17-11-2017 20-11-2018

Нежелани ли са децата със специални образователни потребности в училищата?

Разговор с майката Антонина Кенова за Параграф 22 и ада на родителите, които са в пандемия далеч преди коронавируса

08:39 | 25 март 2021 0 6990 Колаж: Траяна Генчева

ТЕМА #Матине

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Децата със специални образователни потребности (СОП) като цяло са нежелани в училище. Ще мине доста време, докато променим нагласите на обществото към тези деца. Думите са на една майка с три деца, едно от които с генерализирано разстройство на развитието. В #Maтине за поредна седмица продължаваме темата "Коронавирусът и нашите деца". След разговора с логопеда Яна Илчева, при Вяра и Рени е Антонина Кенова.

Какво се случва с децата със СОП по време на пандемия? Питаме Антонина, която отглежда трима малчугани, един от които е с генерализирано разстройство на развитието (ГРР).

"Родителите на децата със специални образователни потребности са в пандемия още от преди пандемията с COVID-19", казва с горчивина Антонина Кенова.

В последния месец семейството ѝ два пъти е било в карантина, заради контакт на децата със заболели от коронавирус.

"Представете си как в рамките на 40 дни ние два пъти сме били затворени за по 10 дни вкъщи. Затова сега, в момента, това затваряне не ни е точно затваряне, защото просто децата не ходят на училище и нямаме право на избор. Трудно е, но когато децата са повече, лудницата е пълна. Но пък и по-лесно минават тези затваряния. Самите деца, помежду си играейки, дори, когато се карат помежду си, изграждат отношения, които са важни и следва да придобият в училище", споделя Антонина.

Когато не са на училище е доста по-сложно. Затова с мъжа ѝ решават да заминат за провинцията, където имат къща с двор.

Аз съм противник на дистанционното обучение, което не е подходящо за моите деца.

"Може би е подходящо за другите. Малкият е в подготвителна група и съответно занятията му са по половин час. Той не го приема като обучение, а като срещи с приятелите, с учителката и аз се опитвам да не му предавам моето негативно виждане по въпроса. Големият ми син, който е в първи клас и е дете със специални потребности, въобще не може да се съсредоточи пред компютъра и да слуша повече от 2-3 минути. Тоест той може, но ако е песничка или му е интересно. Но живото общуване, от което има нужда с учител и съученици, няма как да стане през монитора", казва Антонина.

Дистанционното обучение за деца със СОП се оказва не винаги работещо, потвърди миналата седмица и логопедът Яна Илчева. То, всъщност, оказва почти никакъв ефект, потвърждава и Антонина Кенова.

"Не е приложимо за детето ми. Не като майка, а по-скоро като активист, до мен достигат всякакви истории. Има деца, за които дистанционното обучение се оказа голям плюс. Но не и за деца с аутизъм. Положителното е, че някои деца успяха да реализират задачите за деня, без да са притиснати от срокове. Моето дете ходи на училище заради социализация. За да общува с връстниците си и за да попива от тях определени норми на поведение. Много е комплексно, да. Разбира се, че разчитаме на училище за образование, особено когато попаднахме на училище, в което наистина милеят за сина ми. В предишни години, когато бе в градинска възраст, очакванията ни към детската градина са били изключително занижени, защото виждах, че детето ми е нежелано там. В момента е точно обратното. И на мен ми липсва като майка училището, защото виждам, че съм попаднала на страхотни хора", казва Антонина.

Като цяло образованието на децата със СОП извън COVID-19 e оставено изцяло в ръцете на родителите, добавя тя. Това не означава, че родителят преподава вкъщи на детето си. Означава, че родителят го води на различни терапии - логопедии, психолози, ерготерапевти, педагози....

Училищата и детските градини не са подготвени за децата със СОП.

"Имаме страхотно разписани наредби за приобщаващо образование, които са само на хартия. Има страхотни неща, които са оставени така без да се случват в реалността. Децата със СОП получават минимум часове терапия в детска градина и училище. Не часовете, от които имат нужда, а минимум. Изцяло разчитаме на частни центрове. И по време на първия локдаун, не ни попречи толкова затварянето на училищата, колкото затварянето на тези центрове! Разбира се, има няколко общински такива, но те са крайно недостатъчни за децата на България", споделя от опит Антонина.

