#Едно от най-очакваните събития в света всяка година е всъщност партито след основното парти! След награждаването, блясъка, рекламата, червения килим и последвалите го неизбежни спекулации, идва ред на онова, което дебнат всички медии и погледи - афтърпартито след Наградите "Оскар" - ексклузивно социално събиране, на което присъстват знаменитости, които искат да се отпуснат след вълнението от церемонията. Ако афтърпартито се провежда в ранните часове на сутринта, то може да продължи и на закуска...
Думата афтърпарти, която присъства във все повече лирични текстове на съвременната музика и поезия, се превърна в отделна субкултура. Тя се появява за първи път в началото на 80-те години на миналия век, въпреки че придобива популярност много по-скоро, чрез експлоатирането ѝ в онлайн журналистиката. Свързвана е и с термина chillout (също chill-out), който се появява в началото на 90-те години на миналия век въз основа на фразовия глагол chill out ("да прекараш време в релаксация"). Но докато в началото се случваше като шумно и многолюдно събитие, сякаш в последните години се установи като среща на малка общност, на затворен кръг от хора, които търсят друга ниво на комуникация. Афтърпартитата са за онези хора от основното парти, които искат разговарят свободно и укрепват нови приятелства, които може да са започнали по време на основното парти.
За най-младата нация в Европа - населението на Косово, повече от половината от което е в 20-те си години, афтърпартата са средата, откъдето тръгва преди няколко години цялата съвременна артистична интелигенция на талантливи хора, драматурзи, куратори и участници на модерната артистична сцена. За пътуванията и мечтите отвъд пределите на страната е нужна виза, а може би и друг паспорт, защото държавата не е призната в някои части на света. Тези млади хора намират своята социализация и културен обмен именно на партитата.
Това е техният моментен катарзис за изход от изолацията...
Само до преди дни в Косово се проведе за първи път едно от най-големите европейски номадски бианалета-Манифеста 14. Гранд Хотел Прищина бе преобразен изцяло, както и редица други пространства. Бианалето продължи от Прищина в Топлоцентрала София с подкрепата на Национален фонд "Култура", Посолството на Косово в Република България, Държавният културен институт към Министерството на външните работи. Събитието ще продължи до 4 декември 2022, след което част от иложбата ще се премести в Посолството на Република Косово у нас.
Културата на партита и афтър-партита в Прищина, характеризираща се с необходимостта от противопоставяне на настойчивия импулс за повторно изживяване на моментите, е антидот на политиката, която изкривява и ограничава индивидуалното и колективното съществуване. Това е темата на груповата изложба "Клубно настояване: афтър-парти" с участието на косовските артисти Атдхе Бехлули, Лаурета Хайрулаху, Арбнор Каралити, Леарт Рама, Мимоза Сахити и Юл Джафери с куратор Хана Халилай, които бяха в София специално за събитието. В изложбата са събрани творби в разнообразни медии и направления на тематика свързана с хепънингите и посещението на клубове като мимолетен катарзис, нужда и акт на трансгресия срещу по-мащабните политически и социално-икономически фактори, които тласкат към състояние на физическа и емоционална изолация.
Как протече откриването ВИЖТЕ ТУК >>>
Събитието бе открито на 27 октомври и ще продължи до началото на декември и бе открито в присъствието на Н.ПР. г-н. Делфин Плана - посланик на Република Косово в България. Всяко следващо издание на проекта се е състояло в различна държава на Балканите, включително Сърбия, България, Албания
"NEXT BALKAN, платформа за обмен и сътрудничество между млади артисти и изкуство, професионалисти в балканските страни - беше чудесна възможност да се покаже съвременна арт сцена на Косово в контекста на София, България", казва кураторът на изложбата Хана Халилай.
"В този момент, когато Косово получи голяма видимост по повод 14-ото издание на Manifesta, организирано от град Прищина това лято беше наистина специален обменът между двамата сцени през тези периоди. За мен, а и за всички участващи артисти това е първото времето, в което имахме възможността да опознаем отблизо арт сцената на София, беше ценно да се срещнем с толкова много артисти и културни произведения през времето, което прекарваме в София. "
Мартина Стефанова представя Атдхе Бехлули, Лаурета Хайрулаху, Арбнор Каралити, Леарт Рама, Мимоза Сахити и Юл Джафери
Снимка: DOMA art FondationИзложбата събира творби в множество медии и дисциплини, които отразяват хепънинги и клубове като мимолетен катарзис, нужда и акт на престъпление срещу по-широки политически и социално-икономически фактори, които задвижват физическо и емоционално състояниеизолация.
