#"Най-големият скандал за една жена идва тогава, когато не си стои вкъщи". Казвала го е пра-пра баба ми Васа, родена в Пирея - главното пристанище на Гърция и порта към Егейско море. Разположен само на 8 км от Атина, името му означавало "мястото оттатък пътя". Това, което знам за атинянките от източници по моята кръвна линия, свързваща ме с Гърция е, че жените не трябва да излизат от пътя...
Или пък трябва?
Чак години по-късно разбрах вече от моята баба, че това за скандала и жените не са авторски думи, а всъщност принадлежат на майстора на трагедията - Еврипид. Мисля над тези думи неслучайно - пътувам към Атина, мястото, откъдето тръгва и моята история и за която от детството си съм рисувала във въображението си най-различни картини. Оттам съм наследила любовта към кафето в следобедните часове, когато в къщата ни, в гръцката махала на Варна, се събираха само жените от дома и се забавляваха, гледайки си на карти. От тях пък съм наследила и онази непримиримост, противопоставяща се на Еврипидовите думи, смятайки, че един разхвърлян следобед на открито е много по-забавен от часове наред зад стените на подредения дом.
Пътуването ми към Атина някак не е излизане от пътя ми, разсъждавам наум, докато се взирам в заслепяващото бяло и синьо на облаците. Няма как да бъде, защото как можеш да излезеш от нещо, в което не си бил. Аз не виждах пътя, а той дойде при мен неочаквано и ми трябваше не повече от минута, за да усетя и реша, че това ще е първото ми соло пътуване. А причината се оказа изненадващата покана от Xiaomi България, двупосочен билет до Атина и моделът Redmi Note 12 5G, който държа в ръката си и който е муза за този текст. Именно с него ще запечатам първата ми среща с Атина и нейните шеметни цветове в бяло и синьо...
Дъждовното и свъсено лице на небето над София отдавна е зад гърба ми и вече виждам водите на Гърция отгоре. Тук е онова ранно лято, със закачливите сутрешни лъчи, които гъделичкат погледа ти рано сутрин. Небето е в светлосиньо и бяло досущ като флага на южната ни съседка, а аз се замислям - защо не са сложили по него и малко розово, взаимствано от характерните за пейзажа на Средиземноморието бугенвилии, които съм виждала нагиздени по пътя още от Златоград към Ксанти...
Поглеждам към своя телефон Redmi Note 12 5G в цвят Forest Green - вдъхновяващото горско зелено, което предизвиква картини на гъсти храсти и свободни дървета, често свързван с околната среда и се използва за дизайни, свързани с каузи, подкрепящи земята и нейната екосистема. Първото нещо, което ми прави впечатление е големият дисплей и бързината, с която чрез приплъзване ползваш с лекота функциите му. Не по-малко изненадваща, от бързината на процесора при работа с дисплея, е картината, която получаваш - ярка, гладка и с точни, контрастни цветове. Голяма част от безпроблемното осъществяване на операциите се дължи на платформата Snapdragon 4 Gen 1, която осигурява на серията възможност за едновременно извършване на действията без натоварване на приложенията. Дотук с технологичните ми знания за модела. Останалото ще бъде практика.
Иначе казано - явно този телефон не "лагва" или "забива".
Това не е първият ми тест на нова техника, като в по-голямата си част опитът ми се свежда до това да разбера какво приложение има тя в активния ми начин на живот и работата ми. В последно време не нося лаптопа си на пътувания, затова мобилният телефон е моят начин да записвам и разказвам истории. Стилен, тънък и удобен, Redmi Note 12 5G пристигна в кутия заедно със силиконов протектор за гърба, който осигурява още по-стабилен захват при снимки дори в най-екстремни ситуации.
Определено Redmi Note 12 5G е нещо като стрийт телефон-разказвач, който поради достъпната си цена за високото качество на изображението и стилната визия се вписва идеално в живота на така наречените поколения Z, Y, X и бейби бумъри, които представляват над 70% от населението на България.
Докато изпробвам екстрите, които са част от интерфейса на телефона - като програми за обработка на снимки, които предлагат опция за цялостна редакция, както и възможност за заснемане на динамични видеа, неволно се сещам за преживяванията на моя приятелка, която ми звънна няколко дни преди пътуването и откривам как Redmi Note 12 5G ще спаси положението.
"Моят малкия пак си е загубил телефона... Оставил го на пейката и отишъл да играе мач. Представяш ли си? Идва си вкъщи и ми казва: "Не си го намерих после..." Е, някой друг го е намерил, бе, мама!", вайкаше се тя.
