#Поредна серия с дигитални истории започва създателят на едноименния сайт - "Дигитални истории" - Георги Караманев. В колаборация с любимия ви градски сайт #URBN, той акцентира върху 5 български истории, които нямаше как да бъдат реалност без развитието на технологиите и дигиталната среда.
Само преди седмица бе и премиерата на книгата на Георги Караманев - "Дигитални истории", издадена от "Сиела". Ако ви е любопитно да прочетете още по темата в обогатените версии на любимите си, вдъхновяващи истории и още много непубликувани тук такива - може да я закупите като последвате линка! А сега, насладете се на боровинковата история на Нено и Криси.
***
- Имам една мечта... - започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. - Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
- Да, на 100%! - отвръща тя, без да се замисли. - Идея си нямах с какво се захващам... - допълва Криси днес.
И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя - проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите...
Roseberry fields forever
"Утре ще си взема почивен ден... Ще си купувам трактор", казва веднъж Нено, а шефът му, какво да прави, отвръща: "Добре!".
Сферата на информационните технологии се превърна в поле, което дава много възможности на най-различни хора. "Поле" уж само в метафоричния смисъл... Но не и за Криси и Нено.
Тя е от Любимец, следва в чужбина и бързо напредва по кариерната стълбица на своята професия - проектов мениджър. Той е от село Осетеново и докато трупа годините опит като програмист, има голямата мечта да се върне на село, към земята...
И упорито работи за това мечтата да разцъфне. Гради стъпка по стъпка плана за фермата, в която ще гледа две толкова различни култури - рози и боровинки. Обмисля кои парцели да ползва, как точно да се погрижи за растенията... докато работата си тече, животът също. Идват годините на пандемията, когато любовта на Криси и Нено покълва, за да разцъфне с пълния си блясък.
Хълмът на боровинките
Двамата тъкмо са приключили първия пълноценен сезон с двете култури. В края на пролетта реколтата от розов цвят е била добра, после е дошло времето на боровинките.
И като стана дума за ароматния плод, именно той е голямата мечта на Нено. От дълги години програмистът се интересува как да се отглежда тази уж позната ни култура така, че плодът да стане вълнуващо сладък. Резултатът: след като е осигурил парцел, купува непознати у нас сортове за разсад и... стотици огромни саксии. Пълни ги с киселата почва, в която най-добре се развива този плод - не случайно обичайният му дом е планината. Макар у нас подобна практика да е почти непозната, по света се използва доста, доказана е в практиката.
Тъй като нямат собствена земя, така са спокойни, че ще могат да пренесат саксиите, ако се наложи фермата да си намери нов дом. Гледат около 20 сорта, за да видят кой как ще се развива. 5-6 са основните, по-голямото количество, отличават се с големите си размери и с различните си вкусове - някои са по-сладки, други - не толкова. Всички други сортове са там, за да опитват, да търсят различни решения.
"Искаме да видим кой колко добре ще се развива, в какъв период зрее при нашите условия, защото едно е по книга, а друго конкретно тук", разказва Нено. Идеята е чрез комбинация от сортове да имат максимално дълъг сезон, в който да предлагат на клиентите си различни варианти на вкусния плод.
Розово бъдеще
Доста програмистки, дори инженерен подход, какво ще кажете? Така мислят и нашите герои, идеята на Нено е да вземат най-добрите идеи и да ги прилагат между двата толкова различни свята, в които живеят...
В работата си Криси отговаря за екип от специалисти в обработката на данни. На последната среща на живо им подарява по бурканче сладко и им разказва с какво се занимава в свободното си време. А те ѝ отвръщат с искрен интерес, впечатлени не само от историята, но и от вкуса. Колега от Индия ѝ разказва, че в родината си има близки с опит в земеделието и ще ѝ помогне, ако решат да създадат ферма и там.
Някак естествено идва името - RoseBerry събира розите и боровинките. За разкош в логото има и мечка, която да оцени двете ароматни земеделски култури. И не само - над селото се издига местността Мечи камък, която се превръща в талисман на начинанието.
Като специалист в управлението на хора, Криси най-често е близо до работниците. С програмистите ли се работи по трудно, или с берачи на рози? "Всички са хора!", отвръща тя.
"Моят екип е от 17 човека, прекрасни, но не са никак лесни. Така е и с розоберачите. Всеки си има плюсове и минуси, много различни хора, с различно минало, с различна култура. Два различни свята! Не можеш да ги съпоставиш. Разсъждават по съвсем различен начин и срещата с двете вселени много те обогатява. Преди всичко трябва да си човек с останалите, без значение дали насреща е програмист или розоберач. Защото човек до човек опира!"
Мъхеста брада
А къде е мястото на розите? Фермата си двамата айти специалисти започват именно с тях. Традиционната местна култура им се отплаща, имат дългосрочен договор за изкупуване на розовия цвят. По този начин са и по-спокойни за бъдещето - след като гледат две култури, дори едната да пострада по някаква причина, другата ще им помогне да се справят с трудностите.
4700-те саксии с боровинки вече заемат всички 14 декара от парцела. Съвсем скоро мислят да разширят площите и за двете култури, в преговори са със собственици на земя край Осетеново. Трудностите идват заради това, че парцелите са малки, често са разделени между много наследници, които трудно намират общ език.
И ето че тази година, когато за първи път фермата заработи с пълния си капацитет, интересът беше толкова голям, че в един момент двамата спряха да приемат поръчки. Доста хора научават за тях от репортажи по Нова телевизия и в youtube канала Boho Soulz.
