#Денят никога не е скучен с единственото в САЩ семейство с момичета петзнаци. От привикването без памперс до храненето - животът с петзначките Бъзби е постоянно приключение. Родителите Даниел и Адам трябва да се справят с хаоса, магията и пет пъти по-голямата бъркотия с Ава Лейн, Оливия Мари, Хейзъл Грейс, Райли Пейдж и Паркър Кейт, плюс по-голямата им дъщеря Блейк. Ето какво споделиха родителите за #URBN by Dir.bg.
Адам и Даниел Бъзби и техните 6 дъщери имат собствено реалити предаване по TLC и вече следим неговия 6-ти сезон. Премиерен епизод на "6 дъщери" се излъчва всяка неделя от 21:00 часа с няколко повторения в различни часове през седмицата. Как се стигна до момента, в който да имат собствено шоу за семейството им?
"Ние сме родом от Лейк Чарлз, Луизиана, но се преместихме в Хюстън, Тексас. Затова, когато приятелите и семейството ни в Луизиана разбраха, че ще имаме петзнаци, беше предизвикателство да се справим с всички телефонни обаждания и съобщения", споделя Адам. "За да можем да ги информираме си направихме блог и в рамките на 3-4 месеца блогът ни имаше около 400 милиона гледания. Това привлече вниманието на продуцентските компании и хора от цял свят започнаха да ни се обаждат с идеи за предавания. И тогава трябваше да избираме варианти".
За семейство Бъзби това е един напълно нов, различен свят, който не разбират в началота. Затова решават, че ще намерят хора, на които да имат доверие.
"Мисля, че взехме добри решения и срещнахме правилните хора, особено в продуцентската компания, с която работим", единодушни са двамата родители на 6 деца. "Доверяваме се на нашия главен изпълнителен продуцент като на семейство. Никога не сме искали да принуждаваме децата си да правят каквото и да било. Ако е просто тежък ден след училище или нещо подобно и те просто искат да отидат и да играят и да бъдат деца, се съобразяваме с това. Винаги, когато видите децата ни пред камерата, това е защото те искат да бъдат там. Те са пред камерата, откакто са се родили. Имахме двегодишна почивка, а след това се върнахме и гласувахме цялото семейство и завръщането ни беше единодушно решение".
След раждането на Блейк - най-голямата им дъщеря, за което се борят около две години, Адам и Даниел мечтаят за второ дете.
"Просто искахме братче или сестриче за Блейк. Никога не сме си и помислили, че ще забременея с петзнаци, още по-малко с първите петзнаци момичета в Америка. Не бих била толкова шокирана от близнаци или тризнаци, дори четиризнаци, тъй като сме имали в семейството, но никога не съм допускала, че ще са пет бебета", споделя откровено майката Даниел.
Тъй като се борят с репродуктивни проблеми, за второ дете подхождат по начина, по който успяват да дадат живот на Блейк. Отиват при лекаря и се подготвят за същата процедура.
"Тогава се пошегувах със съпругата ми: "По-добре се надявай на близнаци, защото няма да го направя отново", спомня си Адам.
"За щастие, имах опита да изживея нормална бременност с Блейк и това състояние ми хареса. Рядко имах сутрешно гадене. Беше толкова готино преживяване да следя процеса, през който бебето е още в утробата, след това да го видя на живо и да създам тази интимна връзка - можеш да докоснеш детето си или да го усещаш, и тогава си казваш: "О, Боже, животът ни е посветен на грижите за това дете", казва Даниел.
С петзначките е като вихрушка!
"Да си бременна с 5 бебета наведнъж беше преживяване. Ежедневно спазвах диета с прием на 4500 калории. Трябваше да напусна работата си и да оставя кариерата си, защото приоритетът ми в този момент беше бебета да са здрави и да се опитвам да ги отгледам до поне 2 килограма в 28-ата седмица. В продължение на 13-14 седмици ми се гадеше и повръщах всеки ден. Родих момичетата с цезарово сечение, така че това беше съвсем различно преживяване за мен, а след това, те отидоха в интензивното отделение за 3 месеца. Без значение дали детето ви е в интензивното отделение за един ден или за 3 месеца, или колкото и да е дълго, вие чувствате тази загуба на връзка, която е трудна за една майка. Спомням си, че с Блейк почувствах връзката веднага. С петзнаците се чудех дали ме познават, защото дори не мога да ги прегърна. Само можех да се моля за тях. Това беше борба за връзка с майката. Медицинските сестри и персоналът ме успокоиха, че те познават вече познават гласа ми. Направихме каквото можехме в ситуацията", разказва Даниел.
Когато всички най-накрая са у дома след раждането на петзначките, никой не спи по цяла нощ.
