#Какво е Успехът? Слава. Финансова сигурност. Щастие. Свобода? Всичко да ти се случи така, както си мечтал... Достатъчно ли е да имаш досег с всички професии, докато упражняваш само една? Кой е по-големият успех - този в социалните мрежи, на сцената или на екрана? Може ли Успехът да бъде стигнат само с фокус, въображение и любопитство?

С Казино "Сезам" тръгваме да търсим истинското лице на Успеха с Поли Недкова - актриса, влогър в YouTube, ко-водещ в предаването "Преди обед" по bTV и асистент преподавател по Сценична реч в НАТФИЗ. В една от специалните фотосесии в рубриката ни "Истории на успеха", подкрепени от "Казино Сезам", я приближаваме до френския шик и седемдесетарската класика - чрез образа на звездата на световното кино и музата на Ив Сен Лоран - Катрин Деньов. 

***

Сравнявали са я с Амбър Хърд, може би заради мимиките и начина, по който се движи. Но много повече ѝ харесва това, което виждаме и ние - поразителната прилика с "дневната красавица" Катрин Деньов. Освен че се вписва прекрасно в образа на дистанцирана и мистериозна красавица, като от филмите "Отвращение" и "Прекрасен ден", Поли Недкова от малка намира прилика с френската актриса. 

"Особено в единия профил сме като сестри. Когато кажат на някого "приличаш на еди кой си", рядко той самият може да го види, защото просто вижда друг човек. Но за Катрин Деньов го виждам. Култова нейна визия, много разпознаваема. Толкова много хора са ми го казвали...", споделя Поли Недкова. 

Осезаемо носи точно такава атмосфера - нещо френско, полъх от класическо кино. 

"Но никога не съм се възползвала от тази прилика, затова и тези снимки, според мен, също са по линията на успешната нагласа. Идва при теб едно предложение – да те приближим визуално до Катрин Деньов и ако има онзи майндсет, срещу който се боря, който би се изразил в реакция от рода на: „Защо Катрин, а не Бийонсе, например?“, нямаше да се движа по линията на успешната нагласа. А Катрин Деньов идва с някаква причина. Всичко е енергия, ако на енергията ѝ е приятно около теб, ще се завихри", казва Поли Недкова.

Хващаме я в период, в който по-голямата част напоследък прекарва в София, но вече планира почивката си във Варна. "В момента е повече в София, но сега излизам в лятна ваканция", казва тя.

"По всяка вероятност ще почивам около Варна. Опитвам се да си организирам място, на което да се усамотя с котката си и да създавам. Да се отдам на творческа почивка. Това е мечтата ми за това лято", споделя Поли. Вече прави големи планове в професионалния си път, като участва в два големи проекта, за които не бърза да споделя прекалено. 

"Много ми се прави нещо артистично и свое. В единия проект завися от много хора, а в другия - само от себе си и още не знам кой е по-нестабилният план. Защото, ако човек зависи само от себе си, не знам дали не се случват нещата доста по-трудно", разкрива тя. 

Смята се за артистично реализирана, именно защото нещата, които прави, не ги приема за работа.

"Не се чувствам като на работа, не ми натежава. Изборите, които съм направила, ми носят спокойствие и възможност по различен начин да се изразявам. Изразните средства в телевизията са различни от тези на сцената, от тези в социалните мрежи и интернет. Между всички тях общото съм аз и това, че мога да ги комбинирам ми носи щастие", казва Поли. 

Житейският ѝ път е минал през четирите посоки на България - родена в Габрово, живяла в Добрич, Варна, Велико Търново, София. 

"Освен това често сменяхме жилищата. Спомням си, че ми беше много интересно, докато растях. Всяко местене за мен бе ново приключение. Така се случва и до ден днешен в живота ми, че почти всяка година ми се налага да се местя от град на град. Четири години паралелно бях в София и Варна едновременно. Предполагам, че е част от природата ми", споделя тя.

