#Историята на известния куратор, социален антрополог и артист Ралица Герасимова се носи като апокрифна легенда вече седмица из Варна. Невярващи и вярващи в личната ѝ битка се струпват от сутрин до вечер пред познатия Барутен погреб (бел.ред. - бившият култов клуб през 90-те години "Бонкърс", който в момента живее втори живот като културното пространство "РеБонкърс"). Там, 7 дни и нощи, Ралица Герасимова ще прекара окована с 40 метрова стоманена верига и 4 катинара. Ще спи на сгъваемо легло и ще разполага с торба лични вещи и храна, пазена от кученце. Единствено пред #URBN кураторът се съгласи да сподели, докато е пети ден в изгнание, как се чувства, наруши ли обета си и вярва ли в резултите от подобна изолация...

Седем дни заключена в едно от легендарните варненски подземия. Това е вълнуващ пърформанс и абсолютната реалност за неговия идеолог - Ралица Герасимова.

Свидетели на необикновеното противопоставянето на личните зависимости чрез изкуство са жителите на Варна и от още много любители на нестандартните съвременни изяви, дошли в морската столица специално, за да проверят дали Ралица Герасимова не бяга от оковите си.

Снимка: Водна Кула Арт, Варна 2021

Това е смел пърформанс, част от международния арт фестивал Водна Кула Арт Резиденция, Варна 2021 с ръковoдител Ния Пушкарова, с подкрепата на Американското Посолство в България.

Камери няма, защото това не е "Биг Брадър".

За сметка на това може лично да си поговорите с превъплътената Персефона, която се изолира, за да се бори с личния си бич - порока тютюнопушене. 

Основните въпроси са битови - как ходи до тоалетната, как се преоблича...

"Това ги интересува. Сякаш това е най-страшното. По принцип работя с космонавти и там редовният въпрос също е такъв - как се ходи до тоалетна в Космоса. Та и мен така...", смее се Ралица.

След това я питат за зависимостта - има ли скрити цигари, как да знаят, че не пуши, как можем да проверим, че е вярно, че не се откачаш...

"Това не е Биг Брадър. Това правя за себе си и нарушавайки го, нарушавам собственото си освобождаване. Артиста отговаря за своята собствена логика...", казва Ралица.

За изненада на Ралица Герасимова, за която това е първи пърформънс в морската столица, местната публика я приема радушно и с нескрито любопитство. Свидетели на ритуала в подземието са повече от 30 души в дъждовния ден, които пристигат в 22:21 часа на 22 септември - последната минута на астрономическото лято за тази година. 

Снимка: Водна Кула Арт, Варна 2021

"Първият студен ден във Варна. Изненадах се, че има толкова много, а то се е пуснал слух в града. С всеки изминал ден популярността расте, като апокрифна легенда. Посещават ме непознати, по цял ден. Хората се вълнуват, струва им се крайно, лудо, смело. Домакините от "Таляна" бяха малко стреснати, че наистина ще спя тук. Но пък, впоследствие, бяха радостни от откровеността", споделя Ралица.

В последния ден на лятото, Персефона слиза в Подземния свят, отвлечена от бъдещия си съпруг Хадес. Майка й Деметра, Богинята на плодородието, скърби за загубата ѝ и така на Земята настъпва Зимата.

За да съживи Земята и подсигури просъществуването на човечеството, Зевс се разпорежда Персефона да се върне при майка си. Така настъпва Пролетта.

Цикълът се повтаря във времето, за да може и Подземния, и Живия свят да просперират в техния вечен танц на взимане и даване.

Този агрикултурен мит за Смърт и Прераждане е, може би, най-широко разпространената метафора за промяна в човешката култура, история и религия.

Следвайки сценария на Елевзинските Мистерии (древните мистични фестивали посветени на Персефона и Деметра 1650-800 г. преди н.е.), Ралица Герасимова се завързва с вериги за период от 7 дни и нощи.

В последните 20 години Барутния погреб във Варна е емблема на маргинаилзацията и падението.

"Мястото е всеизвестно във града, навремето е било оръжеен склад, по турско време. Това е каменна постройка с 6м дълги, дебели стени. Единствената сграда във Варна със зелен покрив, върху нея има могила - сакрално място е. След турско време е била използвана за складове за храни, защото температурата е една и съща през цялото време. Затова, сега не ми се налага да се отоплявам, докато съм тук - температурата е идеалните около 20 градуса и не се променя заради изолацията и покрива. През 90-те е клуб "Бонкърс", в който, в зората на демокрацията, се вихри пънк рок купон. След това замира, като се превръща в свърталище за наркомани - тук нахлува зависимост и това също е интересното", казва Ралица.

