#Промяната на ситуацията в страната, било то политическа, здравна или образователна, продължава да ни дава все повече поводи за размисъл. Къде обаче е границата между жаргона и публичния език, особено когато става въпрос за поведение пред камера в настоящата обстановка? Кои са лошите и добрите страни на българското общество? Търсим отговори в разговор с поета, есеист и сценарист Иван Ланджев, който гостува на Рени Веселинова в Матине. 

"Когато нещо се повтаря толкова пъти в рамките на една година, е трудно да се развълнуваш", започва разговора Иван Ланджев по повод изборите, които протекоха миналия уикенд. Заедно с водещата Рени Веселинова обсъждат резултатите за българското общество и поведението на новите политически сили в последните дни. 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

"Публичното поведение на новата първа политическа сила е добро, поне това не е повод за разочарование. Всички искаме нещата да се променят и нашите очаквания са съсредоточени върху тях", казва още той. 

От нас зависи около какво ще бием тъпана, споделя още поетът по повод фрапантния случай с изядената разписка на гласоподавателка и другите куризи покрай изборите. 

"Сензациите освен, че се случват, се и избират", категоричен е той. 

Иронията, към която самият Ланджев често прибягва, е и вид защитна реакция. Така си обяснява и масовата ирония, която ни залива в последно време. 

"За използването и възприемането ѝ се изисква определено ниво на интелект. Иронията не намира много добре своето място в медийното пространство. Има една постоянна тенденция към оглупяване не на хората, а на материала, който се предлага на възприемателите. Има една стара мантра, която се ужасих още първия път, когато я чух в телевизията, когато работих като сценарист: че никой никога не е загубил като е подценил аудиторията. Виждате ли за какво мислене става въпрос? Едва ли не дайте да правим масово просташки неща, за да се гледат повече?", споделя още Иван Ланджев. 

По думите му подценяването на аутодиторията е вторият, лесният начин на медиите да задържат вниманието. 

"Този маниер много ме дразни. Че всичко става по втория начин. Манталитетът: "И така ще стане. Дайте да го направим така!", разсъждава поетът. 

Балонът на социалните мрежи ни кара също да правим нещата по лесния, втория начин. Неволно заживяваме в него, защото ни се предлага непрекъснато още от същото. Самият той е жертва на плагиатство дори по отношение на статусите си в социалните мрежи. Затова и го питаме: Станали ли сме по-малко креативни заради това, че всичко, което пожелаем се оказва на един клик разстояние?

"Целият този океан от информация може да те направи много отегчен. Помня моето детство и тогава не ми беше скучно. Играем на топчета или намираме пръчка и не ни е скучно. Сега на децата им става много по-лесно скучно, защото имат цялата информация в джоба си. Става налудничаво", казва още Иван Ланджев. 

Самият той признава, че се пази от грандиозни разговори за разликите между поколенията. Чисто процентно винаги има малки единици много даровити личности, малки единици съвсем бездарни личности и огромно мнозинство по средата. 

"Опасността, която виждам е, че скуката започва да преобладава. А в момента, в който ти стане скучно - трябва да ти светне сигнална лампичка, че трябва да научиш нещо ново", казва той. 

Дали има обществени фигури, които да са добрия пример и как да им обърнем внимание - вижте във видеоинтервюто на Рени Веселинова с Иван Ланджев. Това, което е ясно е, че той, както и всички ние, искаме нормални, цивилизовани хора да вземат решенията за нашето общество!