#В пика на протестите през 2019 година, репортер на Би Би Си решава да направи разработка за младите хора на площада и се внедрява в групите им. Така попада в една от най-автентичните и живописни части на София – в стария еврейски квартал, заключен между Банята и бул. „Мария Луиза“. Протестиращите срещу управлението с охота дават интервю за новинарския канал, засягат темата за социализма и в разпаления разговор решават да почерпят чуждестранния екип в единствения социалистически бар у нас, който по това време е хит сред туристите – Com.bar-a на небезизвестния скулптор Бензо... Така репортерката попада в ъндърграунд кварталното заведение, чиито вещи разказват истории...

„Обадиха ми се от Би Би Си и ми казаха, че ще излъчат репортаж за бара. Даже успях да го видя“, казва Бензо с усмивка.

За последните 5 години уютното помещение, превърнало се в мини музей на социализма, не за първи път попада в обсега на камерите. Често част от интериора може да бъде забелязан в мащабни продукции, български и документални сериали или на специални, тематични събития.

Още от съкровищата на Com.bar вижте ТУК>>>

Барът на Бензо е любимо място за разговори на художници, артисти, режисьори...

„Идеята на създаването му бе да бъде място за хората от квартала и същевременно туристически бар. И преди пандемията, напливът от туристи бе много голям. Идват, преобличат се в автентични дрехи, снимат се за Инстаграм и става истински купон", споделя скулпторът. В никакъв случай не определя бара си като място за социалисти, изпитали носталгия по изгубеното време.

„Не е направен с подобна цел. Преди време имаше Музей на комунизма във Велико Търново и когато го затворииха – част от артефактите дойдоха в бара, но под друга форма. Това е единственото място в София, където има и лекция. Трябва да се знае, защото си губим историята. Много лесно ще ни разединяват в противен случай. Казват ти нещо, ти няма къде да провериш фактите и вярваш сляпо, превръщаш се в лесно манипулируем тип. Вярваш сляпо", смята той. 

 Историята ни се унищожава безвъзвратно, опасява се скупторът.

'Тук не идват носталгично настроени комунисти, защото в тази атмосфера не им е добре – знаят какво са правили навремето и се чувстват зле. Искат това да изчезне този спомен, да си подкарат живота с парите, които навремето са прибрали, докато са работили на висши позиции. Тези хора са навсякъде - и при журналистите, и при художниците и при артистите. Елитът на нацията е зверски обременен с това“, казва той.

Определя себе си шеговито като анархист, тъй като няма политически пристрастия. Но се интересува горещо от документи и истории. Самият той е от Трявна, където учи при най-големите майстори занаят. След това, поради любов, решава да замина да живее във Франция, но как? Единственият вариант е да бъде приет да учи... И така, на шега, заради своя близка позната, подава документи в едно от най-добрите училища за изкуства и се превръща в единствения българин, приет в годината.

„Тук в бара си е истинско преживяване. Освен гид с лекции има и дегустация на ракии. Повечето вещи  имат своя интересна, лична история. Свързани са с конкретен човек, автентични са. Снимките са лични фотографии, а не познатите пропагандни от едно време“, показвайки ми голям плакат, на който пише „Ще строим завод“.

„Тези, които са снимани от любители, нямат центъра и показват ситуацията такава, каквато е била“, пояснява Бензо.

Оглеждам се в бара - поглеждам право в очите на социализма

Родените през 80-те години го виждат различно – някои го помнят смътно, докато други са запечатали ясни картини, избистрени от разказите на родителите си.

„Заличиха повечето социалистическа история в последните 30 години. Родените през 90-те обясняват на родените през 60-те колко гадно било през 80-те“, шегува се Бензо.

Показва ми няколко апарата „Смена“ и камери от първите, които са гравирани с лични посвещения – подарък са били на собствениците. Пише на кого е бил фотоапаратът и какво е правил този човек.

„Всички соц страни направиха музеи, а у нас няма. Творци като Светлин Русев, например, са ги сложили в Музея на модерното изкуство. То с тази нагласа в обществото към социализма няма как да се случи музей“, казва Бензо.

Признава, че никак не са били приятни комунистическите времена, но пък през 90-те години започва истинското им заличаване.

„В другите държави не е така. Останалите социалистически републики си пазят историята. Доколкото знам няма друга такава нация. Така сме направили вероятно и след като сме обявили Независимостта. Чел съм, че са изгорени голяма част от архивите. Вероятно, за да може да се краде на воля, за да не се знае кое на кого е“, смята Бензо.

Поглеждаме към тухлените стени. Погледът попада върху историческата среща между действащия тогава президент Роналд Рейгън, избраният, но все още не встъпил в длъжност Джордж Буш и лидера на СССР Михаил Горбачов. Фотографията е увековечила тримата в Манхатън.

Моментът,  в който светът се обръща.

Тогава е уговорен край в оръжейната надпревара между Горбачов и Рейгън, и после между Горбачов и Буш. Митологията на американската Републиканска партия определя покойния президент Роналд Рейгън като героичния воин от Студената война, който собственоръчно е сринал Съветския съюз. 

Каква е разликата между обикновен градски бар и този тук?

Това е бар за хора с обща култура, но и за такива с пропуски в историческите си познания. Бензо бързо ги запълва с истории, които се запечатват неусетно в паметта. 

