#Ако трябва да избираме кой да ни целува - сякаш колкото и силно да желаем горещото Слънце, бляновете ни са обгърнати от прохладната и сигурна ласка на Луната. Нейната бяла светлина е успокояваща и щадяща в любовните вечери, а прегръдката ѝ - обвиваща в тайнственост. Нощта ѝ отива. Тя те приспива...

В последните топли дни, в средата на септември все още усещаме по себе си горещите целувките на летните спомени по кожите си и едновременно с това се надяваме да сме се предпазили добре от тях. Говорейки не само метафорично! През месец септември #URBN & EUCERIN спазват традицията да се впуснат в поредното артистично приключение с едно ефирно създание, целунато от Луната...

HERO Eucerin Anti Pigment е нашият воал, който пази от Слънцето

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

Срещаме се с балерината и млада актриса Ели Колева. Покриваме кожата ѝ с бял воал, пряко и преносно, за да я защитим от вредните влияния на слънчевите лъчи, от злите очи, от опасните ласки... Ели Колева от малка знае, че е целуната от Луната, заради луничките си, с които не иска да се разделя за нищо на света. Затова и си ги пази, използвайки силата на един герой - "HERO" Eucerin Anti-pigment. Двойният серум е в нова по-удобна опаковка с подобрена рециклируемост - в хармония с природата, както обича да бъде и нашата червенокоса самодива, сякаш родена от изкуството на Шекспир и Климт - Ели Колева! 

***

„Когато бях малка, мама ми казваше, че оттенъкът на косата ми е зелен. Но тя има по-интересен поглед, вижда по-голяма палитра от цветове в един нюанс, защото е художник“. Когато младата актриса Ели Колева разказва тази история, напушва те смях, заради детското излъчване, което все още носи в себе си.

Първото впечатление е за ледено-студена, недостъпна червенокоса красавица, която се носи в някое високо пространство, а светът пада като поразен в нозете ѝ. (Не че не ѝ се е случвало преносно на сцената, докато танцува с палците, понесена от прегръдките на балета – първата ѝ голяма страст.) Но всъщност Ели Колева е една меланхолична, задълбочена, отдадена на кариерата си млада дама, която често сравняват със самодива.

Гардероб: Мини американ рокля с ефирна органза и перли от Александра Петрова//Аксесоари- колие и ветрило от плат от Zero-tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

Самодива, но не такава, каквато си я представяте – похотлива нифма, способна да омайва мъжете, за да се забавлява. А от онези самодиви в славянския смисъл на думата – със значение на чиста, истинска богиня...

Цялата фотосесия ВИЖТЕ ТУК >>>

Самата Дева

„На мен ми е интересно защо много хора ми го казват. Аз не се възприемам така. Предполагам, че донякъде е свързано с балетното ми образование. С това, че балерините са едни такива призрачни, безпътни създания, които танцуват по сцената. Така, както в древногръцката митология и древните предания самодивата е присъствието на мистиката, на скритото, тайнственото, самотното. Това хората улавят сякаш в мен. Със сигурност косата помага за тази илюзия“, споделя Ели.

Косата ѝ няма зелен оттенък. Ярко червена и дълга е, подходяща за ролята на Жизел на балетната сцена – любимата на Ели Колева.

„Ролите в балета си приличат. Има момиче, което се влюбва и момче, което я предава. И тя после умира. И е в царството на сенките. Всичко е бяло и красиво. Но Жизел е различна - тя е със шопенка – по-свободна рокля, а не с пачка. Разпуска си косата – момента на полудяването ѝ. Това винаги много ми е харесвало, защото е едно преминаване от винаги формалната визия – стегнат кок, прибрана коса, пачка, изрядност, в друг момент – в който психиката се размества и според мен е много добре намерен образ и жест за това, през което героинята преминава“, споделя Ели Колева.