Заедно със Сдружение "Таляна" и Община Варна пространството е съживено, обгрижено и ремонтирано. Изнесени са 35 тона боклук, обезопасено, облагородено и е снабдено с тоалетни.

Това е най-новото пространство за култура във Варна.

"Целият пърформънс ми се реализира в главата, след като бях поканена като участник на фестивала. Едната ми верига е 25 метра дълга, по дължината на цялата сграда. Имам една напречна верига, която ми позволява да стигам до тоалетната, банята и на 1-2 метра пред входа, за да мога да дишам чист въздух, да разхождам кучето си и да не ме хваща клаустрофобия. С тези вериги непрестанно се оплитах, преди малко щях да падна, като се засилих към тоалетната, но на третия ден свикнах със закаченето им по голите камъни. Непрестанно навиване и развиване на вериги", шегува се закллючената в подземието.

Публиката може да посещава Герасимова на живо всеки ден от 17-18 часа в рамките на седмицата ѝ изолация.

Робата, изцапана с нар, символизиращ кървав обет

Снимка: Личен архив

Оковаването ѝ започва с ритуал.

Ралица пронизва сърцето си от нар с нож, а пръските оцветяват античната ѝ роба. С метафоричната кръв - сокът от нар, е оцветена и една от маските.

По време на ритуала, тя свали няколко маски, последната от която е направена от неизпушени цигари, в знак на обета ѝ. Следва боричкане между Ралица, олицетворяваща Персефона, и Хадес, в който се превъплъщава художничката Силвия Богоева. 

"Този ритуал е кодиран в мита за Персефона. Вълнува ме от гледна точка на две актуални теми, на които искаме да се обърне внимание - насилието над жените и борбата със зависимостите ни. Отвличането на Персефона е свързано с оковаването и отвличането на жени, което се наблюдава от хиляди години. Тази символика е в изкуството не само на нашето време. Самият пърфомънс е вдъхновен от скулптурата на Джовани Лоренцо Бернини от 16 век - "The Rape of Proserpina" (бел. ред. - латинското наименование на Персефона), което изобразява именно насилието над Персефона от Хадес. Когато споделих на приятелка за тази творба, научих и че нейната леля е била отвлечена от мъжа ѝ през 60-те години", разкрива за вдъхновението си Ралица Герасимова. 

Статуята на Бенини "Rape of Proserpina"

Снимка: WikiPedia

Във въпросната скулптура се вижда борбата, болката, сграбчването за тялото, триглавото куче Цербер - всичките тези детайли на плътта и огънатите ръце от насилието.

Борбата със зависимостите е втората тема на перформънса

"Вълнува ме да се отвържа от зависимостите си. Цигарите са силна зависимост, от която страдам от 13-годишна. Имала съм пауза от 5 години, но в едно лудо лято отново възобнових вредния си навик. Белите ми дробове са изтощени и това ми тежи като пранга. Пушех по 2 кутии на ден преди да вляза тук. Правя връзка между зависимостта и темата за насилието над жените, защото в мита за Персефона всички участници са обвързани чрез серия зависимости", обяснява Ралица Герасимова. 

Майката на Персефона, зависима от мъката по дъщеря си, донася Зимата.

Хадес е зависим от обсесията си по Персефона.

Зевс е зависим, защото няма плодородие, хората не могат да принасят жертви на боговете и кара Хадес да пусне отвлечената.

Хадес прави Персефона зависима от него чрез магичните семки от нар, които я кара да яде, за да се връща винаги, разкрива Ралица за многопластвия си пърформънс. 

"Още в древни времена, когато на територията на Древна Гърция се заселват северните племена на елините, носещи своите вярвания, Деметра, която е било главното, женско божество е изместена от техния основен мъжки Бог - Зевс. Елевзинските мистерии, които отбелязват със специални ритуали отвличането на Персефона, за свързани със Зимата и Пролетта, с мита за умирането и прераждането. Затова и аз се оковах на този ден, защото ми предстои голяма борба, сравнима само с катарзис и ново начало", споделя Ралица. 

Снимка: Личен архив

През първия ден нарушава обета си.

