17-11-2017 20-11-2018

Как да проверяваме фалшивите новини и да не сме дезинформирани

Живеейки в балон, ни заблуждават по-лесно, пристрастяваме се към собственото мнение: Губим смисъла в социалните мрежи

09:43 | 21 април 2022 0 3569 Колаж: Траяна Генчева/ Кадри: Личен архив

ТЕМА #Матине

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Намираме се някъде между Цветница и Великден - светли празници, в които във въздуха се усеща нуждата от вяра, пречистване, покаяние, надежда, светлина и най-вече истина. Точно затова при нас е д-р Ралица Ковачева - журналист с дългогодишен опит, доктор и преподавател по Международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на платформата Factcheck.bg.

През май месец FactCheck ще навърши първата година от създаването си. Това е е единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите - инициатива на Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ). В нея работят както опитни журналисти, така и младежки екип. Всички те се грижат не само за прозрачността и достоверността на фактите, които достигат до обществото, но и помагат на журналистите да се борят срещу дезинформацията.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts.

"Започнахме от пандемията, стигнахме до войната, така че бойното ни кръщение се проведе бързо, рязко и мисля, че има с какво да се гордеем. Справяме се, колкото и да е предизвикателна тази ситуация и се надявам, колкото и нашите усилия да са все още капка в морето, повече медии и журналисти да се занимават с повече проверка и изобличаване на информацията", споделя д-р Ковачева.

Да се проверяват все по-активно и с все повече инструменти фактите е идея, която се е зародила отдавна. Асоциацията на европейските журналисти в България решава да ѝ даде тласък и да събере група колеги журналисти.

Така се стига до поканата на д-р Ралица Ковачева да оглави FactCheck.

"Проверката на фактите е сърцевина на журналистическата професия. Това е дейност, която много прилича на научните методи. Има ясни стъпки и се работи така, че тази дейност да може да се повтори и всеки сам да се убеди, че това са факти, а не са нашите предпочитания, оценки и мнения. Началото на процеса тръгва от сигналите, които хората ни пращат. Страшно много сигнали получаваме! Всичко тръгва от това да се прецени дали нещо е проверимо или не, дали съдържа факт, който да бъде проверен. Понякога хората ни питат за мнения и прогнози - това няма как да се проверява. След това се разпределяме вътрешно в екипа, работата върви бавно, дезинформацията ни води много обиколки напред, но все още сме малки. Когато колегите проверят даден факт, минава през редактор, обсъждме аргументацията, често имаме спорове дали всичко е направено както трябва. Споровете доказват, че се върши реално журнлистическа работа", разказва за FactCheck д-р Ковачева.

Има случаи, когато и по сигнал на читател, се е правила промяна на техен текст. Обикновено става дума за технически грешки, но промените по текста се отбелязват с час и дата в бележка под публикацията. Това е една добра журналистическа практика, защото хората трява да знаят, когото нещо се коригира и защо се е наложило това, обяснява главният редактор.

"Има коментари "Как да ви вярваме"? Фактът, че сме си признали, че сме сгрешили, мисля, че показва, че самите ние държим нещата да са изрядни. Никой не е застрахован от грешки", добавя тя.

Има ли разлика между дезинформацията и фалшивата новина?

"От години, ние - изследователите и журналистите, сме решили, да не използваме израза "фалшиви новини". Причината, от една страна, е Доналд Тръмп, който етикетираше с този израз медиите, които не го харесват и са критични към него или той не харесва. От друга страна "фалшиви новини" съществува като израз в Речника на журналистиката от началото на миналия век и с това понятие се обозначават само и единствено напълно изфабрикуваните истории", уточнява д-р Ралица Ковачева.

Ако приемем, че новина е съобщение за нещо, което реално се е случило, "fake news" e разказ за нещо, което не се е случвало. То има своя произход в жълтата преса в началото.

"Непрекъснато виждаме например съобщения за известни хора, които са починали, които умират по много пъти в социалните мрежи - това е пример за фалшива новина".

Съществува разнообразие от явления, които не се обхващат от понятието "фалшиви новини". Поради това използваме понятието "дезинформация", което включва в себе си всяка форма на невярна, неточна или подвеждаща информация , умишлено разпространена с цел печалба или с цел да нанесе вреда на обществото.

"В този смисъл това понятие е малко по-изчерпателно. В много от случаите става въпрос за информация, която не може да се каже, че е напълно невярна, но за сметка на това е извадена от контекста или въз основа на верни факти са постигнати спекулативни заключения. Тогава нещата не могат да се констатират като черно-бели", казва Ралица Ковачева.

Когато говорим за дезинформация, трябва да имаме предвид не само парченцата отделна, невярна информация, а потокът от такава, който се разпространява с цел да внуши определена идея или гледна точка. Ралица Ковачева съветва хората да не разсъждават на тема дефиниции, а да си задават точни въпроси, каквито бихме задали в разговор помежду си.

Дали човекът, който говори е ясен? Дали говори само общи приказки?

"На такива общи приказки онлайн се доверяваме със страхотна лекота. Трябва да се търси конкретиката и детайлите. Мотивите. Когато някой много се опитва да ни убеди в нещо, казваме си: "Той каква полза има от това? Ще спечели ли нещо?". Защо не го правим, когато четем и гледаме новини? Защо не си задаваме въпроса? Това са все важни въпроса, които хората трябва да си задават. Хората са така устроени, че търсим и съзнателно намираме тази информация, която подкрепя нашите предварителни убеждения. Трябва да сме готови да не се самоподкрепяме толкова много, а да гледаме критично и към собственото си мнение", смята д-р Ковачева.