Темата за изкуството е любима за разговор. Преминава през кино, литература, картини, критика, балет, художествена гимнастика, театър...

Различава творчеството на Климт, Егон Шиле и Едвард Мунк, защото първите ѝ сблъсъци с изкуство са по време на изложби на улица „Г.С. Раковски“ и „Шипка“ 6.

„Климт е моят човек. Не само заради цветовете, той има афинитет към червенокоски, но харесвам графиките му, които е създавал само с един щрих“.

Гардероб: Мини американ рокля с ефирна органза и перли от Александра Петрова//Аксесоари- колие и ветрило от плат от Zero-tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

Първите изложби, съвсем естествено, посещава с майка си – Мария Ландова, учител на поколения художници. Неотлъчно до образа на майката ѝ като будител, отгледал художественото в Ели, е и бащата – Борислав Колев – журналист, кинокритик, режисьор, запалил любовта към киното. Отраснала в артистично семейство, гледана от сестра си Мария, докато родителите ѝ са нагоре-надолу по събития и мероприятия, Ели Колева заявява още 3-годишна, в детската градина, и то на английски човек, че някой ден ще бъде:

„Movie Star”!

И не след дълго пътят ѝ наистина я отвежда пред камера, където едва 4-годишна е водеща на предаването „Нарисувай ми овца“, където сценарист е майка ѝ. „Нарисувай ми овца“, но не като в текста на Ицо Хазарта, а предаване, вдъхновено от Екзюпери и Малкия принц.

Гардероб: Мини американ рокля с ефирна органза и перли от Александра Петрова//Аксесоари- колие и ветрило от плат от Zero-tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

„Бях водеща, партнирах си с актьора Дейвид Славчев близо две години. Приемах работата си отговорно, срещах се с художници. В същото време татко ме разхождаше по всички български филми, обсъждахме ги и така наследих неговия особен поглед за кино“, споделя Ели.

Разбира се, дотук всичко ви звучи предначертано. Израснала в София, Ели има сериозна основа, за да започне с лекота самостоятелна кариера. Но червенокоската винаги се е намирала някъде между черното и бялото, между травмите и щастливите моменти и с годините получава онази житейска закалка, която вечерите с мама на кухненската маса, докато прави колажи, и филмовите маратони с татко, няма как да ѝ предадат.

„Имах структурирана програма и първите ми травми дойдоха от художествената гимнастика, която тренирах 4 години. Тя формира в мен да съм спортна, подготвена, винаги навреме. Но ме травмира, защото понякога те натискат, карат ти се, вдигат ти краката... Това ме стресираше. Пренасочих се към балета като танц и изкуство, Балетът възпита в мен по-различен поглед към случващото се на сцена, любов към декора и костюма, към жеста...“, споделя Ели.

Наред с лутането между гимнастиката и балета, като дете доста ѝ се подиграват... заради луничките... „Чувах: "Идва тази с пъпките... Тази на точките... Шарка ли имаш?... Много си грозна..." Имаше момент, в който исках да ги махна, да ги няма... Някъде около пубертета разбрах, че това ми е чарът!

Да съм Целуната от Луната.

Когато навърших 20, си казах: „Ами сега? Ако ми се махнат луничките какво ще правя?" Но си стоят още, тук са и не крия, че са ми слабост и полагам много грижи за тях. Не само за мен, вярвам, че за всички хора изначално, козметика за предпазване на кожата и слънцезащитна такава е задължително да се ползва. Не само защото обичаме Луната, но защото обичаме и Слънцето и трябва да можем да го виждаме без да рискуваме кожите си. Няма значение колко си тъмен и светъл, защото по-тъмните хора получават повече пигментни петна, а по-светите – директно изгарят. Аз лично използвам всеки ден продукти на EUCERIN, за да си пазя луничките. Антипигментният продукт на EUCERIN е също като бял воал. Тази е точната метафора, защото той е със същия лек, ефирен филм, който същевременно и пази, и разкрива. Текстурата на анитипигмента е като филтър, като маската, символ на театъра - хем предпазва, хем те показва. Определени аспекти от теб се изявяват повече, но можеш и да се скриеш – както в случая от вредни лъчения, така и от лоши очи в театъра. Защото и там, и под слънцето сме изложени на показ. Нашият нежен воал е начин да се справяме“, казва Ели.