"Бяхме на 24-часов режим, а дните се сливаха. Просто храниш бебетата на всеки 2 часа и половина. След тази фаза идваше следваща и ние се адаптирахме", споделя Адам.
Казва и че докато децата са били по-малки, е било по-лесно.
"Сега ходят навсякъде и имат собствено мнение. В нашия случай разполагаме с 6 мнения по всеки въпрос. 6 момичета, които искат нещо напълно различно от останалите. Мисля, че имахме по-голям контрол, когато бяха бебета", смеят се семейство Бъзби.
Много е важно мама и татко да са напълно на едно мнение и да общуват по всички въпроси, споделят и рецептата си. Стиловете на възпитание и на двамата се препокриват, макар понякога единият вероятно да е малко по-снизходителен от другия.
"Но смятам, че комуникацията и графикът са от изключителна важност", подчертава Адам.
"Най-неприятната и сложна ежедневна задача е да се уверя, че си мият зъбите и си обуват обувките, за да не се налага да им казвам по 20 000 пъти. Защото, ако не извикаш името им, те не те чуват. Ако кажеш: "Всички да си обуят обувките" - никой не чува. Трябва да кажеш: "Ава, обуй си обувките/ Ти обу ли си обувките?/ Отиди и си обуй обувките!" Така че много неща се повтарят. Освен това, искам да кажа, че ако в къщата има шест деца, ако те не почистват след себе си всичко, например когато си играят с играчка и ако я оставят и отидат при следващата къщата от чиста става просто затрупана. И тогава е пълна катастрофа. Изглежда сякаш през къщата е преминало торнадо. Затова постоянно им напомняме, че ако не ти се играе повече с това, вземи го и го прибери. Това е просто една безкрайна битка", казва Даниел.
Въпреки приликите в "нечуването на мама", шестте сестри имат и разлики по отношение на здравето, растежа и личността.
Имат ли те връзка с петзначките?
Чувстват ли всичко, което другата мисли или чувства?
"Блейк, най-голямата ни дъщеря, винаги е била много независимо, самодостатъчно дете - метнала се е на мен. Но ние виждаме много от характеристиките на Блейк във всичките ѝ сестри. Хейзъл е много независима. Тя може да се забавлява сама, не се нуждае от тълпа. Ава и Оливия, които са еднояйчни близначки, имат тази интуиция и връзка, сякаш усещат емоциите на другата. Ако Ава е разстроена от нещо, следващото нещо, което знаете, е, че Оливия плаче, а тя просто казва: "Не знам защо плача.". Това е толкова странно. Паркър премина през много промени. Тя беше просто много срамежлива и тревожна и все още има малко склонност към това. Последната година поведението и увереността ѝ просто разцъфнаха. Тя се превърна в лидер на групата и е толкова уверена във всяко нещо, което прави. Тя е шефът и е странно невероятно, защото е най-малката, тя е бебето", казва Даниел.
А как реагира Блейк, когато за първи път разбра, че ще има като 5 сестри?
"Блейк винаги е била невероятна по-голяма сестра и с напредването на възрастта отношенията им се промениха. Когато те бяха на 4, а тя на 8 години, имаше съвсем различно взаимодействие между тях. Тъй като всички те бяха малчугани, можеха да играят заедно. Сега, когато тя навлезе в тийнейджърските години, има голяма разлика. По-независима е и иска да остава сама в стаята си. Но момичетата я гледат с надежда и искат да бъдат като нея. Искат да си къдрят косата като Блейк, да носят дрехите, които Блейк носи, и всичко, което тя прави", казва майката.
Споделя, че преди децата, с Адам винаги са обичали да са активни, независимо дали става дума за тренировки заедно, или разходка с лодка.
"Обичаме приключенията, да разглеждаме забележителности и да пътуваме, така че сме преминали през различни фази. Днес си правим срещи у дома - на задната тераса с вино или филмова вечер. Защото животът ни е на високи обороти - децата, работата и други неща. Отговорът да намираме време само за нас е в планиране и съставяне на график за всичко", казват семейство Бъзби.
Как обаче татко Адам се чувства в една къща с толкова много жени?
Има ли моменти, в които си мисли, че е прекалено и мечтае ли за син?
"Не знам. Честно казано, това е въпрос, който получавам често. Израснал съм с още две сестри и в живота ми винаги е имало момичета. Щеше да е готино да имам момче, но ако имахме 5 момичета и едно момче, като че ли това щеше да усложни допълнително ситуацията в нашата къща. Момичетата така или иначе могат да правят всичко, което може да прави едно малко момче. Те ще ме последват на двора и ще си играят с пръстта, ще ловят жаби и други подобни неща, защото също обичат природата и спорта. За мен това няма голямо значение. Обичам момичетата си. Аз съм един горд баща на дъщери!"
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?