#Април както винаги е на два полюса - месец между студеното и топлото. Между мира и войната. Между "за" и "против" пряката подкрепа за Украйна. Във времена, в които светът е окървавен от политически стрели и други интереси, изкуството продължава да е бялата лястовица, за която се хващат пострадалите. България даде своя принос и съпричастност чрез няколко акта на изкуство в последните седмици, с които се записа в международната история на този период.

След като художникът Станислав Беловски попадна във фокуса на CNN с антивоенните си колажи, в бункер във Варна се проведе и първата антивоенна изложба у нас, събрала най-бележитите съвременни градски артисти. При Рени Веселинова в #Maтине е кураторът и антрополог Ралица Герасимова, която по стечение на обстоятелствата има пръст и в двете събития, но днес ни разказва за късометражния филм около една топла вечеря за бежанци - "Ако Мирът беше храна". 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts.

Aко Мирът беше храна, щеше да бъде хляб. Ако войната беше храна щеше също да бъде хляб, казва Ралица. Късометражният едноименен документален филм е поглед към това как независимите артисти във Варна решават да действат, за да подпомогнат украинските бежанци без да ги експлоатират.

Просто ги канят на споделена вечеря, тип "potluck". 

"В рамките на заснемането на вечерята, направихме "изповедалня", в която различни участници в процеса се изредиха и дадоха интервюта. Те споделиха своите виждания каква храна би бил Мирът", разкрива Ралица. 

"Защото хлябът за мен е универсален синоним на храна изобщо. Живеем в сложно общество с множество вещи и възможности, но като културни животни ние правим първите си стъпки, справяйки се някак с осигуряването на прехраната. Храната е основна нужда на човека и основа за човешките отношения. За съжаление на масата в момента е войната в Украйна и ние трябва да решим какво да правим с тази хапка", казва Ралица.

Документалният филм "Ако Мирът беше храна" е заснет само за две седмици. Той показва как съвременните артисти посещават бежански център. През техните очи виждаме как малко момиче избира обувки от щандовете с дарения, как друго дете намира любима плюшена играчка и как всъщност украинските бежанци във Варна са издирени в различни точки на града, за да бъдат поканени на споделена вечеря. 

"Режисьорът правилно е напипал внимателния тон за говорене по темата", смята Ралица. 

Снимка: Личен архив на Ралица Герасимова

Някои от най-драматичните интервюта не стигат до настоящия вид на филма, разкрива още кураторът. Когато с независимите артисти решават да действат и да направят нещо полезно за украинците, те осъзнават, че войната всъщност е на отсрещния бряг - на около 700 км от морската столица.

Някои варненци се услушват за бомби, други гледат с тъга към хоризонта... толкова е близо войната!

"В София много по-малко се усеща присъствието на украинските бежанци от войната, но във Варна сме заобиколени. Въпросът беше каква е ролята на изкуството и артистите по време на война. Защото нито можем да участваме във военни действия, нито сме хуманитарна организация, за да събираме средства. Едно от нещата, които много объркват процеса е едни добронамерени хора да влачат едни безполезни вещи, като всъщност пречат в опита си да помогнат. Затова и се събрахме както за антивоенната изложба "Отвъд хоризонта" в бункера, така и за вечерята. Включиха се артисти като Ваня Андреева, Калоян Илиев-Кокимото, Мишел Девор, София Димова, Драго Дочев, Асен Иванов, Ефросина Пенева, Виктория Раю, Виктор Петков, Искра Проданова, Веселин Начев, Петър Минчев, Мария Казакова, Антония Колева - НИТРА, Петър Чиновски и операторът Радослав Радославов", споделя Ралица. 

Въпросната споделена вечеря, позната с чуждестранната дума potlock, всъщност означава всеки да донесе каквото може и всички да се социализират около масата. Да разговарят помежду си, да разменят контакти и да се почувстват част от една общност. Споделената вечеря е златната среда между това какво има смисъл да се прави и какво не, уточнява Ралица Герасимова. 