„Хората много искат да могат да се връщат в миналото така, както гледаме към бъдещето и искаме да пътуваме към него. Ще ми се Com.bar да е квартален бар, плюс туристите, както има навсякъде по света. Но нещо не се случва така... Няма ги кварталните хора, които идват да разтушат с питие след работа. Минават забързани с торбите от хипермаркета и когато видят тук хората да се веселят, обръщат главата си в другата посока. Имал съм кръчма в село с над 100 човека постоянна клиентела. Дори да няма пари, Местния ще мине да навести приятелите, да каже здрасти. След пандемията трябваше да сме зажаднели за контакти, но няма нищо подобно.

Не, нещо не е наред с народа и това не е отсега...

Не сте ли забелязали, че и по входовете не се поздравяват?“, пита реторично Бензо.

Няма любим предмет сред стотиците артефакти. Най-ценните са скрити в десет палета, които събира от години.

„Вече даже не събирам предметите, а само историите. Първо нямаше никакъв интерес към тях, а в последните години, когато станаха антикварни започнаха да се складират с комерсиална цел. Сега събирам повече документи и вещи с история“, казва скулпторът.

Такава една вещ е самоварът на един от 12-те представители на България в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

„Тия самовари са за чай, ама не съм виждал някой да си прави чай с тях. Но има един виц. Пенсионира се работник в Завод за самовари и колегите му подаряват ... самовар. Близките се възмущават: „Ей, ти цял живот си работил в завода. По една част да беше изнасял – щеше сам да си сглобиш, за какво ти е?“. А пенсионираният отговаря: „Цял живот това правихме, ама все излизаше Калашников“. Заводите за оръжие никога не се водят оръжейни, водят се заводи за самовари“, казва Бензо.

Друга фотография показва класически, социалистически бар в София през 70-те години. Под нея пише:

„Уискито е любимият наркотик на т.нар художествено-творческа интелигенция“.

„Каква е разликата между тогава и сега? В соц баровете имаше отворени за купон, усмихнати хора – пият и се забавляват, а не като сега - все бързат с торбите“, смята Бензо.

Следва друго изображение – плакат за назидание, изобразяващ трима души, хванати с алкохол в кръвта.

„На времето, когато те хванат да си пил, ей така те изтипосват на плакат и виси по улиците и до дома ти с месеци. Описват какво си направил и как си наказан. Ей на тоя му е отнета книжката за 36 месеца, а на другия... завинаги“, чете ми от изображението Бензо.

На следващата фотография вижаме и как соц катаджии проверяват с устройство шофьор.

Има и любителска снимка на нашенци, работещи в тогавашната Коми АССЕ. Там българите от социализма изкарвали прехрана си с добиване на дървесина за България. Продукцията се карала с вагони от Коми, а всички, освен с пари, се връщали с по една рускиня, смее се Бензо.

В колекцията на Бензо има множество забавни комунистически четива, автентични униформи, пожълтели броеве на „Работническо дело“, истински пощаджийски мотор от 1975 година и... учебна бойна ракета!

„Някакъв американец си я купил и я помъкнал към летището, да я носи в САЩ. Естествено, не го пуснали да се качи на самолета с нея и той я оставил там. Докараха ми я тука“, разказва историята ѝ Бензо.

Споделя, че и на Летището си има фен база – често служителите минават за по питие и се сливат с артистичната бохема.

Добра клиентела!

Най-старите артефакти са отпреди 40-те години. „Първите издания на „Жената днес“, списания от 44-та...“, показва ми ги Бензо и ги подрежда в купчина.

„Къде ми е броят с Цола Драгойчева, някой да не ми го е свил...“, трескаво започва да го търси той, знаейки всяка една вещ от бара и забелязващ веднага и най-малкото разместване или, не дай Боже, отсъствието ѝ.

Com.bar е и първият бар в Квартала.

„Живея тук от много години и съм приел мястото с неговите обитатели. Често карам познати да ми дойдат на гости, а те - от ЦУМ надолу не слизали. И после ги гледам - след 2-3 години идват тук, с идеята да се впишат. Не искам да става хипстърско място, защото това ще убие Квартала. Искам просто малко да живне, но трябва да се оправи инфраструктурата. Някои имат визията да стане новия „Шишман“ (бел.ред. - столична улица, известна с арт магазините и събитията на открито“, казва Бензо.

Старият еврейски квартал навремето – там живеели най-богатите, а от другата страна - на бул. "Мария Луиза", след складовете – парвенютата. Там, където сега е бара на Бензо, е била улицата с публичните домове.

„Ако мога да го променя - бих си го оставил така, както си е. Автентичен. Истински е. Ъндърграунд е. Има всякакви общности тук. Няма толкова препродаване и раздаване на имоти. Но скоро няма да е същият... Халите ще станат модерен хипермаркет... Архитектурата не се пази, почти е унищожена. Ако решиш да реставрираш фасада, ще ти скъсат нервите от процедури“, споделя Бензо.

„Киното колко го мъчиха...“, споделя с тъга скулторът, който ходел всяка вечер там да гледа филми – както са правели столичаните в онези времена.

В Квартала на Бензо са падали и няколко бомби.

Все още живеят потомства занаятчии. Наблизо е и Женския пазар, който е истинската атракция в София за туристите.

„Така ми казват поне на мен чужденците, като дойдат да се забавляват. Посещенията там са им най-яркият спомен“, споделя от опит Бензо.

Com.bar е истинско убежище и любима дестинация за чужденците, които неведнъж се е случвало, да бъдат нагостени от Бензо – споделя вечерята си с охота, нарязва ти мезенце на миниатюрни дъсчици, сипва ти от тайните си домашно приготвени нектари и ти разказва толкова много истории...

Така, както е направил и с екипа на Би Би Си, които показаха единственият български соц бар по една от най-големите телевизии в света.

View this post on Instagram

A post shared by URBN (@urbn.bg)