#Денят никога не е скучен с единственото в САЩ семейство с момичета петзнаци. От привикването без памперс до храненето - животът с петзначките Бъзби е постоянно приключение. Родителите Даниел и Адам трябва да се справят с хаоса, магията и пет пъти по-голямата бъркотия с Ава Лейн, Оливия Мари, Хейзъл Грейс, Райли Пейдж и Паркър Кейт, плюс по-голямата им дъщеря Блейк. Ето какво споделиха родителите за #URBN by Dir.bg.

Адам и Даниел Бъзби и техните 6 дъщери имат собствено реалити предаване по TLC и вече следим неговия 6-ти сезон. Премиерен епизод на "6 дъщери" се излъчва всяка неделя от 21:00 часа с няколко повторения в различни часове през седмицата. Как се стигна до момента, в който да имат собствено шоу за семейството им?

"Ние сме родом от Лейк Чарлз, Луизиана, но се преместихме в Хюстън, Тексас. Затова, когато приятелите и семейството ни в Луизиана разбраха, че ще имаме петзнаци, беше предизвикателство да се справим с всички телефонни обаждания и съобщения", споделя Адам. "За да можем да ги информираме си направихме блог и в рамките на 3-4 месеца блогът ни имаше около 400 милиона гледания. Това привлече вниманието на продуцентските компании и хора от цял свят започнаха да ни се обаждат с идеи за предавания. И тогава трябваше да избираме варианти".

За семейство Бъзби това е един напълно нов, различен свят, който не разбират в началота. Затова решават, че ще намерят хора, на които да имат доверие. 

"Мисля, че взехме добри решения и срещнахме правилните хора, особено в продуцентската компания, с която работим", единодушни са двамата родители на 6 деца. "Доверяваме се на нашия главен изпълнителен продуцент като на семейство. Никога не сме искали да принуждаваме децата си да правят каквото и да било. Ако е просто тежък ден след училище или нещо подобно и те просто искат да отидат и да играят и да бъдат деца, се съобразяваме с това. Винаги, когато видите децата ни пред камерата, това е защото те искат да бъдат там. Те са пред камерата, откакто са се родили. Имахме двегодишна почивка, а след това се върнахме и гласувахме цялото семейство и завръщането ни беше единодушно решение". 

След раждането на Блейк - най-голямата им дъщеря, за което се борят около две години, Адам и Даниел мечтаят за второ дете.

"Просто искахме братче или сестриче за Блейк. Никога не сме си и помислили, че ще забременея с петзнаци, още по-малко с първите петзнаци момичета в Америка. Не бих била толкова шокирана от близнаци или тризнаци, дори четиризнаци, тъй като сме имали в семейството, но никога не съм допускала, че ще са пет бебета", споделя откровено майката Даниел. 

Тъй като се борят с репродуктивни проблеми, за второ дете подхождат по начина, по който успяват да дадат живот на Блейк. Отиват при лекаря и се подготвят за същата процедура. 

"Тогава се пошегувах със съпругата ми: "По-добре се надявай на близнаци, защото няма да го направя отново", спомня си Адам.

"За щастие, имах опита да изживея нормална бременност с Блейк и това състояние ми хареса. Рядко имах сутрешно гадене. Беше толкова готино преживяване да следя процеса, през който бебето е още в  утробата, след това да го видя на живо и да създам тази интимна връзка - можеш да  докоснеш детето си или да го усещаш, и тогава си казваш: "О, Боже, животът ни е посветен на грижите за това дете", казва Даниел.

Снимка: TLC Bulgaria

С петзначките е като вихрушка!

"Да си бременна с 5 бебета наведнъж беше преживяване. Ежедневно спазвах диета с прием на 4500 калории. Трябваше да напусна работата си и да оставя кариерата си, защото приоритетът ми в този момент беше бебета да са здрави и да се опитвам да ги отгледам до поне 2 килограма в 28-ата седмица. В продължение на 13-14 седмици ми се гадеше и повръщах всеки ден. Родих момичетата с цезарово сечение, така че това беше съвсем различно преживяване за мен, а след това, те отидоха в интензивното отделение за 3 месеца. Без значение дали детето ви е в интензивното отделение за един ден или за 3 месеца, или колкото и да е дълго, вие чувствате тази загуба на връзка, която е трудна за една майка. Спомням си, че с Блейк почувствах връзката веднага. С петзнаците се чудех дали ме познават, защото дори не мога да ги прегърна. Само можех да се моля за тях. Това беше борба за връзка с майката. Медицинските сестри и персоналът ме успокоиха, че те познават вече познават гласа ми. Направихме каквото можехме в ситуацията", разказва Даниел. 

Когато всички най-накрая са у дома след раждането на петзначките, никой не спи по цяла нощ.

