#Запомнете името на Юлиан Костов. Със сигурност ще го чувате още доста често не само покрай церемониите на най-престижните световни филмови награди – „Оскар“-ите и „Златния глобус“. Двамата с прочутата вече в цял свят българка от „Борат 2“ – Мария Бакалова, пишат новата киноистория, а именно Юлиан е нейният откривател и мениджър в трудното начало! 

Тръгваме по стъпките им с подкрепата един от най-мощните спортни брандове в света – ADIDAS, с които ще станем част от бойния клуб на холивудската сцена.

Сбъдват ли се детските мечти всъщност? Защо не трябва да имаш план Б, когато се целиш в Холивуд? Колко точно кръв и пот коства, да стигнеш до финала за главната роля на Фин от Междузвездни войни и защо спортът е важен, когато говорим за световни успехи... Разговаряме с Юлиан с часове, за да разберем как точно го постигна....

Историите не свършват и вече сме във филма, който осъществяваме със съдействието на ADIDAS! 

Тренировките по муай тай протичат вече втори час, но мъжагите са някак разконцентрирани от светкавиците на фотоапаратите.

В залата им ще идва актьор от Холивуд...

Точно с тези думи ни посрещат, а Юлиан вече загрява за най-важната си роля – да изиграе самия себе си в тази фотоистория.

„Гледай как му се получава! Ама верно влезе във филма“, говорят си състезателите, а треньорът им също се е залисал да обследва с явно любопитство случващото се.

„Кой филм снимате“, пита и момиче, което тренира на пътеката. Никой не допуска, че това е фотосесия, всеки си мисли само за екшън и кино!

Юлиан провежда интензивна тренировка преди да започнем снимките, „защото няма как да го изиграеш изморен, потен и тонизиран, ако дори малко не си си дал зор“. Почти на 32 години е, а повече от 12 не се е прибирал за толкова дълго в България. За това време в професията е изиграл най-много роли на американец – 6 пъти. Три пъти е бил британец и няколко пъти руснак, италианец, испанец, поляк, молдовец... Само два пъти сме го виждали като българин на екрана, но затова пък не ни и минава през ума, че актьорът, който играе демонът-руснак от популярния сериал на  HBO GO - „Аз, вещицата“ е наш сънародник.

В компанията на Юлиан определено се чувстваш като на Червения килим, дори когато избираш очила или се разхождаш в мола. Той подава ръка, когато има опасност да паднеш, за да те преведе, отваря ти вратите, помага с палтата и въобще гледа да направи всичко възможно да те обгрижи. И то не натрапчиво, а някак с усмивка и на майтап.

"Със сигурност преди ми е било неудобно, когато са пишели за мен в медиите, че съм най-успешния български актьор зад граница... Има и други хора със сериозни кариери и навън като Христо Живков, Захари Бахаров, но за мен националните сравнения никога не са били от значение. Да, може би няма по-успешен мъж на този етап, но състезанието в изкуството е винаги със себе си. Някак си няма значение, когато гониш световно ниво и се бориш на този пазар. Мисля, че доста български акьтори, както и аз сме на световно ниво. Вече имам самочувствието на изграден актьор с добра биография. Следващата стъпка пред мен е да съм в главна роля на хитов сериал или филм. Въпрос на търпение.", казва Юлиан

Но не на всяка цена, защото се е случвало да откаже главна роля в хитовия български сериал „Под прикритие“ и във „Връзки.

Моят боен клуб са "Междузвездни войни"

„Точно тогава бях на финала за ролята на Фин от „Междузвездни войни“. А тази сага е моят живот, моята обсесия... Трудно преглътнах, когато всъщност ролята я изигра Джон Бойега. 4 кастинга, много надежда... И около година не можех да го преглътна. Псувах по цял ден. Криво ми беше. Бях обезверен, ядосан на индустрията. Тогава признаваш, че всъщност е трудно. Виждаш много кастинги за „твоята роля“, но не я получаваш. Нямаш кредити, трябва да се доказваш. Кастинг режисьорите в Англия са някак по-затворени от тези в Америка. Трябва да се доказваш с годините преди да те видят и когато си там трябва наистина да им обърнеш главите, за да те запомнят и повикат отново."

