Щом времето стане достатъчно хубаво, за да бъде запален огън, а дъждовните дни са зад гърба ни, стотици хиляди по света се втурват към барбекюто. Но това не е просто начин семейството да се нахрани. Приготвянето на барбекю е култура, традиция и най-вече забавление за цялата фамилия. А за най-големите привърженици – дори състезание. Вече има световен шампионат по приготвяне на барбекю! Разбира се, той е на американска земя – в Мемфис.
И на най-големите барбекю майстори обаче се е случвало да направят нещо, което да предизвика смях до болки в корема сред приятелите. Или пък кучето да открадне току що опечените пържоли, докато вие си казвате „Наздраве“.
Със сигурност имате своята забавна история около барбекюто, а Hellmann's ви приканва да се включите в седмичното грил предизвикателство, като я разкажете и може да спечелите супер награди.
А докато вие пишете, ние ще ви разкажем за най-добрите стилове на барбекю по целия свят.
Корейско барбекю
Ако има държава, която е по-тясно свързана с думата „барбекю“, отколкото Съединените щати, това е Корея. Барбекюто там е начин на живот и вероятно е най-големият им кулинарен износ след прословутото ким-чи. Няма корейско ястие на барбекю по-известно от булгоги. То се приготвя на скара с дървени въглища. Телешкото се маринова в соев сос, захар, сусамово олио, чесън и черен пипер, а също така може да се добавят гъби, джинджифил и лук за подобряване на вкуса и нежността на месото.
Опеченото месо се завива на сармичка в листо от маруля заедно със сосове, соеви кълнове и зеленчуци.
Barbacoa/Мексико
Легендата разказва, че известният мореплавател и изследовател Христофор Колумб, пристигайки на Карибите в края на XV век, бил удивен от племената, които приготвяли уловените риба и дивеч, като ги поставяли върху специално изработена дървена поставка над огъня и по този начин месото се опушвало и изпичало. Този начин на готвене местните жители наричали „барбакоа“.
Колумб никога не бил опитвал месо, приготвено по този начин - направо върху горещите въглени. Вече столетия мексиканците, а и жителите на всички държави в Карибския басейн, пекат месо така. За приготвяне на автентичното барбакоа се използва цяло агне или овца, които се пекат бавно на открит огън в яма, покрита със сочни листа от агаве. Отделящите се изпарения от листата придават на месото невероятен аромат и вкус на текила. Днес по този начин в различните части на Мексико се приготвят и козе месо, телешко и дори свинско.
Braai/Южна Африка
Южноафриканците обичат толкова много барбекюто, че дори имат Национален ден на Braai, посветен на семейството и приятелите, събрани около огъня. Braai е най-съкровената версия на барбекю в задния двор за едно южноафриканско семейство.
Телешко, свинско, щраусово и дори месо от антилопа може да бъде приготвено по този начин. Разбира се, не липсват и колбаси, кебапчета, пилешко, агнешко, риба и омари. За да е автентично обаче вашето Braai, месото трябва да се овкуси с червен пипер, индийско орехче, кориандър, лют пипер кайен, кимион, черен пипер, чесън на прах и карамфил.
Американско барбекю
Барбекюто в САЩ е толкова разпространено, че вече е поп култура. Тази страна обича приготвеното на скара месо почти толкова, колкото ябълковия пай. Американското барбекю е повлияно от испанските, европейските и карибските традиции, затова може да се похвали с разнообразна гама от методи за готвене и продукти - от царевица и колбаси до ребра и бургери или пилешки крилца.
Има четири основни стила – дърпаното свинско в Северна и Южна Каролина, свинските ребра и сандвичите с нарязано свинско на Мемфис, месото с гъст сос от меласа и пържени картофи на Канзас Сити и опушеното, препечено телешко на Тексас, поднесено със сладък сос.
Асадо/Аржентина и Чили
Докато в другите държави на барбекюто може да се приготвят различни видове месо, чуе ли човек асадо, то става дума само за едно – телешко. В Аржентина, Уругвай, Парагвай, Чили, Колумбия и Южна Бразилия да отидеш на асадо или да си правиш асадо е сакрална и неизменна социална и хранителна традиция. Месото се пече на дървени въглища, върху нагорещена скара, наречена "париля" или на открит огън.
Асадото се сервира с прясна салата от марули, домати и лук или печени/задушени зеленчуци, подправени със сол и зехтин и с два емблематични соса: чимичури (който има стотици вариации, а понякога съставките му са повече от 20. Основните обаче са магданоз, риган, чесън, сол, черен пипер, лук и червен пипер със зехтин) и salsa croilla (домати и лук в марината).
Тандури/Индия и Пакистан
Индийският тандур е вертикална цилиндрична глинена пещ, за която има археологически доказателства, че е използвана за приготвяне на храна още преди 5000 години. Тандурът е направен от висококачествена глина, а продуктите се пекат на дърва или дървени въглища, които се слагат на дъното. Докато месото, най-често пилешко и агнешко, се приготвя в тандура, мазнината от него капе върху жаравата, като димът го опушва и създава уникален вкус.
Най-често използваната марината за месата е кисело мляко, комбинирано с джинджифил, чесън, кориандър на прах, кайенски пипер и гарам масала (комбинация от печен и смлян кардамон, кимион, канела, карамфил, индийско орехче и черен пипер).
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?