#Вече сме март, а 2022 година се очертава да бъде не по-малко опасна и вълнуваща, в сравнение с отминалите две странни години. Сега повече от всякога имаме нужда от мир и спокойствие, а за тази цел е нужно да изгоним злите духове и черните мисли и да вярваме, че Доброто винаги побеждава! България го прави чрез свой обичай, който е познат не само на Балканите, но и Отвъд Океана - мартениците. А ние, в #Maтине се оповаваме на добрия дух и мъдрите думи на актрисата Мартина Апостолова, която ни донесе награда от Берлинале за ролята си във филма „Ирина“.

Навръх 3-и март с Мартина Апостолова си говорим за паметта, историята, актьорите и политиците и човещината – все теми, преплетени в ежедневието ни в последните седмици.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts.

Тя признава, че в последните две години малко ѝ е било все едно за мартениците, но откакто преподава в университет - студентите я нападат от сутринта, за да ѝ вържат за здраве. Също така не празнува имен ден през март, а на 14 април, но пък...:

"Харесвам тези най-стари, дори бих казала езически ритуали и традиции в нашата култура. И макар от малка да съм избрала друга дата за имен ден, вече спрях да казвам на хората: "Аз не празнувам", споделя Мартина.

Още нейни снимки вижте тук >>>

Tя е ученичка на големите актриси Цветана Манева и Снежина Петрова. Преподава в курс на Нов Български Университет - "Движенчески тренинг и психофизическа загрявка на актьора" - накратко казано: учи студентите, които искат да бъдат актьори, как да опознаят телата си и да се чувстват комфортно в тях.

"Да могат да изполват тялото си във всеки един момент, когато играят и когато снимат. Физически подготвените акьори подсъзнателно правят впечатление на момента с осанката си", споделя Мартина.

Месец март е специален за нея и заради адаптацията на "Трамвай Желание" - "Нощта на покера" на Касиел Ноа Ашер, която излезе с премиера миналата година по това време. Там Мартина е в ролята на хазяйката Юнис. 

Снимки: Театър "Азарян"

"Касиел държеше да изиграя комплексен образ. Нещо като архангел, който обединява и вразумява другите герои по-отстрани. Не съм вкрала нещо типично българско, но в един момент Юнис играе покер с останалите и систематично и постъпателно се напива. Ако това приемем за българска черта...“, смее се Мартина.

Споделя още, че пиесата „Трамвай Желание“ има защо да бъде определяна като вид културно наследство, защото е писана по времето, когато модерната драматургия се обръща към проблемите на модерния човек. Вече не се говори само за омраза и любов, а започва да се отнася до социалното положение, професията и т н. Тази пиеса може да бъде поставена във всякаква епоха и в годините, в които е писана до ден днешен.

Всички модерни проблеми се завъртат около човешките отношения. 

"Доколко е честен и какво крие един човек и колко изненадани са всички, когато той се открие“. Темата минава с лекота към друга тема за друг вид културно наследство – Паметника на Съветската армия.

„Аз съм „за“ демонтирането на паметника, но ако след това влезе в институция, музей. Той не е културно наследство, той се отнася до отнетото ни бъдеще. Има си израз – „да издигнеш на пиедестал идол“ – не може да се издига на пиадестал някой, който не би трябвало да ни е идол, ако погледнем към историята такава, каквато е, а не каквато се пропагандира. Ние нямаме култура за опазване на паметниците, от друга страна. Тази памет трябва да е в музеите и да бъде изучавана от правилната гледна точка“, споделя позицията си Мартина.

Снимка: NO BLINK

На не много километри от нас, в Украйна, в момента се отнема бъдеще, както казва Мартина. Няма как да подминем темата с водещата Рени Веселинова и Мартина Апостолова, защото целият свят гледа в тази посока, а актрисата е един от активистите по отношение на подпомагането на бежанците от войната.

„Виждам как всеки е готов да помогне с каквото може – това е задължително в момента. Аз съм си предложила всички превозни средства, ако мога ще подслоня.... Но отнема се бъдещето и на двете страни (бел.ред. - Русия и Украйна) и това е много пагубно. Със сигурност хората от двете страни не искат война.