Това е третият или четвъртият мобилен телефон, който 12-годишният ѝ син губи по нелеп начин и всеки път трагедията е като по Еврипид, който вече споменахме. Не е нужно да обяснявам, че цената на загубения телефон е четирицифрена и се заричам да ѝ препоръчам един от най-новите модели на технологичния гигант Xiaomi от серията Redmi Note 12, защото моделите са на доста достъпни цени със страхотни параметри и цените за различните модели от тази серия варират от 399лв до цени под 1000лв.
Докато си мисля колко сме станали зависими от телефоните си в последно време, вече сме на летището, където, разсеяна от вълнения и мисли за малко да тръгна с друга група. "Накъде сме сега?", питам на български висок младеж, който ми изглежда като българин и потъвам в земята от срам, когато ми отговаря нещо на гръцки. Ето, сега ако знаех поне малко гръцки, нямаше да се чувствам толкова нелепо.
Аз обаче научих баба ми да ползва Вайбър и тя вече очаква първите снимки от Атина, сещам се.
Ето, че и тя е зависима от телефона си!
Добавяйки удобството на Google Maps, музикалните апликации, социалните мрежи, QR кодовете и всичко друго, което ползваме ежедневно, мобилните телефони се оказват най-добрите придружители. Отправям се към хотела, търсейки в телефона си местата, които да посетя в Атина и които са в близост до така наречената гръцка Ривиера, където съм отседнала.
В самолета пътувах до девойка от Родос, която учи стоматология у нас. Говореше перфектно български и ми препоръча обезателно да посетя Плака - кварталът на бохемите или на боговете, както го наричат.
Разположен под Акропола, най-старият район в Атина си е заслужил прозвището.
Придвижването до там ми струва около 10 евро с такси от квартал "Калитеа", а пътуването е не повече от 10 минути. В делничния ден, около 11 часа преди обед, центърът на Атина е спокоен и тих за разлика от стрелкащите се Vespa и миниатюрните камиончета, които ми изкарваха акъла по време на посещението ми в Рим преди две седмици. Правя разлика между ведрите и доста "яваш" атиняни и задъханите, забързани и припряни римляни. Уличките на гърците са украсени тук-таме с фонтани - семпли, пръкващи се сякаш направо от земята, напомнят ми за софийската "Пиротска", наредила отляво и отдясно магазинчета за дрехи и скътала истинските съкровища в малките, тесни и пусти стари кътчета.
Втората уличка вляво от фонатана води към Плака..
Археологически паметници, шарени старинни врати с различна големина, обковани с ексцентрични елементи (като метално юмруче за почукване или поцинковани звънци), надписи, разказващи история и обекти, намиращи се тук от хилядолетия, приветстват те и ти напомнят, че това е един от най-древните квартали, който никога не е бил изоставян от жителите си.
Плака е мястото, където отец Франсис засажда първия домат в Гърция. Главната улица на Плака - "Адриану", се смята за една от най-старите в света. По нея се вървели Александър Велики, Сократ, Платон, Перикъл...
Пак в Плака е и най-старата къща в Атина.
Някои от уличките водят нагоре, към върха, а масите на кокетните заведения, където по това време на деня изборът е узо или кафе, сякаш се държат на пръсти и всеки момент ще полетят надолу.
Узо или кафе? Бохемско!
Стените са обгърнати от познатите розови бугенвилии, чиито цвят успявам да уловя с камерите на Redmi Note 12 5G - това е един от базовите модели от дългоочакванaта серия Redmi Note 12, чиято мисия и мото са именно "Живей цветно!" Фотографското изживяване е неописуемо благодарение на 120Hz AMOLED дисплей и 33W бързо зареждане, както и 48MP triple camera setup. Благодарение на ултрашироките и макро камери, успявам да уловя момента дори при ниска осветеност или когато обектът е в сянка. Особено ценно това се оказва в тази част на Атина, където по-голямата част от уличките са в сянката на Акропола. За тази цел помагат софтуерни алгоритми с изкуствен интелект, повишени скорости на обработка на изображения и други полезни функции, които впрягат силите си за създаването на добрите кадри на камерата. Солидната AI 48 MP triple camera setup разполага и с нощен режим, както и множество полезни и забавни функции и филтри, които позволяват качването на снимките моментално в социалните мрежи.
Именно серията Redmi Note 12 ме вдъхнови по-късно в България да създам едно от вайръл видеата ми с цветните врати на квартала Плака, както и няколко reels от разходката ми в древния квартал.
Неусетно се оказвам в края на уличка, където погледът ми е привлечен от забележителен монумент. Бърза справка в Google ми потвърждава, че това е Атинската Агора - център на някогашния социален и политически живот в Атина. Точно тук гражданите на Атина са давали своя глас и пак от тук тръгват някои от философските течения като методът на Аристотел и стоицизма.
