17-11-2017 20-11-2018

Логопед алармира: Все повече деца отключват проблеми по време на локдаун

Най-засегнати от пандемията са децата от аутистичния спектър, казва Яна Илчева в #Матине

11:50 | 18 март 2021 0 4734 Колаж: Траяна Генчева

ТЕМА #Матине

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Всички знаем, че ситуацията на световна пандемия, в която живеем през последната една година, остави отпечатък не само върху света на възрастните, а беляза трайно ежедневието дори на най-малките деца. Обръщаме поглед към децата със специални образователни потребности (СОП) и тези от аутистистичния спректър, за които интеграцията и социализацията ежедневно, от най-ранна възраст, е жизнено важна

Как родителите могат да помогнат на децата си, когато те нямат достъп до специфичните терапии, които иначе биха посещавали? Въпрос, който не дава мира на родителите, които са посветили живота си на мисията да помогнат на детето си да бъде в норма и да се възползва от живота си пълноценно.

Аутизмът е състояние, а не болест. Той рефлектира върху над 60 хиляди човека в България през изминалата година. В същия период повече деца са регистрирани с аутизъм, отколкото с диабет и Синдром на Даун.

Известни личности с аутизъм са Леонардо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Лудвиг Ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери...

В #Maтине сме съпричастни към всички онези родители и техните деца. Затова в предаването днес разговаряме с логопеда и собственик на център за работа с деца "Стъпка напред" - Яна Илчева, надявайки се да поставим на фокус нуждата на най-малките от техните терапии.

Аутистичните личности нямат долна и горна граница, те могат всичко и ...нищо.

"В последната година сякаш всички ние започнахме да измерваме времето като "време преди пандемията" и "време след пандемията". Това беше една година на много предизвикателства и трудности, които, уви, не спират. При децата тази ситуация се отразява различно, но при по-малките е много интересно, че сякаш те вече са приели нормалното. Показват го в играта си, например. Свикнаха с мерките. В езика им започнаха все по-често да се появяват думи от света на възрастните като "антигенен тест", "ковид", "корона" и т.н. без да осъзнават какво всъщност означава това".

Снимка: Ангелина Петрова

Яна Илчева работи с екип от специалисти, но кабинетът им бива затворен през първия локдаун. При второто затягане на мерките центърът за работа с деца не е затворен. Яна и колегите ѝ - ерготерапевти, логопеди и психолози се надяват, че при затягането на мерките в следващите дни няма да са потърпевши отново най-малките.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

"Децата са затъжени за игра, за общуване, разнообразие и движение. Когато ни засегна първото затваряне, след като се върнахме в кабинета след него, всички деца с голямо желание се включваха в терапевтичния процес. Същото нетърпение проявиха и колегите. Давахме много насоки на родителите как да се справят у дома със ситуацията. За някои семейства карантината се оказа с доста положителен ефект. Имали са и време, неработейки, да обърнат повече внимание на своите деца. По-притеснително е, че се появяват все повече деца с много обучителни трудности. Все по-често се обаждат родители, че децата отключват заекване - резултат от промените в психоемоционалната сфера, от липсата на движение. Наскоро ми попадна проучване, че в Германия всяко трето дете е с психично отклонение, което е много притеснително", дава пример Яна Илчева.

При всички случаи детето се ръководи от семейството и родителите си.

"Много зависи каква е обстановката в самото семейство и как то приема ситуацията, какво са преживяли през тази една година. Когато има проблем и трудност - това прави едно дете по-тревожно. Важно е родителите да разговарят през игра с децата, за да може да бъдат подготвени за това, което се случва в света", отбелязва Яна Илчева.

"Терапевтичният процес е едно умение, което се изгражда с много постоянство и отнема доста време - месеци, година. За да имаме резултати - трябва постоянство. Както при хората на изкуството, например, терапевтичният процес се усвоява сложно и има индивидуален характер. За разлика от спортиста, който ако загуби физическа форма, може да си я върне обратно и да навакса, при децата е различно. Детството е ключово и ние няма как да върнем времето, в което личността се формира. Интересно е, че за всяка една възраст, детето трябва да придобие едни определени умения.", споделя логопедът.

При децата със СОП и от аутистичния спектър голяма част от тези умения се придобиват по-бавно, за сметка на други. Наваксването е индивидуално, ако въобще има такова, отбелязва специалистът.

"Някои успяват да наваксат през екрана на компютъра и да завършат терапевтичен процес. При деца със специални образователни потребности е трудно, някои от тях задържат нивото, а други дори се връщат назад", казва Яна.

Онлайн терапията не винаги е работещ модел.

"Това е телепрактика и е приложима само при някои деца. При първия локдаун българските логопеди бързо успяха да се нагодят, макар самите родители да са скептични към тези методи. С някои деца успяхме. Но има и други деца, които трябва да научим първо да седнат пред компютъра. Различна е връзката терапевт-дете", казва Яна.

Сред плюсовете на онлайн терапиите са, че родителите имат поглед върху начина, по който се работи с децата им, а логопедите добиват представа за ситуацията в семейството.

"Но детето усещаше до къде има контрол. Изпробваше границите на собствените си родители, нервите им. Много са манипулативни тези деца и когато срещнат трудност - опитват се да я замаскират", споделя Яна Илчева.

Обратната връзка е много важна и е след всяка сесия, казва още тя. За всяко дете се изготвя индивидуален план. Но това е процес, който е дълъг и сложен. Малко успяват да надградят в ситуацията с коронавируса, но има и деца, при които подобна терапия въобще не е приложима.

"Трябва да се работи и се надяваме да не се затвори отново. Когато се обсъждат подобни мерки за терапевтичните кабинети, това трябва да се има предвид - че тези деца няма как да наваксат", подчертава логопедът.

По време на локдауните, най-много страдат социалните умения на децата.

"В една яслена възраст, когато детето трябва да се отдели от родителя и да се адаптира към новата социална среда, локдауните може да са стресиращи. При подобно спиране и тръгване на ясла, ще имаме накрая едно много привързано към майката дете, което по-трудно ще се адаптира. При децата в детската градина - вече имаме приятели, които им липсват. Учениците могат да си пишат в интернет, имат алтернативна комуникация с връстниците. Но по-малките комуникират през игра и движение, и за тях е трудно да се случи в такава ситуация", отбелязва Яна.

Децата от аутистичния спектър най-много страдаха при локдауните, казва още логопедът. За тях се прилагат алтернативните методи, които няма как да се случат онлайн. Това е много дълга инвестиция за родителите откъм време, нерви, енергия и финанси, която няма да има своята възвръщаемост.

"Тези деца бяха най-потвърпевши. Когато на децата от този широк спектър се спрат терапиите, които са много по-различни от тези на останалите деца, това засилва поведенчески проблеми в семейството и води до много по-големи трудности", казва специалистът.

На фона на патовата ситуация с коронавируса и специалните терапии за децата със СОП, как помага държавата на родителите и специалистите в частния сектор?

"На фона на този хаос, който наблюдаваме, компенсации или други подпомагащи средства са недостижими за много голям процент от специалистите. Нашият център разчиташе на собствени средства и ресурс да се справи с тази криза. Надяваме се да няма втори и трети локдаун, защото най-страшното е, че не знаем за какъв период от време ще бъде той. И какво ще се случва с най-малките!", обобщава Яна.

Темата за нашите деца, коронавируса и локдауните е с продължение!

ИЗБРАНО