Роден е няколко месеца преди промяната и споделя, че детството му е било страхотно. Родителите му – Даниела и Огнян, за него и сестра му Лиа Костова са примера за подражание, а любовта между тях „се е виждала“.

„Майка ми е съдия във Варна. Знае много добре кой кога лъже. Точно веднъж съм опитвал да лъжа. Бях доста прилежен ученик, но все пак се пробвах и ме хванаха. Разбрах, че съм лош лъжец и всъщност сега за първи път замислям, че този момент е афектирал начина, по който искам да живея и нещата, с които да се занимавам.

Защото да си актьор означава да си инструмент на истината“.

Когато бил на 9 години, не искал да ходи на урок по английски. Учителката му се карала, а той „не обича този маниер“.

„Обичам с морков повече, отколкото с тояжка. Нашите ми казаха ако се разплача на вратата сега, няма да ходя. И аз се разплаках и не ходих на английски. Сега родителите ми ми казват:„Не помниш ли какъв актьор беше от малък?“, споделя Юлиан. 

Всъщност от ранна възраст Юлиан е тихичък и прадядо му Илия не вярвал, че има дете в стаята, което си играе в ъгъла с войници. Проговаря английски на 6 г., заради филмите по Cartoon Network.

Мога да съм шумен ако трябва да съм шумен

"Не ми е нужно винаги да съм алфа мъжкар и да съм център на внимание постоянно. Ако няма лидер - тогава ще се явя аз, през другото време ми харесва да наблюдавам хората и да ги анализирам", казва Юлиан.

Въпреки всичко казано дотук, той споделя, че не е мечтал от малък за актьорска кариера. С най-добрия му приятел – Мартин Медникаров, който също усешно преследва кинокариера, се биели с мечове, които Юлиан правел от кадастрон и боядисвал в различни цветове.

„Един ден майка ми ги изхвърли и ми каза да си намеря приятелка, че съм надраснал тези мечове. Естествено това не е точно така, защото и до днес гледам за лазерни мечове, които да си купя. И пак да си се бием вкъщи с приятели. Моят боен клуб са "Междузвездни войни". Това е може би есенцията на актьора - да си непораснало дете“, споделя Юлиан.

Казва, че е наивен, но погледът му е по детски хитър. Може да бъде респектиращ като Робърт де Ниро или „куул“ (от англ. - „гъзар“ ) като Брад Пит. Дисциплината му идва от времената, когато е състезател по плуване в „Черно море“ – Варна.

Голямата закалка в студената, зелена вода

„Интересното е, че нашият клуб бе шампион на България, а ние нямахме 5 години басейн във Варна. Ходихме всеки ден да плуваме на „Свети Константин и Елена“. Нямаше гореща вода и съблекални в доста от зимите. Имало е моменти, когато са ни се карали, да плуваме кроул под водата, за да не пръскаме по очите други клиенти на басейна, защото им пречило. Мислехме, че се шегуват. Уж се готвим за високо спортно майстроство, ще ходим на Балканиада все пак...", казва Юлиан.

Въпреки, че се записва да учи бизнес мениджмънт в Тилбурх, Холания, не намира щастието там. Тренира в ПСВ Айндховен – най-големият местен плувен клуб по времето, когато държи щафетата на номер 1 в света за жени.

„В крайна сметка не съм обичал толкова плуването. Първо го правех за здраве, после защото ми казаха, че имам талант и накрая, когато спечелих медалите - започнах да го правя на инат. За какво съм го правил, ако след успехите се откажа?

Инат, койтo ми даваше и самочувстие...“

А Юлиан се нуждае от него след години на тормоз в училище – тема, актуална постоянно.

