#Изчезват ли спонтанните срещи в града? Изследване показва, че хората все по-рядко се застояват на улицата. Виновни са доходите, смартфоните и липсата на визия за публичните пространства. Но има ли как да си върнем улиците?
С началотона май идва сезона, в който обществените пространства в градовете би трябвало отново да се изпълнят с живот. Основната причина да плащаме цената за решението си да живеем в претоварения голям град е именно възможността да срещаме хора.
Паркове, тротоари и пешеходни зони - това са местата, където всички се събират.
Или събираха...някога
Да си представим публичните пространства, които познаваме - паркът пред Народния театър, НДК, Варненския Севастопол, Аквариума - вероятно ще видите пейки, заети от бездомни, докато останалите минувачи се движат забързано, често с телефони на високоговорител или с големи слушалки на ушите... Това е само малко проявление на нова световна тенденция.
Ново изследване, ръководено от Ариана Салазар-Миранда от Йейлския университет, с участието на Карло Рати от MIT, Едуард Глейзър от Харвард и други експерти, проследява промените в публичните пространства между 1980 и 2010 г. в Ню Йорк (пред Брайънт Парк и Музея Метрополитън), в Downtown Crossing в Бостън и на улица Честнът във Филаделфия. Използвани са видеозаписи от 1980 г. на урбаниста Уилям Уайт, прекарал над 16 години в наблюдение на хора в градска среда.
Днешният екип прилага "компютърно наблюдение и анализ", за анализирането на поведението в същите локации между 2008 и 2010 г. Резултатите сочат:
"И в четирите места дялът на хората, които се застояват, е намалял с 14%, а скоростта на придвижване е нараснала с 15%." Изводът - улиците се използват все повече като транзитни зони и все по-малко като социални пространства. Спонтанните срещи намаляват. С други думи - изчезва самото "мотане" по улиците", анализират експертите.
Посочват се няколко възможни причини
Една от тях - повишаващите се доходи в градовете. Времето е все по-скъпо, цената за бездействието, която плащаме - все по-висока.
Друга причина: смартфоните. Потенциалните ни събеседници вече не са случайни хора на улицата, а тези, с които общуваме онлайн. Така улиците се свеждат до коридори за придвижване.
След 2010 г. тези тенденции се преплитат с нови фактори, които още повече влошават общността из градските пространства. През миналата година в САЩ броят на бездомните достигна рекордно ниво. Същото се случи и с хората, живеещи на улицата в Лондон. Много от тях обитават именно обществените зони. Същото е и в Рим, Мадрид, Барселона...
Към социалната катастрофа се добавя и едно ново раздразнение: след пандемията се утвърди навикът хората да говорят по телефона на високоговорител, независимо от обстановката. Мнозина сякаш дори не осъзнават, че се намират на публично място. За тях реалните хора около тях са по-малко значими от виртуалния им социален кръг.
Телефон на високоговорител в парка създава шумово замърсяване за десетки хора наоколо. Тази форма на нерегулиран егоцентризъм почти не се обсъжда публично, а не е ясно и колко хора всъщност се дразнят от нея. Един от експертите я сравнява с усещането да седиш до пушач в ресторант преди 20 години, ако самиятя ти не пушиш.
С други думи - ако ти се налага да носиш тапи за уши, когато излизаш навън, не се ли обезсмисля самото излизане?
Тази катастрофа със социализацията на градския човек, както и раздразнение обаче са разрешими.
Британското правителство на Нова лейбъристка партия успя да намали законово броя на бездомните с 69% между 2003 и 2010 г. Финландия почти е елиминирала проблема. Някои от бездомните имат нужда от стабилна психиатрична грижа. Други - от безплатно жилище, докато успеят да се върнат към нормален начин живот, което често включва преодоляване на зависимости. Повечето правителства обаче не намират политическа воля да решат проблема в полза на бездомните. Може би ще го направят в полза на останалите.
А що се отнася до високоговорителите - всяка нова технология налага нови социални норми. В началото те трябва да бъдат формулирани ясно - чрез табели, подобни на тези във влакове и кина, призоваващи хората да изключват звука на устройствата си. С времето би могъл да се формира консенсус. Все пак, днес почти никой не смята за нормално да пушиш в закрито пространство.
Има още много начини да се подобрят градските пространства. Уилям Уайт предлага в изследването следните практически насоки.
"Трудно е да се проектира място, което да не привлича хора. Поразително е колко често това все пак се случва.", казва той.
Наблюдавайки какви места привличат хора, той формулира няколко основни принципа: хората обичат пространства с водни елементи, сенчести дървета, скулптури, слънце, храна, подвижни столове. По неговите думи:
"Човешкият задник е измерение, което архитектите често забравят."
Обществените зони трябва да бъдат видими от улицата - иначе се превръщат в сварталища за престъпници
Брайънт Парк, който през 1980 г. е бил слабо осветен и недобре облагороден, е бил гореща точка за дейност извън закона, но в момента е трансформиран на базата на тези препоръки.
Най-добрият пример за обществено пространство е испанската плаца - разбира се, подпомогната от климата и от самите испанци. Но някои нейни елементи са приложими навсякъде: често има детска площадка до кафене, така че родителите да могат да общуват помежду си, докато децата играят. Пейките са отворени за всички, независимо от финансовото им състояние. Повечето плаци са частично или напълно затворени за автомобили.
Поколенията се смесват естествено. Представете си нещо такова - съвсем близо до мястото, където живеете.
НАЙ
Нощни създания: Танц на колела
„Generation Z-ero“: Защо всички млади жени изглеждат еднакво?
Как загубихме улицата и как можем да си я върнем
Сидни с ново зелено сърце: Пешеходен път ще свърже два емблематични бряга
Как в България възпяха последната Жулиета на Сараево