Определя се като бързо адаптираща се, обичаща и търсеща промяната, и по-трудна, когато става дума за привързване.

"Понякога се усещам, че идва момент, в който трябва да направя рязка промяна“, казва тя. 

Това държи и интереса ѝ към артистичните прояви... 

„Като бях малка си спомням, че когато ме питаха каква искам да стана като порасна, изреждах всички професии, които можех да се сетя, от страх да не изпусна някоя интересна. Като станах актриса, си спомних за това. Казах си: „Ето, успях да имам професия, която да ми даде поглед върху всяка друга“.

Със сигурност тази непрекъсната динамика е нещо, което въвлича Поли Недкова в актьорството.

"Тези резки смени, резките завои – два месеца репетираш Кралица, а после два месеца сервитьорка. Докато репетираш, ти живееш този човек. Изпитваш неговия живот. Бая принцеси съм изиграла. В кралския двор е хубаво. Също пиесите на Чехов са ми дали досег с емблематични домашни жени – жени, които владеят пространството, но не бих ги нарекла домакини в никакъв случай. Една от любимите ми роли е Маша от „Чайка“. Там пространството ѝ принадлежи". 

В последния репетиционен процес се среща и с една прелюбопитна героиня, която влиза на сцената с репликата: „Аз съм на 5 години и половина“. До края на спектакъла тази героиня вече е баба.

"Така че, водя цял един живот на сцената", казва тя.

До голяма степен това разнообразие и динамика съществува и в киното, а Поли Недкова е отявлен киноман. Една от най-сериозните стъпки в професионалния ѝ път са именно в посоката на анализ и говорене за кино и съпреживяването на екранни сюжети и образи. А, както знаем, от филм до филм разликата е от Земята до Марс.

„Със сигурност и тук разнообразието ме привлича. В киното ми допадат всички възможни изразни средства, които образуват цяла Вселена веднъж завинаги и тя е повсеместна. Докато в театъра тази Вселена е тук и сега, за няколко часа и се разваля. Съществува само веднъж. Със сигурност може би тази мощ на киното ме влече много“.

Мощта на киното е извор и на нейната мощ по пътя ѝ към успеха!

"Смятам, че киното и театъра са моят заряд. Имам привилегията да работя това, което ми носи удоволствие. Най-голямото удовлетворение ми носи именно актьорството. Защото всеки човек може да играе. Детето се ражда и може да заиграе веднага. Може половин час да си представя, че една вилица е количка и да кара тази количка, а след това да си я представи като самолет. Всички ние се раждаме като актьори, след това животът ни "убива" и спираме да можем да играем. Много съм против схващането, че в живота трябва да се играе, но това филмиране е път към успеха. Иначе казано:

Да преиграваме в живота си не е добре, но да се филмираме е нужно!

Много хора смятат, че актьорите играят и в живота. Но струва ми се, че е точно обратното. Но понеже са по-експресивни изглежда сякаш играят. А всъщност именно актьорите, като че ли, са най-естествени и най-спонтанни. Защото си го изиграват на сцената или пред камера. Актьорите често са объркани, търсят си някакви свои неща дори в комуникацията, залисани в своите персонажи", казва Поли. 

Така например и тя се е губила в персонаж - в героинята си от невероятния спектакъл „Поразените“ по награждавания роман на Теодора Димова. Режисьорът е Стоян Радев – него и съпругата му Поли нарича "мои театрални родители".

"Тези репетиции за мен бяха феноменално преживяване. Репетирахме два месеца през лятото и есента. Толкова силно преживявах тези репетиции, че чак след 28-ото или 29-ото поред представление започна да ме пуска ужаса от текста. Държеше ме две години след премиерата. Репетициите оставиха някакъв белег в мен. Трудно влизах в реалността, а седмица преди да го играем съм по-флуидна и сензитивна, емоционална. След спектакъла ми трябваха поне три дни да се отърся от стреса. Сега по-хладнокръвно и обиграно подхождам към "Поразените", но дълго време ми бе трудно", споделя тя. 

