#“Счупен човек се пише слято, поне на думи да остане цял”. Тези думи са на поета и режисьор Марий Росен от втората му стихосбирка - “Трохи на хартия”. Могат ли думите да ни направят наистина цели отново? Могат ли да заситят глада ни ? Няма по подходящ гост за #Maтине от Марий Росен, особено на днешния празинк - 24 май. Причините са две: специалното му отношение към словото и четирите номинации за наградата “Аскеер”, които представлението му “Дишай” получи.

 "Да кажем, че това е денят, по-специален за мен, заради словото, разбира се. Иначе го посрещам и с лек ужас, заради предстоящата церемоня (бел. ред. - връчване на наградите "Аскеер" на церемонията, която е вечерта на 24 май). Номинациите бяха голяма изненада за мен. Не очаквах. Беше като заря в главата за няколко минути. Не можех да повярвам, че почти всички от екипа сме отбелязани. Когато номинациите идват от колеги, много ги цениш. Колегите артисти сме най-взискателната публика, защото познаваме изкуството отвътре", споделя Марий Росен. 

Идеята за представлението "Дишай" пристига по мейл миналата Нова година. 

"Дойде при мен, открита от Бойко Кръстанов, който вече е работил по текстове на този автор - Дънкан Макмилън. Пиесата е изключителна на ниво четене. Бърз, красив език. Разговорът между две човешки същестава, който засяга нас. Темите са "Кои сме?", "Къде сме", "Как живеем", "Как си отиваме"...", казва Марий Росен. 

Неговата професионална биография започва без думи - с красивия период на пантомимата. 

"Да се изразиш само с тялото си, само със знак - това е закон за пантомимата и специално умение. В момента, когато можеш да изразиш само с тялото с, тогава словото говори без думи". 

Навръх 24 май с Марий Росен говорим и за неговите легендарни учители - Стоян Камбарев и Юлия Огнянова. 

"Не помня цитати и точни думи от тях. Имам памет на усещанията. По някакъв начин съм кондензирал спомена за тях. Есенцията от тях е в мен и я ползвам през цялото време. Изключителни творци и човешки същества, оставили дълбоки следи по мен и българската култура. Учил съм режисура при тях, но те видяха мен като актьор - играещо същество. Съзнателно взех този избор като дете, че бъдещето ми е театър и изкуство", споделя Марий. 

Още в първи курс влиза "по спешност" в пиеса на Стоян Камбарев в Сатиричния театър. Голяма част от уроците учи бидейки сам материал в ръцете на учителите си. 

Занимава се и с музика, като част от Help me Jones - eдна от любимите групи на градската арт сцена. 

"Работата ми с музиката е по-специфична. Колаборацията ми с Константин Тимошенко дава една особена химическа реакцията. Когато той е на keyboard-a, текстовете идват от мен и правим точната взаимовръзка. На сцената с групата буквално си ти!". 

Музиката остава паралелната пътечка за него. Определя се и като "специален гост" в актьорското майсторство. Явно е, че неговото място е в режисурата във всякаква форма.

Когато пише - има своят набор от думи на една ръка разстояние. 

"Има думи, които просто гравитират около мен. Особена селекция на оперативната памет. Смятам, че езикът ни е в постоянно движение и се променя. Смятам, че се опростява, заради бързата скорост на живеене. Смятам, че потоци от други езици се вливат в България, защото ставаме все по-свързани в мрежа. Намирам това за естествено, хем някаква част от мен брани български думи", споделя Марий Росен. 

Признава, че разчита на думите през цялото време. Като необходимост. Като спасение в травматични моменти. В драматични и трагични мигове. Думите синтезират динамичните процеси на вътрешния му живот. 

"Когато есенцията прелее в някаква форма на писане, изпитвам облекчение, щом всичко излезе навън подредено. Това помага и създава илюзия за цялост". 

Една от важните теми днес е как да се справим с отчаянието, че понякога нищо не можем да направим, наблюдвайки световните процеси. Това те кара да се чувстваш малък и незначителен, смята Марий Росен.

Важно е да говорим за нещата, които са пред очите ни. Земята, която е жива и дава сигнали, например. Да мислим за по-голямата картина. Поставяйки се в нея, смирението ще промени начина ни на мислене.

Честит празник!