#Ритуалът е онова нещо, което превръща обикновената рутина и задължение в магия и специален момент. Ритуал е ти да си кажеш, че ей сега, ако три пъти се завртя и намигна, и вдигна един шот, ще ми се случи нещо хубаво. Ако просто вдигна шот, то вече не е ритуал. Ритуалът е щипката вяра и вярвам, че всяко едно дете, което продължава да живее в нас, вярва в тези вълшебни моменти. Ние всъщност живеем само в настоящето си и можем, стига да се фокусираме върху него, да превърнем всеки обикновен момент в нещо хубаво и по-специално - това е ритуалът.

С тези думи започва новият епизод на #Матине. В него ви срещаме с една деликатна, чувствителна и вдъхновяваща дама, която съвсем не се нуждае от представяне. Буквално преследваме Ирина Тенчева повече от месец, за да успеем да се наместим в иначе плътно ангажираната ѝ програма, но срещата ни в крайна сметка се случва и въздухът в студиото сякаш спира да трепти и просто се смирява, подчинен на емоциите с които Ирина ни зарежда. Тя, разбира се, не идва с празни ръце и носи книгата си "Ритуали от моята кухня", която ни провокира да поговорим именно за тях - за ритуалите и колко важна част са те всъщност в живота на Ирина.

"Ако трябва да ти кажа истината, още от първите ми детски спомени ежедневието ми е било изпълнено с някакви магии и ритуали. Аз от най-ранна възраст си спомням как събирах някакви листа - тогава баба ми четеше гръцки митове и легенди - аз ги палех, правих някакви жертвоприношения, въобразявах си, че нещо ще последва след това. После естествено животът ме завъртя, но си дадох сметка, че тази склонност към магията, към предизвикването на чудо посредством вяра и добавяне на някаква мисъл към дейностите от ежедневието, винаги е съществувала в мен. Може би и покрай децата ми и нуждата ми да ги карам да вярват, че феи има, че се случват разни странни неща и чудеса."

Макар изгорените листа да са останали като топъл спомен, прилежно прибран между страниците на гръцките митове и легенди, Ирина не спира да вярва в чудото на ритуала и до днес. Говорим за онзи ритуал, който те кара да се усетиш цял, да усетиш собственото си присъствие, където и да си. Да се погрижиш преди всичко за собствената си душа, така че тя да е способна да се грижи и за чуждите.

"Точно затова се обръщам към моите приятелки и последователи в Instagram - когато правим нещо заедно, да го правим на първо място с идеята за себе си, а не заради задължението. Това е разликата между отговорност, задължение и ритуал, в който и ти участваш. Когато започнеш да приготвяш вечерята за семейството си, ако има две-три стъпки преди това, които да те настроят, ти не би се чувствал като жетрва на домакинството. Не, ти влизаш в кухнята, но първо правиш нещо, което на теб ти доставя удоволствие - палиш свещ, правиш си от любимия чай или коктейл и тогава започва всичко. И тогава това време се превръща във време за теб, а не в поредното време, което даваш по задължение на някой друг."

Ирина е човек, който носи отговорността на това да бъдеш популярен в социалните мрежи и хората да обръщат внимание на всяка дума и всяка снимка. Затова я питаме не се ли уморява от тази отговорност, а тя отговаря, както обикновено - честно. 

"Напълно откровена ще съм - на този етап не мога да ги изтрия. Просто се занимавам с най-различни неща, това е част от препитанието ми. Процентът удоволствие е по-малък от процента задължение. Иначе нямам никакъв проблем да изключа тотално. Малко еднопосочно ги потребявам социалните мрежи, аз публикувам и влизам затова. Имам определен таргет хора, които следвам, но не ми е навик, когато седна някъде да извадя телефона и вместо да гледам някъде около себе си живота, да забия глава долу. Съвсем тенденциозно го упражнявам това."

Споменавайки социалните мрежи, си задаваме въпроса как мъдростта на смирението и осъзнатото присъствие се предава на децата. Как родителят, който се е научил да живее бавно и да открива пристан в динамиката на ежедневието, учи децата, че истинската красота се разкрива, когато филтърът скрие? Как възпитаваш една млада дама, че мнението и коментарите в интернет не са истинско отражение на реалността?

"На фона на пандемия и война, това е тема, за която не мога точно да кажа, че ме притеснява. Но всъщност това е нещо отвратително. Аз дори шофирайки насам сега си мислих, тъй като дъщеря ми е в чужбина и аз я моля да ми пуска снимки, а тя ми казва, че не се харесва много на снимките - а тя е доста хубаво момиче - и аз наистина не мога да разбера как така ни се изплъзна този момент, в който филтрите и обработките станаха норма. И честно да ти кажа, някак не му се вижда краят. Ето, сега на светофара виждам една тийнейджърка с по-голям нос. Пресича детето с едни светещи сини очи, пуснала косата пред лицето. Аз знам, защото общувам с приятелките на дъщеря ми и знам тя какво си мисли. Тя иска този нос, който е след три пластични операции на Майкъл Джексън и иска дебелата, вдигната вежда и белите подредени съби. Този култ към изкуственото не ми харесва, меко казано. И повече ме ужасява мисълта, че цели поколения няма да имат възможност да се видят как е трябвало да изглеждат като остареят. Виж черно-белите снимки на близките ни - кой как изглежда, как върви през времето, как натрупаният опит свети през очите. Много се надявам това да е някакъв етап. Тъй като в момента тийнейджърите са най-потърпевши, нека видим какви възрастни ще станат. Може би някакъв процент ще се спаси. Но може би немалък процент ще порасне като едно комлексирано общество."

Темата за съветите към младите всъщност ни води и към темата за съветите към възрастните. Провокира ни именно публикация на Ирина в Instagram с цитат "Бъди този възрастен, от който си имал нужда като дете.". Ирина споделя, че цитатът не е нейн, но е философия, към която тя целенасочено се придържа.

"Давам си сметка, че това е може би най-важният съвет, който трябва да дадем на родителите, тъй като си мислят хората, че като съм родила три деца и знам всичко - изобщо не знам. С всяко дете се учиш, но всъщност никога не си се научил. Но ако си честен със себе си и знаеш кое ти е причинявало болка, кое те е карало да мечтаеш, кога си имал нужда от едно побутване напред заради свян и неувереност - ето тези неща, ако си отговориш на въпроса при теб как са били - със сигурност ще си безценен възрастен не само за своите деца, за всички деца. Има неща, които на мен като дете много са ми тежали и във времето съм си направила анализ и съм констатирала, че са ми попречили и като възрастен. И затова абсолютно тенденциозно съм ги отрязала и съм ги заменила с по-полезното. Старая се поне за децата ми и за техните приятели."

Не пропускайте новия епизод на #Матине, за да научите и защо човек трябва да се погрижи първо за себе си и как в това няма и капка егоцентризъм; кое е любимото място на Ирина Тенчева и как тя съхранява душата и емоциите си, когато светът се обръща надолу с главата.

Можете да гледате епизодите на #Матине и всяка събота и неделя от 10:00 часа в ефира на WNESS TV!