"Исках да разбера как мога да концептуализирам кураторска рамка, която ще улови един много специфичен феномен, който характеризира Прищина и в същото време е представител на основните проблеми на обществото. Общо произведенията в изложбата засягат темата за сексуалността, пола, политиката на идентичност, съвременната градска самота, и индивидуалната и колективната памет. Мисля, че разказите и историите имат много общи неща, особено в културно отношение. Имаме нужда както от уникални, така и от общи разкази, в настоящето и в бъдещето - вярвам, че това е така какво прави тези истории и истории интересни и винаги предизвикват любопитство около тях. Има още работа за вършене във всяка от тези страни, но сътрудничество като това има наложително за разбирането и разказването на нашите истории отвътре и преди всичко на местно ниво", обобщава пред #URBN Хана Халилай.
В галерия "Доза", фотографиите на Атдхе Бехули са документирали интимни моменти от частни събирания, които служат като пространство - убежище за самоизследване и утвърждаване на куиър идентичността като действия, които са постоянно оспорвани и обругавани в публичната среда.
"Кога да снимам на афтърпарти - като действие това идва много естествено", споделя за #URBN Атдхе Бехули. "Да бъдеш с хората си в състояние на свобода дава много неща за изследване. Преминава от интимно общуване към съкровена обич. За мен и много хора, партито е безопасно място, където можеш да бъдеш това, което си в действителност. Тази откритост, която се случва вътрешно и външно, е много важна за самия човек".
Заедността и радостта един от друг
"Във снимките си улавям неща, които виждам и обичам. Всички тези моменти са огледало на мен. Всички те са много свързани с мен"
По думите на Атдхе Бехули, моментите на еуфория преобладават наравно с моментите на отчуждение в съвременните афърпартита.
"В тези събирания се опитваме да изтрием и забравим. Цялото отчуждение, през което преминаваме в ежедневието си, се опитваме да го направим еуфорично и красиво за времето, в което сме заедно в това състояние".
Скръб до истерия и въодушевление до безчувственост
Тези ограничаващи социални норми са описани като "бездната, която никога няма да ми позволи да погледна отвъд" във видеото на кинорежисьора и диджей Леарт Рама, озаглавено "Разбивам сърцето си" (I AM BREAKING MY HEART). На фона на звукова творба, композирана от художника, видеото разказва за една дълбоко лична, но и колективна устойчивост да съществуваш с калейдоскопа на емоциите, които всеки от нас носи в себе си - от скръб до истерия, от въодушевление до безчувственост - това, което ни прави пълноценни.
"A/V инсталацията "I am Breaking My Heart" е създадена и замислена чрез медии и източници, които имат много отношение към клубната култура! Започвайки от избора на елементи за създаване на този видеоклип до темите, за които говори, той създава малък балон от реалности, които могат също да символизират интимно афтърпарти", споделя за #URBN Леарт Рама.
"Музиката, която продуцирах за видеоклиповете, има елементи на звуци, които могат да имат пряк ефект върху човешкия мозък, предизвиквайки психеделична визия чрез стробоскопични светлини, които могат да предизвикат по-високо състояние на сбитост у публиката. Относно темата: По-голямата част от темата е за ЛГБТ общността в Косово и чрез всички тези умишлени задействания искам да накарам публиката да се замисли по-дълбоко за своята хомофобия и общите си предразсъдъци, които имат към другите хора."
В Топлоцентрала - Регионален център за съвременно изкуство, натуралистичните и висцерални картини на Мимоза Сахити улавят гнева на отделния човек и протеста срещу колективната динамика на пола, разиграваща се в онези среди, които непрекъснато застрашават уязвимостта и идентичността на личността. Нейните творби изследват сложните измерения на принадлежността, когато човек се колебае в един географски и действителен прeдел.
Гнева и Протеста
"Избрах женски герои като мои основни фигури", споделя за #URBN Мимоза Сахити.