„Много деца се нарочват за „загубеняци“. Обединяват се и така само за година и половина се оказах срещу целия клас – мислех, че съм тъп, грозен, незабавен, неинтересн. Имах ниско самочувствие за себе си, попитах майка ми и тя ми каза, че вероятно го правят, защото ми завиждат. Нямаше логика, защото и момичетата ми го казваха. Ако не си в общия строй, си тяхна жертва. Един ден просто прещраках и след поредната словесна агресия без причина, която се изля върху мен, просто набих главния ми дразнител, казва Юлиан. 

По думите му агресията сред подрастващите е включвала и хомофобия, която е грозна и ограничена реторика, която наранява потърпевшите и обществото като цяло.

„Гледах си наскоро снимки от детството - като лампичка съм светел, усмихнат, очите ми широко отворени и си казах: "По дяволите, тези как са ми изгасили искрата в училище". Но в крайна сметка съм щастлив, защото това ме е изградило като характер. Като пораснеш физически, спират да ти се правят на интересни. Това са неща, които се чистят още през 20-те ти години. В една от най-добрите актьорски школи - АMAW в Лос Анджелис, сме работили върху сцени, в които попадаш в подобни ситуация. Ако се види, че имаш някакъв блокаж, учителят спира и те пита, защото имаш проблем. Разнищвате го, той знае какво да ти каже, за да те афектира и ти го изиграваш на сцената. После плачеш на стола, крещиш..."

Никога не му е хрумвало да учи за актьор в България. Дори когато на първия учебен ден в гимназията срещнал Стивън Сегал.

„Помня,че след като свърши речта си за откриването, го обградихме с бодигарда му, за да си вземем автографи. Искахме и от охранителя, мислехме си, че е дубльор на Сегал. Тогава не бяхме виждали много американци“, казва Юлиан.

Решава да стане актьор, докато е в Холандия, в депресия. Спрял със спорта и искал само да пие алкохол и да има гаджета...

"В крайна сметка там нямаше никакви българки... бяхме 20-тина момчета и едно обвързано с мой състудент момиче. Работих в супермаркет. Почти развих астма, защото не исках да излизам от леглото, спях до 2, готвех си едни спагети и гледах сериали като Gossip Girl, "Дневниците на вампира", но най-много ме впечатли играта на Хийт Леджър като Жокера в "The Dark Knight". Научих монолозите наизуст и се снимах с телефона... Тогава си казах:

„То да си актьор е професия... която аз може би мога да работя, хммм“

Установих, че това не може да се случи в Холандия и се преместих в Лондонския филиал на Университета в Кардиф. Не исках да губя повече време в живота си. Завърших максимално бързо - от уважение и отговорност към родителите ми, заради привилегията , че са имали възможност и желание да ме изучат навън.Не знаех още дали ще работя като актьор, но исках да разбера дали ми се отдава. Когато правиш това, което обичаш, даваш на Вселената най-доброто, което можеш. Попаднах с кастинг в Националния младежки театър. Но не исках да се занимавам с театър...“.

Конкуренцията за тамошната Голяма сцена е огромна. От 5000 кандидати избират около 250.

„В киното, за разлика от театъра, няма нужда от диплома, защото там просто се търси най-правилния човек за ролята.Играх в късометражни филми. Успоредно се оказах се в токсична връзка, в която вършех всичко – мия, чистя, готвя, пиша ѝ мотивационните писма за работа дори... Бях играчка“.

Но не разказваме тези истории, за да превръщаме Юлиан в жертва. А по-скоро, за да извлечем есенцията...

„Започнах, така да се каже, мастър класове при един човек, който се представяше за голяма работа в L.A., а в последстие се оказа, че никой не го знае. Хитър оратор, който когато ти говори винаги имаш чувството, че гледа към теб. От тези треньори на успеха, които обаче не само, че не помагат, но и досъсипват. Познавал Лео ди Каприо, а всъщсност просто се снимал с него на някакво летище. Та веднъж се опита да сводничи на едно от момичетата в курса. Някакъв продуцент ѝ дал номера си, а "треньорът на успех" я прегърна и ѝ каза: „не бе, не бе обади му се, той просто иска да учи италиански, той е добър човек“.

