата е тежка отговорност

„Тя няма вина, че е моя дъщеря. Дано не правят сравнения между нас, защото е ненужно. Колкото и да си приличаме. Тя тепърва трябва да се учи. Знам колко ще ѝ е трудно. В годините, когато бях в Академията, имах приятели – деца на творчески личности и това им тежеше много. Те не трябваше да работят колко нас, а три пъти повече. Защото има стремеж да покажеш, че ти също си толкова добър, колкото известните ти родители. Брат ми ме е възпитавал по този начин – искаш ли да се занимаваш с изкуство не трябва да си просто добър, а да си най-добрият. Останалото води към едно средно ниво, което е пагубно за твореца."

По пътя с много лишения, унижения и безкрайно търпение

„Да имаш търпение да изчакаш – знам колко е трудно за младите хора. Те искат тук и сега, веднага. Да, но да умееш да чакаш е изкуство. Не да стоиш и чакаш, а да работиш в това време, за да може, когато достигнеш това, за което мечтаеш – да влезеш в играта 100% подготвен за него"

Да можеш да се извиняваш е велико!

„Това значи да разбереш, че си сгрешил. За да го разбереш – значи мислиш“, смята Лилия.

Първичните реакции, по думите ѝ, са най-грешните. Важно е да овладяваш първосигналните емоции, да действаш с разума. Да броиш до десет, преди да отвърнеш.

Да си подреден

„Това засега много не ѝ се отдава. Имам предвид дори по отношение на стаята, гардероба... През цялото време "меля" за това и съм сигурна, че след няколко години ще разбере и ще ми каже, че съм права. Защото ако не си подреден в битовия живот, няма как в главата си да имаш ясни мисли. Важно е да виждаш ред около теб. Тогава успяваш бързо да съставиш план и да се концентрираш върху следващите задачи. Защото когато е хаос в стаята ти – започваш да се разпиляваш в оправянето му. Това пак се възпитава с времето“ казва Лилия.

Облаците на Паола

„Много съм в облаците, така е – ставам страшно хаотична на моменти. Главата ми е неподредена. Не съм добра и във взимането на категорични решения. Това съм го наследила също от мама. Когато трябва да се случи нещо бързо и рязко – изпадам в истерия и не знам какво да правя. Побърквам се“, съгласна е Паола.

Затова пък в разхвърляната си момичешка стая, Паола се чувства като в безопасен бункер. Каквото и да става - там е сигурна. Стаята ѝ е с бели стени, облепени с писма и картини от приятелите ѝ.

„Това са детайлите, които се забелязват, щом влезеш. Все още имам двуетажно легло – измъчва ме и е време за смяна“, смее се Паола.

Мamma è a casa?

В това същото легло, под завивките Паола отмъквала домашния телефон като малка, за да звъни постоянно на майка си. Не можела да си легне преди мама да се прибере. Дори се наложило да сключи договор с баща си Лука, че няма да го прави повече. Но нарушавала контракта непрекъснато, шепнейки тайно в слушалката: "Мамо, къде си? Кога се прибираш? Не казвай на тате, че съм звъняла..."

Лилия Маравиля - рокля (архив), шапка Under The Sun; бански H&M

Снимка: Студио KARE за #URBN

„Исках непрестанно да знам къде е, влудяваше ме това желание. Когато не ми вдигне два пъти, докато е на сцена, например, винаги си мислех най-лошото. Не знам как в толкова малка глава са минавали такива мисли. Прибирах се у дома и нямаше „здравей - здрасти“ – от домофона директно питах „Мamma è a casa?” (бел.ред – от итал. „Мама вкъщи ли е?“)

Засега не планира да се изнася. Иска още да живее с родителите си, защото казва, че ако го направи, ще умре от скука. 

„Има много силна връзка с мен – на италиански такъв тип деца се наричат „мамона“. Винаги е била страхотна дяволица, сладка, възпитана и с много добро сърце. Мисля, че ние имаме пръст в това с баща ѝ. Защото сме я учили на състрадание. Страхувам се само да не бърка добротата с наивността. Защото главата не е само да носи косата отгоре. Много хора забравят за разума си“, споделя Лилия.