Сладки мечти
Други просто ги намират през социалните мрежи, които Криси активно развива. "В YouTube ни намериха много лекари, в TikTok - хора, на които просто им е станало любопитно дали тия големи боровинк ще са хубави, в Instagram последователите пък се докосват до нашето ежедневие. Facebook е за малко по-улегналите, често оттам идват родители с малки деца", разказва Криси.
Тя приема поръчките и държи да се чуе лично с всеки клиент. Така научава какво ги е привлякло, а и се раждат много истории. Млада майка ѝ разказва, че имала големи трудности със захранването на бебето си и помогнали единствено техните боровинки. "При нас всичко е проба/грешка и си слушам клиентите. Когато им звъня и някой ми каже: "Ама нали ще ми пратите от ония големите, сладките?", вече знам какво предпочита, други си падат по по-киселите".
"Много хора ни се чудят защо се занимаваме с онлайн продажби, защо влагаме толкова усилия и пари за опаковки и кашони с логото ни. Само ние си знаем колко ни струва. "Какво се занимавате, отидете на борсата, продайте си цялото количество и това е!" Да, ама не е това въпросът. Ние искаме да продадем продукта, но със смисъла! И добавяме точно това - идеята, как го правим, историята ни, живота ни! Така или иначе си работиш работата, изкарваш пари. Ама дай малко смисъл в това нещо!", емоционално разказва Криси.
"Идеята е хората да видят кои сме, кой стои зад тази ферма, как работим, как произвеждаме този продукт и да знаят, че си го купуват от нас".
Боровинката на тортата
"Продукт, маркетинг... и остава да задържиш колкото може повече. В един момент имаше толкова много динамика... Нено ми каза: Толкова много неща направихме за нула време, че не може да спрем, за да си поемем въздух, да осмислим и да видим какво сме направили и какво правим!", усмихва се Криси.
Търсенето не спира, вече са им предложили са изнасят продукцията си за Шотландия, а също - да я разпространяват в една от големите търговски вериги.
Макар сезонът да е отминал, работата продължава, защото вече е време за сладкото от боровинки.
И двамата разказват колко добре им се отразява физическата работа, с която редуват часовете пред компютъра заради основната им професия. След особено нервна среща Криси грабва правата лопата и половин час по-късно е забравила за всякакви грижи.
Имат още много идеи, например да разпространяват розовия цвят като ароматизатор, да организират събития. Но, както сами казват, работата в айти сферата ги е научила да работят стъпка по стъпка.
Но как им стига времето за всичко? Трудно. Налага им се например да отклоняват поканите да се видят с приятели. "Как може да сме с някого в 10 вечерта, като на следващата сутрин трябва да станем в 5,30 ч и да сме във фермата?", чуди се Криси.
Аджайл с лопата
"Не тръгнахме да правим всичко наведнъж", спомня си Нено. "Имах в главата си изградена представа какво трябва да се случи във времето. Взимаме земята, знаем, вече я имаме, имаме договори за наем. Както в програмирането - от колонката "Работи се" отива в "Готово" и започваш следващото. Според мен това е ключът към успеха, за 2 години с малко хора да направим нещо голямо".
Ето че стигаме и до друга голяма възможност, която дават технологиите. Ежедневната грижа за боровинките е изцяло автоматизирана! Във фермата използват софтуер на българския стартъп Ondo Solutions. "През телефона си правя една програма, казвам кой сектор да се полее в колко часа, колко дълго, с какво да се нахранят боровинките там, това ми спестява супер много време и оптимизира целия процес. Така се пести много вода, което също е изключително важно", допълва Нено.
Според младите фермери рисковете оттук нататък са минимални. Саксиите и системата за отглеждане осигуряват всичко необходимо на растенията, край селото има полигони за градушки. "Нон стоп говорим за това какво да надградим. И като видим дори една пробойна, се стараем да я запълним", разказва Нено. "Тествахме водата, за да знаем с какво да нахраним след това боровинките, редовно тестваме и самите плодове, съветваме се с агроном".
Името на розата
Една от най-големите трудности е да намират работници за активния сезон, до този момент се включват основно хора от селото, но с разрастването на начинанието те няма да са достатъчни. "Заради това също е идеята да гледаме две култури - първо берем розите, след това боровинките и така удължаваме периода, в който можем да осигурим работа на хората", разказва Нено. След като стават популярни, мнозина им пишат и предлагат да се включат в брането, включително и от чужбина. А какво ли ще стане, ако то се превърне във форма на тиймбилдинг за техни колеги от айти света?
Целта на Нено е след няколко години да изостави всичко останало и да се занимава само с фермата. Криси по-скоро ще продължи и на двата фронта. "Обичам да смесвам много неща и да ги надграждам. Затова с Нено се допълваме, аз съм малко повече човек на комуникацията, на модерните неща. Докато той е коренът, заземява ме, дърпа ме и дава истинското към другите, чисто дигиталните неща", казва Криси.
Когато нещата се случват с любов и смисъл, тогава няма неизпълними мечти. Доказва го и историята на двамата ни гости. Както казва Криси, "сладка и уханна работа е това - земеделието..."
***
Ако тази дигитална история ви е била любопитна, може би ще ви хареса и книгата на автора Георги Караманев, която събира 32 "Дигитални истории" в отговор на 8 големи въпроса, важни за всички нас. Още за нея ще намерите тук.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}