Трябва да чуете със собствените си уши как Юлиан разказва тази история с преправен глас. Тренерът звучи като нещо средно между лошия Вълк от Червената шапчица и баба Яга! Слушайки Юлиан разбираш, че мотивацията е това, за което трябва да бдим, за да не се изгубим.

Всяка стъпка върви ръка за ръка с трудността

Когато испанския конкистадор Ернан Кортес тръгва да поокрява Новия свят, изгаря всичките си бойни кораби пред бреговете на Америка. Целта е да няма път за бягство, да се биеш с местните племен до смърт.

„Ако имаш врата, през която да бягаш се биеш със зъби и нокти. Затова често си казвам: „Не трябва да имам пан Б“ или „Изгори мостовете“!

Не бягай назад. Или иначе казано, не търси начин да се облегнеш назад, а начин да се издърпаш напред, казва още Юлиан. Затова и изгаря ритуално дипломата си по бизнес мениджмънт – заедно с приятели, за да не я ползвам за бягство от мечтата ми за световното кино. После го разказах в едно интервю и баща ми ме попита „Наистина ли го направи? Поръчах си дубликат“. Така без документ за образованието си, Юлиан тръгва от познатата кота – като статист в реклами за спорт и мъжка козметика. В началото не се понася на екрана.

„Бях най-лошият актьор, който бях гледал в живота си. Казах си: може да не ставам за актьор в момента, но поне да се опитам, защото ме кефи. Просто трябва да съм търпелив и да уча“.

По пътя си разбира, че всъщност няма значение какво си завършил. По време на снимки наскоро в сериала "Флак" с успешния актьор Кардиф Къруан, който е завършил едно от най-престижните акьорски училища в света Central School of Speech and Drama, му казва, че от 30 актьори в неговия випуск, откакто са завършили преди 9 години, освен него и на нашумялата Ханна Джон Камен от "Човекът-мравка" и "Играч Първи, приготви се", всички други са се отказали.

"Изводът е, че няма значение какво учиш, но без да учиш няма как да стане. Дипломата не прави актьора, а уменията", казва Юлиан. 

Едно от първите му сериозни постижения е втората главна роля в българския филм „Код:Червено“, в който играе американски войник.

"Знаеха, че говоря американски английски, а нямаше друг българин на моите години, който да го може. Така спечелих доста роли в чуждестранни продукции в България. В началото са ме питали с особен тон и в кой театър съм, а аз като отговоря, че снимам филми в Англия ме гледат подозрително", споделя актьорът. "А може би е било с право", смее се.

Баща му му обърнал внимание, че няма известен, чието име да завършва на „-ов“. Но Юлиан е категоричен:

Добре де, аз ще съм първият тогава!

"От тинейджър страдам от безсъние - заспивах в 3, ставах в 7:30 за тренировка. Мислех по цели нощи за смисъла на живота и за това какво ще оставя след себе си. Исках да оставя следа, представях си го като останките на праисторически рисунки в пещера, чиито автор остава в историята. Мислех, че ще стане с плуване, а после открих изкуството. Тук сме една прашинка живот - 60-70-80 години. Искам нещата, които съм направил да са в полза за други хора, както се случи с Мария Бакалова... Допреди 5 години нямаше роли за източноеврвопейските актьори, но сега сме следващите на влака в борбата за адекватна етническа и културна репрезентация на екрана и зад него, казва Юлиан. И няма как да не се сетим за....

Откритието Мария Бакалова

Юлиан е птица, която разказва на другите птици за маршрута си, за да имат по-голям шанс за полет.

"Винаги споделям възможности и опит с колеги, намирал съм хора за филми. Работя с кастинг режисьора Нанси Бишъп, когато търси българи за американски продукции. Създадох и агенция за таланти, което съвпадна с откриването на Мария Бакалова. Някои от тях са неизвестни в България, но виждаме потенциал за развитието им", казва Юлиан.

Заедно с Мария праща още около 70 момичета на кастинга за „Борат 2“.

