17-11-2017 20-11-2018

Новият филм на Милена Фучеджиева: "Ваймар Експрес" - находка за Запада и България

Коя е българската, която "счупи" сърцето на сценаристката

08:50 | 22 септември 2023 0 4156 Колаж: Траяна Генчева/ Кадри: Личен архив

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#София вече е в треска за кино заради международния фестивал "Синелибри", който започва в началото на октомври. Още по-вълнуващото е, че за първи път ще видим дългоочаквания документален филм на Милена Фучеджиева – „Ваймар Експрес“, който изследва литературната пропаганда по време на нацистката културна хегемония в Европа. Той е документална находка както за Запада, така и за България, защото показва невиждани архивни кадри и информация за писателите, обвързани с нацистката пропаганда, подстрекавана от Гьобелс. Сред тях е и една българска жена, една "нова българка", която успява да "счупи" Милена Фучеджиева.

"Като че ли никой не се е интересувал в Европа да прави филм за културните амбиции на Райха и Гьобелс, а те са били много големи. Филмът "Ваймар Експрес" е европейски заради темата си и съм се опитала в малко повече от час да разкажа тази история с препратки към настоящето", казва писателката, сценарист и режисьор Милена Фучеджиева.

Работата на Милена Фучеджиева по този филм започва покрай лична история

Баба ѝ - Елена Хаджиева, я води в дома на Фани Попов-Мутафова, когато сценаристката е на 10-годишна. По онова време Мутафова най-издаваната българска писателка. Нейният стил е увлекателен и националистичен.

"Бях много шокирана като малка, защото голямата писателка живееше много бедно. Бях потресена. Една малка жена, която имаше едно голямо легло. Така започва историята, която разказвам във филма".

Когато Фани Попова-Мутафова е осъдена от Народния съд, бабата на Милена Фучеджиева страда и иска да ѝ помогне. Впоследствие Мутафова се отървава "леко", а романите ѝ биват издавани отново и отново, защото са националистични и вършат работа на комунистическия строй през 60-те години.

"Според мен, някои са взимали хонорарите ѝ. Защото не може човек, който е взимал несравними хонорари в онова време, да живее в такава нищета. Имам снимка от Фани Попова-Мутафова с автограф за баба ми. Цял живот ме е занимавала тази снимка и връзките между властта и писателите. В един момент реших да пиша игрален сценарий за Фани Попова-Мутафова. После реших да направя филма"Ваймар Експрес", който не е само за нея, но покрай търсенето и ровенето в личната ѝ история, открих една невероятна книга на американски професор, който преподава в Швеция. Книгата е за амбициите на нацистите за културна хегемония в Европа. Там пишеше за Българския писателски съюз".

Така Милена Фучеджиева открива много повече детайли за живота на Фани Попова Мутафова, отколкото има в България. Гложди я фактът, че един професор от Америка знае повече за България и се свързва с продуцента си Георги Николов и оператора Емил Топузов, за да започнат размислите по лентата. Но преди това установява контакт с група учени на високо ниво, които разказват една истинска история в документалния филм.

Следват пътувания до Париж, Норвегия...

Така историята от "Ваймар Експрес" е за 36 мъже и една жена - Фани Попова Мутафова, които получават покана от Гьобелс за пътуване в Австрия и Германия, за да се запознае с "успехите на Нацистка Германия". Елин Пелин и Елисавета Багряна също са били поканени, но отказват.

"Това е октомври, 1941 г. Крайната точка на пътуването е Ваймар, където са се провеждали Дните на Гьоте - най-големият литературен празник в Германия. Идеята е била Гьобелс да създаде съюз, за да противостои на модернизма на Париж, по времето, когато френският град е световна литературна столица. Той е видял, че чрез СССР този модел работи. Много от интелектуалците са били леви и са били канени там на посещения. Тези френски автори започват да пишат как комунизма се грижи за писателите и работи добре", разказва Милена Фучеджиева.

Така Гьобелс започва да подбира от посолствата на окупираните или съюзническите страни писатели, които са "национални". Най-голямото световно име, към което са се обърнали, е Кнут Хамсун - норвежки нобелов писател.

"Заради този филм изчетох "Глад" - препоръчвам тази книга"

От френска страна Милена се спира на Робер Бразиар, който е бил разстрелян заради заради пронацистката пропаганда, млад и много талантлив, но "отровен антисемит".

