#Алгоритъмът e новият градски антрополог. Едно проучване, публикувано в The Guardian, сравнява архивни кадри от Ню Йорк, Бостън и Филаделфия от 70-те години със съвременни видеозаписи. Изводът е изненадващ: днешният градски човек върви с около 15% по-бързо, но спира значително по-рядко, за да говори с някого.

Общественото пространство, някога сцена за случайни срещи, днес е по-скоро транзитен коридор - място, където всички бързат и никой не иска да бъде забавен.

Градът като фитнес 

Ироничното е, че докато се оплакваме, че нямаме време за спорт, улиците вече са се превърнали в нашия всекидневен фитнес. Тротоарите са новите пътеки за бягане, а светофарите - препятствията. Телефоните отброяват крачките ни.

Преди половин век градът е бил място за разходки и социалност. Днес той прилича на състезание с награда "да стигнеш по-бързо до следващата среща".

Изчезналият градски Small Talk

"Как си?", "Какво ново?" - въпроси, които градската култура някога обичаше, днес звучат като лукс. Разговорите в публичното пространство са се стопили. Причината не е само в телефоните и слушалките, а и в културата на ускорението.

Защо да спреш да говориш с някого, ако вече закъсняваш за следващата точка в календара?

Може ли да има обратен път?

Парадоксално, но същите технологии, които измерват нашата бързина, могат да помогнат за създаването на по-човешки градски пространства - площади и паркове, които подканват към забавяне и разговор. Град, който не е състезание, а сцена за социалност, би върнал духа на спонтанната среща и малкия разговор, който прави живота ни по-богат.

Bizarre извод

Градовете са станали по-бързи, но и по-самотни. Колкото повече хора ни заобикалят, толкова по-малко си говорим с тях. Може би е време да си върнем улицата - не като бягаща пътека, а като място за срещи. Иначе ще останем в учебниците като поколението, което вървеше най-бързо, само за да избяга едно от друго.