Лилия Маравиля-блуза H&M, пола (архив); Паола Маравиля- пола H&M, блуза (личен архив)

Снимка: Студио KARE за #URBN

Житейските уроци при Паола текат с пълна сила дори навръх рождения ѝ ден.

„Това ми е любимата детска история. Всички много ми се радваха и получавах подаръци на рождения си ден, дори от съседите от входа. Така се случи, че един път се прибрах с цял куп. Докато го гледах с възхита, тате ми каза: „Нали осъзнаваш, че има дечица, които нямат толкова много подаръци и дори не празнуват рождените си дни?“ Това много ми се е набило в главата. Благодарна съм, че от малка са ми говорили като на голям човек, а не като на бебе. Та, тогава ми е станало тъжно и съм стояла до 6 сутринта будна. Искала съм да отворя всеки един подарък, за да му отделя подобаващо време - да му се порадвам както трябва. Така може би съм се научила да ценя това, което имам - напомняйки си, че други хора го нямат“, споделя Паола.

„Щастлива съм, че е много чувствителна. Това е друга обща черта между мен и нея, отвъд външния вид. Има моменти, в които се колебая, както и тя. Има също така момент, в който Паола се затваря като мен – особено когато има проблем. Така си избистряме нещата“, казва още Лилия Маравиля.

И макар да сме свикнали да виждаме Лилия Маравиля във водеща женска роля, имало е моменти, когато малката Паола е заемала тази позиция.

„Харесва ми това, че тя не ми споделя твърде много, за да не ме натоварва. Но имаше един тежък период, когато бях малка. Баба почина. Не знам какво стана, но майка ми рухна. И усещах, че тя не се чувства добре. Бях плътно до нея през цялото време. Исках да ѝ помогна. Така успях да я приземя, като просто ѝ казах, че когато един човек си отива завинаги - светът не приключва. Семейството ѝ е тук и се нуждае от нея. Тя беше наистина рухнала и това е единственият път, в който я видях съкрушена и счупена, до някаква степен“, разкрива порасналото момиче.

Лилия Маравиля-блуза H&M, шапка и пола (архив); Паола Маравиля- пола H&M, блуза (личен архив)

Снимка: Студио KARE за #URBN

И макар любимата роля на майка ѝ да е вкъщи, на сцената я вижда най-ясно в „Госпожа Министершата“.

„Всичките ѝ роли са ми любими, но като ми кажат актриса – се сещам конкретно за тази. Там е хем различна, но изхожда от лични, нейни прояви, реакции, емоции. Всеки образ идва от нея самата, но е различен. Като семена, от които израстват различни цветя“, казва Паола.

Силно YESSS за един шамар

Макар да не е расла в театрите като други деца на актьори, е тръгнала сама по пътя към сцената. И има своите спомени от задушевната обстановка на кулисите и театъра. 

 „Мога да се променям бързо и обичам да го правя. Да си хамелеон е изключително важно за актьора. Трябва да бъде различен до неузнаваемост понякога. Стремя се към актьорското майсторство, макар сега да ме приеха друга специалност в НАТФИЗ. Както вече казах, не взимам конкретни решения, затова като малка исках да стана всичко. Виждах, че е възможно да бъдеш всичко, когато гледах майка ми на сцената. Мама беше различен човек винаги. Да си различен винаги, да живееш друг живот и да е толкова убедително, че хората да ти повярват - това е майсторство. Мисля, че беше в „Албена“ – имаше сцена, в която я биеха и аз буквално агресирах“, спомня си Паола.