Снимка: Личен архив на Ралица Герасимова

"Защото е хубаво да има символична подкрепа със знаменца и какво ли още не, но какво ще бъде ако просто вечеряме заедно? Potlock е дума на индианските племена. Всеки носи блюдо и това гарантира една богатост на масата и споделена отговорност. Естествено може да завърши с три картофени салати на масата или в нашия случай - с 10 баници. Шеф Филип Спасов се включи също в тази споделена вечеря. Това, което успяхме да направим с тази вечеря е да кондензираме и да синтезираме възможно най-доброто човешко чувство, което може да се усети в такава ситуация - на хора, които споделят храна. Нищо политическо и драматизъм до минимум", разказва Ралица. 

От самото начало ви казахме, че този potlock се случва в бункер.

Въпреки това самите бежанци се чувстват на гости. Някои от тях пристигат на големи групи от хотелите, в които са настанени. Други - заедно с хазяите си, които са ги приютили във Варна. 

"За първи път видях това семейство с 4 деца да говори за това какво харесва, какви са интересите му", споделя жена, която е отворила дома си за украински бежанци. 

Самата организация на вечерята не е била лесна, споделя още кураторът. Тя подчертава, че са обикаляли хотели, бежански центрове и са ползвали услугите на хора, предоставящи транспорт на украинците, за да ги уведомят за събитието. 

Снимка: Личен архив на Ралица Герасимова

"Във Варна в момента свободното време на всеки добър човек е запълнено с това да доброволства в бежански център. Благодарение на тези хора успяхме да съберем гостите на вечерята", споделя Герасимова.

За няколко часа тези хора са се почувствали човеци, а не бежанци от война. Има хора сред тях, напуснали дома си само с раница. Други - оставили домашните си любимци. 

Снимка: Личен архив на Ралица Герасимова

"Като цяло нямаме добро отношение към бежанците у нас. Просто Украйна е близо и затова украинците се радваха на една идея по-радушно отношение от останалите. Но следя списъците на бежанските центрове, които се публикуват всеки ден - списъци от какво имат нужда. Пелени, лекарства и т.н. Гледам, че този списък се разраства. Очевидно има намаляване на даренията. Видях и първите негативни коментари по отношение на бежанците.

Каква е ролята на артистите в този момент? Да поддържат добрия тон!

Важно е да знаем, че украинците не са на почивка у нас в хотелите. Те се хранят с консервирана храна и не ги обслужва персонал. Те нямат бански, за да идат на басейн. Повечето от тях имат само дрехите на гърба си и артистичната вечеря има за цел да ни доближи до тяхното преживяване, за да достигнем по-далеч емоционално. 

"Всички те са с посттравматичен стрес и няма осигурена психологическа помощ за тях в момента. Има хора, дошли в България с чужди деца - на съседи, приятели, роднини. Те не взимат 40 лева от държавата. Тези 40 лева са за хотелите, които ги приютяват. Така че такива вечери ще продължим да правим, защото ги срещаме с хората от собствената им общност. Защото тези украинци са избягали по различни начини, в различни моменти и нямат контакт едни с други. Най-полезно им бе да намерят други украинци", казва Ралица. 

Цялата вечеря се организирана със собствени средства на артистите. Какво ти коства да сготвиш, реторично пита Ралица. В петък може да видите филма на Радослав Радославов, защото изкуството е вдъхновител и възпитател. С нестандартен модел независимите артисти показват начин достъпен и възможен, който може да бъде приложен от всеки с желание и добро сърце. 

Снимка: Личен архив на Ралица Герасимова

"България за първи път в бежанска криза се отбеляза с някакво позитивно посрещане, защото е крайно време да демонстрираме на живо нашата пословична гостоприемственост", казва Ралица. 

Филмът "Ако Мирът беше храна" може да видите на 8 април в София от 19 и 19.30 в MOVE.BG. Входът е свободен!

Можете да гледате #Матине всяка събота и неделя от 10:00 часа в ефира на WNESS TV.