Берлин е градът на изчезналите кина.
В около 400 киносалона някога проекторите са хвърляли изображения върху огромни екрани, а хората в публиката плачели и се смееели.
Изчезналите кина днес са много, но все пак от онова време са останали близо 100 киносалона.
Оцелелите също трябва да се борят с новите условия и предизвикателства на свободния пазар.
Преди години в Берлин например едно старо кино от 20-те години бе превърнато в магазин на Apple и имаше обществено недоволство в града като граждани протестираха киното като такова да бъде запазено.
Уви, съдбата на старите и у нас, и навсякъде по света е тежка и трудна.
В началото на ХХ век Берлин преживява бум, предизвикан от откритията на Томас Едисън, Уилям Диксън и братята Люмиер.
Следват подобрения в технологиите и първите прожекции на филми, първоначално само в малки стаи на ресторанти или барове.
С нарастването на ентусиазма растат и местата.
Построени са първите кина, а след тях последвали много други - с течение на времето някои от тях се наложило да затворят, нищо че били едни от най-красивите.
Поглеждаме назад към изчезналите кина в Берлин и златния век на филмовото изкуство.
Представяме пет кина, които вече ги няма.
Wilhelmshallen
Изчезналото кино на Unter den Linden Wilhelmshallen
Снимка: GemeinfreiРесторантът "Wilhelmshallen" на Unter den Linden 21 бележи началото на берлинската кино култура.
През 1886 г. операторите показват първите движещи се изображения в отделна зала.
Оскар Местер поема киното. По същото време Местър основава собствено студио, в което продуцира неми филми.
Edison - Theater
Кино "Едисън" на Фридрихщрасе отваря врати през 1886 г.
Показва актуални събития и заснети кадри от различни ситуации.
Техническите възможности не позволявали мощни визуални шедьоври. Излъчвали се записи на обикновени драматични събития, като например обири.
Да имаш възможността да видиш както и да е събитие в движение на екран вероятно е имало достатъчен уау ефект за много от хората по онова време.
Кино Ufa
Кино Ufa, изчезнало в Берлин през 1945 г.
Източник: GemeinfreiДълго време богатите елити на Берлин нямали истински дом, в който да гледат кино.
Театър "Union" в голямата зала на "Гранд хотел" на Александерплац трябвало да промени това през 1909 г.
Всеки, наел някой от скъпите апартаменти можел да се наслади и на представление.
Всеки с чадър, бомбе, добро облекло и много пари бил добре дошъл да гледа неми филми с оркестров съпровод.
Масивните обелиски с бронзови витрини предавали луксозното и пищно усещане за превъзходство.
През 1945 г. сградата е разрушена и киното напълно изчезва.
Кино Wedding
Култовото берлинско кино Wedding, затворило врати през 60-те години
Източник: GemeinfreiЪгловата сграда на "Sellerstrasse 35" имала силна връзка с филмовата култура.
Наред с други неща, той е бил дом на филмово студио, което операторите използвали и като кино от 1910 г. нататък.
През 30-те години на миналия век екстериорът на сградата е реновиран.
По-голям, по-красив, по-модерен.
Името се променя съвсем подходящо на "Weddingpalast".
По време на Втората световна война то почти не е пострадало, но все пак се налага да бъде затворено, макар и през 1962 г.
Киното е съборено около десет години по-късно.
Кино Marienbad Lichtspielen
Там, където днес се намира библиотека Luisenbad, една от най-красивите в Берлин, някога е имало комплекс за бани със сауни: Luisenbad (тогава Marienbad).
Допълнителнаta концертна и театър осигурявала пък културно разнообразие след потенето и плуването.
През 1911 г. собственикът го преустройва в кино.
Три години преди това вече се излъчвали филми там.
През 1963 г. настъпва краят на киното, а през 1982 г. е съборено.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}