Разказва и къде последно е срещнала Гнева:
"Когато някой от съучениците ми във Виена се промъкна в студиото ми без да пита и остави завесите отворени, за да мога да видя, че е имало някой вътре. Гнева е често срещан и в Съвременната балканска общност - по улиците, в училищата, във факултета, у дома, общо взето навсякъде, но това е добър гняв. Имаме голям нрав тук!"
По думите на Мимоза, има женски герои в изкуството ѝ, които могат да бъдат намерени навсякъде - без значение от град и държава.
Противоотрова за Самота
Като черпи от реалистичните картини на Едуард Хопър, които изобразяват състоянието на самота, превърнало се в реалност за всички ни по време на пандемията през 2020 г., работата на Юл Джафери представя интуитивна реакция на противодействие на това състояние. Потънал в спомени за общуването - парадоксална мисъл през онзи период - той рисува ежедневна домашна обстановка, в която група приятели прекарват една привидно спокойна вечер, която обикновено се комерсиализира.
В интервю за #URBN Юл Джафери споделя, че партитата и афтърпартитата станаха сякаш по-диви и търсени след пандемията.
"Сега е по-динамичен и вече нов стандартът на купон. В началото свикнахме с идеята за големи домашни партита. След пандемията, сега, станахме много креативни в събирането и организирането на спонтанни и планирани партита. Партитата сега са много по-готини", казва той.
И въпреки това все още се прокрадва отровното чувство за самота. Каква е противоотровата, питаме Джафери:
"Определено изпитахме самота за няколко седмици или месеци по време на пандемията и научихме какво означава да имаш хора и социален живот наоколо. Така че, ние не приемаме хората (социалния живот) за даденост. Ние сме социални същества и това е сигурно, така че противоотровата е да се чувстваме взаимно и да споделяме"
Домашната обстановка – това ли е най-безопасното и интимно място за афтър парти и защо?
"В моята картина се опитвам да изобразя това специфично търсене. Играя си с тези "частни" и "общи" понятия. Интимно е, но всеки се чувства у дома си. Така че в някои моменти всеки става домакин. Дори растенията!", обощава той.
Серията фигурални картини на Арбнор Каралити представлява наблюдение на физическите качества и заобикалящата среда на неговите обекти, които са пропити със съзерцание, покой и търсене на себе си в общността.
Каралити разглежда скритата самота и вътрешните борби, с които се сблъскват неговите съвременни герои в хаоса и потока на днешния метрополис.
В съседната зала инсталацията на Лаурета Хайрулаху, току-що пусната в действие, излъчва в галерията, като създава въображаема парти обстановка за нечовешки видове, които събуждат неземно чувство на освобождение и признание. Нейната скулптурна и дигитално-медийна творба създава виртуална реалност, която игриво отправя жест към алтернативни форми на бъдещето, които предават сложна информация за личния живот, интимността и пола в дигиталния свят.
"Тъй като моята практика вече е много фокусирана върху постдигиталното и моите интереси в интернет, наистина исках да помисля какво е общото между тези две дейности (клубове и онлайн) от моя гледна точка. И първият елемент, който ми хрумна, е пластмасовата диско лампа, която си купих, за да се чувствам по-забавно, докато стоя на лаптопа си. Тъй като винаги съм търсил свободата да бъда онлайн, а когато търсех да съм офлайн, това беше само на партита"
Парти на Бъдещето
"Мисля, че те ще бъдат по-малко смущавани от хора с хетеронормативно минало и повечето присъстващи ще са верни на себе си. Но партитата в Прищина СА бъдещето! Полът и идентичността съществуват във виртуалния свят. Най-добрата част е, че можете да изберете свои собствени пол и идентичност.
Остава въпросът може ли чувството на еуфория във виртуална среда да се сравни със същото в реалността?
Кое носи повече положителни и кое повече отрицателни черти?
Зависи до голяма степен от личната гледна точка. Някои хора се чувстват по-добре цифрово, а други физически.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Брейкденсър N1 в света Мено ван Горп преди Олимпиадата в Париж: Танцът е изкуство и спорт
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
83% от бременните и майките се доверяват на специалист, а на последно място - на приятел
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"