Ето докъде ме доведе пътят - до Кулата на ветровете - осмоъгълна часовникова кула, изработена от мрамор. Всъщност е най-ранната - от около 50 години пр. Хр., за чийто създател се смята Андроник от Кир. И още факти... всяка една от осемте страни на сградата е обърната към една от посоките на вятъра и има изображение на бога на съответния вятър. Стените на Кулата, които слънцето огрява директно, имат вградени слънчеви часовници, а вътре в сградата се намира воден часовник, който измерва времето, когато е тъмно.
Не случайно споменах Рим малко по-горе. И не случайно може би имах късмета за по-малко от месец да посетя две от най-древните места на Земята - Рим и Атина, прекрачвайки границите на рутината и ежедневието.
Римляните олицетворяват вятъра с богове така, както гърците. Отреждат му роля с имена в митологията. Венти на латински или анемои на гръцки, става въпрос за Северния, Южния, Западния и Източния вятър.
Понякога не е лошо да излизаш от пътя, бабо. И да не си стоиш вкъщи!
"Накъдето ме отвее вятърът"...
Точно така тръгнах за Атина и на същия принцип се оказах в Плака, благодарение на Xiaomi България. Поглеждам притеснено към батерията на телефона си - вече няколко часа не спирам да снимам, а ме очаква още много от деня. С 5000mAh мощна батерия за продължителна ежедневна употреба дори при моето интензивно ползване все още съм на 89% - в комплекта на мобилния телефон е включено 33W зарядно за 33W бързо зареждане.
Преглеждам някои от малките магазинчета на тръгване - определено, ако не знаете какво да купите на близките си, заложете на някакъв ръчно изработен музикален инструмент. В Плака има и музей на музикалните инструменти, който ви препоръчвам да посетите. Както и по-хубав сладолед от джелатото в Рим, поне за моя вкус!
Оказвайки се притисната от времето, а не от батерията на телефона, се отправям с такси към хотела, а оттам и към Flisvos Marina - местенце на яхтеното пристанище. Благодарение на Google Maps успявам да измина пътя до там пеша, заслушвайки се в гръмогласните смехове на гърците, поседнали на раздумка в кварталните таверни. По улиците растат лимони и портокали, а ароматът им се носи из въздуха.
Чудя се защо гръцкия композитор, роден в Атина, Панайотис Каланцопулос е написал една от любимите ми мелодии (бел.ред. - "Summertime in Prague" ) за Прага, а не за Атина. Чувам я, подминавайки Танцуващите фонтани в Културния център "Ставрос Ниархос", създаден през 90-те в чест на гръцкия корабен магнат Ставрос Ниархос. Хората са насядали по стъпалата в очакване на водния спектакъл.
В мислите си отново се връщам към темата за пътя, който ме отведе от София до Агората на Древна Гърция. Всъщност организацията на Културния център на името на Ставрос Ниархос е вдъхновена именно от идеята за събирането на хора по пример на атинската Агора. Той е изграден на изкуствен хълм, замислен като естествена връзка между града и морето...
Морето, поглеждам го, отпивайки от кафето си в късния следобед в латино бар край яхтите на пристанище Flisvos Marina. Морето, което свързва моя род с гръцките ми корени. Пристанището в Пирея е мястото, където се срещат моята пра-пра баба Васа и моят пра-пра дядо Анастас. И така, благодарение на теб, излизайки не само от дома си, но и "оттатък пътя" за Атина, бабо, се появявам аз.
Всеки, който закупи смартфон от серията Redmi Note 12, може да спечели страхотни награди като екскурзия за двама в Кападокия, ваучер за преживяване, скутери, слушалки, часовници и брандирани продукти на Xiaomi. В играта могат да се включат потребителите, които в периода 09.05.2023 г. - 30.06.2023 г. са закупили някой от следните модели телефони - Redmi Note 12 Pro+ 5G, Redmi Note 12 Pro 5G, Redmi Note 12 Pro, Redmi Note 12 5G, Redmi Note 12S, Redmi Note 12 от участващите в играта магазини. Пълните правила и условия за участие може да видите тук - https://xiaomi-bulgaria.bg/
*Специален проект на #URBN & Xiaomi България. Съдържа продуктово позициониране!
НАЙ
Най-призрачните градове в света
Из "Писма за Нея": "Не се чувствам престаряла, но тялото ми казва друго"
Разкриваме тайните на перфектното еспресо с бариста Кирил Кирилов
Все още луди, все още млади, все още жени
Балът с маски на Ерианор - пищно тържество на тайните
Все още луди, все още млади, все още жени
Най-призрачните градове в света