След март 2020 година, когато държавата бе затворена, специалисти и родители се обединиха около това да накарат институциите да не затварят частните центрове, където се провеждат терапиите на децата със СОП, при следващ локдаун. Също така настояха децата със СОП да посещават училищата, макар и индивидуално.

"Между другото се случи и ние се възползвахме от това и миналия ноември и декември аз водих сина си на училище за индивидуална подготовка", споделя Антонина Кенова.

Родителите, които нямат деца със СОП, е нужно да разберат, че социализацията и рутината за тези деца са изключително важни, казва Антонина. Останалите деца трябва да бъдат активни към децата със СОП, да контактуват с тях и да ги разбират. Да ги подтикват към игра и да се опитват да търсят контакт, но не на сила, категорични са родителите

"Моето дете върна много назад покрай ситуацията. Драмата е най-голяма за децата и родителите на децата от аутистичния спектър през последната година. Не за всички, но за голяма част от тях", категорична е Антонина Кенова.

Оказва се, че семействата на такива деца живеят по график - от терапия на следваща терапия.

Повечето от тях са се превърнали в шофьори и лични асистенти. Когато в семейството има и второ, и трето дете, както е при Антонина, и особено в извънредна ситуация като локдаун и коронавирус - някак си остава на заден план детето със СОП и неговите нужди, опасява се майката.

"Беше ни страх от неизвестното и някак си се опитвахме като семейство да се справяме, но не смятам, че успяхме наистина. Липсата на терапия при моето дете е видима!", казва Кенова.

Самата тя в момента чете за изследванията покрай ваксините за малки деца. Смята, че към днешна дата е по-скоро риск. Очаква учените да дадат по-категорични становища, казва майката.

"Не ми допадат двете крайности на мненията в момента относно ваксинирането не само на деца, но и на възрастни. Ваксините не са 100% безопасни, поне аз не знам да има такава ваксина. Но съотношението полза/риск доказва, че ползите са повече", казва Антонина Кенова.

Що се отнася до училищата и децата със СОП, може да се обобщи, че тези деца са нежелани.

"Когато системата е така направена да приема детето по район, а в училището няма такива специалисти, си представете как заради едно дете се създава приобщаваща среда и се намират специалисти, кабинети... абсолютно невъзможно. Да, на хартия е разписано как трябва да се случи, но практиката показва друго. Тези деца трябва да бъдат в училища, в които има опит, защото в противен случай започва настройване срещу детето, което зависи от специфичните му потребности. Чували сме и медийни случаи за родители, които се обръщат срещу децата.. това не е ок", категорична е майката.

Оказва ли се интегрирането на деца със СОП Параграф 22? Преминават ли през Ада родителите им?

Има го разписано на документи, но на практика е омагьосан кръг, в който родителите не знаят как да помогнат на децата си, а това е най-страшното за тях...

"Точно така е, за съжаление. Трябва непрекъснато да говорим. Много се радвам, че #Maтине повдигна темата и ще има серия от предавания по нея. Трябва обществото да избере всъщност, че колкото по-добра е интеграцията на децата със СОП в обществото, толкова повече те няма да са воденичен камък на шията на това общество в бъдеще и ще могат да се справят сами. Всъщност идеята не е просто тези деца да ходят на училище. А тези деца да се научат на самостоятелност и умения.

Не да живеят цял живот на ТЕЛК и с асистент до себе си!

Това няма как да стане с училища, които не желаят децата", казва Антонина Кенова.

Кенова споделя за късмета си да попадне на учителка, която преподава по диференциран метод на преподаване. Тоест преподава на 4 типа деца - напреднали, сричащи, все още не различаващи буква от звук и деца със СОП.

"При децата със СОП подходът е още по-различен, но щом се получава в нашия клас - значи е възможно във всеки. Диференцираното преподаване и диференцираната класна стая трябва да бъдат популяризирани като практика", споделя Кенова.

А нейният съвет към майките на децата може да чуете във видеото!

Темата за нашите деца продължава и в следващите седмици в #МАТИНЕ!

ИЗБРАНО