В свят, в който неверните факти или непотребното мнение е на един клик в телефона ни, дали борбата с дезинформацията е действително възможна?

Знаем ли как да се информираме, наистина?

Според главния редактор на платформата FactCheck - не!

"Имаме няколко смекчаващи вината обстоятелства. Едното е, че това, което ни се случва в света на новите технологии и дигиталните медии е твърде ново за нас. Еволюирали сме огромни периоди от време като хора, за да се пригодим да се адаптираме и оцеляваме. На този фон, времето, което сме имали да се адаптираме към тази виртуална реалност е нищожно и е наше оправдание да не се справяме в тази Вселена. Освен това, трудно е да се очаква от мнозинството хора да бъдат критични и образовани, да имат хигиена в потребяването на информация..."

Д-р Ралица Ковачева дава пример с пандемията и реакцията на хората покрай противоепидемичните мерки. Нейната хипотеза е, че трябва да изградим имунитет в новата информационна среда в някакъв момент.

Както към дезинформацията, така и към собствените си лоши прояви в социалните медии.

Да спрем да обръщаме такова внимание. Да спрем да преживяваме този екстремен нарцисизъм в социалните мрежи, опитвайки се да покажем мнението си по всички въпроси. Това автоматично ще снижи влиянието и значението им.

"Това, което наистина ме притеснява е, че има други последици, включително върху психиката на хората и върху начина, по който обработват информацията. Една изследователка бе написала, че чрез социалните медии, особено когато потребяваме информация от телефона си, ние получаваме данните, но губим смисъла. Тоест това се отразява на цялата ни способност да разсъждаваме и анализираме. Дали няма да ставаме все по-повърхностни същества?, пита д-р Ралица Ковачева.

Фейсбук странци много активно са разпространявали информацията за откритите биолаборатории в Украйна, по които Д-р Ралица Ковачева е работила по проверката на фактите. По време на изследването, установява, че отделни фейсбук страници са разпространявали непроверената информация.

"Затова правя разлика между страница във Фейсбук и личност.

Една страница може да се казва всякак, но кой я поддържа?

Имаше много едностранчива информация по казуса с биолабораториите. Но във виртуалното пространство не знаем дали зад името на личността може да се крие бранд, медия или друг човек. В социалните мрежи не контактуваме междуличностно и трябва да сме внимателни, защото не знаем дали общуваме с човек или машина, с познат или непознат, с трол и и т.н.", уточнява Ралица Ковачева.

За известните хора е доказано чрез изследване, че имат огромно влияние върху мнението на последователите си и по-голяма чуваемост. Преди известните личности в графата по влияние, обаче, д-р Ралица Ковачева поставя политиците, които трябва да носят най-сериозна отговорност за поведението си.

"Тази отговорност не е закон, в повечето случаи, тъй като няма закон за дезинформацията и не решава правителството, кое е вярно и кое не. Тази отговорност трябва да е санкция от избирателите. Аз не виждам това да се случва".

Същият е отговорът на въпроса за медиите, които разпространяват дезинформация...

"Просто не би трябвало да ги ползват. Читателите да ги санкционират като не ги потребяват. За мен това би бил нормалния отговор, но си мисля, че това е доста наивно да си го представяме", споделя тя.

Д-р Ралица Ковачева е възпитаник на легедарната във Факултета по Журналистика и масови комуникации - професор Мария Нейкова - един от най-големите ни експерти по темата "Балкани".

"Научила съм толкова много неща от проф. Мария Нейкова. Като започнем от това, че е много важно за един журналист и преподавател да има интегритет. Превеждаме го от английски като почтеност, но то е нещо повече - означава цялостност:

Думите, делата, професионалните и личните изяви да бъдат в синхрон.

Толкова малко хора всъщност го могат", споделя д-р Ковачева. "От Мария Нейкова съм запомнила една фраза, която мисля, че обобщава всичко, което ние искаме от медиита да правят:

Да ни дават точни факти и коректни мнения!

Точни означава коректни, проверени, верни факти.

А честни мнения означава, че човекът, който казва, че мисли нещо, да го мисли наистина.

Проблем на всички нас е, че загубихме навика да общуваме истински - очи в очи, смята главният редактор. Ако политиците разговаряха лично с избирателите си, например, щяха да научат повече за своята работа. Липсата на живото общуване е проблем за всички хора, и за журналистите включително. Изгубихме навика да общуваме междуличностно - с източници, с читатели, с реални хора от реалния живот, за които да разказваме. Това допълнително ни предразполага към дезинформация и крайно пристрастяване към собственото мнение и заемане на крайни позиции.

"Доказано е, начинът човек да получи критично мнение и друга гледна точка е разговорът. Не когато всеки се е затворил в своя балон или във Фейсбук!"

А какво би искала да вижда д-р Ралица Ковачева в своите студенти и в бъдещите журналисти - ще научите от края на интервюто ѝ с Рени Веселинова за Матине тази седмица!

Можете и да ни гледате - #Матине всяка събота и неделя от 10:00 часа в ефира на WNESS TV!

#Матине ви напомня, че вече пет поредни години Dir.bg търси и продължава да намира най-добрите журналистически попадения в онлайн пространството. Журналистическият конкурс WebReport се превърна в традиция, събирайки най-качествените материали на едно място, за да даде още една трибуна на важните събития, теми и проблеми. Превърна се и в ожесточено съревнование за колегите, които продължават да отстояват чистата журналистика - проверената информация, говоренето с факти, понякога неудобните истини. Не забравяйте да участвате и тази година!

ИЗБРАНО