Гардероб: Мини американ рокля с ефирна органза и перли от Александра Петрова//Аксесоари- колие и ветрило от плат от Zero-tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

За себе си споделя, че се притеснява от театралната си маска в живота, защото хората я интерпретират различно. Смята и че често оставя грешно първо впечатление.

„Срамежлива и стеснителна съм и съм чувала, че оставям изглеждам надменна, надута, самовлюбена... Целта ми за тази година е да съм по-открита, не толкова недоверчива. Искам повече хора да се доближат до мен, няма да се съдим, а ще се подкрепяме и обичаме. Няма време да въртим очи и да гледаме отвисоко, според мен“, казва Ели Колева.

В #URBN искаме да я подкрепим в тази нейна цел и решаваме да се впуснем в дълбочините на същността ѝ, като я провокираме да сподели за най-личните си истории. Говорим за любов в минало време, за Ели от Бъдещето и за философията на самодивите и прелъстителките.

„Самодивите омайват мъжете, за това не намирам допирни точки с тях. Нямам чак толкова обожатели, трябва тях да ги питаме защо така се получава. Но те не са ми били и цел. Винаги приоритет ми е било изкуството, което работя – било то танцът или театърът. Отдавала съм се на работата си напълно. Просто не ми е оставало много време да ходя да омайвам мъже. Имаше разтърсваща любов и за мен, в минало време. Доброто чувство и топлината остават след това. Хората се разминават непрекъснато“, казва Ели.

Изобщо не се възприема като жената, на която много момичета искат да приличат. Един единствен път се е чувставала така – когато сестра ѝ Мария ѝ подарява екскурзия в Париж за завършването на НАТФИЗ.

„Бяхме двете там и наистина получих много комплименти, забелязах много специално внимание, но да си призная, не е нещо, на което съм свикнала в България. Тук не ми се случва изобщо. Смятам, че моето излъчване и това, което аз нося, не е толкова търсено за момента у нас. На кастинги се котират доста по-пищни жени. Казвали са ми, че съм едва ли не, крива или нестандартна като външност. Но докато в цял свят се търси характерност, тук някак се налага клишето. Чисто визуално са популярни класически тип жени, голяма уста, големи гърди, заоблени форми. Аз все още имам доста детско излъчване.

Не съм типичната жена прелъстителка...

Обаче! Бих могла да бъда – това към всички режисьори го казвам. Все още не ми е дадена тази възможност. Има и моя работа да се свърши, защото хората ме виждат предимно като ефирно създание, а аз мога да бъда и от тъмната страна, защото съм актриса все пак. Определено чакам тази роля. Активна съм, не се отказвам“, казва убедено Ели Колева.

Гардероб: Мини американ рокля с ефирна органза и перли от Александра Петрова//Аксесоари- колие и ветрило от плат от Zero-tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

Периодите на затишие в професията ѝ идват спорадично, но тя смята, че това е в реда на нещата. В началото го преживявала тежко, търси грешката в себе си, особено, когато стига до финала на кастингите, но не е избирана.

„Гледам обаче да не изпадам в такива дупки вече, това не е полезно за никого“, казва Ели.

Приемането ѝ в НАТФИЗ е своеобразно предсказанине на покойния режисьор Цветодар Марков.

Чудите се къде го е срещнала ли?

Още преди да се насочи към театралната академия, Ели Колева има своите филмови изяви в режисьорския дебют на Светлана Цоцоркова – „Майка ми“ и лентата на Джеки Стоев – „Летете с Росинант“. Следва и първото ѝ сериозно участие, още като ученичка, във филма „Революция: Z”. Именно там се запознава с Цецо Марков.

