Отличеният за "Европейски пробив" актьор Димитър Николов: Егото е дяволска игра, внимавай как ще я играеш

За късмета в професията, цената на безсънните нощи и как да не паднеш, ходейки по въже

10:51 | 8 февруари 2025 0 1420 Колаж: Мирослава Павлова

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

#Дебютът му пред камера е през 2014 година, когато изиграва Диян във филма, продукция на три държави, "Веригата". Оттогава до сега всяка година излиза поне една филмова премиера с негово участие. Има само един пропуск - годината на пандемията, 2020. Наред с интензивното си участие пред камера, в киното и в сериали, Димитър Николов е щатен актьор на Народния театър, участвайки в десетки представления, като сега може да го гледате в спектаклите "Елементарните частици", "Моби Дик", "Хага", "Народът на Вазов", "Орфей", "Калигула", "Нора", "Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)", "Нова земя" и "Капитал(на) грешка". Носител е на награда "Златна роза" 2016 за най-добра мъжка роля - тази на Христо в едноименния филм, както и на Наградата на Фондация "Стоян Камбарев" 2019. Началото на 2025 година му донесе още едно отличие и поредна бляскава премиера - награда за "Европейски пробив на годината" от филмовия фестивал "Капри Холивуд" за главната роля в британско-българския фентъзи трилър "Дяволски игри", с участието на Мики Рурк.

Само ден след бляскавата гала премиера на филма "Дяволски игри", ви срещаме с Димитър Николов в специално интервю за #URBN. Той е избран за участието в главната мъжка роля на продукцията без кастинг.

"Когато получих предложението, бе точно края на театралния сезон. Трябваше да започнем дистанционни репетиции с актьора Гари Стреч, който ми съдейства за осмисляне на ролята. Деси Тенекеджиева ми бе говорила отдавна за проекта. Имахме месец преди началото на снимките. Сценарият го получих горе-долу по същото време, макар че претърпя много промени и нововъведения след това. Сюжетно нямаше драстични промени. Трябваше да работя на чужд език с чуждестранни артисти. Процесите на заснемане са малко по-различни, особено когато не говориш на роден език. Не е било извънредно по-трудно от друг вид снимки, защото съм снимал тежки сцени и в български продукции, но по-скоро като преживяване бе много любопитно - да се опиташ да мислиш на друг език. Имахме срещи с едно прекрано момче, което познавах - Борис Пандев, който ни помогна с жестомимичния език. Имах няколко сцени, в които го използвах. Доста от знаците могат да имат различно значение според контекста", споделя вълненията си преди премиерата Димитър Николов.

След предварителни разговори и с режисьора - Бен Чарлс Едуардс, започват снимките на "Дяволски игри" в България, като продължават близо месец. Най-много сцени има актрисата Елеонора Иванова, която влиза в главната роля, а втори след нея е Димитър, който играе мистериозното момче.

Филмът е сниман в Англия, САЩ и у нас.

Снимка: Личен архив на Димитър Николов

Героят на Димитър Николов е тайнствен. До последния момент зрителят не може да прецени дали той е добрият или лошият...

"Това, което обсъдждахме и с Бен, и с Деси, е че героят е вдъхновен от недовършения разказ на Марк Твен - "Тайнственият непознат". В него става въпрос за Дявола, приел човешки образ. Действието се развива сред хората тук, на земята. Кара те да се замислиш, че всеки един човек, с който се разминаваш на улицата, може да бъде и Господ, може да бъде и Дявола. Този елемент на свръхестественото в реална среда провокира да обърнем внимание имаме ли представа кой е непознатият? Може ли да е ангел хранител или да е злонамерено същество? Актьорската задача бе да избягаме от клишето за свръхестествените създания като вампири или върколаци, защото те винаги са представени по един и същ начин. Моята задача бе да намеря нещо човешко в героя си, да защитя мотивите за действията му, да намеря тази нишка, по която да събудя емпатията на зрителя към персонажа си, защото не всичко е само черно или само бяло, както и в разказа за онзи монах, който в отделни буркани слага само черни и само бели зърна. Когато обаче ги отварят след смъртта му - във всичките има и от двата вида. Винаги има от едното и от другото".

Разговорът с Димитър Николов съвсем естествено носи асоциацията за романа "Майсторът и Маргарита" и образа на Дявола, който идва на посещение в Москва - няма как да не отбележим, че Булгаков превръща Сатаната в едно харизматично, свръхестествено същество със завидно чувство за хумор до степен такава, че става симпатичен на читателя. Съвсем очаквано е Дявола да избере привлекателен, дори харизматичен образ за въплъщение, ако наистина реши да слезе на земята с човешки лик и има основателен аргумент - той трябва да изкушава, а затова не трябва да бъде отблъскващ. И ако следваме логиката на Димитър Николов, че не всичко е само черно или само бяло, то личен избор ли е дали да си добър или лош и можеш ли да бъдеш и двете?

"Хората говорят за предопределеност на животите ни. Вървим по разчертан път, като изпълнители. Но аз вярвам и че личната мотивация, услията, които всеки един от нас може да положи, се диктуват от нашите собствени действия и лични грешки. В "Дяволски игри" за мен бе важно да изтръгна клишето, за да създам един пълнокръвен образ, както Булгаков, който споменахме е направил в "Майсторът и Маргарита", както Гьоте във "Фауст", както Оскар Уайлд в "Портретът на Дориан Грей". Тази сделка, която се сключва с Дявола за блага, които светът и реалността не могат да ти предложат и цената, която се плаща за тях - ето това е личен избор. В "Дяволски игри" този странник, който се появява в живота на едно момиче, може да бъде и нейният ангел-хранител. Той залага съмнения, но и провокира да заемеш страна в полза или на доброто, или на злото. Дава се възможност за избор, не е предварително предначертано кой какво ще направи."