„О, да. Има една велика случка от премиерата на „Ромео и Жулиета“. Имаше сцена, в която господин Капулети нещо ме закача и аз се обръщам и му удрям един шамар – режисьорска концепция. И когато ударих, от публиката се чу силно „Yesss”. Колегата ме пита: „Чу ли го това? А аз казвам: „Чух и мисля, че е дъщеря ми“. Миличката, приемаше на живот и смърт ролята ми, не разбираше сякаш още, че мама играе. След това на друга премиера, когато играех Албена на Йовков, имаше момент, в който Куцар ме връзва, за да не се виждам с Нягол. Паола страшно много плачеше и ми казваше: „Колко много го мразя този човек, той те връзва и ти плачеш, не го понасям“. Самият факт, че така преживява ролите ми ме радва, защото съм успяла да пресъздам образа, да живея в него. Може би ето това е останало при нея. Може би е възпитало някакъв вкус към театъра и истинското изкуство“.

Снимка: Студио KARE за #URBN

Всъщност като малка Паола е част от вокална група „Бон-Бон“, но внезапно един ден решава самостоятелно да се яви на кастинг. Приемат я в „Детска работилничка Хлапета“ и чак тогава казва на майка си.

„Там са най-близките ми приятели и там открих себе си. Тази любов към театъра, която идва от майка ми, още повече се подсили. Сега бих искала да играя всяка роля, например. Успявам да променям емоциите и настроенията си, дори понякога да се чувствам в чуждата кожа. Имам доста голяма емпатия и това, според мен, ми помага много“, разказва Паола.

„Радвам се на решителността ѝ, но не мога да не скрия, че съм притеснена. Тази професия не изисква само характер. Там е много важно да имаш добрите съчетания на късмет, подходящо време, да ти се случат в подходящ ред нещата. Когато реши да кандидатства в НАТФИЗ, я попитах дали е сигурна, а тя отговори: „Нямаш ли ми доверие?!“. Всъщност имах ѝ, но се притеснявах, че ако не я приемат ще бъде много разочарована. Тя показа характер тогава, защото след като първия път не успя да влезе в специалността, която искаше – актьорско майсторство, разочарованието бе голямо, но бързо си стъпи на краката, събра емоциите си и каза, че ще запише другата специалност, за да е в системата и да продължи да се подготвя. Смело си върви по пътя. Харесва ми, че си отстоява мнението, защото смятам, че човек трябва да прави това, което му е на сърце, за да е щастлив. Баща ѝ беше малко против в началото. Но не искам заради наши решения Паола да страда един ден и да съжалява, че не е опитала. Светът вече предлага толкова възможности. Може и в хода на времето да се преориентира“, смята Лилия.

В момента Паола следва „Театрална продукция“. Ще кандидатства отново актьорско майсторство тази есен.

Лилия Маравиля-блуза H&M, шапка и пола (архив); Паола Маравиля- пола H&M, блуза (личен архив)

Снимка: Студио KARE за #URBN

„Нещо ме издъни, но съдбата си знае работата. Може би не съм била готова за актьорското майсторство. Идеята е, че ще се явя отново. Миналата година много вложих в драматичния монолог – той беше за едно момиче от дом за деца без родителска грижа. Много е тежък. Някак си най-много ми харесваше, бях се вкопчила в него. Гледах клипчета и интервюта по темата. Преди време с нашата актьорска работилница бяхме ходили да играем пред деца от такъв дом. Сред тях имаше мои връстници. Научих много за тях, разбирам ги. Много интелигентни и добри деца, на които животът е обърнал гръб в този момент. Но знам, че това ще се промени, защото те са хора с мечти и амбиции“, казва Паола.

Искаш ли филия пица?

През останалото време – когато не говорят и мислят за театър, у семейство Маравиля е пълна лудница в най-добрия смисъл на думата. Рядко се събират всички заедно, не си падат много по семейните настолни игри, но е толкова смешно, когато тате Лука заговори на развален български, че се надяват никога да не го научи перфектно.

„Тате е голям пич! Опитва се да помогне винаги и на двете ни и е по-спокойният елемент. Винаги „поръчка пица“ за приятелите и им предлага една „филия пица“. Говори в среден род. Веднъж ни бяха изсъхнали борчетата, а той се обади да каже, че те са „починали и иска да поръчка нови“. Такъв смешен момент присъства и в най-сериозната ситуация. Тате се появява, казва нещо и оправя настроението на всички ни, без дори да го иска. Всичко неприятно при нас се превръща в забавна история накрая“, смее се Паола.