Искат война онези, чиито животи не зависят от нея.

Не се поучаваме от историята, колкото и паметници да имаме, и тя се повтаря“, каза Мартина.

Мартина Апостолова има колеги и приятели в Украйна. Разказва историята на Алексей и жена му Люся, попаднали в хватката на войната. Те са с две деца – бебе на 4 месеца и 4-годишно дете. Научават, че Алексей трябва да иде на фронта в деня, в който започва руската инвазия.

„Къде отиваш, за колко време - не знаеш. Бяха ужасно изплашени. Независимо дали си мъжкар, мъжко момче... няма значение. До вчера си бил на сцената. Ние актьорите сме много раними души. Мисълта, че трябва да се изправиш пред някой и да го гръмнеш – не знам как се справяш с това“, споделя Мартина.

„Най-страшното е, че децата им са малки. Може би няма да помнят съзнателно, но това се наслагва. Аз съм дъщеря на сърбин и помня войната в Босна, Косово, Сърбия... Колкото и да съм била малка, помня реакциите на баща ми - молеше се на баба ми и дядо ми да слязат в бункерите, държал се е за главата и е плакал. При мисълта колко деца ще изживеят същото, което остава като травма, можем само да се надяваме да ги държи по-дълго тази памет“.

Снимка: Фондация "Стоян Камбарев"

Актьорското майсторство би могло да бъде плюс в такива ситуации и би могло да помогне в дипломацията, смята Мартина, визирайки президента на Украйна Володимир Зеленски, който е комик.

„Независимо дали е добър актьор или не, казвайки го от гледна точка на познаване на професията, актьорството е психология. Ти се учиш да наблюдаваш хората и да им изграждаш профил. Да знаеш защо те реагират или жестикулират така. Бързо се научаваш да се пригодиш в ситуация и да влезеш под кожата им. На тази дипломация се учи актьора, за да остане адекватен, точен и верен на психологията, която трябва да изгради. Виждаме, че при Зеленски върши работа. Но преди всичко човек, който е актьор, не може да е безразличен, той притежава емпатия. Това е първото нещо, което липсва при серийните убийци и психопатите“, казва актрисата.

За жалост политиката не се води по разум, а е плод на много силни емоции.

Тези емоции не ги изпитваш сам. Има голяма група от хора, които ги подклаждат, отбелязва Мартина Апостолова.

„Така че, един човек, лишен от емпатия, на ръба с психопатията, чиито емоции са подклаждани от една клика, е много лесно да превърти тотално. Да се надяваме да се намерят разумни хора извън политиката – като актьора и президент, и се надявам хората, които преговарят в момента да са на страната на емпатичните артисти“, обобщава актрисата.

Изкуството не трябва да остава безразлично пред войната и насилието. Пред темите, които обезсмислят правата на човека. Мартина Апостолова вероятно би се изкушила да посегне към нея някога, макар че е трудно да се говори за това. Изкуството би трябвало да е критика. Изкуството е отражението на живота.

Освен че очакваме Мартина Апостолова и всички други замесени да грабнат „Икар“ за съвременен танц с номинирания експеримент „Невъзможни действия“, готвим се и за премиера заедно с актрисата !

Снимка: Фондация "Стоян Камбарев"

Първо в „Матине“ Мартина обявява, че скоро ще я видим в нов танцов спектакъл. Премиерата е на 31 март – представлението е с име „Пастет“ на хореографа Яница Атанасова. В него ще видим Мартина Апостолова, Ана Кабакова, Марион Дърова и Алекс Жеков.

„Нещо, което България не е представяла като език на съвременния танц и съм много развълнувана, отдавна не съм се чувствала така заредена от репетиции. Нямам търпение! Премиерата ще бъде в Регионален център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ – новото място на съвременните независими артисти, което очаквахме 10 години!“

Можете да гледате #Матине всяка събота и неделя от 10:00 часа в ефира на WNESS TV.