Трите основни съставки на успеха в нейния живот са фокус, любов и въображение. И рязката смяна, желанието за промяна и любопитство към нови неща.

"Такъв е моят характер, че ако имам само едно, върху което да се фокусирам, концентрацията ми някак започва да се разрежда. Трябва да имам няколко неща, които паралелно да вървят, за да ме държат в кондиция. По-скоро съм човек, който работи най-добре под напрежение. Не мога да почивам. Натоварвам се, когато не правя нищо“.

Не би се определила като човек на върха на успеха си, но осъзнава, че има извървян път в тази насока, който много хора считат за успешен.

"Но не съм си казала все още: „Уау, Поли, успяхме“. Определено родителите ми са хората, които най-много са вярвали в мен досега. Нито за миг не са спрели. Много пъти съм искала да се откажа – от професията, работата, от живота, който водя по начина, по който го правя в момента. Много пъти съм искала да напускам някакви места. Предприемам остри завои по непознати пътища. Винаги родителите ми са ме връщали в правилния път. Казвали са ми: „Е, стига глупости!“

Тези свои "отклонения" обяснява с трудния си, тежък дори характер.

„Темерут съм. Самодостатъчна съм си. Трудно допускам хора. Трудно се доверявам на някого да довърши моята работа. Сега си давам сметка, че хората също са способни и в голяма част от случаите дори много по-способни от мен. И се уча да се доверявам, че работата в екип не е нещо лошо", казва Поли Недкова.

Завършила е НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков – неговите студенти са не точно индивидуалисти, но хора с конкретно мнение, смята тя.

"Пътят към успеха в актьорската кариера е екипната работа. Актьорът трябва да си свърши работата така, че да отведе режисьора до мечтата му. Материализираме я заедно. Актьорът е изпълнител и няма как да не слушам човека с виждането и с мечтата", казва Поли. И тук Катрин Деньов би се съгласила с нея с прословутия си цитат:

Да бъдеш актьор означава да бъдеш нечий инструмент.

Що се отнася до влогърската ѝ работа, там е сама - One Man Show. В телевизията пък разчита на огромен брой свръх специалисти.

"Този опит ме учи, че няма нужда да се пъна сама. Доста прикрита съм по принцип. Засега не се чувствам да съм като на показ покрай телевизията. Това, което показвам, е само част. Има периоди от живота ми, които целенасочено, нарочно скривам. Романтичния си живот, например. Има моменти в живота си, в които не се доверявам на преценката си. Тогава се скривам. Никой не може да ме намери. Затварям се вкъщи, чета книга, медитирам много, гледам много филми и много сериали. Рисувам. Това е моята защитна реакция.

Когато се криеш няма кой да те нарани и няма как да сбъркаш.

Изработила съм си този железен механизъм именно защото много съм била наранявана. Много пъти. Когато допусна някого твърде близко и той експлоатира и компрометира тази близост, когато се подиграе с това, когато приеме, че това е даденост и злоупотреби. Това много ме съсипва", споделя откровено Поли Недкова. 

Всички, които се занимават с изкуство, изразяване или друг вид арт проява, са много чувствителни и сензитивни, отбелязва тя.

"Проявяваме го по различен начин. Това също е вид успех – когато си преживял тежки моменти. Тази емоционалност дава голям заряд. Имам рубрика за „Свръхчовеците“ във влога си. Там всяка една история е за човек, преобърнат от болката. Оттам насетне той е започнал да създава някакво изкуство, наука, прогрес. Осъществил е някакъв пробив. Начинът, по който се справяш в трудния момент, ражда успешен такъв. Когато някой те предаде или нарани, проблемът не е в самото действие, а в начина, по който ти го преживяваш"

Самата тя много трудно преживява дискомфорт.

"Така казано, звучи повърхностно, но аз всячески се боя от евентуално бъдещо нараняване или предателство, заради което прекъсвам в зародиш отношения, в които не се чувствам сигурна. Няма как да прогнозирам бъдещето, но това е моя проява, с която се боря. Опитвам се да давам шанс на хората.