"Бяхме на 24-часов режим, а дните се сливаха. Просто храниш бебетата на всеки 2 часа и половина. След тази фаза идваше следваща и ние се адаптирахме", споделя Адам. 

Казва и че докато децата са били по-малки, е било по-лесно.

"Сега ходят навсякъде и имат собствено мнение. В нашия случай разполагаме с 6 мнения по всеки въпрос. 6 момичета, които искат нещо напълно различно от останалите. Мисля, че имахме по-голям контрол, когато бяха бебета", смеят се семейство Бъзби. 

Много е важно мама и татко да са напълно на едно мнение и да общуват по всички въпроси, споделят и рецептата си. Стиловете на възпитание и на двамата се препокриват, макар понякога единият вероятно да е малко по-снизходителен от другия.

"Но смятам, че комуникацията и графикът са от изключителна важност", подчертава Адам.

"Най-неприятната и сложна ежедневна задача е да се уверя, че си мият зъбите и си обуват обувките, за да не се налага да им казвам по 20 000 пъти. Защото, ако не извикаш името им, те не те чуват. Ако кажеш: "Всички да си обуят обувките" - никой не чува. Трябва да кажеш: "Ава, обуй си обувките/ Ти обу ли си обувките?/ Отиди и си обуй обувките!" Така че много неща се повтарят. Освен това, искам да кажа, че ако в къщата има шест деца, ако те не почистват след себе си всичко, например когато си играят с играчка и ако я оставят и отидат при следващата къщата от чиста става просто затрупана. И тогава е пълна катастрофа. Изглежда сякаш през къщата е преминало торнадо. Затова постоянно им напомняме, че ако не ти се играе повече с това, вземи го и го прибери. Това е просто една безкрайна битка", казва Даниел. 

Въпреки приликите в "нечуването на мама", шестте сестри имат и разлики по отношение на здравето, растежа и личността.

Имат ли те връзка с петзначките?

Чувстват ли всичко, което другата мисли или чувства?

"Блейк, най-голямата ни дъщеря, винаги е била много независимо, самодостатъчно дете - метнала се е на мен. Но ние виждаме много от характеристиките на Блейк във всичките ѝ сестри. Хейзъл е много независима. Тя може да се забавлява сама, не се нуждае от тълпа. Ава и Оливия, които са еднояйчни близначки, имат тази интуиция и връзка, сякаш усещат емоциите на другата. Ако Ава е разстроена от нещо, следващото нещо, което знаете, е, че Оливия плаче, а тя просто казва: "Не знам защо плача.". Това е толкова странно. Паркър премина през много промени. Тя беше просто много срамежлива и тревожна и все още има малко склонност към това. Последната година поведението и увереността ѝ просто разцъфнаха. Тя се превърна в лидер на групата и е толкова уверена във всяко нещо, което прави. Тя е шефът и е странно невероятно, защото е най-малката, тя е бебето", казва Даниел.

Снимка: TLC Bulgaria

А как реагира Блейк, когато за първи път разбра, че ще има като 5 сестри?

"Блейк винаги е била невероятна по-голяма сестра и с напредването на възрастта отношенията им се промениха. Когато те бяха на 4, а тя на 8 години, имаше съвсем различно взаимодействие между тях. Тъй като всички те бяха малчугани, можеха да играят заедно. Сега, когато тя навлезе в тийнейджърските години, има голяма разлика. По-независима е и иска да остава сама в стаята си. Но момичетата я гледат с надежда и искат да бъдат като нея. Искат да си къдрят косата като Блейк, да носят дрехите, които Блейк носи, и всичко, което тя прави", казва майката. 

Споделя, че преди децата, с Адам винаги са обичали да са активни, независимо дали става дума за тренировки заедно, или разходка с лодка.

"Обичаме приключенията, да разглеждаме забележителности и да пътуваме, така че сме преминали през различни фази. Днес си правим срещи у дома - на задната тераса с вино или филмова вечер. Защото животът ни е на високи обороти - децата, работата и други неща. Отговорът да намираме време само за нас е в планиране и съставяне на график за всичко", казват семейство Бъзби. 

Как обаче татко Адам се чувства в една къща с толкова много жени?

Има ли моменти, в които си мисли, че е прекалено и мечтае ли за син?

"Не знам. Честно казано, това е въпрос, който получавам често. Израснал съм с още две сестри и в живота ми винаги е имало момичета. Щеше да е готино да имам момче, но ако имахме 5 момичета и едно момче, като че ли това щеше да усложни допълнително ситуацията в нашата къща. Момичетата така или иначе могат да правят всичко, което може да прави едно малко момче. Те ще ме последват на двора и ще си играят с пръстта, ще ловят жаби и други подобни неща, защото също обичат природата и спорта. За мен това няма голямо значение. Обичам момичетата си. Аз съм един горд баща на дъщери!"