"Изпуших фас от земята. Водиха ме до колата да си взема обувките, защото се бях намокрила, успях да свия две цигари от жабката, откраднах ги, изпуших и тях. Бунтувах се. Видях, че мога да заобиколя препятствията, стана ми безинтересно да го правя. Бях много обезкуражена. Чувствах се и гузно, затворена тук. Попитах се - добре, щом няма да го правя, защо съм тук за 7 дни?", разказва Ралица Герасимова.

Втория ден се опитва да избяга.

Сеща се, че в близката бензиностанция продават цигари. Има пари и запалка. Прави опити да се отърве от веригите, не успява, а гузната съвест я гризе. 

"Предадох парите си и запалката на хората, които дойдоха да ме видят", казва Ралица. 

На третия ден се примирява напълно. Чувства се по-добре. 

Снимка: Личен архив

През останалото време работи, чете книги и си почива до купчината вериги. Чува се дрънчене из цялото пространство. Глезените ѝ са оковани, което се оказва препятствие за преобличане и къпане, но успява да намери начин да си промъква долните дрехи през веригата. 

"От миналата сряда не съм била откачвана от веригата. Пинчерът Булгара ме пази от евентуални гризачи, за момента не са идвали такива "посетители". Булгара е моят Цербер - отново препратка към мита за Подземния свят, който се пази от митологичното куче", обяснява Ралица. 

На четвъртия ден започва да се храни...

"Според мен, липсата на апетит бе абстиненция. Днес пия топла вода с лимон, донесла съм си каничка за затоплянето ѝ. Ям грозде, предимно плодове. Останалите сухи храни, които нося са недокоснати", споделя Ралица. 

Пети ден в Барутния погреб - настроението вече е по-добро...

Снимка: Личен архив

Има лаптоп и телефон, но няма интернет. Хваща сигнал, когато е близо до входа. 

"Чудех се, дали да не съм напълно без устройства, но прецених, че не е това фокуса на ограничението. Не се боря със зависимост от Интернета, а и то няма кой знае какъв тук, в Бункера. Работя по мой проект, който е свързан отново с насилието над жени и ще покажем през есента в София. Не знам дали ще го завърша, докато съм изолация, макар чисто методологично, ще е готино да е създаден, докато съм окована", казва Ралица. Така ще е в темата му, все пак. 

Докато първите два дни са изгубени в затворнически терзания...

На петия ден научава, че и двамата ѝ родители са с коронавирус, за щастие са ваксинирани. 

Ралица се надява, че ще се възстановят бързо и ще го карат по-леко.

"Което беше супер изпитание да не пуша, но се справих, а вечерта имах много силна физическа абстиненция с потене и бумтене на сърце. Но ядох плодове и заспах успешно без дим", споделя откровено Ралица. Веригата се превръща във физическо продължение на емоционалното ѝ състояние. В паниката, докато снове напред назад в подземието като животно в клетка, веригата се оплела до такава степен, че се наложило вечерта да бъде откачена, за да я разплетат. 

Снимка: Личен архив

С всеки изминал ден се чувства все по-добре, признава окованият куратор. Убедена е, че след като излезе, повече няма да посегне към цигарите. 

Ще напусне подземния си свят в 7 часа и 3 минути в сряда сутрин - 29-и септември. След това ще поздрави слънцето на брега на морето, ще се изкъпе и ще изяде семената от втория нар, който носи със себе си...

Така ще се врече във вярност към обета си! 

А материалите, използвани за перфомънса - леглото, маските, веригите и катинарите, ще се превърнат в специална инсталация в рамките на Водна Кула Арт за седмица. 

Силата на куратора идва и от личен пример - нейна приятелка, бореща се години наред със силна своя зависимост в рехабилитационен център. Този неин опит кара Ралица да се замисли как да се изолира. 

Идеята за първформънса в подземието я осенява само за ден, на скалите на Тюленово. 

Посланието на Ралица Герасимова е, че независимо човек докъде е стигнал поради пороци и зависимости, никога не е късно да въздигне себе си и силата си, за да ги пребори.

По време на престоя си, Ралица подготвя следващ проект

Снимка: Личен архив

Насилието е изражение на зависимост, то е породено от емоционални дефицити и е вид изразяване на слабост. 

Хората, които са присъствали на ритуала споделят, че са го усетили силно емоционално и са започнали размисли за своите зависимости. Не можем да знаем дали силата и смелостта на Ралица Герасимова ще ги накара да се откажат от своите пороци, но можем да се надяваме поне да са погледанали в себе си и да са си признали за съществуването им.

А осъзнаването, както е знаем, е половината извървян път към решаването на проблема.