Снимка: Студио KARE за #URBN

По време на пандемията, Лилия и Паола се посвещават на нощни маратони. По цяла вечер гледат класически филми, които са били важни за редица поколения и са изграждали вкуса към изкуството.

„Беше ми интересно как тя реагира, с какъв поглед ги гледа и после правихме анализи. Наистина си давам сметка, че ние, родителите, преди това сме били първо деца, а след това младежи. Така че човек се учи в движение да бъде родител. Много често и самите деца ни помагат. Нормално е да допускаме грешки. Аз съм доста строга към нея. Имало е моменти, в които съжалявам, но виждам опрощение в очите ѝ и се успокоявам. Най-важното във взаимоотношенията родител-дете е доверието. Никога не съм се отнасяла с нея като с кукла. Макар вече да е пораснала, ѝ казвам, че аз съм човекът, който най-много я обича на този свят и ако е нужен съвет – по-добре да дойде при мен. Разбирам, че има нужда да си говори на нейния език с приятелки. Но когато е объркана – идва при мен. Отстрани се вижда по-добре, а и аз съм го извървяла този път. Паола ми прощава липсата на време за нея, защото правя нещо, което тя харесва. Виждам, че се гордее с мен. Дала съм ѝ нещо и пак като мое отражение си е взела каквото ѝ трябва“, казва Лилия.

Да види дъщеря си в роля ѝ се струва интересно – и като майка, и като актриса.

Гардероб: H&M

Снимка: Студио KARE за #URBN

„Сега трябва да играе различни неща. Аз я уча да се провокира и да се опитва да прави това, което ѝ е трудно. Да не е толкова лирична и емоционална. Да е точно обратното на това - да изкара дълбините от себе си. Неща, които не подозира, но може да култивира. Ужасно е да те вкарват в клише и стереотипи – аз съм от тия хубавичките, русичките, лачените, например. Малко хора подозират колко зле мога да изглеждам и да изкарам такива неща от себе си, за които не сте предполагали. Но затова пак ти трябва късмет - да срещнеш най-подходящия човек за работа. Предначертано е!“, смята Лилия.

Карък с късмет

А Паола я успокоява, че всъщност е карък с късмет. Така ѝ казват и приятелите. Когато нещо се обърка, в последния момент друго неочаквано събитие поправя стореното. Благодарна е за съветите и се чувства благословена. Казва, че най-високо цени обноските, получени от майка си.

„Дала ми е обноски и възпитание, без които едно градско момиче не може. Знам го, защото съм виждала обратното. А иначе – аз съм едно нормално градско момиче, което обожава обеци. Като бях малка не ми пробиха ушите като на всички други момичета. Пробих си ги преди две години и оттогава винаги нося обеци. Слабост са ми!“, споделя Паола.

Извън дома си се страхува... от безотговорността на младите хора.

А вкъщи ...

Всичко се превръща в театър. Всеки разговор, всяка забележка, всяка история. Дните завършват задължително с „Обичам те“ преди лягане. А сутрин започват във вълшебното огледало, в което една майка вижда своето отражение, а едно дете - своето бъдеще. 

Лилия Маравиля-блуза H&M, шапка (архив); Паола Маравиля-блуза(личен архив)

Снимка: Студио KARE за #URBN

 

URBN Team:

PM: Йорданка Блажева

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Сирма Маркова

Снимки: Studio KARE за #URBN

Гардероб: H&M, Личен архив

Видео: Тедд Георгиев 

Локация: Bohemian Lake Park

Благодарим за гостоприемството на Bohemian Lake Park - най-новото романтичното пространство в София, подходящо за тържества, сватбени събития и специални поводи. А защо не за кино на открито, нощ под звездите или семейно барбекю? Повярвайте ни - бяхме там и въздухът е различен! 

Специален проект на #URBN.dir.bg u Eucerin.

Снимка: Росина Георгиева за #URBN

*Материалът съдържа продуктово позициониране.