#В света на градската култура никога няма почивка – едно поколение винаги намира повод да се подиграва на предишното. Така е било с бейби бумърите и техните странни вълнени пуловери, така е било с Gen X и обсесията им по касетите, и така е днес – когато Gen Z откри нов любим обект за ирония: милениълите.
Добре дошли в ерата на Millennial Cringe.
Какво всъщност е Millennial Cringe?
Представете си комбинация от авокадо-тостове, цитати от Harry Potter, селфита с кучета и манията по „positive vibes only“ – всичко това, гарнирано с неизменните skinny jeans и Starbucks чаши с грешно изписани имена. Ето го „millennial" пакетът.
Някога символ на младост и новаторство, днес тези навици изглеждат леко демоде и ужасно… cringe.
Но тук идва обратът: именно това прави милениълите отново cool, макар и по един доста иронизиран начин.
Gen Z не гледа на millennial странностите като на хахав срам, а като на съкровищница от мемета. За тях „cringe“ е нещо като новото „винтидж“ – смешно, но и чаровно. Да си малко неловък е истински символ на автентичност.
TikTok – арената на поколенческата битка
В TikTok започва големият спектакъл. Клипчета със заглавия като „Millennial vs. Gen Z“ заливат платформата. Виждаме млади зумъри, които имитират милениълите – с драматични въздишки над ипотечни кредити, с кецове Converse и неизменното „Remember Harry Potter?“ след всяко второ изречение.
Сценариите са преувеличени, но и болезнено точни. Милениълите не остават по-назад. Те отвръщат с клипове, в които обясняват на Gen Z колко трудно е било да се живее без интернет на телефоните или какво значи да „чакаш любимата ти песен да се появи по радиото“.
Поколенческата война е неловка, шумна и абсурдна – и именно това я прави толкова забавна.
Cringe партитата и градската сцена
Феноменът вече не е само онлайн. В клубове и барове започнаха да се организират „Millennial Cringe Nights“. Вратите се отварят с кодова фраза „I was today years old when…“ и вътре ви посрещат хора със страст към skinny jeans, сламени шапки и неизменното „dog mom/dog dad“ на тениската. DJ-ите пускат хитове от началото на 2010-те – от Carly Rae Jepsen до ранния Ed Sheeran. На стените висят постери с лозунги „Live, Laugh, Love“ и снимки на чаши лате с Instagram филтър от 2014 г.
Публиката се смее, танцува и се потапя в носталгията по една културна епоха, която е едновременно обект на подигравка и празник.
Защо Gen Z го намира за cool?
Истината е, че поколението Gen Z е израснало в епоха на мемета и ирония. За тях „cringe“ е нещо като модерен badge of honor (значка на честта). Ако можеш да се смееш на себе си – значи си автентичен. А има ли нещо по-автентично от това да признаеш, че някога си писал статуса „Only God can judge me“ в MySpace?
Много от символите на милениълската култура днес са възродени нарочно. Да носиш skinny jeans вече е акт на иронично изявление, а да се върнеш към Tumblr естетиката – демонстрация, че разбираш играта.
Gen Z използва Millennial Cringe като огледало, в което да покаже собствения си стил.
Когато неловкото става стратегия
Най-забавното в Millennial Cringe е, че милениълите започват да се включват в шегата. Вместо да се обиждат, мнозина започват да прегръщат собствените си клишета. Виждаме инфлуенсъри, които с гордост публикуват снимки на авокадо-тост, с хаштагове #MillennialCringe и #TooOldForTikTok. Ситуацията е толкова парадоксална, че неловкото вече е стратегия.
Millennial Cringe е не просто подигравка. Това е нова форма на градска ирония, в която миналото се превръща в арена за шеги, но и помага за създаване на нова идентичност. В един свят, в който всичко може да стане меме, милениълите печелят втори живот като културни герои – този път в ролята на „неловките cool“.
А за Gen Z?
Да се подиграваш на милениълите е просто поредният начин да бъдеш… модерен.
В #URBN рубриката „BIZARRE“ показваме онези абсурдни и смешни моменти, които всъщност определят градската култура. Millennial Cringe е тук, за да ни напомни: няма нищо по-готино от това да се смееш на себе си.
НАЙ
Големият вайръл: CEO открадна шапка от дете на US Open и светът избухна
Що е то Millennial Cringe
От гетото на Себу до глобалната сцена: Феноменът Budots