"Установил се е като сериозен кинокритик в онова време. Франция е била не по-малко безмилостна към привържениците на нацистите. У нас, Нардоният съд е съдил само три жени, сред които Фани Попова-Мутафова. Две са оправдани, а тя се е разминала "леко". Ако беше във Франция, там щеше да е сред 20 000 жени, обръснати и развеждани по улиците, защото са били с нацистите. Оттам за мен стана още по-интересно, защото исках да видя как са се отнасяли в другите държави с тези писатели".

В Норвегия писателите, обвързани с нацистката пропаганда, са били пращани в трудови лагери. Прекарвали са там 2 години, с отнети граждански права. Милена Фучеджиева се среща с кралския биограф Туре Рем. От френска страна във филма участва Жизел Сапиро - феминистко име в социологията на Франция.

"Бяха изключително щастливи от срещата ни, защото смятат, че тази история трябва да се разкаже. Бях поканена на един фестивал в Гърция и там се срещнах с фигурите, които подбират проекти за BBC и други големи световни канали. Те ме питаха: "Как така за тази история няма филм?". Ето, сега ще има филм!", споделя сценаристката.

Така Милена Фучеджиева осъзнава, че се е сдобила с находка

Бенджамин Мартин е консултант на филма. В своя книга той разказва за Панчо Владигеров, тъй като е имало подобни форуми, организирани от Гьобелс и за музиканти и това привлича вниманието на Фучеджиева.

"Особеното при Фани Попова-Мутафова, обаче, е , че тя приема пътуването много на сърце. Хвърля се в цялата история с пропагандирането на Хитлер и нацизма. Има и антисемитски изказвания в есетата ѝ, за съжаление".

Какви са били мотивите на Фани Попова Мутафова за това?

Тема за отделен филм, казва Милена Фучеджиева.

Във "Ваймар Експрес" се включват и големи български имена, сред които Пламен Дойнов (ректор на НБУ), Катя Зографова, Александър Кьосев, илюстраторът Капка Кънева...

"Фани Мутафова е от националистичен произход, защото баща ѝ е генерал. Той е бил съсипан от Ньойския договор. Фани е също и немски, и италиански възпитаник, а баща ѝ е основател на първия фашистки вестник в България. Самият той е пишел много хубаво. Имам едно негово есе с много интересна теза и исторически доказателства, русофобско".

Милена Фучеджиева споделя, че във филма трябва да се заеме позиция, но стои въпроса как да приемаме таланта на пропагандирашите писатели, като тези от "Ваймар Експрес".

"Това, което обърна в мен цялата ми обич към Фани Попова-Мутафова, придобита покрай баба ми и книгата ѝ "Дъщерята на Калояна", е как Багряна се подписва срещу изселването на евреи заради Дора Габе, Елин Пелин - също, а Фани стои за този закон. В мен се счупи нещо. Останах дълбоко разочарована не от романистката Мутафова, а от човека Мутафова. За мен това няма оправдание. Тя е била крехка външно, но изключително амбициозна. Попаднах на един албум покрай работата по филма, който използвах за гръбнак, след като получих разрешение да го покажа. Това е изключителен подарък за западните архиви, защото нацистите са били детайлни в архивирането, смятайки, че ще станат господари на света. В този албум Фани е на всяка снимка. Една жена сред мъже. Тези снимки не са виждани в България".

Сред актьорите във "Ваймар Експрес" е и Иво Димчев.

"За песента "Лили Марлен" съм чувала като дете от баба ми, преживяла Втората Световна война. Тя дори си я тананикаше. И когато Марлене Дитрих я изпява, тази песен става любима на всички войници. Просто си казах: "Тази песен трябва да бъде изпята от Иво Димчев".

Филмът "Ваймар Експрес" е поводът да сбъдне мечтата си и да я чуе в негово изпълнение.

Премиерата на филма ще е на 8 октомври в 19 часа в кино "Люмиeр" в рамките на международния фестивал "Синелибри". Ще има и следващи прожекции в столицата, както и извън в София - 15 октомври - Пловдив, 16 октомври - Варна и 19 октомври - Бургас!

Милена Фучеджиева обръща внимание, че дори в момента, у нас има издателство, което е посегнало към книга на Фани Попова Мутафова с нацистки есета. Как е реагирала и има ли забранена пронацистка литература у нас - чуйте в интервюто!

ИЗБРАНО