#"Нашето общество уж е по-свободно, можем да гледаме порно и т.н., но от друга страна сякаш ставаме все по-консервативни и по-консервативни". Думите са на една от най-продаваните писателки на детска литература у нас - Диана Петрова. 

Тя гостува на Рени и Вяра в онлайн шоуто #Maтине", за да чуем позицията ѝ по въпроса:

Имаме ли право да посягаме на литературните шедьоври и любимите детски анимационни филми заради случващото се в съвремието ни?

В края на януари 2021 година стрийминг платформата Дисни плюс ограничи достъпа до анимационните филми "Питър Пан",  "Дъмбо", "Швейцарското семейство Робинзон" и "Аристокотки". Аргументацията е, че това се прави заради оскърбителни расистки стереотипи в тях. Тези филми вече не могат да се гледат от деца под 7 години, а по-големите - само с разрешението на родители.

Още през ноември 2019 г. бе съобщено, че "Дисни" започва да предупреждава за расизъм в стари анимационни филми като "Лейди и Скитника" и "Книга за джунглата".

Междувременно бестселърът "Десет малки негърчета" от Агата Кристи вече се продава във Франция с ново заглавие: "Те бяха десет". Решението е взето от правнука на писателката. 

Търсим ли дискриминация там, където я няма? Защо и как детските филми и приказки се превърнаха в едно политически коректно недоразумение?

"Става дума за едно недоразумение. От нашата съвременна гледна точка ние по никакъв начин не отчитаме факта, че например "Пипи Дългото Чорапче" е писана в съвсем различно време. Тогава словосъчетанието "негърски крал" по никакъв начин не е обиждало никого. В книгите обикновено има три реалности, с които трябва да се съобразяваме. Едната е тази, в която са писани. Другата е тази, в която живеем ние, читателите. И третата е реалността на книгата. Така в книгата за Пипи, "негърски крал" задава едно екзотично отношение към Капитан Ефрем Дългия Чорап. И пренебрегвайки това словосъчетание, лишаваме човека от две от тези реалности", казва Диана. 

Като писател, тя смята, че е обидно и разочароващо това да се случва в съвремието.

Да посегнеш на завършено произведение говори за обедняване на духа, смята още тя и предлага решение: 

"По-скоро бихме могли да сложим някакъв знак, както са точките за 18+. Да бъде упоменато, че в тази книга може да има фрази, които по някакъв начин може да обидят някого, тъй като тя е писана в друго време. Но по никакъв начин не може да пипаме чуждо произведение, особено когато авторът е починал и не може да вземе отношение, независимо кой държи авторските права", категорична е Диана. 

Приказките трябва да водят човека в съвремието, а не съвремието да дърпа за носа приказките. 

"Приказките задават модели в детското въображение, между които то може да избира. Тоест то разбира, че има няколко начина на реакция. И колкото повече се намесваме в приказките и предпазваме нашите деца, ние ги лишаваме от правото им на избор. И когато те излязат в реалния живот, ще се сблъскват с много по-неприятни неща и трябва да са подготвени и през книгите, освен през родителството, че в света може да има абсолютно всичко", аргументира се Диана. 

Според писателката, цензурирането на класически детски произведения е доста ограничаващо. Може да се каже дори, че това ни връща към племенни структури на нашето съзнание. 

"Пазим децата отвсякъде и по този начин можем по-скоро да им навредим, отколкото да им помогнем по някакъв начин. Те трябва да развихрят въображението си. Можем да означим по някакъв начин, че определена дума може да бъде обидна в наши дни, но трябва ли да сменим заглавието на "Под игото", например, в "Под турско присъствие"?", пита реторично Диана. 

"Не е лесно да се издържа човек от писане на книги. Аз печеля от приказките, които съм писала, но ходя и на работа. Смятам, че по един или друг начин това е здраво. Човек трябва да пише само, когато наистина го обича и по никакъв начин парите не трябва да бъдат намесени в това. Има един естествен подбор. Хората, които искат да пишат само за пари - автоматично отпадат!" , казва още Диана. 

Книгите ѝ за деца, с които става най-чест гост в училища из страната, са "Мъдри приказки", "Двойната планета" и "Приказки за цялото семейство". Тя бе наречена от литературния елит у нас "съвременната писателка, която е задължителна за четене". В детските ѝ приказки присъстват предмети от съвремието като смартфони, а приказките за осиновени деца и техните осиновители са бестселър. 

"Аз не съм осиновена и не съм осиновител, и отнесох доста критики в началото. Но има автори, които пишат за убийства - това означава ли, че те са убийци?", казва Диана. 

Създава книгата покрай своя приятелка, която разказва за проблемите, свързани с осиновяването. 

"След това ми се обадиха много осиновители и казваха, че децата им имат любими приказки. Идеята на тази книга е темата за осиновяването да бъде въведена от много ранна детска възраст. Да не се крие. Не бива да има тайни, защото всяка тайна носи много негативи в бъдеще. Най-доволна съм от тази книга, защото наистина помага", споделя писателката. 

Диана Петрова използва литературата и като метод на лечение - приказкотерапия. 

"Една от моите книги - "Приказки за цялото семейство", получи наградата "Бисерче вълшебно" и то в това направление, което е свързано с родителите. Тоест самите родители бяха харесали приказките и ги четяха. Всяко едно четене е терапевтично за нас. Дори да четем нещо неприятно, ние избираме да не последваме този модел. Обаче ако не знаем за него? Да вземем за пример "Ана Каренина" - ако не сме чели книгата, най-вероятно можем да тръгнем по същия път - да си намерим любовник и след това да се самоубием. Но ако прочетем книгата може би ще си намерим любовник, но няма да се самоубием. Няма да искаме да завършим като нея. Ще знаем до къде води този начин на мислене", казва Диана. 

Преди дни нейна приказка бе публикувана дори в далечна Австралия в сборник, свързан със загубата и тъгата. Нейното произведение е сред творбите на 30 чуждестранни автори от цял свят. 

"Приказката се отнася за едно дете, което губи баба си. Малко тъжна е, но трябва да има и такива. Не се случват само хубави неща", споделя Диана Петрова. 

Най-трудно се пише за деца, казва още писателката. За жени се пише по-лесно, защото те са основната аудитория.

А за какво още не се пише никога - вижте в новия епизод #Mатине! 

Вече можете да слушате online шоуто на Dir.bg в Spotify и Google Podcasts!