Гардероб: ZIP studio jewellery & clothes, Свободна падаща риза от изкуствена коприна - C-Ajoure, аксесоари- обици Антоанета Рамджулска и пръстени Вяра Иванова; Рокля - Zero-Tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

„Имах много смешен кастинг. Казаха ми: „Ние правим сериал за певци. Можеш ли да пееш?“ Признах си, че не мога: „Грача като гарван-грозно и зловещо“. После си се скарах: „Ама, как ще отидеш на кастинг и ще кажеш: „Не мога!“. Това явно не е повлияло, защото бе взеха за благодатна роля, в която нямаше много пеене.

Но тогава нещата се обърнаха...

Покрай познанството си с Ели Колева, Цецо Марков написал и сценарий за филма „Докато Ая спеше“. Ролята на героинята Вяра е специално създадена за балерината.

„Момиче, което току-що е завършило НАТФИЗ и попада в театъра за първи път. Сблъсква се с истинската професия. Прочетох сценария и казах на Цецо: „Каквъв НАТФИЗ, аз съм 12-и клас в балетно училище“. А той ми казва: „Недей много зна, учи си текста и идваш на снимки“, споделя Ели.

До този момент тя е категорично решена да бъде балерина. Приета е на щат в „Арабеск“, възнамерява да следва в Ротердам... Три дни преди началото на снимките на филма, обаче, поради умора и недостатъчно добра загрявка, претърпява травма в коляното.

„Не бях подвижна, оказа се, че този филм в комбинация с тази травма промениха коренно живота ми. Една година по-късно, след снимките, вече бях студент в НАТФИЗ, защото след травмата преустанових заниманието си с балета, чудех се какво да правя и реших, че Академията е вариант. Цветодар е имал усещане преди мен накъде ще продължи пътя ми...“

Гардероб: ZIP studio jewellery & clothes, Свободна падаща риза от изкуствена коприна - C-Ajoure, аксесоари- обици Антоанета Рамджулска и пръстени Вяра Иванова; Рокля - Zero-Tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

Всъщност пътят ѝ продължава да следва сценария на покойния режисьор Цецо Марков. Веднага след НАТФИЗ Ели Колева е взета в Театъра на Армията, първо за едно представление, а след това и за върволица други по заместване. Оказва се и гостуващ актьор в други театри.

„Травмата ми се струваше голяма трагедия в професионален план, но се оказа благословия под прикритие. Беше решаваща за съдбата ми. Баща ми беше много против покрай кандидатстването ми в НАТФИЗ. Каза ми:

„Ти си прекалено умна за актриса“

После осъзнах, че искаше да ме предпази от разочаровние - ако не ме приемат, и защото смяташе, че не съм твърде калена за тази професия. После, като ме приеха, казваше: „Ние влязохме в НАТФИЗ“ и беше много горд“, смее се Ели Колева.

Така след всеки ден екзерсис, клас, станка, среда, алегро, вариации следва мизансцен, репетиции на маса, сценарии, органика, костюми...

„Съвсем случайно срещнах моята съдба и тогава осъзнах и друг интересен момент от биографията ми. Моята баба, с гръцка кръв и гръцко име – Стаматка, цял живот е била начална учителка в село Съдиево и е участвала в драмсъстава там. По времето на социализма е отличена като виден артист и са я поканили да учи в НАТФИЗ, една от първите поканени, но тя отказва. Не е искала да оставя децата в селото. Чувствам не само, че това е моето призвание, а че продължавам нейната мисия. Много вярвам в родовата памет. В предаваните генетично на всякакви положителни и отрицателни качества. Приличам на баба ми Стаматка дори визуално“, казва Ели Колева.