„Имаше много перипетии покрай кастингите. Не можеха да решат искат ли я, не я ли искат. Този филм не е нормален. Ролята се върти около това, което Мария и Саша Барън Коен направят. Романтична провокативна и политическа комедия. Поставиха Мария в изключително сложни ситуации. Справи се уникално с всички тези страшни неща. Колкото и убеден да съм в актьорските си качества, не бих могъл да се справя като нея. Интервюто с адвоката на Тръмп - Руди Джулиани не е режисирано. Няма нищо режисирано. Само Саша и Мария са в роля, останалите хора са истински. Тези хора са поставени в ситуации, където са провокирани да покажат същността си. През моята призма, за да влезеш жена, чужденец, българка при един от най-влиятелните хора в света и САЩ в една стая и да играеш персонаж ти трябва свръхествествен кураж и нерви - всичко може да се случи. Затова Мария трябва да получи и "Оскар",  "Златен глобус"", казва Юлиан.

Първата му среща с нея е по Интернет, след което двамата се виждат на живо за първия ѝ кастинг в Лондон. Мария Бакалова има тази особеност да не вярва в смарт устройства. Не искала да си инсталира приложение за Uber Taxi, за да не ѝ откраднат от Uber парите по картата.

"В крайна сметка ми се довери и го изтегли. Но тя има толкова силна енергия, че успя да накара Uber да я ограбят наистина - с блокирани пари на картата, които приложението така и не ѝ върна. Тя е първият ограбен човек от Uber, смее се Юлиан. 

“Никога повече!“

Така ми каза тя после. От каквото се страхуваш това те преследва“, казва Юлиан.

И признав, че силната енергия на Откритието Мария е и в позитивен аспект.

„От малка вярва във възможността да бъде на голям екран. Това е разковничето и за мен. Защото като малък и аз гледах чуждестранни филми – „Матрицата, „Междузвездни войни“ , „Гладиатор“, „Властелинът на пръстените“ – фентъзи, което не се прави в България. Най-великият жанр. Представяш си се във филма, но не вярваш, че може да се случи“.

Преди да се е срещнала с Юлиан и преди да замине за Лондон, един ден за кастингите за „Борат 2, Мария му се обажда разстроена. Иска иска обещание от него, че няма да я продаде за органи или за проституция. „Дори да си трафикант няма да ми кажеш, ама поне да попитам отново... Защото кой е чувал и видял българин в главна роля в чужбина?

По-вероятно е да ме отвлечете, отколкото да ми се случи...

Самият Юлиан също се разплакал в този момент. „Искам да вярват, че имаме място в Света отвъд България. Мария вдъхна надежда на много хора не за емиграция, а за реализация на световно ниво. Отвън навътре помагам, но ми трябват кадърни хора, за да направим армия от таланти и да намерим мястото си в световната поп култура. Да им налеем малко Мария Бакалова, малко Юлиан Костов... С нея ще снимаме филмова продукция за българщината. Имаме много какво да покажем и е въпрос на промяна на общественото мнение на хората, които имат власт и силата да взимат тези решения. Говорим за холивудския елит.

За мен Холивуд е просто един квартал

"Живеехв в Западен Холивуд при приятелката ми Фиона Рене (бел.ред. - в момента се снима в сериал по филма „Знам какво направи миналото лято в сериал). Беше хем като в САЩ, както съм си го представял, хем малко разочароващо. Казах си „И на ул “Кракра“ във Варна е горе-долу същото - ниска част от града, с едноетажни и двуетажни постройки. Като голяма Варна плюс палмите. До центъра има два часа път с кола по магистрала. Огромен град. После се преместих в Лос Фелиз, Лос Анделис. И спечелих ролята в "Централа Берлин". После се върнах пак в Ел Ей и заживях в Бевърли Хилс. Моят апартамент беше много сладък, две стаи, имах си отделна баня. Често се шегувам, че за мен има три неща, които ме карат да се чувствам успял - никога да не ми се налага да готвя, да имам баня в стаята ми и да си купувам сам бельото. Стига ми да държа това ниво", смее се Юлиан.

Холивуд всъщност е и нарицателно за цялата западна индустрия. Гледа на себе си като работещ актьор на световно ниво.

