17-11-2017 20-11-2018

Един отворен и достъпен свят, пълен със самотни и тревожни хора

Много от нас остават деца в тела на възрастни хора, казва Десислава Дамянова в #Maтине

08:00 | 22 октомври 2022 0 4510 Колаж: Траяна Генчева/ Кадри: Личен архив

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Случвало ли ви се е напоследък да станете свидетели на грубо отношение между непознати- било то за ред на опашката, било то след засичане на пътя или на гишето в общината... В такива моменти с питаме защо говорим повече за умни градове, за интелигентни машини, но не и за умни и интелигентни хора. Още по рядко се питаме правим ли го ние самите и колко често общуваме емоционално интелигентно. Затова и смятаме, че разговорът със създателят на Академията за емоционална интелигентност - Десислава Дамянова е важен.

Още през 30-те години на миналия век психологът Едуард Торндайк описва понятието „социална интелигентност“ като способността да се разбираме с други хора. През 50-те години се наблюдава възходът на мисловната школа, известна като хуманистична психология, и мислители като Ейбрахим Маслоу фокусират по-голямо внимание върху различните начини, по които хората могат да изградят емоционална сила.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts.

Едва през 1985 г. терминът "емоционална интелигентност" е използван за първи път в докторска дисертация на Уейн Пейн, a през 1987 г. в статия, публикувана в списание Mensa, Кийт Бийзли използва термина "емоционален коефициент". През 1990 г. психолозите Питър Салоуей и Джон Майер публикуват своята забележителна статия „Емоционална интелигентност“ в списанието Imagination, Cognition, and Personality. Те определят емоционалната интелигентност като „способността да наблюдаваш собствените си и чужди чувства и емоции, да правиш разлика между тях и да използваш тази информация, за да насочваш мислите и действията си“.

Темата за емоционалната интелигентност продължава да привлича обществения интерес оттогава и става важна в области извън психологията, включително образованието и бизнеса. Затова и в студиото на "Матине" е Десислава Дамянова, основател на Академия за Емоционална Интелигентност, която създава през 2017 г. Описва я като уютно място, където хората да се запознаят със себе си, да опознаят ценностите си, да развиват емоционалната си зрялост, да подобрят комуникацията със себе си, с децата, с родителите, с приятелите, в работната среда.

"Осъзнаването, че емоционалната интелигентност е това, което липсва на хората масово е и причината да създам Академията. Независимо колко е умен и интелигентен един човек като IQ И знания, който добре се развива професионално, липсва определена емоционална интелигентност", споделя Десислава Дамянова.

Ако един човек е емоционално пораснал и се е научил на разпознава своите емоции и тези на другите хора, модерните технологии и в частност социалните мрежи не биха могли да му повлияят в комуникацията или отношението към хората. По-скоро те биха били ползвани за ресурс. Хората напоследък имат прекалено много лични проблеми и независимо от успехите си в други сфери, те се чувстват масово самотни, депресирани и подтиснати, казва Десислава.

"А всъщност всеки иска да бъде щастлив", обобщава тя.

Проблемът за това е, че всичко започва от семейната единица в дома. Тоест - може физически да присъстваш в семейството, но пак да се чувстваш самотен. Има родителите, които физически присъстват в живота на едно дете, но не му обръщат достатъчно внимание. То се чувства отхвърлено и това поражда тъжни чувства.

"Това се вижда в поведението в училищна възраст. Можем да познаем дали един родител се справя добре или дали един работодател се справя добре, когато видим реакцията на хората около него", уточнява специалистът.

"Децата не се раждат с проблеми, те всъщност преживяват чувства, с които не могат да се справят. Ние, възрастните, поне имаме начин на отидох. Детето няма при кого да отиде, ако родителят не го разбира", казва Дамянова.

Хората, които са с ниска емоционална интелигентност не осъзнават, че създават проблеми в отношенията с близките си хора.. Те се грижат само за онази час, свързана с битовизмите. Такива хора са склонни да бъдат внимателни, топли, общителни и харизматични, дори съпричастни, към чужди хора. Но в дома си тези хора са емоционално студени и недостъпни. Те не разбират чувствата на близките.

Как се измерва емоционалната интелигентност?

Най-лесно да е да видим близките ни как се чувстват в нас.

"На лицето има 43 мускула. Когато се зароди у човека дадна емоция, ведната мускулите я изписват на лицето. Така че колкото по-често човек преживява емоции - позитивни или негативни, те оставят отпечатък на нашето лице. Важно е човек да се чувства приет и разбран в семейната атмосфера. Ако не са удовлетворени емоционалните нужди, другата страна остава в чувството на самота и липса на принадлежност.", казва Дамянова.

Как да разпознаем емоционално интелигентните хора?

"Такива хора имат саморегулация. Те наистина могат да управляяват своите емоции. Когато общуват, знаят през цялото време от каква позиция общуват, знаят елта на разговора, не се губят, не манипулират, имат честна и директна комуникация. Така могат да повлият на другия човек. Но ако другия човек е с ниска емоционална интелигентност, невъзможно е да се срещнат в комуникацията. Добрите отношения е там, където има добра комуникация".

Хората с ниска емоционална интелигентност не мислят, че имат проблем.

Те приемат забележката като критика и се активира защитната им реакция. Повишават тон, нападат, за да упражнят контрол, надмощие, защото не знаят друг начин да се свържат с човешкото същество. Не разбират чувствата ви, но не разбират и собствените си. През онези 5 % съзнание тези хора биха могли да развият емоционалната си интелигентност.

Всичко започва още, когато сме в корема на мама. Там се формират невронните връзки. Жените обръщат внимание по-скоро как да е хранят, да не пият, да не пушат, но най-важна е емоционалната храна. Първите две години мозъка на детето работи на ниво невербална комуникация. Тогава е важно мама и татко как го гледат, какви са очите им. Децата разчитата тези микрожестове. До 3-годишна възраст детето избира на кой родител да прилича. До 7-годишна възраст е силно активна онази част от мозъка, свързана с преживяванията - емоции, миризми и т.н.

Това, което управлява човека е всъщност неговото подсъзнание, обобщава Десислава Дамянова. Важно е да научим как да изразим емоциите си. Независимо от възрастта и семейния статут, трябва да продължим да се развиваме емоционално. Много от нас са деца в тела на възрастни хора.

Още за бъдещето ни с и без емоционална интелигентност - вижте във видеото!

Можете и да гледате #Матине на екран - всяка събота и неделя от 10:00 ч. в ефира на WNESS TV!

ИЗБРАНО