В период, в който се отварям, съм!

Да давам шанс на хората, а не автоматично да смятам, че те са някакви злодеи, които идват да ме наранят". 

Чудно ми е какво е отключило подобни страхове и прояви. Питам я, макар че подозирам, че ще отклони въпроса. В съзнанието ми се прокрадва и друг цитат - кой ли го беше казал? 

Аз се боя от любовта, както се боя от болката. Понеже обратната страна на всяка любов е винаги болка.

Решавам да проверя в интернет... Опитайте си да си представите изненадата, когато се оказва, че думите са на ... Катрин Деньов! Вече чувам и отговора на Поли - какво отключи страховете ѝ да се сближава?

"Лоши ситуации с близки хора. Най-нормални, които всеки човек преживява. Иначе съм доста екстровертна в ежедневието си, дори понякога изнервям хората – подскачам, жестикулирам, променям си тембъра постоянно, все едно някакъв тасманийски дявол се вселява в мен. Но понеже или съм много щастлива и екстатична, или съм много потисната – опитвам се да намеря баланса. Защото тези две мои състояния са крайност.

Защото чистото, истинското щастие не е еуфория. То е блаженство, покой, мир.

Но всеки път, когато получава нова роля – все още пищи, скача и прави кълбета.

Иначе казва, че е общителна. Смята, че повечето хора я разпознават от работата ѝ в YouTube, като "момичето с киното" от телевизията, а тя никак не се смята за известна, макар да има десетки хиляди последователи в социалните мрежи. 

"Това е, защото телевизията дистанцира. Но когато гледаш влогър, ти го възприемаш като свой приятел. Той влиза в дома ти, в стаята ти. Докато правиш нещо, звучи този влогър. Той говори на език и теми от живота си. Много ми е приятно винаги да си поговоря с всеки, който иска. В личния си живот, в дома си, в сърцето и душата си –  много трудно обаче допускам. Било ми е лесно преди и затова сега е трудно. Имам този страх от привързване заради това човекът да не си тръгне.

Сега се уча, като искат да си тръгват – да си тръгват. Като искат да остават – ок.

Опитвам се да съм тук и сега. Проектирайки края, го предизвикваме", казва тя. 

Смята, че тайната на успеха е да обичаш процеса – това е и рецептата. В момента, в който започнеш да мрънкаш и да се оплакваш – започнеш ли да откриваш минусите на това, което правиш, вече започваш да се проваляш.

"Ако се опитваш непрекъснато да търсиш хубавото на това, което правиш, тогава се движиш напред. Няма как да се провалиш с гръм и трясък. По логиката на предишния ти въпрос, се сещам за една жена, която беше гримьор на снимки – тя непрекъснато повтаряше думата „ужасно“. И като се прибрах вкъщи не се сетих за името, но я знаех като „жената с ужасния ден“. Тя затвърждаваше стотици пъти на ден, че не ѝ е хубаво, повтаряйки го. Като заклинание. Затова аз вярвам в положителната нагласа. Смятам, че думите, които използваме, са тези, които ни определят след това. Ако разкажа например пикантна история с някоя моя колега, то това всъщност е лоша история за мен, а не за нея. Същото е с позитивната нагласа:

Ако непрекъснато се оплаквам от деня си, ставам едно мрънкало, от което после ти ще се оплачеш, ако вечеряш с мен! 

URBN Team:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова 

Снимки: Радина Ганчева

Гардероб:

Рокля - Zero-Tags / Александрина Дерменджийска

Обувки - Jenny Fairy/Магазини CCC

Aксесоари: H&M

Ръководител "Креативни проекти": Вяра Младенова

PM: Стефан Бератов

Локация: Vivacom Art Hall Oborishte 5

 

Специален проект на #URBN & Kaзино "Сезам" от поредицата "Истории за Успеха"!