#На 2 юли 1961 г. в Кечъм, Айдахо, САЩ Ърнест Хемингуей сбъдва собственото си пророчество - самоубива се така, както прави баща му. Изрича зловещото предсказание доста години по-рано, над писмото, с което е известен за кончината на родителя си, промълвявайки: "Вероятно и аз ще си отида така". Речено-сторено. Последните години от живота си, прекарва в Куба, на любимото си място - вилата "Финка Вихия", на 15 км от Хавана, която в момента е музеят и може би мястото, където все още може да усетите духа на един от най-забележителните писатели в света - Ърнест Хемингуей. Така го усетих аз.
Във "Финка Вихия" са заключени над 20 години от живота на Хемингуей - на първо място любовта му с военната журналистка Марта Гелхорн, която макар и да се старае да прилича на героиня от романите му, никога не се превръща в жените, които писателят харесва в живота. Въпреки това именно Марта открива изоставената плантация на 15 км от Хавана, като с това прави доживотен подарък на любимия си - с гледка към столицата, огромна градина и дива растителност. Мястото, където заедно с Ърнест прекарват луда година на любов и страст, а после... всичко угасва.
Парадният вход на къщата
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваПрез 1940 г. Хемингуей купува къщата в околностите на Хавана, Куба. Природата там е рай за неговите котки. Първите години след сватбата му с Гелхорн те са щастливи, но той скоро осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Гелхорн нарича Хемингуей своя "спътник по неволя", а Хемингуей - "онази, от която имам нужда".
Всъщност Куба пленява Хемингуей след като се връща в САЩ, след публикацията на "Мъже без жени" (1927 г.), - заглавие, което по-късно ползва и Харуки Мураками за своя сборник разкази. По иронията на съдбата, Ърнест се оказва един от онези "мъже без жени", макар и с няколко брака и любовници, герой на собствена творба.
Защо избира Куба?
В допълнение към ловните експедиции в Африка и Уайоминг, Хемингуей развива страст към дълбоководния риболов в крайбрежните води на Кий Уест, Бахамите и Куба. Finca Vigía в превод означава наблюдателна ферма и името не е избрано случайно. Хемингуей екипира рибарската си лодка и заедно с екипажа си наблюдава действията на нацистките подводници в района по време на Втората световна война.
Във вила "Финка Вихия" Хемингуей живее от 1939 до 1960 г. - година преди да прекрати живота си. Купува я за $12,500. Построена е през 1886 г.
Верандата пред къщата
Снимка: Личен архив на Криси Димитрова
Поглед към вила"Финка Вихия"
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваВъв "Финка Вихия" Хемингуей пише едни от най-известните си произведения като "Старецът и морето" и "За кого бие камбаната".
Нямам търпение да посетя любимата къща на Хемингуей още с пристигането си в Хавана. За целта е нужно да се сдобия с гид и такси, защото няма градски транспорт до мястото. Излиза около 50 евро.
Извън Хавана усещаш истинския духа на Куба - с работещите жени и мъжете, насядали край нещо като празни бакалии, с босите деца, които оглеждат учудено старата кола такси и възрастните дами, проснали се пред къщите си край пътя, които те проследяват с широки усмивки, докато не изчезнеш от погледа им.
Отправяме се към "Финка Вихия", а входът ѝ наподобява началото на градски парк. Отпред се намира малко магазинче за сувенири и разбира се - бар, в който още с пристигането ни, ни посрещат с жива музика, пури на добра цена и разбира се, коктейли с ром.
Пурите са ръчно направени, а цената им е около 100 кубински песо парчето, което означава по-малко от долар. Това е добро място да купиш за приятели, като трябва да знаеш, че на летището има лимит - не повече от 50 броя пури без документ за произход.
