#90-те години, Хага. Американец с каубойска шапка сяда до момче от България. Заговарят се. Американецът пита момчето какво ще го прави този свой живот, а то отговаря, че може би иска да стане адвокат. Мъжът с каубойската шапка посъветвал момчето да стане актьор. Било същото, само ученето било по-малко.

Години по-късно, през 2023-та година, Христо Петков репетира "Хага" на сцената на Народния театър. Послушал е съвета, станал е актьор, а днес е и на гости в Матине. И ни се струва щастлив, че именно това е направил с този свой живот. 

"Започнахме преди две седици една нова пиеса в Народния театър с Галин Стоев. Мога само да кажа, че се казва "Хага". Друго засега няма да казвам, но е много интересен проект - нещо като черна политическа комедия с елемент на ужас. Много е актуална и се занимава точно с обстановката в света в момента.", издава Христо с нескрита усмивка.

Хващаме Христо между репетиции за театъра, репетиции за риалити формата "Като две капки вода", в който предизвика фурор миналата седмица и онова особено любимо време, което успява да открадне и да посвети на семейството си. И бързаме да го рзпитаме за ролята му в дебютния игрален филм на документалиста Светослав Драганов - "Смирен".  

"Първо, аз въобще не бях наясно, че ние ще снимаме такова нещо. Режисьорът, Светослав Драганов, ме изчака след едно представление в Народния театър. Запознахме се и първото нещо, кото ми каза е, че въобще не е харесал тази постановка, в която ме е гледал. Стана ми малко странно. Казвам си "Хм, колко интересен човек.".. И той ми каза, че иска да ме покани на кастинг. Кастингът беше с Мирослава Гоговска, която играе жена ми във филма. Ние пък с нея се познаваме много отдавна, защото сме работили в много театрални проекти. Започнахме снимки и на третия ден аз се обърнах към Мира и я питах "Мира, аз Светльо ли играя в този филм?", разказва Христо.

Ролята на Хисто е именно на режисьор-докуемнталист, какъвто е Светослав Дрганов. Филмът няма и подробен сценарий, а снимачният процес протича в предварително обсъждане на сцените ден за ден. За Христо режисьорският подход се оказва изключително интересен. Голяма част от хората, с които си партнира в сцените не са профсионални актьори, но и те го впечатляват не по-малко.

"С Детелин Бенчев, който също е режисьор, имахме сцена, в която пътуваме в една кола и трябва да отидем до едно място, където да се срещнем с един монах. И Детелин казваше така на Светльо: "Светльо, какво искаш да стане в тази сцена?" - нямаме сценарий. И той му казва "Пътувате към монаха, кажи му ако искаш историята за храста". Този кадър е 20 минути. Започва сцената и Детелин подхваща историята: "Аз имам един съсед, ние с него не се разбираме много. И аз имах един много красив храст до неговата ограда и след два дни той го отрови и умря." - накратко. Правим го още един път, връщаме колата обратно. И той започва съвсем друго нещо, нищо общо с предишната история! Беше много интересен процес.", разказва Христо.

Покрай филма с Христо се заговаряме за необходимостта на изкуството да ни напомня колко важни са именно фундаменталните човешки взаимоотношения. Между колеги, между съседи, между родители и деца. 

"Човечеството, ако малко се осефери и спре за мъничко, и погледне нещата малко по-отгоре, могат много неща да се променят само от добро желание. Това трудно се случва за съжаление. Притеснено ми е заради всичко. И заради начина, по който политически се развиват нещата в Европа и въобще в света. Екологично също. Тръгнали сме по една наклонена плоскост и няма да има спирка скоро. Въпросът е дали ще можем да запазим нормалността."

Въщаме се обратно към историята от 90-те години в Хага. Какво ли би казал Христо Петков на онзи американец сега? Можете да разберете в новия епизод на #Матине!