#Отиващото си вече лято ще се помни дъло. Поне по нашите географски ширини. Не, заради претъпканите плажове, политическите заигравки или високите цени на всичко. Ще го запомним това лято с добро, най-вече заради силното женско присъствие на България по време на Олимпийските игри в Токио. След цели 13 години затишие, когато за последно Румяна Нейкова стана олимпийска шампионка, едно младо и на вид крехко, но винаги усмихнато момиче извървя пътя към най-високото стъпало, покори своя връх с достойнство и остави незаличима следа в историята на българския спорт. 

Днес в #Матине се срещаме с Ивет Горанова. Едва ли има нужда да ви казваме коя е тя, дори би било жалко ако се налага. Първата жена в света, печелила изобщо някога златен олимпийски медал в карате дисциплиата кумите (спаринг) говори за себе си твърде скромно и без особени претенции.

Припомнете си моментите от Токио, които ни накараха да настъхнем в галерията! ВИЖТЕ ТУК >>>

Очарователно деликатна, Ивет разказва пред камерите на Dir.bg как се печели златен медал на Олимпиада, колко всъщност тежи той и от какво най-много се нуждаят българските спортисти. А разговорът ни започва именно с вече затихващите емоции от голямата победа в Токио.

Снимка: Getty Images

"Лишенията бяха изключително много, но си заслужаваше. Мислех си какво ме очаква в България, как ще ме посрещнат. За мен беше изненада, наистина - да видя толкова много хора да ме чакат и на летището, и в Долна Митрополия, в Плевен - не съм очаквала такова нещо. Най-вече не съм очаквала, както си вървя по улиците, всички да ме познават. За мен това е много странно."

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

Хората продължават да я разпознават и по време на нашия разговор, а с Ивет се заговаряме за необичайния казус, който може да я постави в позиция "първата и последната" златна медалистка в дисциплина карате. Случва се така, че японското бойно изкуство влезе в програмата на тази лятна олимпиада като един от петте предложени от домакините и одобрени от МОК допълнителни спортове заедно с бейзбол, катерене, скейтборд и сърф.

Снимка: БОК, Костадин Андонов, StartPhoto

На този етап изглежда сигурно, че каратето и бейзболът отпадат за следващата Олимпиада в Париж, след като през 2019 г. френските организатори изобщо не предлагат двата спорта за включване. Няма особена вероятност и в следващите два цикъла каратето да се завърне на олимпийската сцена, тъй като игрите ще се проведат в Лос Анджелис през 2028г. и Бризбейн 2032г., а източното бойно изкуство не се радва на особена популярност и в двете държави.

Снимка: Getty images

"На мен ми се иска много в Париж каратето също да е олимпийски спорт, защото аз искам да покажа, че този успех не е бил случаен, не съм го спечелила този медал случайно. Много хора не очакваха точно аз да го направя, може би са очаквали медал, но не и златото. Би било хубаво след три години да се появя отново на такъв форум. Ако не в Париж, то се надявам поне на следващата олипмпиада през 2028 година - аз също ще съм на 28 години, отново в силите си - надеждата умира последна и се надявам до последно нещата да се променят и да се включим в програмата."

 Колко тежи златният медал с цялата му отговорност?

Снимка: БОК, Костадин Андонов, StartPhoto

Едва на 21-годишна възраст, Ивет бързо осъзнава, че подобна победа не носи само радости и овации, но и голяма отговорност - най-вече пред малките спортисти, които сега се оглеждат в нея и виждат своя супергерой. За нея сега най-важно е да успее да мотивира децата, да ги накара да повярват в мечтите си и в собствените си възможности.