„Няма значение, въпросът е да снимаш неща, които са интересни. В началото не можеш да „подбираш много“, но е важно да се гордееш с това, което си снимал“, казва той.

Започва с малки роли в доста сериали. Сред които „24“ с Кийфър Съдърланд, „Варварите“, „Тексако клане“, „Бен Хур и др. По това време мислих да се върна да снимам главна роля в Под Прикритие , но агентите ми тогава ме попитаха:

Международна или локална кариера искаш? И точно в този момент се влюбих...

Запознахме се на актьорски курс. Беше любов от пръв поглед. Тя си замина на следващия ден за Швейцария, но започнахме да си пишем. Не се бяхме целували, когато се премести да живее при мен в Лондон. Заряза приятеля си. Дойде без да има работа и трябваше да ѝ помогна да се установи. Не заминах за срещите си САЩ"

„Щатите ще изчакат, сега съм влюбен..!“.

Сега мисля малко по-различно, след като тази връзка изгоря в пламъци след 4 месеца“, споделя Юлиан.

Нарича подобни ситуации труден урок. След като остава и без работа отново за половин година, получава ролята в „Централа Берлин“.

„Нищо не е случайно. Ролята беше за 40-годишен руснак с очи, които крещят „Смърт“ и врат като дънер. Аз бях на 27 години, бях станал пак апатичен към индустрията. Помислих, че това е поредното нещо, за което не съм подходящ и няма да букна, ама го направих на майтап. Не можеш да изиграеш друг човек, играеш някаква версия на себе си. Трябва да напаснеш подходящата част в теб с ролята. В крайна сметка изиграх го като добряк, млад симпатяга, но всъщност манипулатор и в контекста на сцената - беше зловещ актьорски избор и така от първоначалната идея за ролята избраха младия Юли с пилешки врат, но с психопатски поглед. Уголемиха ми ролята и дописаха якия монолог, след който се самоубивам в ЦРУ."

Пада си да играе психари, но усешно се справя и като демон, и като банкер, и като молдовец... Предстоят му премиери на три сериала в близките месеци - по Netflix, Channel 4 и Sky/HBO.

"Случвало се е да плащам самолетни билети от джоба си за кастинг, но го приемам като инвестиция в себе си. Не спестявам. Голяма част от 20-те ми минаха на минус 5000 долара в банковата сметка и се чудих как да си плащам кредитите. До 28-9 години беше така. До "Централа Берлин". След това нулирах сметките, че и бях дори на печалба. Не съм милионер, но сега за първи път имам стабилност в живота си..."

Само от едно целуване...

В този забележителен фим, като начало на холивудски сценарий няма как да липсва любов... Просто като всички филмови любови е малко по-различна, за да ни е интересно.

„Последната ми приятелка бе иранка, но аз пътувах прекалено много и бяхме в полиаморна, отворена връзка. Тя е на 23, не знам защо продължавма да се опитвам на този фронт. Нямам свой типаж и българка извън гилдията може да се окаже в живота ми, ако се появи в точния момент“, казва Юлиан. И тази история е от онези за разказване. За любовта има какво да каже. „Като бях малък много страдах, защото жестоко се влюбвах в идеализирани образ на непознати момичета, които не знаеха, че съществувам. Бил съм влюбен до абстиненция три пъти в живота си. Обикновено след тежка връзка решавам, че искам да съм сам, но има и риск да прещракаш и да станеш инфантилен, когато се противопоставяш на сексуалността си“, казва Юлиан.

Но осъзнава и че колкото повече насилваш любов, може само да страдаш още повече.

През 2019 година решава, че сега е момента да намери моичето, в което ще е лудо влюбен. Започва да излиза с известна певица, която пристиха в Лондон за среща. „Бяхме на вечер, но нещо казах и енергията излетя. Оказа се католичка, имала само две гаджета до момента... Ухажвали я дълго време. И аз казвам – добре, след като нещо развалих разговора. Сетне обаче страстта се върна и започнахме да се целуваме. Наум си казах - добре, след като поразвалих вайба, сега ще се поцелуваме по-дълго, за да поправя грешката от по-рано. Бяхме седнали от двете страни на една голяма, кръгла маса, а аз задържах една минута в клек наведен напред. След прекрасен остатък на вечерта, излязохме от клуба и я изпратих до такси, понечих да я целуна за лека нощ, а тя си подаде бузата. Стори ми се странно, но нищо, утре все пак ще ходим на роматнична разходка в Северна Англия“.