Лятната градина малко преди къщата и паметник на Хемингуей
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваБохемският дух на Ърнест буквално е прегърнал мястото, където кубинската жега е отстъпила статуквото на хладния бриз, тъй като лъчите са засенчени от горската пелена. По калдъръма нагоре към къщата ни посреща паметника на Ърнест, насред лятната му градина, за да се открият стълбите, които отвеждат до парадния вход на къщата. За съжаление е затворена за посетители, но всякакви граници могат да бъдат преминати за няколко евро или долари. Местните посрещачи, които наблюдават и обгрижват музея, са готови да направят някои компромиси и дори сами предлагат да нарушим правилата, както е обичал и самият Ърнест.
Първият етаж е отреден за огромната му библиотека, която се простира из всички стени, шкафове, етажерки, множество бюра, малки маси за кафе. Чудя се кое е повече - изкуството, в оригинал, което е притежавал, книгите или африканските му ловни трофеи...
Книги.. книги...
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваНе е тайна, че Хемингуей е търсил своето вдъхновение от Марк Твен, Ги дьо Мопасан, Уилям Шекспир, от гениалните Моцарт и Бах, но и от известните художници. Почти няма стена на къщата му, в която да няма окачени картини, скулптурите и бронзовите фигури са безброй, наред с антиките и внимателно подбраните чаши.
Чаши и бутилки има навсякъде, оставени така, сякаш допреди малко е бил тук с приятели и ще се върнат след поредния риболов.
Кът за приятели на първия етаж
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваКниги има дори в тоалетната и банята на Хемингуей, а след това библиотеката продължава в неговата спалня и спалнята за гости, в "офиса" му, където посреща хора за бизнес разговори, из коридорите...
Банята на Хемингуей
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваСпециално място обиколката заема така наречената наблюдателница - отделна, висока постройка встрани от вилата, където на последния етаж се намира пишещата машина, на която са създадени "Старецът и морето" и "За кого бие камбаната". Успявам да вляза с много увещания, за да докосна местата, по които са минавали пръстите му, пишейки прав.
Гледката от "наблюдателницата"
Снимка: Личен архив на Криси Димитрова
Пишещата машина на Хемингуей
Снимка: Личен архив на Криси Димитрова
Пред пишещата машина на Хемингуей
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваТам е телескопът, защото Хемингуей е обожавал да наблюдава нощното небе. През прозореца се вижда нощна Хавана, с палмите ти напомнят за екзотиката на Карибите и горещите вечери.
"Наблюдателницата" отвътре
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваВсъщност Куба успява да плени сърцето на Хемингуей не само с залезите си, но и с напитките си. Успяваме да посетим някои от заведенията, в които задължително има негов портрет, автограф и "питието на Хемингуей".
Интериорът на втория етаж в Bodeguita del medio
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваВ Хавана говорим за La Boteguita del Medeo - ресторант в сърцето на града на два етажа. Пристигаме към 11 преди обед, а вече се забърква Мохито под портрета на нобеловия лауреат - любимото му Mojito е в това заведение. На втория етаж е ресторантът, където има друга група музиканти, най-вкусните омари и, разбира се, огромен портрет на Хемингуей над бутилките с рома.
Пред Bodeguita del medio в Хавана
Снимка: Личен архив на Криси Димитрова
Препоръваме ви омарите в Bodeguita del medio
Снимка: Личен архив на Криси ДимитроваДругото му любимо заведение е El Floridita във Варадеро. Там, влизайки да ползва тоалетната, Хемингуей е изкушен от напитката, която приготвя бармана. Дайкири, което впоследствие писателят променя по свой вкус. Тъй като е диабетик - неговото е с двойно повече ром и без захар!
Има редица спорове, дали надписите в рамка в любимите му заведения са изписани от Хемингуей, но пък посланието е ясно: "Моето мохито в La Boteguita , моето дайкири в Еl Floridita".
Спомняме си за великия Ърнест Хемингуей с тази виртуална разходка из "Финка Вихия" и любимите му места в Куба, която може да си подарите в галерията ТУК >>>
И не забравяйте, че "Няма по-верен приятел от книгата" и "Всичко, което е далеч от морето, е провинция" - особено през лятото!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?