Снимка: Facebook

"Осъзнавам, че аз наистина съм първата, която прави тези успехи, но на мен целта ми е повече да покажа сега в момента на децата, че щом аз мога и някой между тях го е направил, значи и те могат. И това да ги мотивира да започнат да тренират още по-усилено и да имат стремежа да надминат моите успехи. До преди два дни бях в Кранево на лагер и имаше 500 каратеки и аз, където и да ходя, постоянно срещах много деца. Гледат ме с широки очи, радват ми се, задават ми въпроси, интересуват се как е преминало в Токио, как тренирам, как се подготвям - много са вдъхновени и се надявам да запазят тази мотивация. Защото те ме виждат, радват се, но след 2-3 дни, когато няма кой да го повтаря това нещо, те го губят. А трябва да продължат да се вдъхновяват и сега на мен това ще ми е следващата цел - когато спечеля следващия успех, отново да ги подсещам да се вдигат нагоре."

 Ангелите на Ивет

Разбира се, пътят към върха не е самотно приключение. Самата Ивет споделя, че в трудни моменти, когато е обезверена, се уповава винаги на своя треньор - Ангел Ленков, който успява да намери обратния път към целеустремеността. Именно той осществява връзката и с мотивационния треньор на Ивет - Моузес Налока, който помага на златната медалистка да върне самочувствието си точно преди игрите в Токио.

Снимка: БОК, Костадин Андонов, StartPhoto

"Срещнахме се една седмица преди квалификационния турнир, защото аз десет дни преди това бях загубила на Европейското първенство и бях изгубила мотивация. И си казах "Добре, аз на Европейското губя - как ще спечеля квалификацията, която е тройно по-трудна?!" и в този момент трябваше нещо да се промени. Треньорът ми беше човекът, който разбра за него (Моузес Налока) и решихме да го потърсим още на същия ден. На следващия ден направихме мотивационен разговор за целия отбор и той успя така леко да ни вдъхне вяра и ние също повярвахме в него, което беше най-важното. 

Снимка: АР/БТА

Аз мисля, че на българските спортисти във всички спортове това ни е най-големият проблем - не сме уверени и се съмняваме във възможностите си. Наистина трябва всеки отбор да има такъв треньор, който да се грижи за психическата ни подготовка и състояние. Ние сме много натренирани физически и тактически, но когато в главата не си подготвен, каквото и друго да тренираш няма как да се получат нещата."

Жената, която защити мъжете в професионалния спорт

Скоро след края на олимпийските игри, в медийното пространство у нас се заговори за това как българските медали са само "женски" и как мъжете следва да се поучат от жените. Редом с това, през последните години темата за половото равноправие в професионалния спорт е все по-актуална, затова и решихме да попитаме Ивет как тя гледа на тази тема, а отговорът ѝ определно ни изненада. Вероятно ще изненада и вас.

Снимка: Bulphoto

"В интерес на истината, на мен в момента ми стана малко гадно след Олипмиадата, защото всички казват "Само жените успяха" и подценяват труда на мъжете. Стана ми мъчно, защото аз знам и те колко труд полагат. Наистина при мъжете е една идея по-трудно във всички спортове, защото конкуренцията е по-голяма, много повече хора с в категориите. Аз мисля, че и те имаха шанс да спечелят медали и се надявам на другата Олимпиада да са двойно по-мотивирани и да се докаже, че и те могат. Наистина жените се представихме на много по-високо ниво и то в бойните спортове, но имаме и добри мъже."

Снимка: БТА

Сега за Ивет предстоят отново тренировки, вероятно още по-усилени от когато и да било. Самата тя споделя, че усеща тежестта на очакванията, които падат върху нея за следващите ѝ изяви. След голямата победа в Токио, златото се превръща в минимално изискване за следващите форуми, а съперниците ще играят срещу нея не на 100%, а на 200%, както самата Ивет казва. Затова ние ѝ стискаме палци и ѝ желаем отново победа само след няколко месеца, когато през ноември Ивет ще представи България на Световното първенство по карате в Дубай. 

Снимка: Getty images

Не пропускайте новия епизод на #Матине, за да разберете кога за последно Ивет Горанова е прибягвала до спортните си умения извън тренировъчната зала; как едно момиче се влюбва в каратето от пръв удар и за какво можеш да си говориш със съветника на бившия президент на САЩ - Барак Обама.