Дори да не сте я гледали на сцена все още, със сигурност няма как да не предположите, че е играла Жулиета. Всъщност била е Жулиета номер 4 в постановката в НАТФИЗ, под режисурата на Пенко Господинов.

„Моите моменти са най-драматичните – първата и последна любовна нощ между Ромео и Жулиета и моментът, когато баща ѝ разбира, че е прелюбодействала. Играхме представлението и в Паталеница, под звездите. Там си падна на мястото, защото това е магията на Шекспировия театър. Небето му отива, небето е таванът му“, казва Ели.

Гардероб: ZIP studio jewellery & clothes, Свободна падаща риза от изкуствена коприна - C-Ajoure, аксесоари- обици Антоанета Рамджулска и пръстени Вяра Иванова; Рокля - Zero-Tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

И макар Любовта някак да се разминава с нея напоследък, на сцената я преследва. Голямата ѝ роля идва от проф. Краси Спасов в постановката „Любов, любов, любов“. Сандра от изгубеното поколение не Бийтълсите. Сандра като буен тийнейджър, който пуши трева и ходи на Уудсток. Сандра на средна възраст, разочарована от брака, децата и кариерата. Сандра, намерила спокойствието, очакваща златните старини.

„Благодарение на тази роля попаднах във Военния театър, защото по същото време някои мои колеги забременяха и влязох по заместване във върволица представления“, казва Ели. Разбира се, преди този своеобразен съдбовен развой на събитията...

Ели е с един крак на сцена, с един крак зад бара!

Наистина е имало момент, в който ѝ се наложило да работи като барман и сервитьор.

„Абсолютно непригодна съм да работя в кафене и се извинявам на всички хора, които съм обслужвала, защото ми отнемаше 10 минути да направя фреш от портокал. Веднъж две дами ми поръчаха мохито, беше ми паднал интернета и нямах рецептата. Започнах трескаво да забърквам нещо, което приличаше на алхимичен коктейл с отровно зелен цвят, все едно го е правила вещица. Сервирах го със срам, а жените не го докоснаха, но ми оставиха бакшиш от 2 лв. Бързо премина този момент с другата професия. Ролята на Ева от нашумелия напоследък сериал на HBO по пиеста на Ингмар Бергман - “Сцени от един семеен живот“, е това, което ме извади от бара". 

Адаптацията на пиесата е на режисьора Крис Шарков. Това е първата ѝ професионална роля на сцена изобщо. 

"Там съм другата жена, Прелъстителката. Любовницата. Бях със страхотен костюм на сценограда и дизайнер на костюми Елис Вели, чувствах се много добре, все едно мога да омая всеки мъж. Представете си щом този мъж предпочита мен пред героинята на Весела Бабинова, какъв костюм е било това", шегува се младата актриса.

Гардероб: ZIP studio jewellery & clothes, Свободна падаща риза от изкуствена коприна - C-Ajoure, аксесоари- обици Антоанета Рамджулска и пръстени Вяра Иванова; Рокля - Zero-Tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

„Костюмът свърши работата!“

Въпреки денонощните репетиции, представленията, кастингите – Ели все още смята, че в театъра е по-широко профилирана, докато в киното не я разпознават все още като по-вариативна актриса.

В такива моменти си спомня, как майка ѝ непрекъснато е рисувала на кухненската маса, илюстрирала е с колажи статии, към текстове на баща ѝ, инкорпорирала е в тях намачкана капачка от кисело мляко...

„Още преди да е модерно, тя имаше едно такова усещане рециклирането на всеки предмет, твърдеше, че всичко може да се преработи в изкуство. Това, което съм запомнила от родителите ми е, че човек не може без изкуство и че трябва да има съмишленик, с който да действа дори, когато е най-трудно. За мен това е най-голямата любов – да помагаш, да подкрепяш и да мислиш доброто на другия. “, споделя Ели.

