#Вече сме повече това, което правим онлайн, от това, което правим офлайн. Притежава ли ни профила в социалните мрежи? Къде отива цялата ни лична информация? Ами ако изкуственият интелект ни възпроизведе като личност? За всичко това разговаряме с програмиста, журналист на свободна практика и два пъти носител на наградата за чиста журналистика WebReport - Георги Караманев. 

Откакто има своя популярен сайт "Дигитални истории", Георги Караманев търси повече дълбочина и баланс на позициите в темите си. Интернет ни предоставя океан от информация, но често не си даваме сметка за всички рискове, които този достъп носи със себе си. Една от темите, които Георги Караманев засяга във вайръл текста си "Интернет на забравата" е темата за паметта. 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts. 

"Паметта ни днес просто е различна. До голяма степен тя е външна. Преди няколко години помнехме телефонните номера на най-близките си приятели. Изниква въпросът - трябва ли ни? Смятам, че ни е нужна някаква гимнастика за мозъка, защото иначе ще се превърнем в доста удобни потребители - това, което се стремят да направят големите онлайн компании. А ние сме доста повече - имаме повече дълбочина, повече смисъл", казва Георги. 

Никога не знаеш кога едно познание ще се окаже полезно. 

Продължението на тази тема Караманев прави с многократен победител в телевизионна игра - на него му е било полезно. Той смята, че креативността, създаването и творчеството не могат да се случат, без в главата си да имаш знания, които някога си сметнал за безсмислени. 

"Проф. Преслав Наков, който е един от най-големите специалисти в областта на обработката на естествен език, точно това казва: пречката да създадем изкуствен интелект, който наистина да е интелект, е че някак си губим връзката между отделните области. Лесно го учим да разпознава лицата ни, да пише текст, но бяга търсенето на знание от различни област, което е чисто човешка черта", споделя Георги. 

Според теорията на Георги Караманев, ако приемем, че човек ползва мозъка си като собствена, вътрешна памет, трупа повече информация на външен носител -  Cloud, телефон и т.н. 

"Все повече неща оставяме онлайн. Комуникация, срещи с околните. Оставяме огромно количество следи в интернет, което ни превръща в удобен продукт и не знаем това как ще се развие. Оставяме толкова много от себе си на външния носител, а ако изкуственият интелект ни възпроизведе?", пита реторично Георги. 

Така се оказва, че сме по-скооро притежание на социалните си профили, отколкото техни притежатели. Или както е казал създателят на виртуалната реалност Джейрън Ланиер:

Когато нещо е безплатно, стоката си ти. 

"Реално е така. Търсачките вече ни продават таргетирана реклама. Но какво се случва с данните ни, когато ние си отидем физически", отбелязва Караманев. 

Закърмени в този дигитален свят, днешните тийнейджъри растат свръхентусиазирани от това, което вече сме получили от технологиите. Но махалото ще се обърне и хората ще се върнат към класическата комуникация. Важно е да стимулираме паметта си, да полагаме старание да запазим любовта към традиционните неща, да търсим комуникация, приятелство, замислянето, меланхолията...

"Който се е опитвал да прогнозира какво ще се случва е ставал за смях, рано или късно", казва Георги. 

Тази пропаст между сегашните и миналите поколения става все по-дълбока именно заради технологиите. Затова и Георги обръща внимание на темата с историята на фотографката София Симеонова, която влиза в стаите на връстниците си, за да ни покаже техния свят у дома. 

"Едно момиче влиза в стаите на своите набори и ни ги показва такива, каквито са. Има голям интерес към темата. Явно на възрастните им е любопитно как изглеждат стаите на децата им, но и тук изплува паметта- много от тези младежи ще заминат да учат в чужбина и това е техният последен поглед към детската им стая такава, каквато е била". 

Питаме Георги Караманев защо според него хората се страхуват от изкуствения интелект. По думите му:

Всеки ден се случва много сериозен пробив и не знаем докъде ще доведе това

"Както казва един мой събеседник - някак си сме склонни да надценяваме краткосрочните ефекти от такива явления и да подценяваме дългосрочните. Истината е, че се притесняват дори и големи учени какво ще се случи и това е, защото няма етична рамка. Всеки би трябвало да има отношение към разработването на изкуствения интелект. Струва си да се страхуваме, това е добре. Трябва да гледаме малко по-внимателно към тези машини". 

Тук нашето спасение са културата, изкуството, емоциите. Не знаем дали някога изкуственият интелект ще може да ги наподоби, казва Георги. 

А кои са най-интересните алгоритми, кои професии ще станат ненужни заради машините и близо ли сме до генерален изкуствен интелект - вижте във видеото! 

Можете да гледате #Матине и всяка събота и неделя от 10:00 ч. в ефира на WNESS TV!