Снимка: Личен архив на Димитър Николов

Говорейки си за избори, няма как да не отбележим, че Димитър Николов често има възможността да бъде селектиран за чужди продукции, като последно снима в британски филм. Самият той няма еднозначен отговор защо се набива в очите на чуждестранните кастинг режисьори. Но така се случва и в първия му официален филмов проект.

"Беше в късометражния филм "Веригата", създаден от три държави - България, Франция и Германия. Бях още студент. Оттогава до сега не съм имал възможност да работя в много продукции на друг език, но бях поканен на театрален уъркшоп преди две години от една много известна британска режисьорка, Кейт Краг и нейният съпруг и оператор в нейните продукции - Даниел Ландин. По някакви неведоми причини, половин година по-късно, те се свързаха с мен отново и споделиха, че работят по пълнометражен проект и искат да изиграя една от ролите. Споделих им, че съм наясно, че макар да съм завършил английска гимназия, неизбежно ще се сблъскват с моя акцент. Нямам произношението на хората, на които английският им е роден език. Това, обаче, пасваше на персонажа ми. В момента филмът е почти готов на 80 % и следва постпродукция".

Снимка: Личен архив на Димитър Николов

През всички тези години, успешено съчетавайки театър с кино и сериали, Димитър Николов има интензивна актьорска кариера. Само късмет ли е нужен на един мъж в 30-те си години, за да гради кариерата си в актьорското майсторство или има и нещо друго?

"Искам да споделя нещо, което винаги много ме е вълнувало. Има изключително талантливи български актьори и актриси в България Това, което твърдя след толкова време в тази работа е, че съм влагал изключително много от себе си, но съм имал и късмет наистина да попадна на места, където това се забелязва от точните хора. Не искам да звуча самонадеяно, но добре изиграни карти в ситуацията, в която сси попаднал е правилният ход. До голяма степен и това, че не съм си позволил нито веднъж да злоутребя с шанса, който ми е даден или да го подценя. Винаги съм осъзнавал, че има много хора с изключителен талант и креативност, но поради една или друга причина нещата не са се стекли при тях по този начин. Много от моите приятели и състуденти до ден днешен нямат кой знае колко добра, за съжаление, професионална реализация и им се налага да работят в други сфери, за да се прехранват, чакайки своя момент за независим проект или работа в театър или филм. Смятам, че за разлика от други държави, изкуството в България, за мен лично, е на много високо ниво като творчески проес, изпълнители, качество, тук включвам и сценичните екипи, защото те винаги сякаш остават в сянката, а са важна част от реализацията на цялото... Но сякаш не съхраняваме добре изкуството на България, не го култивираме както в чужбина и съответно хората тук не успяват да усетят онова спокойствие да не им се налага да работят друго, а да бъдат това, което са - артисти. Много се надявам тази политка малко да се промени, макар да не виждам как ще се случи точно. Вчера се видях с познат от школа МОНТФИЗ, където започна моя път. Това е било преди 15 години и към днешна дата обсъждахме, че не виждаме да има кой знае каква промяна, но трябва да се насърчава изкуството - да не се затварят арт пространства, да няма нулеви години в киноцентъра... Не съдя никого конкретно, но като че ли няма задружност в тази работа. Малко е всеки сам за себе си, като единаци сме, а може би това е една от най-колективните професии и се получава парадокс. Но да, огромен късметлия съм, съпътствано с много работа, много безсънни нощи и отдаденост. Което пък ми е взело в личен план - не съм винаги на място и на време за близките си. Да, за съжаление, това е една от тези професии, които те ограбват в личен план, ако желаеш по някакъв начин кариерно развитие..."

Споменахме вече за изкушенията, като в това число слагаме и желанието да живееш спокойно, да си успешен, да си щастлив с това, което правиш. Какви обаче, според Димитър Николов, са най-големите слабости и изкушения, пред които може да се изправи всеки?

"За мен лично най-голямото изкушение, с което се сблъсквам ежедневно в живота, е да се преодолява до голяма степен Егото, което е много труден процес. Трябва да си даваш сметка, че понякога говори Егото, а това е трудно, защото обикновено не го осъзнаваш. Егото играе подмолна, дяволска игра. Също смятам, че човек трябва да се научи да живее живота си тук и сега и да го съчетава успешно с работата. Да има баланс, разпределение на енергията, защото има хора, които толкова интензивно се впускат да работят и накрая грохват. За да презаредят, трябва да спрат да правяттова, което правят. Това е синдром на нашето време. Човек трябва много да се пази от прегарянията, защото след това е много трудно да се върнеш отново към същата работа. Дали заради нестабилност, дали заради вътрешни страхове... Специфично е, като ходене по въже, защото в един момент може наистина да паднеш. И тук не говоря да се изложиш в публичното пространство, а да объркаш посоката си. Мечтите ти да се размият във времето. Опитвам се да съм адекватен в реалния живот и да осъзнавам, че актьорството е работа, която трябва да се свърши, защото границата понякога се размива. Процеси като киното и театъра много дърпат от теб и понякога потъваш, може да се загубиш в някоя роля и е трудно да излезеш после".

Гледайте "Дяволски игри" вече в кината!

ИЗБРАНО