Който и да сте, винаги съм зависила от добрината на непознати

Това е любимата реплика на Ели Колева от пиесата „Нощта на покера“ – модерна адаптация на „Трамвай Желание“ с режисьор Касиел Ноа Ашер. Играе ролята на Стела Дюбоа, макар репликата, която цитира да е на Бланш.

„Събирахме се да репетираме в ателие-бара на една художничка – Силвия Богоева. Навън зима, пандемия, а ние репетираме, говорим, играем. Това е проект на страстта“, казва Ели Колева.

Постановката започна да се играе отново, като последно я гледахме в театър „Азарян“, където ще се играе до края на сезона. 

„Който и да сте, винаги съм зависила от добрината на непознати“ е финалната реплика, изречена от Бланш. Все пак тя е мечтаният образ за всяка актриса. Тя е жената с голямата мъдрост и болка, макар и моята Стела да преминава през голяма трагедия. Друга реплика на Бланш също резонира с мен в момента:

„Преднамерената жестокост е непростима“

Това е и моята философия на живота и това, което носи голямата болка на този свят е преднамереното, нарочното причиняване на болка и отмъщение. Надявам се всички, цялото човечество да вървим срещу това. Да не си го позволяваме“, казва Ели.

Гардероб: ZIP studio jewellery & clothes, Свободна падаща риза от изкуствена коприна - C-Ajoure, аксесоари- обици Антоанета Рамджулска и пръстени Вяра Иванова; Рокля - Zero-Tags

Снимка: Радина Ганчева за #URBN & Dir.bg

Може би друга мечтана роля е тази на Черния лебед, изиграна брилянтно от Натали Портман. Там балетът и театърът ще се срещнат в образа на Ели Колева.

„Пожелавам си го за Ели от Бъдещето. Тази година се научих да се надявам, но без планове. Ели от Бъдещето нямам представа каква ще бъде, но надеждата ми е да е с прогресивно развиваща се кариера, надеждата ми е за киното, не само като актриса, но и като продуцент и като много, много роли. На снимачната площадка съм вкъщи. Лишавам се непрекъснато за изкуството – избирайки тази професия съм се лишила от финансова стабилност, сигурност, от съботата и неделята, от „свършвам в 17 часа“. Посветила съм всичко на кариерата си. Пропускам рождени дни, купони, концерти, други представления, които искам да гледам...“, казва Ели.

„Идеалната вечер с мен е след ден, в който съм била на снимки, да дойда достатъчно на време в театъра, да се загрея, да ида на грим, на коса и да изляза на сцената. Свършва представлението, виждам се с приятели, всички заведения работят и сядаме, за да си говорим, и се прибирам с моята половинка, пускаме филм и заспиваме. Не веднага, разбира се, но да не ставаме експлицитни. Това е - късни вечери, нощни снимки, никакви отпуски, няма болнични, няма делници и празници... Тук е тънкият момент. Трудно е да си половинка на актьор...“

Някак ни напомнят тези думи за „Самодива“ на Ран Босилек...

"Самодивата в село не ходи. Самодивата невеста не става..."

Или поне не лесно... Надежда винаги има и тя е в края на приказката! 

URBN Team:

PM: Вяра Младенова

Интервю и концепция: Кристина Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Гардероб

Александра Петрова 

ZIP studio jewellery & clothes

Аксесоари: Антоанета Рамджулска//Вяра Иванова//Zero-Tags

Грим: Росина Георгиева

Коса: Марио Тодоров, салон Nushi

Снимки: Радина Ганчева за Dir.bg

Локация: Ботаническата градина в София

*Материалът е Специален проект на #URBN & Eucerin и съдържа продуктово позициониране! 

 

*Ели Колева може да гледате на сцена тази вечер в представлението "Любов, любов, любов", както и на премиерата на "Сирано дьо Бержерак" на  4-8 октомври в Театър "Българска армия". Представлението "НОЩТА НА ПОКЕРА" може да видите на 30 ноември в театър "Азарян".