След като затваря вратата на таксито, сякаш електричество минава по цялото му тяло през гърба.

„Не можех да дишам, не можех да стоя прав, едвам седнах и стоях дълго на един бордюр в Сохо в 2 през нощта. На следващия ден се оказвам с две протрузии на прешлените, уж от едно целуване. Превивам се от болка, а тя не ми пише, не ми вдига и накрая едно дълго съобщение:

„Съжалявам но с мен няма да се получи, не съм свикнала толкова бързо да се случват, нещата. При мен отнема ай-малко 4 месеца за такава близост“!

Тогава Юлиан осъзнава за първи път, че тялото, ума и душата на човека може да пострадат, когато не следва пътя си или злоупотребява с нещо: В опитите да насилва любовта да се случи, Вселената му дава сигнал през тялото, че не това е начина.

"Буквално от пренавиване и повтаряне на едни и същи грешки можем да си докараме здравословни проблеми. Оттогава си казах, че вече няма да се натискам да търся любов и оттогава в живота ми влязоха много качествени хора. Важно ми е да съм честен от първата секунда. Да съм максимално отворен. А относно поведението на "публичните фигури", не мисля, че трябва да крием трудните си моменти, да спестим това, че нямаме пари или че ни е било трудно. Аз не се стремя към известността, а към успеха".

„Има един лаф: „Stop being too cool for school”!

Идеята е да не се правиш на гъзар. „Може да се окажеш малко, уплашено самотно детенце. Аз така се оказах в ролята на лентата „Син на друга майка“. Толкова се опитах в един момент да спестявам, че съм българин, а същевременно съм горд с това. Няма нищо срамно да имаш акцент, няма нередно. Получих шанса да бъда готин, но смисълът е да си истински, уязвим, да показваш слабостите си. Когато направих тази промяна в съзнанието ми, повиках ролята и дойде при мен – голяма роля за източноевропеец!“, казва Юлиан.

Нощувал е в съседната пещера до Морган Фрийман съвсем сериозно. По време на снимки в Матера, спяли в хотел в скалите. Канализирал е свой италиански приятел мачо, за ролята си в „Завръщането по Channel 4. Мечтае да живее в Италия или Испания, където да се пенсионира. Признава, че е на периоди – понякога Лондон е дом, понякога Мадрид е бъдеще.

Битката в киното продължава, безмилостна като във Fight Club (“Боен клуб“) и жестока като в „Мортал комбат“.

„Не винаги съм бил печелившия , но е важно с годините да развиваш един такъв механизъм за съхранение на душевното здраве и на ума ти. За ролята на Фин в „Междузвездни войни“ и ролята на Бентли в „Threadstone“ съжалявам най-много, но не бях достатъчно известен. Има си йерархия, отнема от 5 до 10 години да пробиеш в индустрията, но ако си постоянен. Понякога има такива случайни наглед удари като този с Мария Бакалова, но той, разбира се, всъщност съвсем не е случаен. И тя 10-12 години е учила за актриса и работила като такава в последните 5. Може да се нарече ветеран почти, макар да е само на 24.

Отнема ти 10 години да направиш удар, с който да се прочуеш за една нощ. Но ти трябва отбор, твой „Боен клуб!“

 

URBN Team:

PM: Вяра Младенова

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Коса, Грим и Специални ефекти: Росина Георгиев & Александрина Дерменджийска

Фотография: Студио КАРЕ за #URBN

Гардороб: ADIDAS

Aксесоари: GRAND OPTICS

Локация: Зала по Муай Тай "Антон Петров"

 

*Специален проект на #URBN & ADIDAS